Нова Зора

Има такова понятие на езика иврит, кое­то означава потреса­ваща наглост. То се нарича хутспа. Такова е твър­дението на Израел, например, че баптистката болница в Газа „Аш Шифа“ е била взривена от силите на Хамас. Под руините на тази хуманитарна медицин­ска обител загинаха, както е из­вестно 500, а според някои други източници 1000 души - предим­но деца, жени, старци и ра­нени от израелските бомбар­дировки мъже. Това буквално взриви от негодувание честни­те хора по света и площадите с невиждани демонстрации на со­лидарност питаха: „А гръцката православна църква „Св. Порфи­рий“ кой я взриви? Пак ли Хамас? Или може би извънземните?“

Хутспа е да не се говори и за умъртвяването на цивил­ните палестинци, които по­вече от две седмици вече са лишени от всички източни­ци на живот. Хутспа е и да из­пращаш ултимативно, пора­ди грижа за личната им безо­пасност в южната част на Газа хиляди хора, а когато клетни­ците стигнат до там, колона­та жени и деца да бъде целе­насочено бомбардирана и 300 души от тях да загинат. Хутспа е и когато 600 000 евакуирани палестинци се добират полу­мъртви до южните селища на Ивицата, за да бъдат подложе­ни и там на ракетен обстрел, може би защото скупчените тълпи са най-лесният обект за унищожение. Хутспа е най-ве­че, когато си подписал спора­зумение в Осло, че признаваш осъществяването на палес­тинска държава, според реше­нието на ООН и заявиш: „Ние 100 години ще преговаряме с тях и те накрая нищо няма да полу­чат“.

Нямаме представа за глав­ните цели на мащабния план, задействан на 7 октомври. Из­плуват засега само откъслеци от него. И отново се налага да се вслушаме в странните проро­чества на стогодишния идеол­ог на еврейството - Хенри Ки­синджър, който още преди де­сетилетие заяви, че през 2022 г. Иерусалим няма да същест­вува. Еврейската 2022 г. при­ключи съвсем наскоро - през септември, което може и да означава, че кризата в Близ­кия Изток няма да бъде поту­шена, а тепърва ще се разпал­ва. Къде обаче ще отиде насе­лението на Иерусалим?

В България, казват, се стро­яли все повече луксозни сели­ща „от затворен тип“. И те едва ли са приготвяни за български­те пенсионери. Първият звънец на задаващата се опасност уда­ри още с промяната на Консти­туцията през 2005 г. в частта й за забрана чужденци да купу­ват българска земя. Опасенията бяха, че обеднялото население на България ще изгуби земя­та си чрез продажби. И ето, че вече ни я издърпват изпод но­зете.

Който и да се настани в лук­созните градове, построени от т.нар. чужди инвеститори, ние не ще да сме му изтрябвали. Ще гаснем натикани в гета – по­добно на индианците и па­лестинците. Без Хамас и без Хизбула! Такива екстри никой няма да ни създава. И никой няма да ни чака да изчезваме бавно, в продължение напри­мер на 70 години. Ще трябва бързо да опразним тая райска земя, защото тя е толкова ху­бава!

Запомнила съм случая, кога­то истинският собственик до­шъл да види закупената чрез посредник, но с негови пари благодатна българска земя край Марица, оградена и пре­върната в черешова градина. Когато обиколил качен на АТВ своето ново имение, той без да се смущава от присъстващите, пада на колене и целува тази земя, за да благодари на Яхве, че го е удостоил със щастие­то да притежава това късче от Рая.

Но да се върнем към земя­та на Палестина, за която вою­ват днес евреи и палестинци. За евреите всичко е известно: Библията свидетелства за тях и едва ли има някой, пък бил той и евреин, който би оспо­рил описаните от летописеца факти.

Повечето енциклопедии обаче не дават ясен отговор какво точно означава Палес­тина и кои са палестинци­те. Изложените обяснения в Уикипедия са преобладава­що погрешни. И това едва ли е случайно. Много неверни неща са написани за произхо­да на този прадревен етнос и причината е ясна - той е осъ­ден на смърт от днешните гос­подари на света.

В древните писания палес­тинците са упоменати като „пе­лищим“, което означава „бели“. Палестина означава Балести­на - страна на бели хора. От един момент нататък в Библи­ята те постоянно са нарича­ни филистимляни, име, кое­то има същия смисъл. Друго древно название, което обхва­ща палестинците, сирийците, народите на Месопотамия и югоизточната част на Анато­лия, е арамеи. Днес древно­то арамейско население е по­делено между съвременни­те държави Турция, Сирия, Ирак, Ливан и Израел - райо­ните на Палестинската авто­номия - т.нар. Западен бряг и Ивицата Газа. Поради веков­ното верско и етническо потис­ничество в Близкия Изток, уп­ражнявано от Турция и от Из­раел - палестинският народ и останалите арамеи са се пръс­нали по цял свят и имат огро­мна диаспора.

Пелищим означава пеласги - най-древното население на Европа, Кавказ, Близкия Из­ток, Северна Африка. То оби­тава предимно Средиземно­морския басейн, островите, полуостровите и принадлеж­ните морета - Бяло, Черно, Червено. Омир нарича пелас­гийското население на о. Крит - „племе свещено“. Според мен пеласгите са атлантска подра­са - потомци на оцелелите ат­ланти, смесени с новата чо­вешка раса.

В изследванията си много­кратно съм давала примери за близостта на арамейската ле­ксика с тракийската и българ­ската. Това е очевидно и от то­понимите и хидронимите, спо­менати в Библията. Пелищим са част от наши­те пеласгийски деди, обита­вали в най-дълбока древност, както Източното Средизем­номорие и неговия хинтер­ланд, така и Балканския полу­остров.

Ханаан - „Обетованата (обещаната) земя“, както я на­ричат евреите, според някои из­следователи е т.нар. Плодоро­ден полумесец, включващ те­риториите на Палестина, Фи­никия, Сирия, част от Египет и крайбрежието на съвремен­на Йордания. Според други - то съвпада с територията на Палес­тина. На едно място в Петокни­жието на Мойсей, Яхве обеща­ва на израилския народ „цяла­та земя от египетската река (Нил) до Ефрат”.

Особено ценена в древността е изключително плодородната долина на р. Йордан и облас­тта на т.нар. Петградие около Мъртво море, районът на Со­дом и Гомор - обработена и на­появана „като Господнята гра­дина“ (Битие).

В Петокнижието на Мой­сей на няколко пъти се изброя­ват ханаанските народи - хана­неи, евеи, (евусеи), ферезеи (гергесеи). Те се делят и на ха­нанеи и амореи (което в своите изследвания аз съм дешифрира­ла като „отвъдморски“ по про­изход). Доколкото се разбира от текстовете, амореите са особе­но население, тясно свързано с т.нар. синове на Енак или по­томци на Енак - исполините. Исполините имат царства в Палестина и в земите, включе­ни днес в територията на Йор­дания. Такова е царството Ва­сан на исполина Ог с 60 мощ­ни градове, сред които Едреи и Села (Сала) - прочутият днес град Петра в Йордания. Край Хеврон живеят Ахиман, Се­сай и Талмай, също великани, Енакови деца. Особен статут в Ханаан имат аморейските гра­дове Иерихон, чието истинско име е Арийха, Гай, Макед и др.

Фактът, че палестинските народи са изконните стопани на „Обетованата земя“ Хана­ан и на територията на коя­то е създадена както древна­та, така и съвременната изра­елска държава, не подлежи на никакво съмнение.

Историята на еврейско­то завоевание на Палестина е описана стъпка по стъпка в Пе­токнижието - Тората. На нача­лото на похода към Обетова­ната земя е посветена главата „Изход“ - излизането от Еги­пет. В „Числа“ и „Второзаконие“ Мойсей описва, освен срещи­те с Яхве, основополагащите принципи на юдаизма и на­ложения нов обществен и ре­лигиозен ред, също и трудно­стите при прекосяването на Синайската пустина и пър­вите победоносни сблъсъци с аморейските народи, които обитават земите, граничещи с пустинята. Унищожено е цар­ството на Сион, цар на Есевон. Под командването на Мойсей се извършва изтреблението на Енаковите синове - пото­мците на атлантската раса.

По сурова и нетърпяща ни­какво възражение заповед на своя бог, Мойсей дава начало­то на невиждано дотогава ет­ническо прочистване на зав­ладените палестински тери­тории - пълно изтребление на обитателите на завзетите земи. Мъже, жени, деца и ста­рци са изклани „с острото на ножа“. Превзетите цветущи градове са опожарени. Никой не бива да оцелее. Това е пър­вият описан в човешката ис­тория абсолютен, безпрекос­ловен геноцид. Земите на уни­щожените народи се предават на 12-те израилски колена.

„16. Но в градовете на тия народи, които Господ ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа.

17. а предай ги на заклятие (изколване): хетейци, аморей­ци, хананейци, ферезейци, евей­ци, евусейци (и гергесейци), как­то ти бе заповядал Господ, бог твой“. (Второзаконие, гл. 20)

В „Книга на Исус Навин“ е оп­исано едно към едно навлиза­нето на евреите в Ханаан, по­дир изтичането на 40-те години в пустинята и всяващата ужас етническа чистка след завла­дяването на поредния град. Исус Навин е пълководецът, поставен лично от Мойсей за ръководител на еврейския на­род. Град Иерихон (Арийха) се сгромолясва от високотех­нологично вибрационно оръ­жие. Всичките му жители са изклани. Аморейските царе ор­ганизират съюз срещу настъп­ващите евреи, но той е разгро­мен при Макед. Може би точ­но мястото на древния Макед е бъдещото поле на последния бой - Армагедон.

Яхве заявява, че ще пора­зява ханаанци и ще ги пре­дава на евреите постепенно - за да не пустеят земите и да не станат обиталище на диви зверове.

Град Иерусалим е завладян от евреите чак по времето на цар Давид.

Ето как само от свидетел­ствата на Стария завет и от никакви други писания, става ясно, че евреите не са изконни жители, а завоеватели на Па­лестина.

Всъщност техният апетит за тая прекрасна някога земя, постепенно превърната в пус­тиня, пламва още когато прао­тецът на евреите Аврам се по­селва в нея. Първата частичка земна твърд от Ханаан, която евреите придобиват, е пеще­рата срещу Мамриевата дъб­рава и прилежаща нива, коя­то хетеецът Ефрон подарява на Аврам, за да погребе почи­налата си съпруга Сара. В Ха­наан подир Аврам живеят три поколения негови потомци. Иосиф преселва баща си Иа­ков и братята си, в Египет, в областта Гесен. Четиристотин години по-късно Мойсей из­вежда сънародниците си от Египет, обещавайки им Хана­ан, в която текат „мляко и мед“.

Началото на завоевание­то на Палестина от евреите се отнася най-вероятно към средата на второто хилядоле­тие преди Христа. Преди око­ло 1500 г. пр.н.е. палестинци­те изтеглят „късата клечка“ и започва тяхното мъчениче­ство. Земите на „филистимля­ните“ стават все по-тесни, при­шълците изтикват изконните жители и продължават етни­ческата чистка, съчетана с аб­солютна религиозна нетърпи­мост. Палестинските народи са слънцепоклонници и изпо­вядват и култа към Бел (Баал - буквално „Бял“). В завладени­те територии, оцелелите ед­нозначно са принуждавани да приемат юдаизма. Така в хал­дейската кръв на евреите, час­тично се влива и ханаанска.

В Библията ясно са описа­ни борбите между филистим­ляни и евреи - вече като два враждуващи народи в Палес­тина. Еврейското царство се разделя на две неравни по те­ритория части - Юдея и Изра­ил.

През 6 в. преди Христа ва­вилонският цар Навуходо­носор разрушава Иерусалим - столицата на Юдея и отвеж­да евреите във Вавилон. След­ва завръщане, описано в книга на Неемия. През 332 г. пр. Хр. Палестина е покорена от Алек­сандър Македонски и ста­ва част от огромното му цар­ство, разделено след смъртта му между диадохите и епиго­ните – военоначалниците на Александър и техните наслед­ници. Следва кратък период на независимост на еврейската държава, подир който през 63 г. пр. Хр. Гней Помпей завою­ва територията на Палестина за Римската империя. Образу­вани са васални държавици. След разгрома на еврейското въстание, водено от Бар Кох­ба, Тит, който е съимператор на баща си Веспасиан, разруша­ва храма в Иерусалим, прода­ва почти половин милион ев­реи в робство, извежда ги от страната, която те обитават от 1500 години и ги заселва из цялата империя.

Следователно, с известни прекъсвания, евреите владеят Обетованата земя в течение на хилядолетие - доколкото в 15-то столетие преди Христа, те правят първите си завое­вания в Ханаан. А колко хи­лядолетия са я владели нейни­те изконни жители - народите на Палестина? Вероятно от Потопа до момента на изра­илското нашествие плюс ве­ковете на завладяване - как­то споменах, Иерусалим е пад­нал под еврейска власт при цар Давид, т.е. ок. 1000 годи­ни пр.Хр.

Палестина е Родина на Христа. Като част от Римската империя, а по-късно като про­винция на Византия, Палести­на е земя на християни. До 7 в., когато е превзета от арабите.

Араби ли са палестинците?

На фона на всичко, каза­но дотук, такъв въпрос звучи нелепо. Но силни арабски ин­филтрати има през столетията арабска власт. Арабските заво­евания винаги са свързани с насилствена ислямизация и задължително внедряване на арабския език. Извършва се и ислямизация, особено в пери­ода на турското владичество, под което пада целият Бли­зък Изток. Палестинците, до­колкото ми е известно, говорят много специфичен арабски. Парадоксално е, че ислямиза­цията и арабизацията особе­но се засилват през 20 в. Една от причините - огромна част от арамеите-християни, емигри­ра в Европа и Америка, за да спаси живота си и да постиг­не достоен граждански статус. Тези хора напълно се интегри­рат в европейските общества и дори имат водеща интелек­туална роля в тях.

И ето, днес отново - за кой ли път - палестинците са жерт­ви на практиката на народа на Израел, онаследена от векове­те и описана подробно в Биб­лията.

Два и половина милиона страдалци - мъже, жени, деца, старци са обречени да загинат от жажда, глад и болести в тес­ния затвор на „ивицата“ Газа. Това е чудовищна присъда, произнесена и изпълнявана с хладнокръвна жестокост. 21 век сме, а сякаш се повтарят времената на Иисус Навин: „И се ожесточи сърцето му”.

Едно е ясно - ако има на­род с още по-нещастна съдба от нашата, българската - това е НАРОДЪТ НА ПАЛЕСТИНА.