Вие, единствени мои по кръв, по съдба, по език...
Как да ви дойда на по мощ
със своя тъй немощен вик...
Как да ви дам чаша в яра... Шепа смелост...
Коматче кураж...
Аз – един малък поет...
Един жалък съименник ваш.
Мощна песен...И знаме разв ято...
Срещу пушки с открити гър ди
И ура! И отстъпва врагъ т...
И било ли е... С нас ли? Преди!
А пък ние сме същите... Същите...
Българи! Славен народ!
Но мълчим... Но очакваме.... Нещо...
Един илюзорен джакпот.
Просим... Пуска Европа в паничка та...
Стрикна сума... Във точния час.
Идва Оня... Прибира ни парса та...
И на дъното – нещо за нас.
Уж протести... О кей... Еднодневки...
Да си вика т на оня площад.
Парламенти... Моменти...
И менти...Той се хили във св оя палат.
А до нег о палат до пала та...
И във тях мръсник до мръсник.
Ах , къде си ти песничка стара:
„Кон до коня и щик до щик.“
Вие, единствени мои, по кръв, по език, по съдба...
Знам, че изглежда безсмислена
всякаква в ече борба.
Но все пак... Но един ден... Когато...
Знам, че той ще бъде без мен...
Ще се вдигна т...Страхотни... Децата...
Наследили нашия г ен.
И пребродили чужди посоки....
Ще се върна т пак у до ма.
Да целунат коравата...Черната...
Родната своя земя
