Нова Зора

същата тази Евро­па, с която упра­вляващата ни днес некоалиционна ев­роатлантическа сглобка лягат и стават, през Средновековието е вилняла Светата Инквизиция. И, дока­то е изгаряла на клада всички свободомислещи, обявявайки ги за еретици и вещици, висши­те католически духовници об­съждали сериозно колко дяво­ли могат да се поберат на вър­ха на една игла.

Днес, няколко столетия по- късно, един български вице­премиер, министър на финан­сите и съпредседател на пар­тия „Продължаваме промяна­та“ (ПП) Асен Василев казва: „Ако трябва, ще се хванем и за опашката на дявола, за да из­ведем България от блатото“. („Сега“/10.10.2023). При това миналият през или покрай Хар­вард сглобкаджия припис­ва собствената си измислица на Стефан Стамболов! И доба­вя, че „улавянето за опашката на рогатия“ е, за да се изкара България от блатото. Оставям настрана това, че Василев не познава историята на собст­вения си народ, но ме учудва внушението му, че България е в блато, от което тъкмо него­вата партия ще я изтегли, хва­щайки се за опашката на дя­вола. А дали, съортачвайки се с ГЕРБ и ДПС, уж за спасяването на България и прокарването на съдебната и конституцион­ната реформа, не се е хванала за рогата, или за някоя друга по-деликатна част от тялото на дявола?

Кой вкара страната ни в блатото, след като от 1989 г. насам, с малки прекъсвания управляваха все десни и ев­роатлантически ориентира­ни правителства? Започвай­ки с правителството на СДС на Филип Димитров, минавайки през правителството на ОДС на Иван Костов, през трите пра­вителства на Бойко Борисов, това на Кирил Петков, някол­кото служебни правителства на президентите Стоянов, Първа­нов, Плевнелиев и Радев, до с некоалиционното и рота­ционно правителство на Ден­ков-Габриел. Последното, под­крепяно от „евроатлантическо мнозинство“, в което участват „изкоренителите“ на „модела ГЕРБ“ от ПП-ДБ, представители на същия този модел Борисов, плюс санкционирани по зако­на „Магнитски“ депесари като Делян Пеевски. През цялата предизборна кампания тези из­мамници от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС се кълняха, че никога няма да се коалират. Оказа се, че за въпросните „шарлатани“, според президента Радев, няма подлост, която да не могат да извършат в името на властта. Особено, когато им зашумолят европейски милиарди.

За престоя на Василев и Пе­тков в служебните правителства на Плевнелиев (Василев - б.авт.) и Радев (Василев и Петков - б.авт.), за 7-месечното коали­ционно управление на Ки­рил Петков и за почти толко­ва продължилото управление на академик Денков - като за мъртвец: или добро, или нищо! Критиките срещу него са „пу­тинизъм“ и руска дезинфор­мация, които Посолството не одобрява. Въпреки че именно то наложи практиката на свър­шените факти, обрекла Бълга­рия на енергийна и политиче­ска несигурност. Подобно на Борисов, провалил три важни енергийни проекта като неф­топровода Бургас-Алексадру­полис, газопровода „Южен по­ток“ и проекта АЕЦ „Белене“, наследилите го Денков, Васи­лев и Габриел първо изпра­тиха на Брюксел териториал­ните планове, предвиждащи ликвидация на електро про­изводството от въглища, после подписаха меморандум с ми­ньорите и енергетиците за ико­номическото, пазарно умъртвя­ване на ТЕЦ-овете. Когато ми­нистърът на икономиката спо­мена, че условията, поставени от миньорите, са трудно из­пълними, Борисов и Пеевски му поискаха оставката. Но, ко­гато самият премиер Денков за­яви, че най-важното искане на миньорите - за изтеглянето и преработването на изпрате­ните в Брюксел териториални планове, е неизпълнимо, той бе възнаграден от ГЕРБ и ДПС с подкрепа на кабинета при гласуването на 13 октомври на поискания от опозицията вот на недоверие. Вот именно зара­ди провала в енергетиката.

Шизофрения, или съучас­тие в престъпленията? Същото съдружие наблюдаваме и по от­ношение на войната в Украй­на и конфликта между „Хамас“ и Израел. В смисъл, че нашите шарлатани са сред най-ярост­ните фенове на Зеленски и Не­таняху. Въпреки, че дори в Ев­ропейската комисия има проти­воречиви мнения специално по палестинско-израелския кон­фликт. Например върховният представител на ЕС по външ­ната политика и политиката на сигурност Хосеп Борел, за разлика от Урсула фон дер Ла­йен, забелязва и невинните жертви от палестинска стра­на. Дори „правилните“ българ­ски „национални“ телевизии излъчват всяка вечер кадри на разрушени от израелски бом­би жилищни блокове в иви­цата Газа, но нашите евроат­лантици броят само израел­ските жертви. Докато в самия Израел един писател и историк като Ювал Ноах Харари напи­са: „Народът на Израел плаща цената на политиката на Не­таняху, която години наред по­ляризира страната“ („Джумху­риет“/2.10.2023). А ирландска­та евродепутатка Клеър Дей­ли буквално нахока Урсула фон дер Лайен след изявле­нието й, че ЕС стоял до Изра­ел. „За каква се мислите! Вие не сте избирана за този пост и ня­мате пълномощие да определя­те външната политика на ЕС, която се определя от Съвета на Евросъюза. Европа не е до Изра­ел. Ние сме за мир. Не говорете от наше име. Ако нямате нещо конструктивно за казване, и ако не го казвате открито, за­тваряйте си ченето!“ („Милли­ет“, 09.10.2023).

За мирно решаване на изра­елско-палестинския конфликт настоява и Турция, чийто пре­зидент Реджеп Тайип Ердоган осъди изпращането от САЩ на самолетоносача „Джералд Форд“ с отряд бойни кораби на помощ на Израел. „Каква рабо­та има американски боен ко­раб в Израел?“, попита Ердоган, призовавайки да не се налива бензин в огъня с такива прово­кации. А нашият премиер, по­добно на Урсула фон дер Лайен реши да ни нареди на „правил­ната“ страна на историята, обя­вявайки, че България е готова да окаже военна помощ на Из­раел. С какво? С „дефектните“ ракети С-300 и бракуваните БТР 60-ПБ на МВР, които обе­щахме на Украйна, или с нещо друго?

На свой ред с произраел­ски тиради се пъчи и воен­ният министър Тагарев. Кой­то пък обещава България да обучава украински пилоти на F-16! Че ние откога имаме таки­ва изтребители? Ясно е, че и това е предизборен кьорфишек на министъра, както поканата му към миньорите да постъпят на служба в армията. Къде се е виждало 50-60-годишни мъже да стават млади войници? Това може да го измисли само човек, който се изявява като во­енен министър на всички дру­ги държави, само не и на Бъл­гария. Но поведението на Та­гарев е разбираемо като има­ме предвид неговото съветско минало и последната лъжа на партийния му началник Ки­рил Петков. На 30 септември от Виена той ни извести, че ав­стрийците не вярвали на бъл­гарските специални служби и затова ни спирали за Шенген. Седмица след това у нас госту­ва председателят на австрий­ския парламент Волфганг Со­ботка, който опроверга лъ­жите на Петков, като заяви на Росен Желязков, че в Австрия изобщо са обсъждали нашите служби. Но на Петков не му е първица да лъже. Той започ­на политическата си кариера с лъжа за уж преустановеното си двойно гражданство и продъл­жи с хвалбата пред един герман­ски вестник, че България е спа­сила Украйна в първите дни на войната с Русия.

Но за съжаление, Кирчо не е сам в лъжите. Лично преми­ерът Денков даде пример, като навърза конфликта в Палес­тина с войната в Украйна. Си­реч, внушаваше, че Русия е провокирала нападението на „Хамас“ срещу Израел, за да от­влече вниманието от собствени­те си действия в Украйна. Вяр­но е, че още в древния Рим са си задавали въпроса „Qui bono” - „Кому е изгодно?“, но едно е да имаш изгода от нещо, друго е да го предизвикаш. Никой ана­лизатор у нас не забеляза факта, че когато от „Хамас“ празнува­ха след внезапния си удар по Израел, бойците им размахва­ха американски оръжия. Спо­ред публикация в турския все­кидневник вестник „Миллиет“ (11.10.2023), Тръмп-младши е поискал да се разследва как тези оръжия са попаднали у „Хамас“. И възможностите за това са две: от Афганистан, къ­дето след оттеглянето си аме­риканците са оставили 70 000 автоматични оръжия; или от Украйна, която получи много повече западни оръжия, част от които бяха продадени на страни от Африка. Сандъци с такива оръжия бяха изплува­ли от водите на езерото Викто­рия, според твърдения на един африкански президент.

На война кой ще ти гледа ви­новни и невинни. Не казваше ли един държавен секретар на САЩ, г-жа Мадлин Олбрайт, че гибелта на 500 000 иракски деца е приемлива цена за сва­лянето на диктатора Саддам Хюсеин? Да напомням ли за 2500-те невинни сръбски ци­вилни, загинали при бомбар­дировките на САЩ и НАТО над бивша Югославия. Или за изразите „съпътстващи щети“ и „приятелски огън“, въведени в употреба от американската администрация?

Обаче, Международният наказателен съд (МНС), който разпореди да бъде задържан руският президент Путин, не приложи същия аршин към американския му колега Бай­дън. И Русия, и САЩ не при­знават юрисдикцията на МНС, нито забраната на касе­тъчните боеприпаси, но тер­минът военни престъпления се прилага само спрямо Русия в Украйна, и срещу палестин­ските терористи в конфликта им с Израел. Както гласи една поговорка: „На война победи­телят е съдия, а победеният е обвиняем“. И на прочутия про­цес срещу нацистките воен­нопрестъпници в Нюрнберг унищожителите на Дрезден, Хирошима и Нагасаки съде­ха унищожителите на Ковън­три, а създателите на ГУЛАГ съдеха създателите на Ос­виенцим, Дахау и Треблин­ка. „Затуй, както казва отец Аверки от разказа на Хайтов „Козият рог“, не се е оправил този свят“.