Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 39 (24 октомври 2023) Украинският конфликт и ядреното оръжие

Украинският конфликт и ядреното оръжие

Е-поща Печат PDF

С неотдавнашната си статия Сергей Кара­ганов постави в пуб­личното простран­ство най-сложния въпрос за използването на ядрено оръ­жие в Специалната военна операция в Украйна, която продължава 16 месеца. Много от отговорите на тази публика­ция се свеждат до добре позна­тата формула - в ядрена война не може да има победители и тя не може да се води. На този фон президентът Владимир Путин, отговаряйки на въ­прос по време на Петербург­ския международен икономи­чески форум, каза, че ядрени­те оръжия са средство за въз­пиране, условията за тяхното използване са определени в доктринални документи; съ­ществува теоретична възмож­ност за използване на това оръжие, но сега няма нужда да се използва.

По принцип ядрените оръ­жия са на масата на руската по­литика от самото начало на укра­инския конфликт именно като средство да се предпазят САЩ и техните съюзници от въвличане в конфликта. Въпреки това мно­гократните публични споме­навания на руския президент и други официални лица за ядрения статут на Русия досе­га не са предотвратили пълзя­щата ескалация на участието на страните от НАТО във во­енните операции в Украйна. В резултат на това стана ясно, че ядреното възпиране, на кое­то мнозина в Москва разчи­таха като надеждно средство за гарантиране на жизнените интереси на страната, се оказа инструмент с много по-огра­ничено приложение.

Всъщност Съединените щати сега си поставиха зада­ча, немислима по време на Сту­дената война - да победят друга ядрена суперсила в стратеги­чески важен за тях регион, без да прибягват до ядрени оръ­жия, а само чрез въоръжава­не и контрол на трета страна. Американците действат пред­пазливо, тестват реакцията на противника и последовател­но разширяват границите на възможното по отношение на прехвърлените в Киев оръ­жия, както и избора на цели за тях. От доставката на проти­вотанкови оръжия Съедине­ните щати се доближиха до прехвърлянето на изтребите­ли F-16 и ракети с голям обсег на Украйна.

Вероятно тази стратегия на САЩ се основава на убежде­нието, че руското ръководство няма да реши да използва яд­рено оръжие в настоящия кон­фликт, а споменаването на ру­ския ядрен арсенал не е нищо повече от блъф. Американците външно реагираха спокой­но дори на разполагането на руски нестратегически ядре­ни оръжия в Беларус. Подобно „безстрашие“ е пряк резултат от геополитическите промени през последните три десетилетия и смяната на поколенията хора на власт в САЩ и на Запад като цяло.

„Сдържащият страх от атомната бомба, който при­състваше през втората полови­на на ХХ век, изчезна. Ядрените оръжия са премахнати от кар­тината. Практическият извод от това е очевиден: няма нужда да се страхувате от реакцията на Русия.“

Това е изключително опас­но и погрешно схващане. Тра­екторията на украинската вой­на показва ескалация на кон­фликта както хоризонтално, чрез разширяване на театъра на военните действия, така и вертикално, чрез увеличава­не на мощта на използваните оръжия и интензивността на тяхното използване. Трябва трезво да признаем, че тази тра­ектория води в посока на пряк въоръжен конфликт между Русия и НАТО. Ако натрупаната инерция не бъде спряна, тогава ще се стигне до такъв сблъсък и в този случай войната, раз­пространявайки се в Европа, почти неизбежно ще стане яд­рена. И след известно време яд­рена война в Европа най-ве­роятно ще доведе до размяна на удари между Русия и Съе­динените щати.

Американците и техните съюзници по същество игра­ят на руска рулетка. Да, досега руската реакция на експлози­ите на „Северен поток”, атаката с дрон срещу базата на страте­гическата авиация в Енгелс, навлизането на въоръжени от Запада диверсанти в райо­на на Белгород и много други действия на страната, подкре­пяна и направлявана от Ва­шингтон, беше относително сдържан. Такава сдържаност, както президентът Путин неот­давна даде ясно да се разбере, има основателна причина. Ру­сия, каза върховният главноко­мандващ, има способността да унищожи всяка сграда в Киев, но няма да падне пред мето­дите на терор, използвани от врага. Путин обаче каза още, че Русия обмисля различни ва­рианти за унищожаване на за­падни бойни самолети, ако те, базирани на територията на страни от НАТО, участват във войната в Украйна.

Досега руската стратегия в украинския конфликт предос­тавяше ескалаторската ини­циатива на врага. Западът се възползва от това, опитвайки се да измори Русия на бойно­то поле и да я подкопае отвъ­тре. Няма смисъл ние да под­крепяме тази схема. Напротив, има смисъл да усъвършенства­ме и модернизираме наша­та стратегия за ядрено въз­пиране, като вземем предвид практическия опит от укра­инския конфликт. Съществу­ващите доктринални разпоред­би са формулирани не само пре­ди началото на военна специал­на операция, но и, очевидно, без точна представа за това какво може да се случи по време на во­енните действия.

Външната стратегия на Ру­сия включва, освен самата ар­мия, външна политика, ин­формация и други аспекти. Трябва да бъде изпратен не­двусмислен - вече не словесен - сигнал към основния враг, че Москва няма да играе на раз­даване и според правилата, ус­тановени от противниковата страна. Разбира се, успоредно с това е необходимо да органи­зираме поверителен диалог с на­шите стратегически партньори и неутрални държави, като оч­ертаем мотивите и целите на на­шите действия. Възможността за използване на ядрени оръ­жия в настоящия конфликт не трябва да се крие. Такава ре­ална, а не само теоретична перс­пектива трябва да се превърне в стимул за ограничаване и спи­ране на ескалацията на войната и в крайна сметка да проправи пътя към стратегически баланс в Европа, който ни устройва.

Относно руските ядрени удари по страните от НАТО: Хипотетично казано, Вашинг­тон най-вероятно няма да отговори на тези удари със собствен ядрен удар срещу Ру­сия - от страх от руски ответен удар по САЩ. Липсата на такъв отговор ще разсее митологията, създавана от десетилетия около член 5 от Северноатлантиче­ския договор и ще доведе до дълбока криза за НАТО - може би дори до разпадането на ор­ганизацията. Не е изключе­но при тези условия атланти­ческите елити на страните от НАТО и ЕС да изпаднат в па­ника и да бъдат пометени от национални сили, които ще видят с очите си, че сигурнос­тта на техните държави всъщ­ност зависи не от несъществу­ващите „ядрени чадър” на САЩ, а върху изграждането на ба­лансирани отношения с Ру­сия. Може да се случи Америка да остави Русия на мира.

Възможно е току-що опи­саното изчисление да е правил­но. Но също така е възможно и не съвсем. Да, вероятно няма да има веднага ядрен удар на САЩ срещу Русия. Америка­нците едва ли ще пожертват Бостън за Познан, точно как­то по време на Студената вой­на нямаше да пожертват Чи­каго за Хамбург. Но също така е вероятно да има някакъв от­говор от Съединените щати. Тази неядрена реакция – няма да гадаем каква – най-вероятно ще бъде чувствителна и болез­нена за нас. Вероятно с негова помощ Вашингтон ще се опи­та да преследва цел, подобна на нашата: парализиране на во­лята на руското ръководство за продължаване на войната и създаване на паника в руското общество.

Едва ли след такъв удар ру­ското ръководство ще капиту­лира: на този етап ще говорим за самото съществуване на Русия. Най-вероятно ще последва от­ветен удар - и този път, може да се предположи, срещу глав­ния противник, а не срещу не­говите сателити.

Нека спрем пред тази точка без връщане и обобщим нашия анализ. „Ядреният куршум“ трябва да бъде вкаран в „бараба­на на револвера“, с който ръко­водството на САЩ безразсъд­но си играе днес. Перифрази­райки един покоен американски държавник, можем да кажем: защо са ни нужни ядрени оръ­жия, ако отказваме да ги из­ползваме пред лицето на ек­зистенциална заплаха?

„Вече няма нужда да плаши­те никого с думи. Трябва да се подготвите за евентуална упо­треба на практика, като вни­мателно обмислите възможни­те варианти и техните послед­ствия.“

Войната в Украйна при­доби продължителен харак­тер. Доколкото може да се съди от действията на руското ръ­ководство, то разчита на по­стигане на стратегически ус­пех, разчитайки на ресурсите на Русия, които са в пъти по- големи от тези на Украйна, и на факта, че залогът на Русия в тази война е много по-висо­ки от залозите на Запада. Това изчисление вероятно е правил­но, но трябва да се има предвид, че врагът оценява шансовете на Русия по различен начин от нас и може да предприе­ме стъпки, които могат да до­ведат до пряк въоръжен кон­фликт между Руската федера­ция и НАТО и САЩ. Трябва да сме подготвени за такова разви­тие на ситуацията. За да се из­бегне обща катастрофа, е не­обходимо да се върне страхът в политиката и общественото съзнание: в ядрената ера това е единствената гаранция за запазването на човечеството.

06 Октомври 2023

Източник: globalaffairs.ru