Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Език на омразата

Е-поща Печат PDF

Така е устроена психи­ката на елементарния човек, че той се хва­ли с тъкмо с качества­та, които не притежава. В па­метта ми е отпечатан оня мо­мент от „Спасителят в ръжта“ на Д. Д. Селинджър, в който ро­дителката на едно тъпо мами­но синче, заявява на главния ге­рой Холдън, че синът й е много „чувствителен“. „Чувствителен като клозетна чиния“ - мисли Холдън, но равнодушието му към майката и сина е толкова голямо, че не смята за нужно да изкаже мисълта си на глас. Тая метафора толкова ми харе­са навремето, че често съм я упо­требявала в разговори и в тек­стовете си.

Забелязвали сте, сигурна съм, че най-алчните индивиди често твърдят: „парите не са най-важното за мен“, „не всич­ко е пари“. Най-свирепите его­исти изброяват какви благо­деяния са сторили на тоя и на оня - ако не и на цялото чове­чество. Отявлените крадци те гледат в очите и те убеждават: „може да ми имаш пълно дове­рие“. Лъжците се борят за „ис­тината“. Ледените сърца бръ­щолевят за „любов“. Жестоко­сърдечните изтъкват своята „нежност“. Паролата на подле­ците е „лоялност“. Рушители­те на Отечеството представят черното си дело като акт на „родолюбие“.

По повод излиянията на един такъв „патриот“, баща ми пише в свое стихотворе­ние: „Разправя колко дал е на България, не казва колко е от нея взел!“

Нима сте чували честният човек да се хвали: „аз съм чес­тен“? Или добрият да се бие в гърдите „аз съм добър“? Или ум­ният да изтъква себе си: „аз съм умен“?

Субектите, които сами се препоръчват като честни, до­бри и умни, са изтъкани от притворство, злост и глупост.

Тия, които се кълнат, че „никога не говорят лошо по ад­рес на другите“, са клеветници и злодумци.

Аналогично борците про­тив ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА, всъщност са сеячи на омраза. Тоя израз е емблемата, подпи­сът на глобалните либерасти - терористите на нашата епоха. Видите ли лозунга: НЕ НА ЕЗИ­КА НА ОМРАЗАТА!, бъдете си­гурни, че зад него стоят зло­деи, които питаят бясна омра­за към вас и към целия свят. Битката им срещу „езика на омразата“ цели задушаване­то на вашето естествено про­тиводействие срещу тяхната омраза. Те могат да ви хулят, да ви ругаят, да ви клеветят, да ви обливат с мерзости, да ви смаз­ват, да ви унищожават вербал­но, психически и физически, но вие не само нямате право на ответен жест - вие не тряб­ва да проронвате ни дума, за да се защитите. Всяко ваше слово се определя като ЕЗИК НА ОМ­РАЗАТА. Всяка статия, напи­сана от противниците на ли­берализма, глобализма и съ­временния фашизъм, се клей­ми като ЕЗИК НА ОМРАЗАТА! Самоотбраната на жертвите на глобалния терор е инкри­минирана! Груби, неприлич­ни, цинични епитети могат да отправят към опонента само глобалните банкстери и тех­ните лакеи.

Защо ли? Защото в техни ръце са средствата за инфор­мация, рупорите на световния тероризъм. Както и всички ос­танали средства на властта по­тисничеството и манипулаци­ята.

„НЕТЪРПИМОСТТА КЪМ ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА“ е жес­тока цензура, характерна за най-бруталните тоталитарни режими. Това е манипулати­вен израз, означаващ „САМО НИЕ МОЖЕМ ДА ИЗРАЗЯВАМЕ ОМРАЗА КЪМ ВАС“ - обратно­то е забранено! Но той ста­на толкова непоносимо доса­ден - както всички клишета на т.нар. световно правителство - че вече буди само смях. Сцена­ристите на глобалния театър би трябвало да се потрудят поне да усъвършенстват лозунгите!

Щом има „език на омраза­та“, би трябвало да се пред­види и „език на любовта“. И той съществува - о, измислен е! Това са сълзливите словес­ни шаблони, които се употре­бяват по отношение на „де­чицата“, „жените, жертви на домашно насилие“ и „различ­ните“ - малцинствени групи, роми, мигранти, хомосексуа­листи. Но това са само прийо­ми за морално развращава­не, разделяне и противопос­тавяне на общностите. С цел по-ефикасно изтребление. Защото дълбоката държава не изтребва жертвите си със собствените си ръце, а с ръце­те на други обречени нещаст­ници. Можем да бъдем сигур­ни, че глобалната „аристокра­ция“ не изпитва любов към никого - дори към самата себе си. Връзките между тия лише­ни от емпатия ледени съще­ства, са връзки на съучастни­чество, а не на обич.

Колкото до НЕТЪРПИ­МОСТА КЪМ ЕЗИКА НА ОМ­РАЗАТА, понякога някой евро­атлантически бушон прегаря и тогава се вижда цялата бу­тафория на тая фасада. Как­то се случи вчера с дегенерата Дайнов. Как могат да се опреде­лят гнусотиите му, избълвани срещу цяло съсловие от спе­циалисти и работници, които честно изкарват хляба си и се борят за бъдещето на семей­ствата си и на цялата страна? Като „език на любовта“, на съп­ричастието, на човечността? Не, това беше див брътвеж на без­умец, изгубил всяка мярка за приличие. Вой на подла хие­на, която от дупката си зове за насилие и убийства.

Честно казано, никога не съм чела нещо толкова отвра­тително и низко.

Това не е човешка реч.

Защо фейсбук не изтри из­верженията на Дайнов? Те не са ли „ЕЗИК НА ОМРАЗАТА“?

Поздравлявам представи­телите на българската инте­лигенция и на академичната общност, които се обърнаха към ректора на НБУ с искане бившият асистент в Институ­та по история на БКП и насто­ящ войнстващ евроатлантик и пронатовец Е.А. Дайнов, не­заслужено закичен с профе­сорска титла, да не бъде допус­кан занапред до преподава­телска дейност.

За, жалост, убедена съм, че тяхното искане ще остане глас в пустиня. Няма наказан со­роски мракобес!

Но колкото и да се правят со­росоидите, че нищо особено не се е случило, Дайнов воистина се самоуби. Пред цялото бъл­гарско общество. И в своето са­моубийство, без да ще, повлече, разобличи и погреба една от най-безобразните глобалист­ки инсинуации - „БОРБАТА С ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА“.