В Германия - 103.9 евро за MWh;
В Австрия изчисленията към 10.09. са за 102.21 евро за MWh;
За Унгария – 104.31 евро за MWh;
Ценовите нива на Иберийския пазар в Португалия e 100.14 евро за MWh, а в Испания – 99.99 евро за MWh;
На гръцката HENEX средната месечна цена към 10.09. е99.62 евро за MWh;
На италианската GME средната цена за базова енергия към 10.09.е107.41евро за MWh.
В Полша – 107.96 евро за MWh;
Великобритания средната месечна цена към 10.09. е 101.81 евро за MWh;
Ирландия и Северна Ирландия – 123.48 евро за MWh;
Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ към 10.09.2023 г. е:
Стойността на двете електроенергийните борси в региона - Българската НЕБ и румънската OPCOM е 106.48 и 106.45 евро за MWh; (Сравнете със САЩ!)
За гръцката HENEX 124.94 евро за MWh;
За италианската GME – 128.97 евро за MWh;
На унгарската HUPX тази стойност 111.24 евро за MWh;
На електроенергийната борса във Франция – 103.65 евро за MWh;
В Германия е 99.58 евро за MWh;
Постигнатата средна годишна стойност в посочения сегмент на борсите в Португалия и Испания e 91.64 и 90 евро за MWh;
Във Великобритания предвид ценовото движение стойността е 115.49 евро за MWh;
На ирландските електроенергийни борси – 126.66 евро за MWh.
Сравнете цените на електрическата енергия на европейските борси с тези в страните извън Европейския съюз. Двойната и тройната разлика се дължи на търговията с въглеродни квоти и пренасищането на енергийните системи в ЕС с необосновано количество ВЕИ-паркове.
Европа тепърва ще анализира рекордните фалити, отчетени от Евростат, основната причина, зад които стои високата цена на електрическата енергия. Не, че тази тенденция не бе очаквана, но все пак е изненадваща. Всичко това събрано в едно сочи
рязко свиване на икономиката,
все още не достатъчно отстранени проблеми във веригата на доставки. Изглежда, че процесът не е съвсем в своя край и продължава, а отзвукът от енергийната криза придобива неочаквани измерения.
Ако заплахите от енергийната криза, която съвсем не е приключила, бъдат измерени с предизвиканите последствия от войните във всички сектори на икономиката и политическото разделение, което става все по-очевидно картината може да е направо плашеща. Към всичко това се прибавят и финансови усложнения.
В края на миналата седмица Nomura Holdings предупреди, че Турция, Чехия, Шри Ланка и Румъния са заплашени от валутна криза през следващите 12 месеца. Според Nomura, други страни и в частност Чили, Унгария и Бразилия са с оценки, близки до червената линия. Две от страните – Турция и Румъния са страни, съседни на България. Румъния и Унгария са членки на Европейския съюз. Призивите на властите обикновено са насочени към медиите, които едва ли не са носителите на лошите новини. Сигналите на пазара през август обаче не са оптимистични.
На британците не се съобщава цялата истина за нулеви емисии. Това е заглавието на редакционна статия във вестник The Sunday Telegraph от 17.08.2023 г.
„Политиците не са честни с избирателите. Възможността им за маневриране по отношение на цели като предстоящата забрана на нови дизелови и бензинови автомобили или въвеждането на термопомпи е ограничена от законодателство, което изисква значително намаляване на въглеродните емисии до предварително определени дати”.
Статията заключава: „Наистина ли политиците, подкрепящи нулевата мрежа, смятат, че обществеността подкрепя това, че е принудена да се откаже от автомобилите си, или че ще приеме значително намаляване на жизнения си стандарт, или че ще бъде доволна от ограниченията на възможността да пътува в международен план? Разбира се, че не. Но именно това предстои, ако Великобритания не промени курса си.“
Какво се опитват да ни внушат
неправителствените организации със своите поръчкови анализи?
Неправителствените организации, Център за изследване на демокрацията в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK), представят след „задълбочен анализ“ своя извод, че България е напълно способна да постигне климатична неутралност до 2050 г. без значително увеличение на цените на електроенергията и без строителството на нови ядрени мощности или централи, използващи природен газ. Техният анализ, разработен въз основа на Европейския модел на развитието на електроенергийния пазар, не показва необходимост от запазване на ролята на въглищата нито на продуктовия, нито на пазара за резерв след 2030 г. Резултатите показват, че и при двата сценария електроцентралите на лигнитни въглища ще играят важна роля в електроенергийния микс до 2025 г., но към 2030 г. те вече ще бъдат само незначителни участници на продуктовия пазар, дори ако някои въглищни мощности останат в експлоатация до 2038 г.
Защо губят конкурентоспособността си въглищните ТЕЦ спрямо протежираните ВЕИ?
Основният им аргумент за по-бързото затваряне на въглищните централи в българската електроенергийна система е високата цена на квотите за емисии на въглероден двуокис, която достига 100 евро/ тон през 2025 г., и се покачва до 116 евро/тон през 2030 г. и 250 евро/тон през 2050 г. Въглищните централи от комплекса „Марица изток“ губят конкурентоспособността си на този изкривен пазар, като към себестойността на един мегават час електрическа енергия произведена от лигнитните въглища се добавят 210 до 240 лева /110–120 евро/ за въглеродните емисии. Тенденциозната, протекционистична търговия на квоти цели да осигури конкурентно предимство на широко рекламираната „евтина“ ел. енергия от ВЕИ. При честна търговия цената на ел.енергия от трите големи ТЕЦ в комплекса „Марица изток“ ще бъде около 110 -130 лева /55 – 65 евро/ на мегават час, цена сравнима с тази в Турция и Сърбия.
Оценката на Българския енергиен и минен форум за състоянието на българската енергетика е следната:
...Българската енергетиката навлезе в период на стагнация, който ще продължи поне 2 години. А това се изразява в:
• Тенденция на понижаване на производството и износа на електроенергия, които за първите 6 месеца на 2023 г. са респективно 22,07% (26,53% за базовите централи) и 70,36%, което означава влошаване на икономическите показатели на отрасъла и потенциала му за компенсиране на външни разходи. Печалбите на основните базови производители на електроенергия за 2022 г. са намалели с над 60%.
• Продължаващата фотоволтаична „пандемия“ в страната доведе до ценови диспропорции и затруднения в управлението на електроенергийната система, като доказателство за това е фактът, че за първото шестмесечие е регистриран ръст на производството на енергия от ВЕИ с над 45%, срещу свиване на производството от базови централи с над 26%. При почти 100% разлика в тарифите на изкупуване на енергията от тези централи, това е означава натиск към повишаване на борсовите цени, който ще продължи и през 2024 и 2025 г.
• Регистрираните промени в структурата на производството на електроенергия от различни производители и на цените на борсата доведоха да свиване на вноските във фонда „Сигурност на ЕЕС“ само за първото 6-месечие с над 40%, което ограничава още повече неговите възможности за бъдещото компенсиране на разходите на електроенергия на битовите потребители.
Предупрежденията
Експертите от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) предупреждават в своя позиция, чебързата либерализация на пазара на електроенергия и излизането на домакинствата от регулирания пазар може да породят сериозни икономически и социални катаклизми. Те настояват за отлагане на бързата либерализация, но спешно да започнат законодателните промени, за да може този процес да се случи плавно.
Съюзът за стопанска инициатива
Също изпрати до МЕ, МРР, МОСВ и МФ, свое възражение.
В него Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изразява твърдото си несъгласие с продължаващия отказ на държавата от по-голяма гъвкавост и стартиране на активни преговори с Европейската комисия за запазване и реалистично трансформиране на въглищните мощности в регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник....
„Желанието да отговорим на политически зададени критерии и безкритично да приемем мерки, с които значително да намалим енергийния си капацитет, обричат цели региони на икономически застой и обезлюдяване...
...А опасността да внасяме скъпа ел. енергия отвън и да зависим от благоволението и политическа стабилност в съседни държави – не е за подценяване. Нещо повече – може да се стигне дори до компрометиране на стабилността на електропреносната мрежа у нас...
...Определяме предложенията в териториалните планове като нереалистични спрямо заетите в сектора, чиито умения са специфични и не подлежат на „преквалификация“ на хартия, както пожелателно досега се предлага. Още повече, че в засегнатите региони въгледобивът е основен поминък“.
В заключение остава да се запитаме какво е мнението на мнозинството български потребители, чиито покупателни способности са най-ниските в Европа за така очертаващото се бъдеще? И достатъчно информирани ли са те за реалните резултати от тази откровено неразумна и антинационална политика, която скрива от тях нелепостта на т.нар. неудобна истина и премълчава целта и Истината, с главна буква, която би им отворила очите? Кой обаче да ги попита? По-лесно е със закон да им бъде отнето конституционното право на референдуми по такива жизненоважни и национално значими проблеми?
