„Неочакваното“ нападение на „Хамас“ над Израел, мълниеносната мобилизация на 300 000 израелска армия и бързото придвижване на най-големия американски самолетоносач „Джералд Форд“ в Средиземно море показаха, че в региона на Близкия Изток става нещо опасно. Какво е то? Не би могло да се разбере, ако нямаме ясна представа, ако не към друго, то поне към изкуството в политиката очевидните факти да се използват за прикритие на много по-опасни намерения и цели.
Налага се като пропускаме древността и Средновековието да се върнем все пак към по-предишни времена. В условията на техническата революция и откритието на двигателите с вътрешно горене, черният петрол се превръща в чисто злато. Дали е съвпадение или не, но след погромите над евреи в Полша и Украйна (тогава части на Руската империя) „внезапно“ възниква идеята на движението Цион за връщане на евреите в Обетованата земя. На „князете на еврейския капитал“, както се бе изразил Христо Ботев, не ще да им е било твърде трудно да получат мандат над областта Палестина при подялбата на Османската империя. Прочутата Декларация „Балфур“ е само лично писмо на британския външен министър, своеобразно уверение към клана Родшилд, че задачата ще бъде изпълнена.
Така Великобритания, въпреки уверенията дадени на Хюсеин – религиозният водач на мюсюлманите в Мека, за да получат подкрепата му в Първата световна война, и въпреки претенциите на Франция към Велика Сирия, британците се добират до мандат над Палестина. Миграцията ускорява ход, но едва след Втората световна война, когато в тези земи са преселени затворниците от германските концлагери, Палестина получава компактно еврейско население. Смята се, че до XIX в. съотношението е било 20 към 1 в полза на арабите. След Втората световна война последва решение на ООН на територията на Палестина да се създадат еврейска и арабска държави.
Арабите се чувстват излъгани и считат този акт за ужасна несправедливост, която се оказва, че е непроменимо условие за последвалите арабско-израелските войни. В резултат Израел заграбва и част от територии, определени за бъдещата арабска държава. В арабската част възниква Организацията за освобождение на Палестина „Ал Фатах“ на Ясер Арафат. Израел обаче се снабдява с най-модерно, вкл. ядрено оръжие, и се превръща в значима регионална сила. Конфликтът с арабите и ислямският свят се задълбочава и става непримирим. На страната на арабите като мощен противник на Израел се оказва шиитски Иран, както и контролираната от него организация „Хизбула“ в Ливан. Като държава на „големите пари“, подкрепяна от САЩ, Израел среща нарастващо неразбиране сред всички, които се противопоставят на хегемона и неговия световен ред. В последвалата борба за равноправие и многополярен ред, Израел – победител във всичките си войни с арабите, се оказва твърде сам срещу нарастващото по сила обкръжение. Това е и големият проблем, чието решение става все по-наложително в близките години.
Очертават се два варианта на решение? Първият е военен разгром на Иран, с възможна употреба на ядрено оръжие, който да доведе до отслабване и подчинение на Русия, Китай и развиващите се страни. Да си спомним за Хилъри Клинтън, когато се бореше за кандидатурата на Демократическата партия за президент. Тя се появи пред Стената на плача в Йерусалим и в прав текст пред тв-камерите заяви, че, ако я изберат, ще употреби ядрено оръжие срещу Иран! Едва ли някой се съмнява, че Хилари не знае какво искат „големите пари“. И го предлага. Тогава тя сполучи, но и се разбра, че „големите пари“ искат унищожението на Иран и установяването на Нов международен ред, в който хегемонията им ще бъде закрепена посредством „зелени“ сделки, „пандемични“ мерки и „редуциране“ на населението на света, до управляемите 300-500 милиона или поне до милиард, т.нар. „златен милиард“! Според този план Израел ще изиграе ролята на таран за завоюване на Близкия Изток, където три силни в миналото държави – Ирак, Либия и Сирия вече са унищожени.
Това е пътят на световната война,
в която Израел също може и да изгори, а с него вероятно и цялото човечество. „Големите пари“ обаче никога не са се интересували от обикновения евреин, камо ли от някой друг.
В случай на неуспех има и втори план - Израел да се премести в по-благоприятна среда. В някой нов Йерусалим, пък бил то и „небесен“? Индикациите за такъв план, наречен от някои „Одисей“, са твърде много. Например, при посещението си в България, президентът Клинтън е поставил на Петър Стоянов два въпроса. Първо, да се даде лиценз на БТВ, което и стана. И всички знаем защо. Както и не се съмняваме в определението „антибългарската телевизия“. И вторият, който е по-зловещ: казват че Клинтън се разпоредил при нужда „да имаме готовност да приемем 200-300 хиляди души евреи“. Пред свидетели мен са ме убеждавали високопоставени парламентаристи в следната постановка: „Абе, Румене, какво лошо има в това? Те са хора с пари, ще дойдат, ще оправят България. Ние имаме само полза“.
Малко по-късно бивш кмет на Пловдив, заяви, е в региона има цели комплекси, построени от еврейски инвеститори, които стоят под ключ и чакат своите обитатели? Които са учили логика, знаят разликата между теория и хипотеза. За теорията на конспирацията иде реч.
Но да се върнем към днешния ден.
На 7 октомври т.г. – 50-годишни от войната през 1973 г., бойците от Хамас, разрушиха стената, която плътно обгражда ивицата Газа откъм Израел, избиха участниците в музикален фестивал и други граждани, провокирайки сериозен военен конфликт.
Кои са „Хамас“? Това е организация създадена с израелски пари през 1987 г. по време на първата интифада. Като фундаменталистка и терористична организация, тя е трябвало, според замисъла, да ограничи влиянието на светската Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат, което и става. С терористичната си дейност „Хамас“ дава предлог на Израел да не изпълнява резолюциите на ООН. Действа се по утвърдения в Афганистан модел, който създаде талибаните, а по-късно и Ислямска държава.
Организацията „Хамас“ участва във войната срещу Сирия, на страната на терористите от т.нар. Сирийска армия. Само идиот може да твърди, че атаката им е в защита на палестинската кауза. Израелските бомбардировки в момента сриват цели квартали в пренаселената Газа, и избиват хиляди хора. Обявена е пълна блокада, спрени са доставките на вода, храна, лекарства и електричество. Целта е Израел не просто да унищожи Хамас, а да изтласка палестинците от този най-самостоятелен район на Палестинската автономия.
Твърденията, че израелското разузнаване МОСАД е проспало подготовката за атаката на Хамас е несъстоятелно. Египет обяви, че е предупредил Израел 10 дни по-рано. А три дни след египетското предупреждение съветникът по национална сигурност на САЩ заявява, че „ситуацията в Близкият Изток е спокойна като никога“?! Ерго, Израел действа координирано със САЩ, което потвърди на 12.10.2023 г. и държавният секретар на САЩ от Израел: „Ако се намеси трета страна, ще се намесят и САЩ“. Това са думите на Блинкън.
След „Джералд Форд“ САЩ отправят в Средиземно море и самолетоносача „Айзенхауер“. Предизвикателството е към Иран, което е и стъпка към световна война. Остава да видим реакцията...
А ето и някои свидетелства затова как под „чужд флаг“ се прикриват средствата за осъществяването на големите идеи и тайните планове:
• Бившият американски конгресмен Рон Пол: „Хамас беше създадена от израелското правителство, за да се противопостави на Ясер Арафат.“
• Бившият израелски премиер Ицак Рабин: „Подкрепата и създаването на Хамас беше фатална грешка“.
• Бившият командир на Газа, бригадният генерал на IDF Ицак Сегев, в интервю за NYT: „Правителството ми даде пари, които трябваше да изразходвам в подкрепа на ислямистите в Газа, за да предотвратя нарастването на влиянието на Фатах и комунистите.“
Полковник Дейвид Хакам, бивш експерт по взаимодействието с арабското население в IDF: „Подкрепата на Израел за екстремисти като Ясин (основател на „Хамас“) е първороден грях, но тогава никой не се замисли за последствията.“
• Равин Авнер Коен, който отговаряше за религиозните въпроси в Газа в продължение на 20 години: „Хамас, за мое голямо съжаление, е творение на Израел.“ През 80-те години на миналия век той подготви цял доклад за израелското правителство, чието заключение беше предупреждение за заплахата от създаване на терористична ислямистка клетка и в резултат на това бе настоятелната му препоръка незабавно да се спре играта на „разделяй и владей“ в Газа. Един от цитатите му по тази тема е: „Спрете да подкрепяте това чудовище, преди да се сблъскате с тежките последствия.“
• Дейвид Лонг, бивш експерт по Близкия изток по време на администрацията на Рейгън: „Мислех, че Израел си играе с огъня, но не осъзнавах, че биха създали такова чудовище със собствените си ръце.“
• „Това, че Жириновски е казвал как към 2024 ще почне война в Близкия Изток и Израел няма да устои, или че Кисинджър през 2012 е казал, че след десет години ще се приключи с държавата Израел, или Арнолд Тойнби, който предрекъл, че създадената през 1947г. държава ще издържи някъде около 60-70 години, не е защото те са някакви пророци, които са провидели бъдещето. Това са техни мнения, базирани на добро познаване на историята и на начина, по който се навързват историческите събития на принципа причина-следствие, познаване отвътре, от кухнята, на методите, сделките и договорките, по които се прави голямата политиката, и не на последно място, използване на логиката и познанието за човешката природа. Изводите им са твърде логични, защото става дума за политически проект, а не за естествено развитие на събитията. Това обаче не е достатъчно за човек да ги приеме като пророчество и пълна истина.
Историята казват, се движи от сили от по-висш порядък.“
