Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 37 (10 октомври 2023) БЪЛГАРИЯ ЧАКА СВОЯ АПОСТОЛ

БЪЛГАРИЯ ЧАКА СВОЯ АПОСТОЛ

Е-поща Печат PDF

 

Миньорите продължа­ват да стоят на ма­гистралата. Какво чакат те? Справедли­вост? Не, ясно им е, че от нищо­жествата в „правителството“ и сбирщината в Антинародното Събрание справедливост не мо­гат да чакат. Нито от гмежта чи­новници в ЕС. Нито от генерал- губернатора на Колонията, нито от неговия президент. Нито от дълбокото царство.

Те чакат Водач.

Българският народ, когото наричаме „робски, апатичен, примирен, безчувствен към падение­то си, гробар на самия себе си“ - всъщност чака Водач. И с безпо­грешен инстинкт усеща, че клоуните, които дерат гърла по теле­визора и на „Опашката на Коня“, са евтини ерзаци, самозванци, емисари на чужди агентури, карикатури, надянали патриотич­ни маски и стремящи се да обсебят ролята на „вождове“. Ролята, но не и мисията. Нея фалшификаторите нито искат, нито могат да приемат.

Тази мисия е Ескалибур, забит в скалата. Мнозина не смеят да го докоснат, други напразно с все сила го дърпат от камъка, в който е враснало острието. Но мечът чака Призвания от Провидението да го изтегли с лекота и да поведе изтерзания си народ.

Отдавна пиша, че това, което смъртоносно липсва на Бълга­рия, е народен Водач. Повече от хляба, безмерно повече от златото. Създават се революционни ситуации, когато „низините не искат, а върховете не могат“, явяват се мигове, в които мнозинството от народа е готово за бунт, а палачите на България се разтрепер­ват и поглеждат към летището, подушвайки линч. Тарикатите, които се представят за народни трибуни, се скриват в миша дупка и изоставят наивниците, които им вярват. Но липсва Водачът и ис­крата не пламва. Моментът отминава, унинието се възца­рява отново и спасението из­глежда още по-непостижимо отпреди.

От такова съдбоносно зна­чение ли е личността на ис­тинския Лидер? Без никак­во съмнение - виждаме го по немощните си гърчове през трите позорни десетилетия, виждаме го по напразните си усилия да снемем хомота и да си върнем държавата. Виж­даме го по разпиляната енер­гия, която няма кой да впрег­не в целенасочено полезно действие. Виждаме го по из­мамниците, шарлатаните, продажниците и убийците, които продължават необез­покоявани да беснеят в дива­та си оргия - защото Него го няма!

Учеха ни, че личността е нищо, а масите са всичко, че те са двигателят на история­та. Разбрахме от опит - по най- трудния начин - че е точно об­ратното. Личността на Вода­ча е единицата, която застава пред нулите и ги превръща в могъщо число - 1000, 100 хи­ляди, милион.

Нека на всинца ни стане ясно –

Водачът никога не идва случайно, той е изпратен от Бог при народа, който по Бо­жия Воля, трябва да бъде спасен от изтребление и из­чезване. Този народ трябва да е доказал с нещо пред Госпо­да, че е заслужил спасение. Че има смисъл да продължи на­пред. Трябва поне отчасти да е съхранил своя дух. Не може шайка мерзавци да се надява на снизхождение. Когато Вода­чът се роди сред поверения му Свише народ, поне неколци­на трябва да го разпознаят и да поемат с него трънливия път. Както Рибарят и остана­лите апостоли тръгнаха по­дир Исус.

Водачът е кристално чис­та личност, изначално готов за саможертва. Както Исус бе готов за разпятие. Защо­то Водачът винаги плаща с кръвта си бъдещето на своя народ. Огледайте се - герои­те, истинските, винаги заги­ват. Бог налага като изкупле­ние за един народ гибелта на най-добрия му син. Както стори със Своя Син.

Не може оцапан с долни ме­раци за власт и пари мошеник да жажда званието Водач. Не може да служи едновременно на Бога и на Мамона. Пътека­та, която такива измамни лиде­ри сочат, е сляп сокак. В кол­кото повече такива сокаци се залутваме, толкова по-невъз­можен става пътят към спасе­нието. Който е път към Бога.

Чудо, велико чудо е, че Господ през 1837 година реши да изпрати Спасител и Изкупител на поробения от пет века български народ! Даваме ли си сметка какъв дар от Небесата е личност­та на Васил Левски? Как си­нът на обикновено карловско семейство създаде българска­та националноосвободител­на идеология, осъществи бъл­гарската комитетска органи­зация и проекта за българска конституция - Наредата? Как стана стратег, тактик и душа на българската революция? Как това бе по силите на един единствен човек? Не вярвай­те на кощунствените измами, измислени от скверни мозъ­ци, че Левски е бил масон. Те целят да помрачат блясъка на делото му. Да го присво­ят и изкористят. Не, Левски е оригинален български иде­олог и държавник от висш ранг, въпреки че българска държава формално още не е имало. Левски е творец на ду­ховната ни държава. Той под­печатва нейното осъществява­не с мъченическата си гибел на бесилото. Целият му живот, макар и скромен, е белязан от Провидението и всъщност е „свръхчовешки“, архангелски, божествен. Личността му не е от мира сего. Той е Прате­ник, слязъл в България, за да й вдъхне нов живот. И неслу­чайно е наречен Апостол на свободата.

Ще ни чуе ли Всевишният, ще изпрати ли отново Апос­тол в нашата опустошена земя? Да, сигурна съм, че това ще стане. Водачът на българ­ския народ вече е роден и ско­ро ще се яви. Слава Севрюкова го нарича Прероденият Давид и той ще бъде „рус и красив на лице“ - както в Библията е оп­исан младият Давид. Рус като Васил Иванов Кунчев. Може би Той вече изтегля меча си от скалата.

Когато един народ има Во­дач, има всичко. Невъзможно­то става възможно. И най-мо­гъщите окупатори и най-диви­те еничари ще отстъпят пред Пратеника. Това, което сме длъжни да сторим, е да пазим душите си неомърсени сред сквернта, в която ни прину­диха да живеем. За да можем да Го разпознаем и последва­ме.

За да може и Той да ни разпознае и поведе.