Нова Зора

Още в дълбока древност, гостолюбието е формирано в гърците от дохристиянската религия.

„Гостоприемството е кра­йъгълния камък, върху който е изградена гръцката култу­ра. В Древна Гърция гостопри­емството е било свещен дълг. Хората са вярвали, че всеки странник можело да бъде пре­облечен бог, тръгнал на мисия да провери щедростта на прос­тосмъртните. Ако не предло­жиш гостоприемство, гневът на Зевс можело да се излее върху теб. Независимо кой е гостът, е трябвало да го посрещнеш с храна, напитки и подслон. Ос­вен това се очаквало да го заба­вляваш, да му предложиш да се изкъпе и всичко друго, от което се нуждае. От госта също се из­исквало да бъде почтителен, да слуша внимателно домакина и да върне услугата като го за­бавлява със свои истории. Гос­тът поемал задължение да не бъде в тежест по никакъв на­чин. Освен това било традиция гостът да предложи подарък на раздяла…“ (Вж. Питър Бар­бър, с. 145). В Европа и днес се смята, че Гърция е една гос­топриемна туристическа дес­тинация. Самата дума госто­приемство – филоксения – на гръцки означава обич към непознатия. В Гърция, кога­то заведеш чужденец на ресто­рант е немислимо да му позво­лиш да плати, докато в Англия, Германия и др. сметката се по­деля. Неизвестността от запоз­нанство, което може да е полез­но, също е съществен мотив за поведението на гърка.

Особено гостоприемни са жителите на Централна Гър­ция, в областта на Коринт­ския залив, а жителите на Бе­отия са сравнително негосто­приемни.

Характерното за тесалий­ците гостолюбие е присъщо повече за населението на пла­нинските и полупланински райони и по-малко за това от равнините. Или в области­те, които са пример за прочута­та гръцка бедност, гостолюби­ето е най-развито. Пак поради тези причини подчертано госто­приемни са гърците в западна­та част на Централна Гърция, особено около град Агринион, които впечатляват с това си ка­чество всеки дошъл тук чуж­денец. Гостоприемството при критяните, независимо от това къде живеят, се счита също като древно задължение. Гостолюби­ви са и жителите на Пелопонес, особено тези около Мани, кои­то се считат за най-гостопри­емните в Гърция още от вре­мето на Спарта.

РЕЛИГИЯ

РЕЛИГИЯТА в Гърци е пра­вославната християнска ре­лигия и има значително влия­ние в техния бит – ежедневен и на политическо равнище. Свещениците и днес като че ли имат по-голяма власт от поли­тиците. Когато християнството завладява древногръцкия свят, се разрушават повсеместно елинските голи статуи, осо­бено гениталите на мъжете. Религията се счита като ритуа­лен елемент, който ревниво се спазва като уважаването му от чужденците се отразява бла­гоприятно върху отношения­та с тях. При запознанство гър­ците често питат дали техният познат е православен и, когато се уверят, че са единоверци, ос­тават доволни.

По-сложно стоят нещата с омразата, която религията на­сажда срещу християнството на славяните, която има несъ­ществени различия с гръцка­та религия. Гръцката църква се чувства като люлка на чо­вешката цивилизация и све­тилница на света сред море от варварство.

По време на турското роб­ство немюсюлманското населе­ние е нямало право да наследя­ва и да бъде наследявано, ос­вен да отдава имуществото си на църквата. Църковните слу­жители са обещавали на своите дарители, че когато се освобо­дят от турското робство ще си получат собствеността. Така за няколко столетия Църква­та става най-едрия земевладе­лец в страната, най-крупния финансов фактор, и поради правото на гръцката църква да събира данъци от немю­сюлманското население на Империята, и най-известния администратор. И днес гръц­кият религиозен глава – Епис­копът, е особено важна фигура с широко влияние върху по­литическия живот в страна­та и населението. Формално той е подчинен на Цариград­ския Патриарх. Така например, при сключване на брак, църква­та обявява в гръцки вестник около две седмици по-рано кой грък с коя чужденка или гър­киня има намерение да се оже­ни, с цел доказателство, че спо­ред гръцката църква няма брач­ни пречки за църковното бра­косъчетание. Този документ от църковните власти е незаобико­лима предпоставка за бракосъ­четанието и платим като всич­ки църковни документи.

СЕМЕЙСТВО

В СЕМЕЙСТВОТО в Гърция е наложен патриархат, който вече е започнал да се изжи­вява. Дори в последната гръц­ка Конституция неравнопра­вието между мъжа и жената е конституционно закрепено. (Вж. Тюрина, Л., с. 15-16). В ми­налото, когато в Гърция се раж­дало момче, родителите въз­торжено обявявали „благосло­вени сме със син“, докато по-не­утрално известявали – имаме дъщеря, а когато дъщерите били няколко имало тишина и паника.

Жените са неравноправни в икономическо и политиче­ско отношение, което предпо­лага техния начин на живот. Това е получило израз в мно­го форми, една от които е Ин­ститутът на Чеиза – Прикя­та в Гърция, който е започнал да се изживява малко по малко. Това е и причина в много слу­чаи на брака да се гледа глав­но от икономическата стра­на, а самият той да се оприли­чава на делово спазаряване. Затова в гръцкото семейство се приема като щастие ражда­нето на едно момиче, като не­щастие две или повече, и като най-желаното – раждането на момчета. (Вж. цит. Менщиков, с. 65, Бочев, Б., с. 22). Това правило е толкова по-изискуемо, колко­то са по-необразовани канди­датите и по-малко изискуемо за образованите. Девойките с по-нисък образователен ценз се омъжват по-рано 20-22 г. при наличие на чеиз, а при неговата липса – с години по-късно.

Подчиненото поведение на гръцката жена в семейството и обществото се отразява и на неговия бит. Две трети от гър­кините са домакини. Макар че прелюбодеянието при жени­те е три пъти по-разпростра­нено от мъжете, при по-голямо число на сключилите бракове в Гърция, в сравнение с Бълга­рия, разводите са почти три пъти по-малко. Затова влияят икономическите мотиви, които допълнително привързват же­ната към семейството, както и вродената склонност на мъжа в Гърция да изгради собствен дом, в който да постигне лично­то си щастие. (Вж. Теотокас, Г., с. 82-83).

В Гърция, по време на годе­жа, по правило няма практи­ка на полов живот между сго­дените, защото гъркинята, която не се е оженила честна, може да бъде изгонена от своя годеник. На тази база се чув­ства напрежение, слаба поло­ва задоволеност у мъжете и жените, въпреки тяхната фи­зиологическа активност. Про­дължаващите понякога до една- две или повече години годежи не се съпътстват от полов жи­вот между сгодените, а от извра­тени форми на общуване, които да запазят „честта“ на моми­чето. Това е една от причините в областта на секса да има голя­мо лицемерие, малко или почти никак платонически чувства и идиличност, и голямо разпрос­транение на сексуалните прес­тъпления. (…)

„В Гърция семейството е по-важно от всичко друго, за­това е необичайно дъщеря да напусне фамилния дом. По-нор­мално е семейството да разде­ли имота или дори да построи още един етаж, за да има място за всички. Създал веднъж семей­ство, в йерархията на мотиви­те в ежедневното съзнание на гръцкия мъж става пренареж­дане на приоритетите – първа­та любов е майка му и тъщата, а втората колата и бизнеса му. Съпругите и другите членове на семейството са доста по-надо­лу в списъка след кафето, ядене­то и футбола.“ (Вж. цит. Питър Барбър, с. 101). (…)

От горепосоченото може да се заключи, че като народ с подчертано по-холеричен темперамент за мъжете – за поддържане на мъжката чест, са сексуално активни, особе­но силно в някои райони на страната. Ако се направи пре­глед на гръцката митология ще се види, че съобразно би­тието и съзнанието си, гър­ците са приписали на своите богове доста много любовни приключения, като на места всичко се върти около любовни интриги, извънбрачни деца и подробно описани прелюбоде­яния и похождения на герои­те. (Вж. Петров, З. и Стоилов, Ц. „Мъдростта на древните ми­тове“, „Наука и изкуство“, 1975 г.).

Може да се посочи също така, че гръцките мъже владе­ят добре правилата за пове­дение към жените и са добри кавалери и ухажори на жена­та от компанията – нещо, кое­то ние срещаме у тях още от времето на хетерите, заради които, както и заради отделни представители на нежния пол днес, те са готови на големи жертви. Гъркините също са до­бри ласкателки и прелъстителки в отношенията си с мъжете.

В компания гърците винаги първи питат събеседника си какво ще поръча, ще пие, като се стремят първата почерпка да бъде тяхна. Държат да се реван­шират, когато са почерпени или им е направена услуга. В случай на отказ, се обиждат.

Откъс