Продължение от брой 29
Задкулисието, което открадна безспорната победа на Доналд Тръмп за втори мандат и унищожи мечтите на 75 милиона американски гласоподаватели, дали му своето доверие през 2020 г. Тази незапомнена в американската и световната история кражба на президентските избори в САЩ, извършена пред очите на цял свят попари надеждите на стотици милиони патриоти, християни и консерватори по целия свят.
Президентът Доналд Тръмп беше под жесток и непрекъснат обстрел, атакуван отвън от мрежата либерал-екстремистки медии и отвътре от „професионални дипломати“ като Йи и Рубин, слуги на задкулисни господари. Защото Сорос е само лицето, Сорос е само един от инструментите в тази задкулисна империя на злото и мрака.
Наистина, много жалко е, че републиканският президент Тръмп не успя да разчисти Държавния департамент на САЩ от подобни типове, чиято основна дейност беше да служат на интереси, противоположни на интересите на честните американски данъкоплатци – същите тези отрудени и почтени хора, които им осигуряват позициите и заплатите с гласовете си и с данъците си. Много, много тъжно.
Конкретно за нашата страна най-тъжното беше, че – въпреки категоричната позиция на Каракачанов и народните представители от ВМРО – този законопроект никога не бе допуснат в пленарна зала за гласуване и съответно никога не влезе в сила. Всичко бе старателно обгърнато от плътно медийно мълчание и текстовете потънаха някъде в подвижните процедурни пясъци на парламентарните комисии. Потънаха или – по-точно – някой ги потопи.
Кой би могъл да е този „някой“? Чия е отговорността за това? Отговорността винаги е на този, у когото е властта.
В този период без никакво съмнение пълновластен господар на държавата беше министър-председателят и лидер на ГЕРБ г-н Бойко Борисов, с когото г-н Хойт Йи имаше среща на 15-ти януари 2018 г. Блокирането на този законопроект на ВМРО за разкриване на източниците на финансиране на неправителствените организации, който изцяло защитаваше българския национален интерес – това блокиране бе една от мръсните сделки, сключени с джендър-слугите на Сорос и една от големите услуги, които бяха направени на соросоидните марионетки у нас.[xvii]
Ако сте се питали как така соросоидите и либерал-екстремизмът постигат целите си в нашата многострадална България – ето така ги постигат: идват вашингтонските джендъри и разпореждат на местните си васали. Това е истината. Истината е, че тези, които най-много парадират с идеята за прозрачност – точно те са слугите на най- зловещото задкулисие, което разумът познава.
Въпросът е как нормалните хора могат да се преборят и да победят тази глобална епидемия от либерал-екстремизъм? Преди всичко – като знаят истината. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.
Телефонът ти се подслушва – има ли от какво да се притеснявам?
А когато става дума за истини и факти – ето още един шокиращ факт, оставил траен отпечатък в емоционалната ми памет.
Една пролетна вечер на 2018 г. телефонът ми звъни – министърът на отбраната. Той ми звъни по всяко време в рамките на този мандат, така че няма какво да ме изненада. И все пак, само преди малко сме се разделили – аз тъкмо влизам вкъщи, той продължаваше срещите си в кабинета, или поне там го оставих.
- Какво правиш? – пита ме той, аз леко се напрягам, защото усещам, че има нещо друго зад този въпрос.
- Добре съм, тъкмо се прибирам – отговарям и очаквам всичко друго, но не и това, което ще чуя.
- Телефонът ти се подслушва – казва военният министър – мейлите ти се четат, фейсбукът ти се следи – има ли от какво да се притеснявам?
Моля?! Трудно ми е да осъзная току-що чутото!
Едно обаче ми става ясно още в този миг – ако Красимир Каракачанов ми казва по телефона, че телефонът ми се подслушва, то той съзнателно казва на този, който подслушва телефона ми, че той, военният министър, е наясно, че в момента също има трети човек на линията. С други думи, военният министър Красимир Каракачанов е наясно, че неговият телефон също се подслушва! Всеки път, когато говори с мен, него също го подслушват! И това е много по-голям скандал от факта, че се подслушва телефонът на говорителя на военното министерство в мое лице. Защото кой може да подслушва вицепремиера, без знанието на премиера? Ето, това е въпрос, който ще остане в мен оттогава и досега. Лично аз не вярвам, че силов вицепремиер, министър на отбраната и ключов коалиционен партньор може да бъде подслушван без знанието и съгласието на министър-председателя. А дали подслушването е законно?! Ето това е още по-интересен въпрос.
Именно осъзнаването на всичко това ме шокира в този момент, иначе аз отдавна живея така, че и да ме подслушват, няма от какво да се притеснявам. Да си подслушват, като си нямат друга работа. Но да подслушват чрез мен вицепремиер и военен министър?!
- Не, няма от какво да се притесняваш – отговарям на Каракачанов. И веднага добавям:
- Аз обаче имам нещо, от което се притеснявам. - Какво е то – усещам леко напрежение отсреща.
- Притеснявам се само от едно – да не ти навредя лично на теб с категоричната ми антиджендърска позиция срещу Истанбулската конвенция. Все пак, за теб са гласували над 300 хиляди души, докато аз отговарям лично и единствено за себе си. Така че ако се превръщам в нерешим проблем в министерството ще ми трябват само пет минути техническо време, да си напиша оставката.
- Не ти се обаждам за това – казва министърът и затваря темата, в общи линии така приключва разговора.
Но моята оставка наистина беше мечтата на джендър-лобито в правителството. Те, министри и заместник-министри, и депутати – които се смятаха за всесилни, изведнъж трябваше да се изправят пред собственото си безсилие: нещо, което несъмнено ги вбесяваше.
Вероятно това ги е довело до толкова погрешната стъпка – вече в началото на октомври 2019 г. Тогава в един слънчев ден смайващо научавам от медиите, че вицепремиерът Томислав Дончев пред една камара медии в Министерски съвет обявява следното: „Служител на пресцентъра на Министерството на отбраната е сред хората, разпространявали фалшиви новини как ще бъдат отнемани деца от родителите им”.
В контекста на досегашните битки с това джендър-лоби някак си се досещам какво има предстои да конкретизира господин вицепремиерът Томислав Дончев и кой точно „служител от пресцентъра на отбраната“ визира в своето изказване.
Не съм се излъгал, само след минути различни медии започват да звънят на телефоните в пресцентъра – някой им бил казал, че този служител съм аз. Ама моля ви се, нямам съмнение, че „някой“ ще им каже точно това, след 25 години работа с/в медии човек развива известен усет.
- Кой точно ви каза – все пак настоявам медиите да ми дадат някаква информация.
- В Министерски съвет ни казаха – отговарят уклончиво всички медии. Което означава само две възможности – или самият Томислав Дончев, или някой от пресцентъра в Министерски съвет, съгласувано с него.
Скандалът се разраства за минути, през министерството пристигат камери на водещи телевизии, пред всяка от които излизам и обяснявам, че нямам нищо общо с тази глупост и че съм готов при евентуално разследване да предоставя доброволно всички свои средства за комуникация, за да се установи моята невинност. Говоря го с чисто сърце и съм готов да го направя, разбира се, защото знам, че нямам нищо общо с тези безумни обвинения!
Честно, не мога да повярвам на това безумие! Винаги съм бил дълбоко убеден, че мястото на децата е в училище, включително и на ромските деца, за които в случая ставаше въпрос. Нееднократно и с удоволствие съм дарявал свои лични средства за подкрепа именно на ромски деца – за закупуване на учебни пособия и раници...
И тези хора с какъв акъл изобщо, без по никакъв начин да съм замесен, си позволяват такива глупави лъжи... Всъщност, от тяхна гледна точка може би не са толкова глупави – просто прилагат една банална технология на лъжата: На един човек му откраднали палтото и станал голям публичен скандал по тоя повод. Знаете ли какво останало в общественото съзнание? Ето това си спомняли хората: „Този човек ли открадна палто, на него ли му откраднаха палтото – имаше там нещо с тоя човек...“
Ето това е технологията на клеветата, която толкова пъти я изпробват на гърба ми от 2017 до 2021 г. през тези толкова дълги за мен четири години в мандата на това правителство.
Междувременно в късния следобед на същия ден скандалът ескалира толкова, че главният прокурор прави официално изявление, според което „данни за участие на човек от пресцентъра на Министерство на отбраната във връзка с истерията в Сливен, че ще се отнемат деца, не са постъпвали при нас нито от граждани, нито от институция“.
Ситуацията става цирк на колела! Да се смееш ли, да плачеш ли.
По същото време Дончев се обажда на Каракачанов да уточни, че „той име не е казвал“. Е, ти като не си казвал име, кой е казвал име?
Следва
