Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 37 (10 октомври 2023) Реч на Владимир Путин пред Клуб „Валдай“

Реч на Владимир Путин пред Клуб „Валдай“

Е-поща Печат PDF

Уважаеми участници

в пленарната сесия!

Колеги, дами и господа!

Имам удоволствието да приветствам всички вас в Сочи за двадесе­тата годишна среща на Международния дискусио­нен Клуб „Валдай“.

Нашият, или по-скоро ваши­ят форум, който традиционно събира политици и учени, екс­перти и общественици от много страни по света, за пореден път потвърждава високия си ста­тут на търсена и интелектуал­на платформа. Дискусиите във Валдай винаги отразяват най- важните процеси в световна­та политика на XXI век в тях­ната цялост и сложност. Убеден съм, че това ще бъде така и днес. Сигурно е било така и през пре­дишните дни, когато дискути­рахте помежду си и ще продъл­жи да бъде така и в бъдеще, за­щото по същество сме изправе­ни пред задачата да изградим един нов свят. А на такива оп­ределящи етапи ролята и отго­ворността на интелектуалци като вас, скъпи колеги, е из­ключително голяма.

През годините на работа на Клуба, както в света, така и в нашата страна, както току-що беше казано, са настъпили се­риозни, ако не огромни, то на­право колосални промени. По исторически стандарти период­ът от двадесет години не е тол­кова голям, не е толкова дълъг. Но когато той се пада на епоха­та на разрушаване на целия световен ред, времето сякаш се свива.

И мисля, че ще се съгласи­те, че за тези двадесет години се случиха повече събития, откол­кото в други времена се случ­ват за много, много десетиле­тия, и тези промени са качест­вени, изискват фундаментални промени в самите принципи на международните отношения.

В началото на 21-ви век всички се надяваха, че държави­те и народите са научили уроци­те от скъпоструващата и разру­шителна военно-идеологическа конфронтация през миналия век, осъзнали са нейната вред­ност, почувствали са крехкост­та и взаимосвързаността на на­шата планета и са се убедили, че глобалните проблеми на чо­вечеството изискват съвмест­ни действия и търсене на ко­лективни решения. А егоизмът, самонадеяността, пренебрег­ването на реалните предизви­кателства неминуемо ще ни доведат до задънена улица, както и до опитите на по-сил­ните да наложат собствените си идеи и интереси на другите. Това би трябвало да е очевидно за всички - би трябвало да е, но се оказа, че не е.

Когато се срещнахме за пър­ви път на среща на Клуба преди почти двадесет години, страната ни навлизаше в нов етап от свое­то развитие. Русия беше прео­доляла най-трудния период на възстановяване след разпада­нето на СССР. С цялата си енер­гия и добра воля се включихме в процесите на изграждане на нов, както ни се струваше, по- справедлив световен ред. Благо­дарение на това, че страната ни е в състояние да даде огромен принос към тях, тъй като имаме какво да предложим на нашите приятели, партньори и на целия свят. За съжаление, нашата го­товност за конструктивно съ­трудничество беше погрешно разбрана от някои като подчи­нение, като съгласие, че новият ред ще бъде изграден от оне­зи, които се обявиха за побе­дители в Студената война, а всъщност като признание, че Русия е готова да следва чужд път, готова е да се ръководи не от собствените си национални интереси, а от интересите на другите.

През всичките тези години многократно сме предупреж­давали, че този подход не само води до задънена улица, но и е изпълнен с нарастваща за­плаха от военен конфликт. Но никой не искаше да ни слуша или чува, никой не искаше да ни слуша. Арогантността на нашите така наречени партньо­ри на Запад, знаете, просто не беше по мярка. САЩ и техните сателити бяха твърдо решени на хегемония - военна, поли­тическа, икономическа, кул­турна, дори морална и цен­ностна. Още от самото нача­ло ни беше ясно, че опитите за установяване на монопол са обречени на неуспех. Светът е твърде сложен и разнообра­зен, за да бъде подчинен на ед­на-единствена схема, дори ако зад нея стои силата, огромна­та мощ на Запада, натрупана през вековете на колониална политика. В края на краищата и вашите колеги - много от тях отсъстват тук, но не отричат, че просперитетът на Запада е по­стигнат до голяма степен чрез ограбване на колониите през вековете. Това е факт. Всъщ­ност това ниво на развитие е постигнато чрез ограбване на цялата планета. Историята на Запада по същество е хроника на безкрайната експанзия. За­падното влияние в света пред­ставлява огромна военно-фи­нансова пирамида и винаги се нуждае от ново „гориво“, за да се поддържа - природни, тех­нологични, човешки ресурси, принадлежащи на други. Сле­дователно Западът просто не може да спре и не е имал наме­рение да го направи. Нашите аргументи, увещания, призи­ви към разума, предложения просто бяха игнорирани.

Вече говорих за това пуб­лично - пред нашите съюзници и партньори. Имаше момент, в който аз просто предложих, че може би трябва да се присъе­диним и към НАТО. Но не, та­кава държава не е необходима в НАТО. Не. Какво друго трябва да се направи? Ние си мислехме, че вече сме си, извинете, както се казва, буржоазни. Какво друго? Вече няма идеологическа кон­фронтация. Какъв е проблемът? Очевидно проблемът е в геопо­литическите интереси и аро­гантното отношение към дру­гите. Това е проблемът - аро­гантността.

Трябва да отговорим на все по-нарастващия военен и по­литически натиск. Неведнъж съм казвал, че не сме започна­ли така наречената „война в Украйна“. Напротив, ние се оп­итваме да я прекратим. Не ние организирахме държав­ния преврат в Киев през 2014 г. - държавен преврат, кървав, антиконституционен държа­вен преврат. Където и да се слу­чи, винаги веднага чуваме от всички световни медии, под­чинени, на първо място, раз­бира се, на англосаксонския свят: това не може да се напра­ви, невъзможно е, антидемокра­тично е. Но тук това е възможно. Те дори назоваха парите, раз­мера на средствата, похарче­ни за този преврат. Всичко е възможно.

По това време бяхме анга­жирани с подкрепата на хо­рата в Крим и Севастопол. Не сме организирали държавен преврат, нито сме сплашва­ли жителите на Крим и Севас­топол с вдъхновено от наци­стите етническо прочистване. Не се опитвахме да принудим Донбас да се подчини чрез об­стрел и бомбардировки. Не заплашвахме да убием оне­зи, които искат да говорят на родния си език. Вижте, всич­ки тук са информирани и гра­мотни хора. Добре е да се „про­миват мозъците“ на милиони хора, които възприемат реал­ната действителност от сред­ствата за масова информация. Но вие знаете какво се случи: в продължение на девет годи­ни те бомбардираха, стреляха, използваха танкове. Срещу Донбас беше разгърната вой­на, истинска война. И никой не преброи загиналите деца в Донбас. Никой в другите стра­ни, особено на Запад, не плака за загиналите.

Войната, започната от ки­евския режим с активната, пряка подкрепа на Запада, продължава вече десета годи­на, а Специалната военна опе­рация има за цел да я спре. И ни напомня, че едностранни­те стъпки, независимо кой ги предприема, неизбежно ще бъдат посрещнати с ответ­ни мерки. Както е известно, действието поражда противо­действие. Така постъпва всяка отговорна държава, суверен­на, независима и уважаваща себе си страна.

Всеки осъзнава, че в една международна система, в която цари произвол, в коя­то всичко се решава от онези, които смятат, че са изключи­телни, безгрешни и единстве­но прави, всеки може да бъде ударен само защото някоя страна не харесва хегемона, който е загубил чувството си за мярка - и, трябва да добавя, чувството си за реалност.

За съжаление трябва да ка­жем, че нашите колеги на За­пад са загубили чувството си за реалност и са преминали всички възможни граници. За нищо на света.

Украинската криза не е те­риториален конфликт, бих ис­кал да подчертая това. Русия е най-голямата държава в света по отношение на територия­та. Ние нямаме никакви ин­тереси по отношение на зав­ладяването на допълнител­ни територии. Все още имаме Сибир, Източен Сибир и Да­лечния изток, които трябва да развиваме. Това не е тери­ториален конфликт или дори установяване на регионален геополитически баланс. Въ­просът е много по-широк и фундаментален: става дума за принципите, на които ще се ос­новава новият световен ред.

Трайният мир ще бъде ус­тановен само когато всеки се чувства в безопасност, разби­ра, че мнението му се зачита и че в света съществува рав­новесие, когато никой не е в състояние да принуждава или принуждава другите да жи­веят и да се държат така, как­то желае хегемонът, дори ако това противоречи на сувере­нитета, истинските интереси, традициите и принципите на народите и държавите. В та­кава схема самото понятие за какъвто и да било суверенитет просто се отрича, изхвърля се, извинете, на боклука.

Очевидно е, че придържа­нето към блоковите подходи, стремежът да се вкара светът в ситуация на постоянна кон­фронтация между „ние и те“ е порочно наследство от XX век. То е продукт на западна­та политическа култура, поне на нейните най-агресивни про­явления. Повтарям, Западът ви­наги се нуждае от враг - оп­ределена част от Запада, за­падните елити. Той се нуждае от враг, който може да се из­ползва за обяснение на необ­ходимостта от силови дейст­вия и експанзия. Но също така се нуждае от враг, който да под­държа вътрешния контрол в рамките на определена систе­ма на хегемона, в рамките на блокове - в рамките на НАТО или други военнополитиче­ски блокове. Има враг - всич­ки трябва да се обединят около „шефа“.

Не е наша работа как жи­веят другите държави. Но ние виждаме как в много от тях уп­равляващите елити принуж­дават обществата да прием­ат норми и правила, които самите граждани - поне го­ляма част от тях, а в някои страни със сигурност можем да кажем, че и мнозинството от тях - не искат да приемат. Но те са принудени, като не­прекъснато измислят причи­ни за това, търсят външни ви­новници за нарастващите въ­трешни проблеми, измислят и раздуват несъществуващи заплахи.

В същото време Русия е лю­бима тема на такива полити­ци. Със сигурност сме свикнали с това в исторически план. Но те се опитват да „изградят“ об­раза на врага от всеки, кой­то не е готов сляпо да следва тези западни елити. От всеки. В определени ситуации, в опре­делен момент, те се опитаха да направят враг от Китайска­та народна република и Ин­дия - сега те флиртуват, разби­ра се, ние много добре го раз­бираме, усещаме го и виждаме ситуацията в Азия, всичко е ясно. Искам да кажа, че индий­ското ръководство е независи­мо, много национално ориен­тирано. Мисля, че тези опити нямат никакъв смисъл, но въ­преки това те продължават. Те се опитват да си създадат враг от арабския свят, също изби­рателно, опитват се да действат внимателно, но въпреки това, като цяло, всичко се свежда до това - и дори от мюсюлмани­те се опитват да „изградят“ ня­каква враждебна среда. И така нататък. Всъщност всеки, кой­то се държи самостоятелно и следва собствените си интере­си, моментално се превръща в пречка за тези западни елити, която трябва да бъде отстра­нена.

В света се налагат изкуст­вени геополитически кон­струкции и се създават затво­рени блокове. Виждаме това в Европа, където от десетилетия се наблюдава стремеж към раз­ширяване на НАТО, както и в Азиатско-тихоокеанския ре­гион и Южна Азия, където се опитват да разрушат отворе­ната и приобщаваща архитек­тура на сътрудничество. Бло­ковият подход, нека наречем нещата с истинските им име­на, е ограничаване на права­та и свободите на държавите за собственото им развитие, опит да бъдат вкарани в оп­ределена „клетка“ от задълже­ния. Това е до известна степен - и това е очевидно - отнемане на част от суверенитета, а след това - и то много често - налага­не на решения в области, раз­лични от сигурността, и най- вече в икономическата сфе­ра, както се случва в момен­та между Съединените щати и Европа. Не е необходимо да обяснявам - ако го направя, ще говорим за това по-подробно в дискусията след встъпителните ми думи.

За тази цел те се опитват да заменят международно­то право с един „ред“ - какъв „ред“? - въз основа на някак­ви „правила“. Какви „правила“, какви са тези „правила“, кой ги е измислил - това изобщо не е ясно. Това са просто глупости, безсмислици. Но именно това се опитват да внушат в съзна­нието на милиони хора. „Тряб­ва да живеем по правилата!“ Какви правила?

И като цяло, ако мога така да се изразя, нашите западни „ко­леги“, особено тези от САЩ, не само определят произволно такива „правила“, но и дават указания кой и как трябва да ги изпълнява, кой и как тряб­ва да се държи като цяло. Всич­ко това се прави и казва, като правило, в откровено хаплива форма. Това е същото проявле­ние на колониалното мислене. Непрекъснато чуваме: „Трябва да...“, „Трябва да...“, „Сериозно ви предупреждаваме...“.

Кои сте вие, хора? Какво право имате да предупрежда­вате когото и да било? Това е просто невероятно. Може би е време тези, които казват таки­ва неща, да се отърсят от ви­сокомерието си, да спрат да се държат по този начин спря­мо световната общност, коя­то прекрасно разбира своите задачи и интереси, и наисти­на да се отърсят от това ми­слене от епохата на колони­алното управление? Бих искал да кажа: потъркайте си очите, тази епоха отдавна е отминала и никога няма да се върне! Ни­кога повече.

Нека кажа още: през векове­те подобно поведение е довело до възпроизвеждане на едно и също нещо - големи войни, за чието оправдание са измисле­ни различни идеологически и дори псевдоморални оправда­ния. Това е особено опасно днес. Човечеството разполага със средства, които, както знаем, лесно могат да унищожат ця­лата планета, а невероятните мащаби на манипулиране на съзнанието водят до загуба на чувството за реалност. Несъм­нено е необходимо да се излезе от този омагьосан кръг, необхо­димо е да се потърси някакъв изход. Разбирам, скъпи прияте­ли и колеги, че именно затова се събирате на платформата във Валдай.

В приетата тази година Кон­цепция за външната полити­ка на Русия нашата страна е описана като своеобразна ци­вилизационна държава. Тази формулировка точно и кратко отразява начина, по който ние разбираме не само собстве­ното си развитие, но и основ­ните принципи на световния ред, който се надяваме да из­воюваме.

В нашето разбиране циви­лизацията е многостранно яв­ление. Със сигурност то е било интерпретирано по различни начини. Съществуваше и от­крито колониално тълкуване: има определен „цивилизован свят“, който служи като модел за останалите, всички тряб­ва да следват тези стандар­ти и модели, а тези, които не са съгласни - ще бъдат вкара­ни в „цивилизацията“ с жезъ­ла на един „просветен“ госпо­дар. Тези времена, както току- що казах, са отминали и наше­то разбиране за цивилизация е съвсем различно. Първо, има много цивили­зации и нито една от тях не е по-добра или по-лоша от друга. Те са равностойни като изра­зители на стремежите на свои­те култури и традиции, на свои­те народи. За всеки от нас това е различно. За мен например това са стремежите на нашия народ, на моя народ, от който имам щастието да бъда част.

Изтъкнати мислители по света, привърженици на ци­вилизационния подход, са раз­мишлявали и продължават да размишляват върху поня­тието „цивилизация“. Тя е мно­гокомпонентно явление. Без да навлизаме във философ­ски дълбини - тук може би не е мястото и времето за подобни разсъждения - нека се опита­ме да го опишем във връзка с днешния ден.

Основните качества на една държава-цивилизация са разнообразието и само­достатъчността. Според мен това са двата основни компо­нента. Всяко обединение е чуж­до на съвременния свят; всяка държава и общество искат да изработят свой собствен път на развитие. Той се основа­ва на културата и традиции­те, укрепени от географията, историческия опит - древен и съвременен, и ценностите на хората. Това е сложен син­тез, в процеса на който въз­никва своеобразна цивилиза­ционна общност. Нейната хе­терогенност и разнообразие са гаранция за устойчивост и развитие.

През вековете Русия се е формирала като страна с раз­лични култури, религии и на­ционалности. Руската циви­лизация не може да бъде све­дена до един общ знаменател, но не може и да бъде разделе­на, защото съществува само в своята цялост - в своето ду­ховно и културно богатство. Не е лесна задача да се съхра­ни силното единство на така­ва държава.

През вековете ние сме се изправяли пред най-трудни­те предизвикателства. Вина­ги сме ги преодолявали, по­някога с цената на много уси­лия, но винаги сме извличали поуки за бъдещето, укрепвай­ки националното си единство и целостта на руската държа­ва.

Днес този опит е наистина безценен. Светът е все по-раз­нообразен. Невъзможно е да се справим със сложността на процесите чрез прости мето­ди на управление, като раз­чепкаме всички под един гре­бен, както казваме ние, както са свикнали някои държави.

Какво е много важно да се добави към това? Една наис­тина ефективна и силна дър­жавна система не може да бъде наложена отвън. Тя из­раства естествено от цивили­зационните корени на дър­жавите и народите и в това отношение Русия е пример за това как това се случва в жи­вота, на практика.

Цивилизационната опора е необходимо условие за успех в съвременния свят - свят, кой­то е безпорядъчен, за съжале­ние, опасен и загубил ориен­тация. Все повече държави стигат до този извод, осъзна­вайки собствените си интере­си и нужди, възможности и ограничения, собствената си идентичност и степен на вза­имосвързаност със заобика­лящия ги свят.

Убеден съм, че човечест­вото не върви към раздробя­ване на съперничещи си сег­менти, не към нова блокова конфронтация, независимо от мотивите й, не към бездушния универсализъм на новата гло­бализация, а напротив - све­тът върви към синергия на държави-цивилизации, голе­ми пространства, общности, които осъзнават себе си като такива.

В същото време цивилиза­цията не е универсална кон­струкция, една за всички - няма такова нещо. Всяка от тях се различава от другите, вся­ка е културно самодостатъч­на, черпейки своите идеологи­чески и ценностни принципи от собствената си история и тра­диции. Уважението към сами­те нас произтича, разбира се, от уважението към другите, но то означава и уважение от други­те. Следователно цивилизаци­ята не налага нищо на нико­го, но и не позволява да бъде налагано нищо на нея самата. Ако всички се придържат към това правило, това ще осигу­ри хармонично съжителство и творческо взаимодействие на всички участници в междуна­родните отношения.

Разбира се, отстояването на собствения цивилизационен из­бор е огромна отговорност. Тя е свързана с реагиране на външ­ни посегателства, установява­не на близки и конструктивни отношения с други цивилизо­вани общности и най-вече с поддържане на вътрешна ста­билност и хармония. В края на краищата всички виждаме, че международната среда днес, както вече казах, за съжаление е едновременно нестабилна и доста агресивна.

И още нещо много важно. Разбира се, човек не трябва да предава собствената си циви­лизация на никого. Това също е път към всеобщия хаос, то е неестествено и отвратител­но, бих казал. От своя страна ние винаги сме се опитвали и се опитваме да предложим ре­шения, които да отчитат ин­тересите на всички. Но наши­те събеседници на Запад сякаш са забравили, че съществуват такива понятия като разумна сдържаност, компромис, го­товност да отстъпиш от нещо в името на постигането на приемлив за всички резултат. Не, те са буквално обсебени от едно единствено нещо: да про­дадат интересите си тук и сега, на всяка цена. Ако това е тех­ният избор, нека да видим какво ще се случи.

Парадоксът е, че утре ко­нюнктурата може да се промени - в това е проблемът. Например, след следващите избори ще има вътрешнополитически размествания. Една държава настоява за нещо, прокарвайки действията си с всички средства, но утре има вътрешнополити­чески промени и със същия натиск и безцеремонност се прокарва нещо друго, поняко­га точно обратното.

Най-яркият пример е иранската ядрена програ­ма. Една администрация (на САЩ) прокара едно решение, дойде друга администрация, всичко се обърна и всичко се върна назад. Как можем да ра­ботим при такива условия? Къде са насоките? На какво трябва да разчитаме? Къде са гаранции­те? Това ли са самите „правила“, за които ни се говори? Това са просто глупости.

Защо всичко това се случ­ва и защо никой не се смуща­ва от него? Защото стратеги­ческото мислене е заменено от преследването на кратко­срочен личен интерес, дори не на държави и народи, а на променящи се групи за влия­ние. Оттук и невероятното, спо­ред някогашните стандарти на Студената война, безотговорно поведение на политическите елити, които често са забрави­ли и страха, и срама, и се смя­тат за абсолютно безгрешни.

Цивилизационният подход се противопоставя на подобни тенденции, защото се основа­ва на фундаменталните, дълго­срочни интереси на държави­те и народите. Интереси, кои­то са продиктувани не от не­посредствената идеологическа конюнктура, а от целия исто­рически опит, от наследство­то на миналото, на което се ос­новава идеята за хармонично бъдеще.

Ако всички се ръководят от това, по мое мнение в света ще има много по-малко конфли­кти, а методите за тяхното разрешаване ще станат много по-рационални, защото всяка цивилизация уважава, както вече казах, другите и не се оп­итва да променя никого спо­ред собствените си представи.

С интерес прочетох, скъпи приятели, доклада, подготвен от Клуб „Валдай“ за тази среща. В него се казва, че днес всички се опитват да разберат и ви­зуализират образа на бъдеще­то. Това е напълно естествено и разбираемо, особено за една интелектуална среда. В епоха на радикални промени, когато всички обичайни начини на живот се разпадат, е много ва­жно да осъзнаем накъде вър­вим и какво искаме да постиг­нем. И, разбира се, бъдещето се създава днес, не само пред очите ни, но и с ръцете ни.

Разбира се, когато става дума за такива гигантски, невероятно сложни процеси, е трудно или почти невъзможно да се пред­види резултатът. Независимо от това какво правим всички ние, животът със сигурност ще на­прави и ще направи своите корекции. Но поне трябва да сме наясно към какво се стре­мим и какво искаме да постиг­нем. И Русия има такова раз­биране.

Първо. Искаме да живеем в отворен, взаимосвързан свят, в който никой никога няма да се опитва да издига изкустве­ни бариери пред общуването на хората, творческата им ре­ализация и просперитета им. Трябва да има среда без ба­риери - към това трябва да се стремим.

Второ. Искаме многообра­зието на света не само да бъде запазено, но и да бъде в осно­вата на всеобщото развитие. Трябва да бъде забранено да се налага на която и да е стра­на или народ как трябва да живеят и да се чувстват. Само истинското културно и циви­лизационно многообразие ще осигури благото на хората и баланса на интересите.

Трето. Ние сме за макси­мална представителност. Ни­кой няма право и не може да управлява света вместо или от името на другите. Светът на бъдещето е свят на колектив­ни решения, взети на нивата, на които те са най-ефективни, и от онези участници, които наистина са способни да до­принесат значително за реша­ването на даден проблем. Не един решава от името на всич­ки и дори не всички решават за всичко, но тези, които са пряко засегнати от даден про­блем, се договарят какво да се направи и как да се направи.

Четвърто. Ние сме за уни­версална сигурност и траен мир, изградени върху зачита­не на интересите на всички - от големите държави до мал­ките. Основното е да освобо­дим международните отно­шения от блоковия подход, от наследството на колониална­та епоха и Студената война. От десетилетия говорим за не­делимостта на сигурността, за това, че е невъзможно да се га­рантира сигурността на едни за сметка на сигурността на други. Всъщност хармония­та в тази сфера е постижима. Трябва само да загърбим гор­достта и арогантността и да престанем да гледаме на дру­гите като на „второкласни“ партньори, като на изверги или диваци.

Пето. Ние сме за справед­ливост за всички. Епохата на експлоатация на когото и да било, казах го два пъти, е в ми­налото. Държавите и народите са наясно със своите интереси и възможности и са готови да разчитат на себе си - а това е овластяващо. Всеки трябва да има достъп до благата на съ­временното развитие и опи­тите за ограничаването му за която и да е страна или народ трябва да се разглеждат като акт на агресия, точно така.

Шесто. Ние сме за равен­ство, за различните потенциа­ли на различните страни. Това е абсолютно обективен фак­тор. Но не по-малко обекти­вен е и фактът, че никой не е готов да се подчини, да поста­ви интересите и нуждите си в зависимост от някой друг, и най-вече от по-богатите и по- силните.

Това не е просто естествено­то състояние на международна­та общност, а квинтесенцията на целия исторически опит на човечеството.

Това са принципите, към които искаме да се придържа­ме и към които приканваме всички наши приятели и ко­леги да се придържат.

Скъпи колеги!

Русия е била, е и ще остане един от стълбовете на светов­ната система, готова за кон­структивно сътрудничество с всички, които се стремят към мир и просперитет, готова да се противопостави решител­но на онези, които изповядват принципите на диктата и на­силието. Убедени сме, че праг­матизмът и здравият разум ще възтържествуват и много­полюсният свят ще надделее.

В заключение бих искал да изкажа благодарност на орга­низаторите на форума, както винаги, за задълбочената, ви­сококачествена подготовка, а на всички участници в юби­лейната среща бих искал да ви благодаря за вашето вни­мание.

Благодаря ви много.

Източници: Гласове, kremlin.ru, ТАСС, РИА Новости