Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 37 (10 октомври 2023) Убиването на България

Убиването на България

Е-поща Печат PDF

В човешката история има редки моменти, когато водачи на мал­ки държави и народи са предприемали немислими при нормални обстоятелства политически ходове, завърш­ващи с успех. Въпросът е да се намерят, или да се родят точни­те лидери в точното време, ко­гато така наречените Велики сили, залисани в своите про­тивоборства, няма да успеят да им попречат за постигане­то на набелязаната цел. Или пък ще си затворят очите за нарушаването на установения от самите тях „световен ред“. А понякога дори ще насърчават авантюрите на малките, смя­тайки просто че те вредят на интересите на техните съпер­ници.

Пример за такова щастливо съчетание на обстоятелствата е българското Съединение от 6 септември 1885 г. Тогава Русия, без друго подозирана че под­клажда съединистките амбиции на българите, се дистанцира или дори формално се проти­вопоставя на явното наруша­ване на клаузите на Берлин­ския договор от 1878 г. А Вели­кобритания, върл противник на нашeтr Освобождение, изне­надващо подкрепя Съединение­то, смятайки че то е насочено против Русия. Само че когато българска делегация отива в Петербург да моли за снизхождение­то на Освободител­ката, император Александър III сла­га резолюция: „За разединение не може да става и дума!“. Така разигравани­ят от нашите пред­ци политически теа­тър успял да заблуди дори Запада. До по­бедата на Сливница, когато младата бъл­гарска армия пре­минава в настъпле­ние и стига до Ниш. Тогава Австро-Ун­гария заплашва, че ако българите продължат по-на­татък, ще срещнат австрийски вой­ски. Младият княз Батенберг отстъпва, но ако на неговото място беше княз Георги Бенковски, би казал „Нека!“. Така или иначе опитите за повторение на номера в дру­ги условия и региони, като Кав­каз, завършват не така триум­фално, а понякога и трагично. Примерът с арменско-азер­ските конфликти за Нагорни Карабах- особено войната от 1991-1992 г., 44-дневната вой­на от 2020 г. и бунтът на ар­менците през септември 2023 г., потушен само за 24 часа, са показателни. С тази разлика, че през 2020 г. Русия още не беше тръгнала да присъединява До­нецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области в Украйна, обитавани от предимно руски говорещо население, а държе­ше само Крим. А Ереван още не беше започнал да провежда съвместни военни учения със САЩ, въпреки неодобрението на Москва. Изправена пред за­плахата Украйна да се превър­не в натовски плацдарм сре­щу РФ, Москва бе принудена да си партнира в енергетика­та с Азербайджан и Турция, опитвайки се да сдържа аван­тюрите на Никол Пашинян в Ереван. А той, заплашван с про­тести в собствената си столица, се опита да намери отдушник на недоволството, насърча­вайки сепаратистите в Нагорни Карабах или Арцах, както го наричат арменците, съзнавай­ки чудесно, че това е между­народно призната територия на Азербайджан. Не ми е из­вестно Пашинян да е призна­вал Крим за неразделна част от Русия, да не говорим за по- късно присъединените с ре­ферендум четири области на Украйна. Истина е, че в Нагор­ни Карабах живееше компакт­но арменско население набро­яващо до 145 хиляди души, както в Нахичеван живеят ком­пактно азери. Това положение води началото си от далечното минало на Кавказ и СССР, ко­гато Армения и Азербайджан стават съюзни републики. Ня­кои са готови да обвинят Ста­лин и за отделянето на Арцах от Армения, но едва ли той е един­ственият отговорен. Като лидер на СССР той е трябвало да ба­лансира интересите на състав­ните републики, без да фаво­ризира една за сметка на дру­га. Но е истина и това, че според документите на ООН двете авто­номни области са част от тери­ториите на страните, в които се намират. Едва наскоро, с 30-го­дишно закъснение, делегация на ООН бе допусната да влезе в Нагорни Карабах, за да проу­чи хуманитарните нужди на на­селението. И ако вярваме на тур­ския „Миллиет“ (03.10.2023), в своя доклад мисията на ООН е посочила, че не е срещнала до­казателства за някакви на­силия от азерска страна. Въ­преки, че хората били избяга­ли, сградите били непокътна­ти. Късно, много късно ООН се сети да посети размирния реги­он. Защото над 100 000 арменци вече бяха напуснали областта и влезли в Армения с личните си автомобили и оскъден ба­гаж, обяснявайки своето пре­селение със страха от азерски репресии заради бунта. Пред погледа на света се осъществи поредното етническо прочист­ване, въпреки силното армен­ско лоби в САЩ и Франция. Ма­крон обвини Русия и Турция в съучастие с Азербайджан, за­бравяйки как неговите предше­ственици изгледаха безучастно прочистването на Косово от сърби. Министърът на външ­ните работи на Франция Кат­рин Колона посети Ереван, на който обеща френско оръжие и солидарност. Странен е този двоен стандарт на междуна­родната общност, при който на руснаците от Крим и Източна Украйна се отрича правото на присъединяване към вековна­та родина, а на албанците бе позволено да се отделят в от­делна държава. За правото на държавно обособяване на ар­менците от Нагорни Карабах дори не се говори. ООН казва, че въпреки смазването на бун­та им, нямало доказателства за насилия.Там сякаш не са чува­ли определението на Клаузевиц за войната като продължение на политиката с други, насилстве­ни средства. Пък и парламен­тът в Ереван реши да доизго­ри малкото останали читави мостове с Русия, признавай­ки Римския статут на Между­народния Наказателен Съд, из­дал заповед за задържането на руския президент Влади­мир Путин. Т.е., ако той отиде в Ереван, ще бъде задържан за велика радост и на българ­ските русофоби. Да напомня и че месец преди разгрома на Ар­цах от азерската армия, Арме­ния проведе съвместно воен­но учение със САЩ. Това не до­веде дори до словесна защита от страна на Белия дом на армен­ската кауза в Карабах: природ­ният газ е по-скъп от правата на някакви арменци! Наши­те управляващи защитници на Украйна също не обели­ха дума срещу Баку. Вероят­но, за да не ни спрат „азерския“ природен газ, 20% от който е руски, но го получаваме с 30% по-висока цена, заради по­средниците. В различни гра­дове на България, включител­но в София и Пловдив имаше спонтанни арменски проте­сти, но не видяхме Арман Ба­бикян и Николай Хаджиге­нов от „Ние идваме“ да зали­ват с червена боя табелата на азерското посолство в София. Сигурно, защото са заети с кам­панията за местните избори, не им остава време да се възмутят от „демократичния“ режим на Илхан Алиев. От управлява­щата „сглобка“ също не изли­за глас: тя е ангажирана изця­ло със залъгването на миньо­рите и енергетиците от Ма­ришкия и другите въглищни и енергийни комплекси, като Бо­бовдол, Сливен, Гурково, Русе и други райони на България. Понеже са лъгани не веднъж от правителства като това на Ден­ков-Габриел, миньорите оти­доха не в МС, а в НС с надежда­та да бъдат чути поне от някои опозиционни партии. Поне­же депутатите от евроатланти­ческото мнозинство са заети с предизбор­на агитация, яхнали са русофобията като боен кон и се надя­ват от Посолството да са забравили стари­те им корупционни прегрешения. След 7-часови кандърми, при които 6-те ус­ловия на миньори­те станаха 7, а пре­миерът Денков обе­ща да подаде остав­ка, ако не изпълни неизпълнимото, без да впише това в спо­разумението. Зна­чи без одобрението на Борисов, Пеев­ски, Василев и Пе­тков академикът не може дори да излезе от кабинета си, камо ли да подаде остав­ка! Част от синдикал­ните организации на миньорите не подпи­саха този акт на капитулация и протестиращите се върнаха на барикадите. От името на упра­вляващите Делян Пеевски обя­ви, че исканията на миньори­те са били чути. Дни по-рано, по предложение на Делян Пе­евски трябваше Светият си­нод на БПЦ да отвори Руската църква. Въпреки нотариалния акт от 1997 г., който потвърж­дава, че с решение на Софийска община през 1898 г. теренът е дарен на Руската Православна църква. И мотивът е бил, че това е най-малкото, което можем да направим за нашата Освободи­телка. Промяната на собстве­ността на Руската църква не мина, но видният конститу­ционалист Пеевски предложи друго безумие: да бъде забране­но влизането и транзитното преминаване през България на автомобили с руски регис­трационни табели. С руски, не с азербайджански или турски! И за срам на цяла България, това предложение мина. Все едно, че Пеевски не е санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“ за корупция, а е станал преми­ер в сянка на България, когото гласят и за бъдещ президент?

Боже, пази България! Стра­ната се тресе от протести на енергетици и миньори, застра­шена е енергийната сигурност на България, а наш Киро Ка­надски и „Генерал Наско“ се за­кахърили за контрола над спе­циалните служби, обединява­нето на военното и цивилно­то разузнаване и влизането на България в Шенген и евро­зоната. От друга страна Хрис­то Иванов и Атанас Атанасов свеждат конституционната ре­форма до орязване на права­та на президента да назначава шефовете на служби. Както и правата на главния прокурор да надзирава подчинените прокуратури. От тези аматьор­ски изблици се възмути дори некоалиционният партньор на ПП-ДБ Бойко Борисов, но няма куража да дръпне килимчето под краката на академика поли­тик Николай Денков. Вероятно, защото знае до какво тресави­ще е доведена страната и чака ПП-ДБ да се провалят сами и компрометират докрай. Кой ще ти мисли сега за мините, ми­ньорите, енергетиците и въ­глищните централи, ако те не преустановят работа и оста­вят България без ток! Девизът е „След нас, и потоп!“. В резултат на всичко това, поне три района на България ще заприличат на Нагорни Карабах след бягство­то на арменците. Затворят ли мините и ТЕЦ-овете, които те захранват с въглища, ще запо­чне масово преселение на на­селението. Защото то не може да живее само с чист въздух, докато обещаните от Нико­лай Денков милиарди евро бъ­дат получени от ЕК и „усвоени“ от приближени до властта „ин­веститори“. Така към Северо­запада, най-бедният регион в ЕС, ще се прибавят още някол­ко обезлюдени български об­ласти. А пък жителите на оста­налите райони ще преминат на осветление от свещи, когато бъдат принудени да излязат на свободния пазар. И поговорката „Вода гази, жаден ходи“ ще стане тъжна реалност.

Убиването на България с икономически средства се развива успешно. Няма бълга­рите да бъдат единственият на­род на света, който е изчезнал, благодарение на собствените си управници. На мигрантите от Изтока, нека те заповядат! При­родата не търпи вакуум. Така, страдайки за Украйна, ще за­губим България. А „световни­ят лидер“ Володимир Зеленски стана отново за смях, когато Илън Мъск публикува негова снимка, придружена със след­ния текст: „Минаха пет мину­ти, а ти още не си поискал 1 ми­лиард!“

Днес излишни стават „Ма­риците“, утре излишни ще ста­нат и хората. Не само от Ста­ра и Нова Загора, Кюстендил, Сливен и Перник, а и от цяла България. Тогава изразът „балканизация“ може да бъде заменен с „арменизация“. Само не знаем, дали ще се роди друг Пейо Яворов, който да опише новите „изгнаници клети, от­ломка нищожна“.

Убиването на България

От Арцах до „Мариците“ или краят на илюзиите!