Нова Зора

Текат последните дни на срока, предвиден в Конституцията, за срещи на обществе­ността с кандидатите за мест­ни органи на властта в избо­рите, които ще се проведат на 29 октомври т.г. Изборът на „Нова Зора“ е известен: канди­датът за кмет на София Ваня Григорова, както и листата с кандидати за съветници и ра­йонни кметове от Местна ко­алиция „БСП за България“.

Естествено е в тези обоб­щаващи разсъждения акцен­тът да бъде върху някои от за­явените цели в програмата на Ваня Григорова и на пред­седателя на Градския съвет на БСП Иван Таков, който е и до­сегашен съветник в Софий­ски общински съвет. И това е справедливо, тъй като главно върху тях е тежестта на не­леката предизборна борба с кандидатите на тризнаците от „некоалицията“ ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ, както и с присъеди­нилото се към тях, подобно на Шипилов, вечно ненаситено на келепир ДПС. Тези „герои“ на прехода винаги са били политическите пипала на компрадорщината и слугина­жа на олигархичните центро­ве на властта. На тази власт, която за 34 години превър­на истински световната дър­жава НРБ в държава парий, а София, от столица, премис­лена и талантливо планирана и застроявана, в град, който се задъхва от мръсотия, неу­редици и грабежи. И на която светлият и мъдър девиз „Рас­те, но не старее“, е вече само романтичен спомен.

Ние, в „Зора“ и в „Нова Зора“, както се казва, помним отдавна и имаме самосъзна­нието на хора с дълга полити­ческа воля. Отразявали сме и сме били участници, и свиде­тели на предизборни кампа­нии още от 1990 г. Били сме честни в своята подкрепа или и сами сме предлагали реше­ния, препоръки и прогнози, относно движението на дър­жавата и обществото ни, в сложните посоки и пътища на т.нар. Преход. За съжале­ние, „никой не вярва на Касан­дра!“ И Троя, както е извест­но, падна с измама, в пламъ­ци и запустение. Тази наша позиция се е определяла от обстоятелството, че винаги сме били до хората, които построиха онази България, която изгубихме, че помним и познаваме амплитудите в избора на БСП за кандидати за градоначалници и съвет­ници, които не сме забрави­ли и простили, но сега не е време да ги припомняме.

За първи път от толкова го­дини обаче, ние нямаме осно­вание за възражение по отно­шение на оценките, позиции­те и вербалните послания на излъчените кандидати. Днес това изключение се дължи най- вече на Пленума на Софий­ската градска организация на БСП и нейният председател – Иван Таков.

Обобщено:

Изборът на Ваня Григо­рова е обещаващ и повече от сполучлив, особено на фона на основните кандидати на олигархичните и компрадор­ски сили. Това ясно се откроя­ва и от факта, че знанията, пос­ланията и отношението към проблемите на хората в Со­фия, за първи път през тези 34 години имат качеството, в нейно лице, да съберат и обе­динят обезсилените от осно­вателни или нарочни раздели на силите на могъщата някога лява България.

Няма съмнение, че затова допринасят най-вече личните качества на кандидата за кмет Ваня Григорова, нейната мла­дост, привлекателност и за­владяваща непосредственост, както и знанията й. И преди всичко нейната остра соци­ална чувствителност и отда­деност на каузата на правда­та, срещу императивите на за­даващото се все по-тревожно бъдеще.

Като железничар и бивш гла­вен редактор на теоретичното списание „Железопътен транс­порт“, искам най-напред да отбележа разбирането на Ваня Григорова за железни­цата като условие за модерно­то развитие на цялостната ин­фраструктура на София. Буди радост и нейната решителна заявка да бъде премахнат този недъг, който ни описва като единствената столица в Евро­па, която няма развита край­градска железница. Дълбоко съм убеден, че ако това се осъ­ществи, Ваня Григорова ще остави името си в сложната история на този град, подоб­но на неговият знаменит кмет инж. Иван Иванов, който оси­гури някога за софиянци во­дата на Рила. И тази благодар­ност не се забравя и до днес. Железницата също би облекчи­ла в най-голяма степен, за ра­дост на столичани, трафика през сателитните квартали Нови Ис­кър, „Илиянци“, Световрачане, „Надежда“ и пр., особено ако се припомнят някои стари идеи за околовръстен наземен железен път, свързващ кръгово и ради­кално покрайнините на града. Това за години ще реши про­блема за мобилността на ней­ните граждани и чистотата на въздуха в столицата, която очевидно ще се развива на юг и север, и значително би подо­брило качеството на живота с намаляването на автомобил­ния транспорт.

София има вторият по голе­мина бюджет на страната, а това означава, че освен железница­та могат да бъдат решени и такива задачи като канализа­ционната мрежа, проблема с неуютните улици и тротоари, здравеопазването, училищата и детските градини и не на по­следно място, заплатите на ра­ботещите в тях. Има само едно условие това да се случи и този бюджет от 2,5 млрд. лева да бъде насочен към просперите­та на града, към удобствата и добруването на хората. Нещо което е немислимо ако столи­цата продължава да бъде си­ньо феодално владение, как­то досега. Защото през този пе­риод на упадък всичко се пра­веше и се прави в интерес на далаверата, на капитала и на неговите все по-бездушни представители, нехаещи за потребностите на обикнове­ните хора.

„Гласът на нечутите, трябва да бъде чут!“

Няма да скрия, че тази по­зиция на Ваня Григорова из­разява всъщност в най-пълна степен и посланията през годи­ните, отправяни от страници­те на „Нова Зора“. Бих искал да подчертая обаче конструкция­та на мисълта в това послание на Ваня Григорова, което го­вори за нейните широки спо­собности да компресира и кон­центрира енергията на слово­то в неговите метафорични и дори афористични измерения. А това говори за огромен лично­стен потенциал и капацитет.

Не искам да прекалявам с от­радните си впечатления от нея като интелект, но как да не по­сочи човек разликата в посла­нията и изказа на Терзиев, на Лилков и на Хекимян?! Оча­рователна жена, която може да формулира и да отправи такива послания, обещава да е нещо твърде различно от позорното родоотричане на един Терзиев, сухоежбината в думите на Лилков или, уви, шаблонните фрази на един Хекимян, който все по-насто­ятелно препрокрива своя об­раз с образа на Цецка Цачева.

„Нашето момиче“, затова е и наш избор, защото с леко­та може да говори и за спорт, и за култура, и за духовност. Публична тайна е, че Столич­ната община отдавна се е от­теглила от тези ключови сфе­ри на живота на гражданите на София и по-точно от живо­та на децата на София. А това най-вярно показва отношение­то на „партиите на тризнаци­те“ към бъдещето на града, на държавата и народа ни.

Въпросът е повече от обши­рен, за да бъде осветлен в дъл­бочина в броени вестникарски редове. Но Ваня Григорова е осмислила основната причи­на за това нерадостно положе­ние: „Родителите на тези деца са предимно хора, които не смо­гват дори да си починат, защо­то са тежко експлоатирани на работните си места. И тази е причината за невъзможността децата им да бъдат водени всеки ден, или поне четири пъти в сед­мицата, на тренировки и състе­зания, когато такива има“.

Като основна причина в тази „улица без изход“ Ваня Григорова посочва оттегляне­то на държавата от отговор­ността за развитието на спо­собностите и талантите на де­цата. Последиците от това от­тегляне отдавна бодат очите на специалистите, които мо­гат единствено да констати­рат нарастващите случаи на обездвижване, затлъстяване и обсебване на децата от хип­нозата на електронните за­нималки, което води до дефе­кти и отрицателни резултати в тяхното развитие. Отдавна я няма онази атмосфера, изразе­на в песничката „Детство мое, реално и вълшебно…“, което всъщност е и най-красноре­чивото признание за ограбва­нето на най-потребните и не­повторими радости и прежи­вявания в детските години.

И сякаш прочел последни­те ми изписани думи Иван Та­ков ги допълва с най-убеди­телния факт: „Софийската об­щина отделя 0,02% от бюдже­та си за масов спорт, което в парично изражение е една сума от едва 1,5 млн.лв., докато за такова начинание като Арт- проект „Топлоцентрала“ е по­харчила кръгло 12 млн.лв.“

Подобно е положението и в жилищната политика: „От 120 000 общински жилища, в мо­мента София разполага само със 6000“.

И продължава по-нататък на председателят на Градския съвет на БСП: „Сега е време­то да кажем край на грабител­ската политика в София. И в страната. А към това именно се стреми и това обещава Ваня Григорова“.

С тази надежда и с това за­владяващо обещание и ние ще приключим своя недовър­шен разказ за сражението на един млад дух и неговата те­първа започваща битка с пле­сенясалата, угоена и користна посредственост в управление­то на София. Надеждата ни е, че младият дух и борбеността на Ваня Григорова и Иван Таков ще бъдат разпознати и оцене­ни и от младите хора, на кои­то в противен случай ще им се наложи все по-болезнено да осъзнават реалностите, пре­връщащи ги в едно поколе­ние-мост. През този „мост“, за съжаление, преминават убий­ствената бездуховност, и оно­ва отчайващо безродие, което трайно се настанява в живота не само на София, но и на Бъл­гария, и прави бъдещето да изглежда неутешително.

Но нека използваме още едно обобщение със символно значение, изразено с думите на Ваня Григорова: „Тези избори, казва тя, се онагледяват най- вече с маршрута на автобус 86: от Малашевци, през Надежда, до Свобода, това всъщност е пъ­тят на освобождението на Со­фия - от мъртвилото, през на­деждата до тържеството на свободното развитие“.

Това е и нелекият, но най- истински и верен път за след­ване, което хора като Ваня Григорова и Иван Таков, по­сочват на столицата и столи­чани.

Време е София да възвър­не простора на своя светъл и мъдър девиз: „Расте, но не ста­рее“!

Подкрепете Ваня Григоро­ва!

Подкрепете и кандидатите за кметове и общински съвет­ници от Коалиция „БСП за Бъл­гария“!

Гласувайте с бюлетин № 86! – маршрутът на надеждата и просперитета!