Нова Зора

Просташките квалификации на лицето Дайнов срещу протес­тиращите миньори и енергети­ци с основание възмутиха мно­зинството сънародници. Срещу изцепките на „професора“ реа­гираха и нормални хора от не­говите среди, фалшивото соло на побелелия рок-самодеец едва ли заслужава особено внимание, като имаме предвид нивото на изпълнителя, ако „хитът“ не бе продължение на една дълга и зловеща тенденция.

Преторианци, пишман американци

Да беше само Дайнов, в уис­ки да го къпем. Проблемът е, че генетичният сателитен синдром на нашенския „елит“ започна да придобива клинични стой­ности. И преди имаше нещо по­добно покрай влизането в НАТО и ЕС, а и след това, но откакто за­почна войната в Украйна падна­ха задръжките, за да се открои параноичната гримаса на про­дажната политическа класа.

Спокойно може да се каже, че синовете и внуците надми­наха бащите и дядовците в го­товността да служат на „Големия брат“. Впрочем, за тази пасми­на не съществува идеологиче­ски ориентир, а само келепир. Може да се каже и така – готови са с един букет да посрещат все­ки пореден Началник. И Хитлер, и Сталин, и Байдън, и Путин, ако се наложи и другаря Си. Стига тяхното да не се губи.

Вкопчени в личния си ин­терес, тукашните преторианци, пишман американци, изпитват омраза и отвращение към всеки, който по един или друг начин се противопоставя на тяхната евроатлантическа идилия, под­платена с чуждестранни гран­тове и вътрешни назначения и угоения. Именно по тази причи­на напоследък се изля толкова словесна мръсотия върху про­тестиращите зърнопроизводи­тели, а после и срещу миньорите и енергетиците.

Антибългарите плюят на­рода, който, естествено, не е дорасъл до техните „цивили­зационни” стандарти под зна­ка на бандеровските свасти­ки и убийците на жени, деца и старци в Сърбия, Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Йемен и т.н. по цялата Земя.

Наследниците на „червена­та буржоазия“ и „сините пели­кани“ се самозабравиха в слу­гинажа си пред Запада. За тези оядени грантови и бюджетни измекяри всяка критика сре­щу Системата, от която лапат облаги, е путинизъм. Сакън да не се разклати Сглобката, гаран­тираща личния и груповия ин­терес на съвременната коло­ниална каста, инсталирана от външните господари в тери­торията с ограничен сувере­нитет, наречена BG.

От Козлодуй ни насаждат на…

Сигурен съм, че читатели­те сами ще стигнат до лесна­та рима, затваряща примката. Отгоре на какво манекените и папагалите на „Американския ред“ налагат своята позиция като единствено възможна, без­алтернативна и универсална? Ясно е, че нахалниците веге­тират върху предателството на Горбачов и Елцин и „салфет­ката“ от новата Ялта – Малта преди три десетилетия и нещо, като непрекъснато спекули­рат с волята на народа. Нима има наивници, вярващи, че ан­тибългарите от породата на „паситата“, „дайновци“, „огнян- минчевци“, „инджевци“, „тагаре­вци“, „станчевци“, „ноевци“, „съ­бевци“, „бъчваровки“, „коларов­ки“ и т.н. ги е грижа за „лошия човешки материал“?

От началото на Прехода та и до ден днешен псевдоелитът със стари корени и нови гос­подари има една-единствена цел – да съсипва страната и да продава националния ин­терес, заради личния си келе­пир. Започна се с ликвидацията на селското стопанство, индус­трията и банковата система, а криминалната приватизация и колониалните инвеститори до­вършиха Играта. За да сме днес там, където сме - със стопява­що се население, най-висока инфлация в ЕС и пред крах на социалната сфера на фона на песимистичните вътрешни и международни тенденции.

Един от първите симпто­ми за заговора срещу Бълга­рия отвътре бе покушението срещу блоковете на АЕЦ „Коз­лодуй“. Тези мощности бодяха очите на външните ментори, за­ради руския произход на Цен­тралата и енергийната мощ на страната ни, която не тол­кова отдавна бе абсолютен ли­дер на Балканите по износ на електроенергия, а освен това бе сред челните държави на Стария континент по този по­казател.

Сега обаче простосмъртни­те със свити сърца очакват по­следствията от „либерализаци­ята на пазара на ток“, като нещо фатално за оцеляване­то на хората с ограничени и фиксирани доходи. Най-ве­че пенсионерите и социално уязвимите.

В същото време самодо­волни „герои на новото време“ ала Хампарцумян ще ни обяс­няват произхода на топлата вода, ама на студено. Народът го е казал – на чужд гръб и най- жестоките фактури са дребна работа за едрите риби…

тия плачат за „Народен съд“!

Да направим една бърза и неизчерпателна равносметка за бедите, докарани върху глава­та на народа от евроатланти­ческата номенклатура.

За погрома срещу иконо­миката и социалната сфера вече стана дума. От ликвида­цията на селското стопанство през Козлодуй до превръща­нето на здравеопазването и образованието в амбулантна търговия.

По-нататък – признаха на бърза ръка „Македония“ без никакви гаранции за българ­ския исторически интерес. Чисто и просто им свирнаха от Запада и нашенските подло­ги напълниха гащите. Не стига това, ами съвсем наскоро се из­храчиха върху националната митология, като на практика дадоха зелена светлина за на­халниците от Скопие, зорлем тикани в ЕС на антируска ос­нова.

Да оставим настрана пла­днешкия обир на „инвести­торите“ от чуждите банки и търговски вериги. Да поми­слим само за престъпната без­отговорност спрямо народа, подложен на циничен брюк­селски рекет чрез номерата със „зеления отпечатък“, квотите за вредни емисии, вятърните мелници и най-вече чрез наме­рението да се тегли кръст на въглищните централи, про­извеждащи достъпна електрое­нергия за бита и бизнеса. Както обикновено – у нас „отговор­ността към обществото“ се отнася само за бедните, сла­бите и анонимните.

За „елитите“ се полага само безкрайно лапане на бюджет­ни и европейски пари плюс всевъзможни „комунистиче­ски екстри“.

Всъщност тези, които напо­следък заляха с помия протес­тиращите от нивите и мини­те, са все същите безродни­ци на чужда хранилка, които не толкова отдавна изпрати­ха на смърт в Афганистан и Ирак български момчета, за да се мазнят на „началници­те“ в „Коалицията на желае­щите“. А сега късат от залъка на най-сиромашката нация в ЕС, за да хрантутят украин­ските натрапници с огромни джипове, скъпи автомобили и банкови сметки, захранва­ни от чудовищната корупция в бандеровската държава, от която пропищяха дори наста­вниците от Вашингтон.

Съвременните нашенски „еничари“ от портфейла на Сорос и Ко, свързан с офици­алната и Дълбоката държава, на която сме 51-ви щат, са го­тови да плащаме и за токсич­ната продукция на американ­ските ГМО-корпорации, от­хвърлена от Унгария, Полша, Словакия, за да не подразним „новия Левски“. От Кривой рог с къща за пет милиона дола­ра на Червено море или, не дай Боже, някой от „началниците“ от двете страни на Атланти­ка да се усъмни във вернопо­даничеството на софийските марионетки.

Нашенските по-католи­ци от папата са най-вече чуж­ди подизпълнители, а не нацио­нално отговорни държавници за разлика от унгареца Орбан, словака Фицо или хървати­на Миланович. Тези мъже, а и други от този тип, са не по-мал­ко евроатлантици, но първо ми­слят за своите народи, а после за директивите на глобалната Власт.

Това е разликата между тях и българските кириякстеф­човци, готови да изпратят „пушечно месо“ в подкрепа на свастиките в бившата УССР. А сега се чудим защо без да им мигне окото ще ни натресат двойно и тройно по-скъп ток и „украинска пшеница“ за ле­пило и шперплат?! От анти­българите, посегнали с мръс­ни ръце на Освобождението, 3 март, Вярата и Православи­ето, всичко може да се очаква.

Рано или късно обаче, не­годниците ще стигнат до „На­роден съд“…