Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 30 (25 юли 2023) Зловещите планове на ултраглобалистите

Зловещите планове на ултраглобалистите

Е-поща Печат PDF

Най-голямата за­плаха за съвре­менния свят не е демографска­та, не е климатичната, не е енергийната, както след­ва от редицата доклади и публикации… Всичко това е много важно, но най- важното и най-опасното нещо за съвременния свят е социалната катастрофа, която лидерите на светов­ната капиталистическа система организираха, за да доведат капитализма до новото състояние, постка­питалистическото.

И това се случва на различ­ни нива. Върховете срещу низи­ните; върховете срещу средния слой. Изключително се изостри борбата и в самите върхове на различните регионални гру­пи, в родовите групи и различ­ните форми на организация, пише философът професор.

Например финансистите срещу индустриалците; екси­стите* срещу корпоратокра­тите. С други думи, социална­та катастрофа, която се раз­гръща, е прехода към новата социална система.

Всичко това много прили­ча на случилото се в Европа от средата на XV до средата на XVII век, когато върху кости­те на старата система се съз­даваше новата. И тази запла­ха е най-опасната. Опасност­та се крие в това, че основни­ят обект на присвояването в посткапиталистическото об­щество и това ще бъдат нема­териалните производствени фактори, духовните, инфор­мационните или с други думи нуждите, ценностите, целепо­лагането на човека, именно когато духовната сфера става обект на присвояване.

На конференция в Сан­та Фе на Института по сложността (САЩ) ул­траглобалистите си поста­вят следните цели:

1. Премахване на частната и лична собственост.

2. Универсален базов доход за тези, които са приели „нова­та нормалност“.

3. Анулирането на пари в брой и замяната им с цифро­вата валута. (Ще добавя от себе си, че цифровата валута не е пари, а е средство за социален контрол).

4. Система от въглеводо­родни рейтинги за държавите и корпорациите.

5. Твърд социален контрол (камери по улиците, дигитали­зация).

6. Нормиране на консуми­раните храни, на енергията и на природните ресурси.

7. Патенти за семенния фонд и ограничаване на въз­можността за яденето на хра­нителни продукти от собстве­но производство.

8. Атака срещу скотовъд­ството. Прехвърлянето на по- голяма част от населението или към изкуствените протеинови храни, или към вегетариански­те храни.

(Ще добавя от себе си: в Хо­ландия, в Харлем, от 2023 г. е забранено рекламирането на месните продукти и ястията с месо на обществени места. Предстои още: според съобще­нията в медиите през октомври 2022 г. е взето решение Холан­дия да изкупи принудително 600 ферми за добитък от тех­ните собственици. Сбогом на животновъдството и на ви­сококачествените протеинови храни).

9. Контрол на раждаемост­та. (Това е обезлюдяване)

10. Задължителна ваксина­ция.

11. Твърдо ограничаване на алтернативните форми на лечение.

12. Заличаване (а по-късно и премахване) на различията между половете.

Последното не е нищо дру­го освен удар не само върху се­мейството, но и върху човека и човечеството като биологи­чен вид.

Веднъж Енгелс нарече своя труд „Произходът на семей­ството, частната собстве­ност и държавата“ че прави разликата между цивилиза­цията и варварството. Изпъл­нението на „Целите…“ включ­ва унищожаването на всичко, което е създадено от човешка­та цивилизация.

Не говорим просто за прис­вояване на духовната сфе­ра, а това че присвояването й става основната форма на производствените отноше­ния, както би казал един марк­сист. Така че сегашната борба за традиционните ценнос­ти, която се разгръща по целия свят, само по форма се отнася към миналото и е борбата за традицията срещу някаква си модерност.

Това е фалшив подход. Всъщност под прикритието на борба за традиционните ценности започва да се офор­мя една принципно нова со­циална, ако искате я наречете класова борба на едно пост­капиталистическо общество.

Ултраглобалистите се стре­мят не само да създадат пост­капитализъм, който е удобен за тях в глобален мащаб, но, първо, да рестартират исто­рията във формата, в която се е развила след Неолитната революция, т.е. през послед­ните 10 000 или 12 000 годи­ни, и да го насочи към инсти­туционализиран неоварвари­зъм, футуро-архаизъм, и вто­ро - да постави под контрол (социо-) биологичната ево­люция, връщайки я назад и превръщайки по-голямата част от населението на плане­тата в социални животни без качества и без идентичност.

Някои казват: „Защо да се съпротивлявате, така или иначе, буржоазията е силна, те ще спечелят…“. Е, първо, не е факт, че те ще спечелят. Вто­ро, срамно е да не се съпро­тивляваш. Но има и още нещо, което е доста прагматично. Историята показва, че точ­но това се случва в живота. Факт е, че никоя нова соци­ална система не печели с но­каут. Винаги е с компромис. И колкото повече зъби един млад хищник извади в съпротива­та на различни нива, толкова по-спокойна и хуманна, така да се каже, ще бъде новата система.

Например. Имаше три из­хода от кризата на феодали­зма - английския, немския и френския. Англия става хеге­мон на капиталистическата система, но там върховете така смачкват низините, че живо­тът им е кошмар дори в края на XIX век. И нито Франция, нито Германия станаха хеге­мони. Те заеха достойно място, но не станаха хегемони.

Въпреки това, животът на низшите класи и средна­та класа в немските земи, а от края на XIX век в обединена Германия и във Франция, е много по-лесен и по-удобен от живота на британските низши класи. Тъй като през от XVI до XVII век, както немско­то население, така и французи­те активно се съпротивлява­ха на нововъзникващата сис­тема и извадиха много зъби от нея.

Затова това, което сега виж­даме в различните страни, е съ­противата срещу т.нар. про­грес. (Както каза Йежи Лек: „Ако едно чудовище започне да използва вилица и нож, това на­предък ли е?“). Ние не се нуж­даем от такъв прогрес. И във всеки случай има я истината на социалната система, има я истината на историческия су­бект, човешката истина. Сле­дователно, ако прогресът не се вмества в тази истина, тогава по дяволите този прогрес.

По какъв конкретен на­чин може да се изрази нова­та социална борба? Това е от­стояването на традиционни­те ценности, отстояването на правото на личен живот, кое­то искат да ни го отнемат. Пра­вото да възпитаваме децата така, както искаме. Т.е. това е правото да бъдеш човек.

* Ексизъм е концепцията за новото посткапиталистическо общество, където различните социални групи имат различни нива на достъп до материални­те блага и управлението на сис­темата и т. н.

Източник: BULGARIA2