Нова Зора

 

Зелените движения се за­раждат през шейсетте години на миналия век. Големите, многомили­онни столици и промишлени градове целогодишно се заду­шават от замърсения с прах, сажди и пушеци въздух. Така нареченият смог тормози пер­манентно жителите на тези градове. Учени, видни общест­веници и политици се органи­зират да търсят решение на този проблем. Благороден все­общ стремеж за подобряване на жизнената среда в градо­вете. Но както обикновено се случва благородните начина­ния биват обсебвани от власт хора, които чрез своите плате­ни лобисти подчиняват тези стремежи на своите корпора­тивни интереси, задкулисно направляват и контролират налагането на „зелените“ реше­ния. С времето целите се про­менят. Общественото внимание се насочва към климатичните промени, за които са обвинени парниковите газове. От 1988 г. Междуправителствената гру­па по изменение на климата (IPCC) е създадена от Про­грамата на ООН за окол­ната среда (UNEP) и Све­товната метеорологична организация (WMO). Съз­даването на IPCC е одобре­но от Общото събрание на ООН през 1988 г. От същата година ежегодно тази гру­па периодично публикува преглед на изследвания под формата на обемист доклад по темата за изменението на климата. ООН твърди, че автор на доклада е колектив от 600 учени. Но на тези уче­ни е разрешено да коменти­рат само проектотекста, но окончателният текст нито отговаря, нито включва много от техните комента­ри. Той отговаря на целта на ООН да изгражда под­крепа за световно ограни­чаване на индустриално по­лезната енергия. И за да са по-убедителни от ООН твър­дят, че сред повече от 95% от учените в света има кон­сенсус по заключенията на доклада.

Осъзнавайки, от дискусии със свои колеги, че това

твърдение за „консенсус”

не съществува, група уче­ни инициира Петиционен проект. По големият брой на подписалите петицията е след октомври 2007 г. Оригинална­та статия за преглед, придру­жаваща петицията е актуали­зирана през октомври 2007 г. с нов преглед включващ из­следователски и научни пуб­ликации до тази дата. Обнове­ната кампания е предизвика­на от ескалация на твърдени­ята за „консенсус” и излизането на филма „Неудобна истина” на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор и свързани подобни съ­бития. консенсус” и „установена нау­ка” в съгласие за глобалното затопляне, причинено от чо­вечеството, като манипулира обикновените хора и децата в публичните училища, където е многократно прожектиран.

За съжаление този филм съдържа много сериозни не­верни твърдения, които ни­кой информиран, честен учен не би могъл да подкрепи. Кам­панията за строго съкращава­не на въглеводородните енер­гийни технологии е вече зна­чително разширена. Отправе­ни са много научно невалидни твърдения за предстоящи кли­матични извънредни ситуации. Същевременно предложените политически действия за ряз­ко намаляване на използване­то на въглеводороди застра­шават просперитета на аме­риканците и самото същест­вуване на стотици милиони хора в по-бедните страни.

Публицистите от Органи­зацията на обединените на­ции, Ал Гор и техните привър­женици често твърдят, че са останали само няколко „скеп­тици“, които все още не са убе­дени в съществуването на ка­тастрофална спешна ситуа­ция вследствие на глобалното затопляне.

Видно е, че 31 487 америка­нци с висши степени в различ­ни области на науката – акаде­мици, бивши председатели на Академията на САЩ, членове на световно признати акаде­мии на науките, професори, включително 9 029 докторан­ти, съвсем не са „малко“. Един от тези именити учени е фи­зикът Фредерик Сайтц - бивш президент на Националната академия на науките на САЩ и на Университета Рокфелер.

Той е носител на Национал­ния медал за наука, наградата „Комптън“, медала „Франклин“ и на множество други награ­ди, включително почетни док­торати от 32 университета по целия свят. През август 2007 г. д-р Сайтц прегледал и одобрил статията на Робинсън, която е разпространена с петицията и дал своето възторжено одо­брение за продължаване на Петиционния проект. От яс­ното и категорично изявле­ние на петицията, която са по­дписали, е видно, че тези 31 487 американски учени не са „скептици“. Вместо това те са убедени, че хипотезата обви­няваща човечеството за гло­балното затопляне няма науч­на валидност и че действията на правителствата въз основа на тази хипотеза излишно и контра продуктивно биха на­вредили както на просперите­та на човечеството, така и на естествената природна среда на Земята. Подписалите учени и инженери са групирани в се­дем категории:

Метеоролози, еколози, гео­лози;

Компютърни специалисти и математици;

Физици и астрономи;

Химици;

Биолози и агрономи;

Хуманни и ветеринарни ме­дици;

Инженери.

Информацията е от среда­та на 2014 година. Като про­цесът на събиране на подпи­си под нея продължава и след това. Актуализирана тя се по­дава периодично в Държав­ния департамент на САЩ.

Интерес представлява след­ната

информация публикувана преди седмица:

Доклад на Global Maritime Trends 2050, публикуван пре­ди Международната седмица на корабоплаването в Лондон, която започна на 11 септември и продължава до 15 септември, поръчан от водещата група за корабни услуги Lloyd’s Register и независимата благотвори­телна организация Lloyd’s Register Foundation, разглежда бъдещи сценарии, заключава:

„От 3800-те пристанища в света, една трета са разполо­жени в тропическа зона, уязвима на най-мощните ефекти от из­менението на климата“. „Прис­танищата на Шанхай, Хюстън и Лазаро Карденас (в Мексико), едни от най-големите в света, може потенциално да бъдат не­работещи до 2050 г. с покачване на морското равнище от само 40 см.“ Други ключови пристанища, включително Ротердам, вече са под натиск, се казва в доклада.

А какво твърди Океаногра­фът Нилс-Аксел Мьорнер, бивш ръководител на Катедра по па­леогеофизика и геодинамика в Стокхолмския университет? Той е посветил целият си живот на изучаването на промените в Световния океан.

Посетил е повече от 59 мор­ски страни. Той не приема нала­ганата от Международната ко­мисия по климатичните про­мени /МККП/ мантра за пови­шаване на океанското ниво вследствие на повишаването на средната температура на Земята. Той критикува коми­сията, че не включва в свои­те експедиции експерти с на­учен и практически опит. Ор­ганизацията е създадена за оце­няване на риска от глобалното изменение на климата, предиз­викано от техногенни фактори и разчита по-специално на съм­нителни компютърни модели, а не на полеви изследвания. Тя преувеличава рисковете от по­вишаване на морското равни­ще, с което предизвиква страх всред населението на острови­те Фиджи. За да установи проме­ните на морското равнище през последните 500 години, той про­учва датирани пясъчни наноси, кога са възникнали. Освен това проучва разпространението на коралите през последните ве­кове. Обикновено кораловите рифове растат във височина, ко­гато нивото на морето се покач­ва и растат на ширина, когато то остава постоянно. Ако нивото падне, коралите умират. Корали­те не лъжат, те са надежден ин­дикатор - много по-надежден от измерванията на приливите и отливите. Получените резул­тати той онагледява с поместена­та графика (граф.1). Тя показ­ва, че през 16 и 17 векове /1/ ни­вото на морето при остров Яса­ва на Фиджи е било със 70 см. по-високо от сегашното, след което през 18 век се е понижи­ло с около 120 см./2/, т.е. с 50 см. под настоящото, а през 19 век се е повишило за кратко време /3/ с около 20 см. над сегашно­то, следва плавно понижение към перфектно стабилно мор­ско равнище през последните 50-70 години, както е посочено на много места при микро ато­лите С14.

Следователно налице е пъл­но отсъствие на настоящо по­вишаване на морското рав­нище – т.е. заплахата от бъде­що наводнение се отменя. Има данни и от много други места по света, които по никакъв начин не потвърждават картината, която Международната коми­сия представя. На някои мес­та нивото на морето наистина се покачва, но на други места е ста­билно, а на трети дори пада. На­пример, морското равнище е постоянно в Индийския оке­ан и на атлантическото край­брежие на Южна Америка. Но в южните части на Тихия океан, като например измерванията в Тувалу и Кирибати, не потвърж­дават постоянните предупреж­дения за потъването на тези архипелази.

Морето определено ерози­ра бреговете тук и там, но ос­тровите растат на други мес­та. Винаги е било така. Според него равнището на морето ще се повиши средно с пет санти­метра с вероятност до 15 сан­тиметра. Промяната може да премине от плюс 20 до минус 10 сантиметра. Това не е за­плаха. Всеки, който твърди, че ще има заплаха от увеличение от около метър, няма предста­ва за физиката. Морската вода се загрява и разширява, увели­чавайки морското равнище, но само с няколко сантиметра, а не с дециметри или дори метри. Има много по-важни влияния, които засягат морското равни­ще, особено слънчевата актив­ност. Има и значителни хори­зонтални водни смени, от един океан към друг.

Подобно на данните във Фиджи, тези на Малдивите също показват, че нивата са ясно по-високи през 17-ти век, отколкото днес. Показателно е, че това е времето, когато е било студено в северното полукълбо - този период се нарича Малката ледникова епоха. По това вре­ме слънчевата активност е била по-ниска от днес. Това е големи­ят слънчев минимум. Изглежда, че ниската слънчева активност е свързана с високите нива на морето в тропиците - и обра­тно. Нивото на морето зависи главно от колебанията на слън­чевите цикли и едва ли от то­пящия се лед. Научно списание с публикуван доклад на Мьор­нер за влиянието на слънцето върху морското равнище, който е подкрепен от 19 признати екс­перти е атакувано от МККП. В резултат на упражнения от нея натиск книжката с публика­цията е спряна. Публичните пари за научни изследвания, контролирано се насочват из­ключително към алармистите в областта на климата. Ученият критикува тази политика, която създава квази-религиозно дви­жение, което твърди, че защита­ва околната среда – всъщност, то не води борба срещу глобално­то затопляне, а против борба­та за намаляване на бедността. Нигерия, например, не се на­сърчава да използва въглища и по този начин да осъществи икономическото си развитие и просперитет, които биха нама­лили глада и бедността в афри­канска страна.

Тенденциозното подбиране на факти винаги представлява проблем. Така наскоро се твър­деше, че оттичането на ледове­те в Гренландия се е увеличило и че затоплянето ще го влоши. В доклада на МККП са пропусна­ти получените както от Нацио­налната агенция на океански­те и атмосферни изследвания (NOAA), така и от Датския мете­орологичен институт сведения, че ледената маса на Гренландия фактически се увеличава. Всъщност, и двете наблюде­ния могат да бъдат верни, но под теглото на наистина на­трупаният лед периферният се изтласква в морето.

Професор Мьорнер очак­ва слънчевата активност да на­малее през следващите някол­ко десетилетия и в резултат да настъпи охлаждане. Дотогава вероятно ще стане ясно колко грешни са предупрежденията за глобалното затопляне и че СО2 не е основният двигател на температурите.

Исторически сведения за климатичните промени в Се­врното полукълбо през по­следните 800 години.

Някога Гренландия е била зелена

Гренландия в превод озна­чава “зелената страна”, макар че днес това звучи направо аб­сурдно: 85% от острова са под плътна ледена покривка. Из­вестно е обаче, че някога на ос­трова е било значително по-то­пло. При сондажи под дебелата ледена покривка учените са от­крили следи от ДНК на различ­ни дървесни видове, както и на пеперуди и други насекоми. Оказва се, че преди 450 000 до 900 000 години Гренландия е била покрита с гъсти гори.

Съдбата на викингските колонии в Гренландия е обект на много изследвания, но уче­ните все още не са сигурни какво точно е довело до изчез­ването им. Най-вероятно, ос­новна роля е изиграл климатът.

Викингите пристигнали на острова по време на т. нар. Сред­новековен топъл период (на­ричан още и Средновековен климатичен оптимум. Според учените, той обхваща периода между 800 и 1300 г. Характери­зира се със значително затоп­ляне на времето в цяла Евро­па), когато условията за живот били сравнително добри. В средата на XIII в., обаче, тем­пературите започнали да па­дат и настъпил Малкият лед­ников период (климатично явление, обхванало Северно­то полукълбо и продължи­ло до XIX в. Смята се, че било предизвикано от фактори като спадове в слънчевата ак­тивност, изригвания на вулка­ни и промени в океанските те­чения). Площта на пасищата и нивите, на които били отглеж­дани земеделски култури, на­маляла драстично.

Скорошни изследвания раз­криха още

две важни подробности –

Гренландия била обхвана­та от продължителна суша, а освен това морското равнище се увеличило с приблизител­но 3 м. В резултат, голяма част от плодородните земи, разпо­ложени в близост до фиордите, били наводнени. „Проблемите, пред които се изправили коло­низаторите, се оказали твърде сериозни. Те нямали избор и били принудени да напуснат Грен­ландия“, отбелязва Борегин. „Все още не знаем всички подробнос­ти, но сме изминали дълъг път“, добавя професорът по антропо­логия от колежа „Хънтър“ в Ню Йорк Томас Макгавърн. Меж­дувременно климатът отново се променя, температурите се по­вишават, Гренландия е особено засегната от тези изменения.

От 1990 година насам сред­ната температура през лятото се е увеличила с 1,8 градуса, а през зимата - с три.

експертното становище на уважавани, български, независими учени по въпроса

Българските учени от Ин­ститута по космически из­следвания и технологии към БАН, доцентите, доктори на физическите науки Й. К. Та­сев и Борис Комитов в своите изследвания са установили, че върху климата на Земята влияе както електромагнит­ната слънчева радиация, така и корпускулярната радиация от слънчев и галактически ха­рактер. Не пряко участващи между слънчевите и климатич­ните параметри са така наре­чените геомагнитни индекси, характеризиращи вариациите на геомагнитното поле. Слън­чевите промени в излъчването засягат климата главно чрез взаимодействието на слън­чевия вятър с магнитосфера­та на Земята. Цикличните про­мени в емисиите на слънчеви­ят вятър генерират съответно промени в скоростта на вър­тене на Земята. Това влияе не само на атмосферната цирку­лация, но също така и на цир­кулацията на океана. Тъй като водата на океана е с много ви­сок температурен капацитет, промените в океанската цирку­лация ще засегнат регионал­ния климат. Преразпределе­нието на океанските водни маси също поражда нередов­ни промени в морското ниво по целия свят. Чрез този ме­ханизъм е разгледано обяс­нението на събития като „Ел Ниньо“. Обяснени са процеси­те по време на Sporer, Maunder и Dalton Слънчеви минимуми, принудели Гълфстрийм да се концентрира върху южният си клон и студената арктическа вода да проникне далеч на­долу по европейските брего­ве, които да доведат до усло­вия на малкият ледников пе­риод. По време на Слънчеви­ят Максимум, ситуацията ще бъде обратната, твърдят два­мата учени.

От около 2040 г., ние ще бъдем в един нов голям Слън­чев минимум и следователно може да се очаква период на студени климатични условия.

Друг съществен фактор, който влияе върху климата са галактическите космически лъчи. Те увеличават аерозоли­те в атмосферата чрез каска­да физически процеси. Галак­тическите космически лъчи, както и слънчевите лъчи, които са свързани с изригва­ния, причиняват увеличава­не на аерозолите в атмосфе­рата на Земята. Аерозолите во­дят до повече облаци. Облаците пък водят до два ефекта – от една страна повече дъждове, от друга страна, като има по­вече облаци, се увеличава об­ратното отразяване на свет­лината, която пада върху по­върхността на Земята, тоест връща се, не стига до Земята. Всичко това причинява ох­лаждане.

Борис Комитов опреде­ля като безумни решенията на европейските политици за затваряне на въглищни­те централи. Той изследва от много години единадесет го­дишните цикли на Слънцето и твърди, че след 2030 годи­на ще има драстично увели­чаване на валежите и падане на температурите, което ще продължи до 2045 г. А заедно с понижението на температури­те в световен мащаб ще скочи цената на електроенергията и страни, които не произвеж­дат евтин ток и нямат достъп до евтини енергоносители, ще имат големи проблеми.

В свой доклад пред българ­ската академична общност пре­ди няколко години покойният вече многоуважаван у нас и в чужбина геолог – академик Тодор Николов обоснова с примери от Палеонтологията цикличният характер на кли­матичните промени през ми­лионите години от съществу­ването на Земята.

На 13.07 тази година бе публикувано изказване на проф. Кристалина Стойкова от БАН: „...Наивно е да се борим с глобалното затопляне, мо­жем само да се приспособяваме. В климата на Земята има ре­дуване на топли и студени пе­риоди. Съвременното общество не може да разбере тези процеси, защото няма усещане за продъл­жителността им. Ние измер­ваме всичко с нашия живот от около сто години, но ни е трудно да си представим, какво е било преди милиони години. Това, че в момента човечеството се оп­итва да каже, че ще спре глобал­ното затопляне, е доста наивно и учените знаят, че е невъзмож­но. Това са схващания на поли­тиците, които продават пар­никови квоти и говорят за зелен преход“. /Край на цитата/.

Преди повече от месец в предаването „120 минути“ проф. Евгени Семков, дирек­тор на Института по астроно­мия към БАН, каза: “По данни може да се проследи промяната на температурата на Земята в различни периоди. Има леднико­ви периоди – поне четири са из­вестни, в които температура­та на Земята е била с до 15 гра­дуса по-ниска. Имало е периоди на затопляне. Тогава не е имало хора или дейността им не е вли­яела на климата. Сигурно чо­вешката дейност влияе на кли­мата, но с нея не можем да обяс­ним миналото. Очевидно има друго – някаква цикличност, свързана със Слънцето.“

Следва