Вече виждам как всички ги сърбят ръцете: с какви оръжия разполага Хамас, при това в изобилие? От Украйна ли идва то, от американски доставки ли? Е, нека научим, просто така, в името на справедливостта.
Когато хората, които занаятчийстват на „нивата на политологията“, искат по-тънко да убодат Русия, те казват, че политическата култура в Русия е „византийска“. Тъй като твърде малко хора назнайват какво е било във Византия и къде изобщо тя се е намирала, всеобщо се приема, че това е нещо много неявно и имплицитно, обскурантно. Нещо, където всичко се подмита под килима и става на базата на някакви сложни споразумения. Но тогава излиза, че Израел е супервизантийска държава.
Прост пример е известната израелска атомна бомба, която всички знаят, че съществува, но сякаш изобщо я няма в действителност. Ако това се отнасяше само до т.нар. немирен атом, както и да е. Но същото е и в много, много други области. Както се казва, на тях Бог да им е на помощ... Ако това обаче не ни засягаше по най- пряк начин.
Дори не забелязахме какво се случи през трите пролетни месеца в областта на търговията на Израел с чувствителни технологии и оборудване... с Украйна!
Първо имаше „изтичане“ на американски документи, които бяха надушили, че Израел „вероятно ще обмисли предоставянето на летална оръжейна помощ на [Украйна] под засилен натиск от страна на САЩ или предполагаемо влошаване“ на отношенията с Русия.
Там се описваха четири вероятни сценария, най-вероятният от които американското разузнаване определя като „турския модел“: „Израел ще продаде системи за противовъздушна отбрана на друга държава, след което те ще се окажат в Украйна, но публично израелските власти ще продължат да предлагат посредничество при разрешаването на конфликта.”
Звучи доста по византийски - „това не сме ние и не Украйна, а искаме да бъдем само посредници“. По въпроса веднага реагира Times of Israel, който тълкува процеса по различен начин през устата на премиера Нетаняху: „Израел реши да предостави на Украйна хуманитарна помощ и подкрепа в областта на гражданската защита, но не беше взето решение относно предаването на смъртоносни оръжия.”
Тук всичко е ясно - руско- израелските отношения също са много сложни и византийски: никой не знае какво има в дълбините, но изглежда дори, че има симпатия (спомняме си как Нетаняху дойде в Москва за Деня на победата). И без значение е колко тези фини взаимоотношения всъщност не предполагат продажба на оръжия на противниковата страна.
У нас не бе прокараха темата: „ами всички разбираме, че американците оказват натиск върху Биби, а и нашите го натискат, и по много причини не искаме друг да заема мястото му.” Когато руски олигарси с израелски паспорти се застъпват за Украйна, в медиите всичко звучи съвсем различно. Т.е. има някакъв филтър за подобряване в нашите очи на позицията на Израел в руско-украинския конфликт.
И това беше информационно подкрепено от текстове като: „Трябва да кажа, че имаме трудна ситуация. Израелски и руски пилоти летят в непосредствена близост един до друг в сирийското въздушно пространство“, обясни Нетаняху. Кнесетът отбеляза, че Израел не разполага с достатъчно оръжия, за да помогне на Украйна, без да застраши собствената си сигурност.
Е, добре, добре, тук, на Средноруските възвишения, отново се успокоихме и отидохме на риболов.
И тогава изведнъж четем, че „Израел за първи път от началото на руската специална военна операция одобри лицензи за възможни доставки на оръжия за Украйна, с които преди това не се е съгласил. Издадени са разрешителни на компаниите Elbit и Rafael. Системите, предложени от Израел, използват електрически устройства за заглушаване и сваляне на дронове, те имат обхват от около 40 километра и могат да бъдат инсталирани в близост до критични обекти.
Тел Авив подчертава, че предложените системи са отбранителни и, ако бъдат доставени, не могат да бъдат използвани директно срещу руската армия”.
Така да се каже, Израел одобри продажбата на този тип оръжия само поради желанието си да ги тества срещу иранските дронове, за които Западът твърди, че са използвани в конфликта в Украйна.
Чакайте, но това май не са никакви антидронови системи. Тук се появиха някакви „системи на Шрьодингер“ – т.е. Биби наистина позволи трансфер на чувствителни технологии в Украйна, но никой не ги е прехвърлял, а с Израел имаме доста топли отношения. И те не започнаха да популяризират темата, и никой не извика: „Какво си позволят тези евреи?“
И тогава ни съобщиха следната информация: „Израел не само помага на Украйна с най-важните разузнавателни данни за иранските оръжия, използвани от Русия, но също така атакува иранската оръжейна индустрия“ - тук разговорът, както разбираме, е за „Гераниумите“, които руснаците уж са закупили от Техеран.
Това вече не е „осигуряване на украинската армия само на хуманитарна помощ и защитно оборудване“, за което ни увери Нетаняху. Говори се също така и за доставка на изведени от експлоатация зенитно-ракетни системи Hawk, както заяви пред света украинският посланик в Израел. И така нататък.
И ние отново въздишаме и казваме: „Горкият Биби, той беше принуден, той беше изнудван от проклетите американци”.
Но сега всичко вече е още по-лошо: Израел е жертва на терористична атака от групировката Хамас и ние искрено съжаляваме за това - особено цивилното население.
Виждам как всички ги сърбят ръцете да видят какви оръжия има Хамас в изобилие? От Украйна ли идва то, или от американските доставки? Е, питаме се, просто така, в името на справедливостта. И така, когато Мосад се досети, и разбере дали операторите на дронове на Хамас са тренирали в Украйна, защото в Газа няма къде да се тренират!
И тогава ще дойде следващият етап на нашата Византия - ние ще вземем предвид това, защото изглежда Русия отдавна си е направила всички изводи за себе си.
Източник: Взгляд