Подписаното преди една година Споразумение за зърнения коридор през Черно море, което бе удължавано на три пъти, изтече на 17.07.2023 г.. То гарантираше на Украйна безопасен износ на зърно и други селскостопански продукти от украинските пристанища, през Проливите, до Европа, Близкия Изток и Африка. И съответно трябваше да премахне ограниченията върху износа от Русия на торове и зърнени храни. Обаче, нищо от частта, засягаща Русия, не беше изпълнено, поради което Кремъл обяви миналата седмица, че Русия се оттегля от зърнената сделка. Още повече, че точно когато се очакваше нейното продължаване за четвърти път, на Керченския мост, свързващ сушата на Русия с Кримския полуостров, проехтяха взривове. От тримата члена на едно руско семейство, преминаващо с автомобила си по моста, загинаха двамата родители, а дъщеря им беше тежко ранена.
Последва изявление на Кремъл, който квалифицира инцидента като терористичен акт, извършен съвместно от САЩ, Великобритания и Украйна. Напълно логично официална Москва обяви оттеглянето си от зърнената сделка, обслужваща единствено интересите на Киев. И заваляха осъждащи решението на Кремъл изказвания: от Белия дом, от председателя Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, от върховния представител за външната политика и политиката на сигурност на ЕС Хосеп Борел, от представители на режима в Киев и дори от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Всички до един, дълбоко загрижени за „изхранването на населението в развиващите се страни от Азия и Африка”. Дори турският президент Реджеп Ердоган обеща да говори с приятеля си „уважаемия Путин“ за продължаването на сделката. След което замина на тридневно турне в страните от Персийския залив, започвайки от Саудитска Арабия. Възмутени от решението на Кремъл, из студията на нашите „национални“ телевизии закръжиха орляци „експерти по всичко“, като Соломон Паси, Елена Поптодорова, Надежда Нейнски, Румен Кънчев, Ивайло Мирчев и други персони на издръжка на Държавния департамент на САЩ и неговите фондации като „Америка за България“. Всички те плачат за гладуващите народи от Африка и развиващите се страни от Азия, на които прекратяването на зърнената сделка щяло да се отрази фатално. Заплашвал ги гладомор, подобен на този в Украйна през 30- те години на миналия век, вина за което имала Русия. Нищо, че по онова време Украйна е съюзна република в състава на СССР, управлявана от Украинската комунистическа партия. По-късно украинецът Никита Сергеевич Хрушчов ще стане генерален секретар на КПСС и ще започне да развенчава култа към личността на Сталин, опитвайки се да го замени с култ към самия себе си. Това предизвиква раздора с Китай и разкола в международното комунистическо движение. А пък гладоморът, който нашите умници в 49-то НС нарекоха „геноцид“, не засяга само Украйна, а и Русия.
Какво друго още заобикалят
подобно на минно поле
нашите „човеколюбиви“, евроатлантически ориентирани политици, политолози, политически психолози и медийни чучулиги? Това е разпределението по страни и континенти на 33-те млн.тона украинско зърно, превозени през второто шестмесечие на 2022 г. и първата половина на 2023 г. с над 1000 кораба от украинските пристанища Одеса и Черноморск, до „гладуващите“ страни от Европа, Азия и Африка.
Първият такъв кораб потегли на 1 август 2022 г. от Одеса. Любопитно е, че въпреки „загрижеността“ на Запада за изхранването на Африка, 40% от изнесеното от Украйна зърно е заминало за „гладуваща“ Европа, 30% за „гладуваща“ Азия, 13 % за Турция, 12% зa Африка и 5% за Близкия Изток. Къде в Европа има гладуващи? Нали там пазят диети за отслабване и ако гладуват, правят го с лечебна и естетическа цел? Както казва едно шеговито определение: „Диетата, това е умиране от глад с цел да се поживее малко по-дълго!“. Защо при цялата тази врява за заплашените с гладна смърт народи на Африка, там са отишли едва 12% от украинския зърнен износ? Което е с 1% по-малко от полученото от Турция. („Миллиет“/17.07.2023). Данните за този износ, публикувани в сайта Pravda.Ru.(17.07.2023), са малко по- различни, но и те показват, че основен получател на украинска селскостопанска продукция не са гладуващите страни от Африка, а преситените държави от ЕС, на които се падат 38% от всички доставки, или 12,4 млн.тона. Най-бедните страни от Азия и Африка са получили едва 2,3%, или 768,6 хил.тона. Други, много по- крупни количества украинско зърно са получили както следва:
- Китай - 7,96 млн.тона или 25% от всички доставки;
- Турция - 3,2 млн.тона или 9,9%;
- Италия - 2,1 млн.тона или 6,3%;
- Испания - 2,06 млн.тона или 6,3%
- Нидерландия – 1,9 млн. тона или 5,9%.
България не фигурира сред най-големите вносители на украинска селскостопанска продукция, но препълнените с непродадено миналата година българско зърно, показват, че Украйна е „спасила“ от глад и нас, така както правителствата на ПП-ДБ-БСП- ИТН и новото правителство на Денков-Габриел спасяват Украйна от руска окупация, предоставяйки й боеприпаси и тежко въоръжение. И се готвят да й подарят двата реактора за АЕЦ „Белене“, която въпреки „успешните“ управления на Борисов, Петков и Денков, си остана „гьол“. В който, обаче, са потопени милиарди левове на българските данъкоплатци. Но от вопли за гладуващите африканци и страдащите от руската агресия украинци, на нашите евроатлантици не им остава време
да помислят за гладуващите българи,
за безводните, или наводнените български градчета и села, или за фалиращите зърно производители, страдащи от конкуренцията на безмитно внасяните украински храни. Те ще продължават да се стичат у нас и това лято, въпреки протестите на фермерите. Защото правителството се държи като филиал на украинското. Някои министри дори признаха, че са съветвали украински министерства, „без да получат и една гривна”. Протестите срещу пилона с националното знаме на Рожен показаха до каква степен националният нихилизъм е обхванал и по- ниските нива на публичната и медийната власти. Ако, подобно на сградата на Софийска община, редом с българското бе издигнато и украинското знаме, дали някой от гореспоменатите „безродници“ щеше да издигне протестен глас? Едва ли. Украйна юбер аллес! След „историческото“ посещение на украинския президент Зеленски в София, у нас някои започнаха да делят времето на преди и след това посещение. Понеже след него България се била върнала
на моралната карта на Европа
и била застанала на светлата и правилната страна на историята. Сякаш 1300 години сме чакали да дойде едно „зелено човече“, един клоун, за да ни освободи от „руско робство“?! И щом президентът Радев каза на събора в Рожен, че Украйна не желае край на войната, срещу него се вдигна мътна вълна, достигнала до организиран протест и искане на импийчмънт.
От посолството на Украйна не закъсняха да напомнят, че който говори за мир, повтаря опорките на Кремъл. Един вид, който не е с нас, е против нас и трябва да бъде обявен за путинофил! Ако такова нещо си беше позволила да изрече Елеонора Митрофанова, нашият „сламен“ ротационен премиер щеше да я смъмри от чужбина, както направи с президента Румен Радев. Ако Радев е в нещо виновен, то е, че назначи за служебни министри хора, като Петков, Василев и Денков и така ги направи известни. За щастие, 80% от българите не вярват на тези шарлатани, така както те нямат доверие едни други и се дебнат и обвиняват в тайни планове в навечерието на местните избори. Това недоверие на електората е обяснението за
страха на „народните избраници“ от допитванията до народа.
Народът, казват, не бил компетентен да решава такива сложни въпроси, като приемането, или отлагането на еврото. Но е компетентен „да им гласува“, сякаш купува котка в чувал. Да им напомня, че съгласно Конституцията, в която се заклеха, цялата власт произтича от народа и той я упражнява пряко или чрез избрани от него представители. Народът е суверенът на тази страна, а не депутатите и министрите, които той избира временно. Но едно е демокрация, друго е българска ПП-ДБ-ГЕРБ- СДС-ДПС демокрация. При това, нашите избраници се държат като наемници на Посолството, Зеленски и Брюксел. Украйна, това е смокиновият лист, зад който се прикриват най-срамни далавери и национални предателства. Днес даряваме на Киев снаряди, БТР, танкове и ядрени реактори, утре ще му изпратим живи мишени, които няма да са от депутатите или министрите и техните отрочета. Нито един от сегашните фенове на Зеленски и Киев няма да отиде да се бие в Украйна, нито ще изпрати на вярна смърт там децата си. Ако не вярват, да обявят пробна мобилизация, та да видим колко мераклии за слава и ястреби ще останат. Зеленски казва, че Украйна ще продължи да воюва, докато си върне Запорожка, Донецка и Луганска области и Крим. Началникът на ГЩ на Украйна Валерий Залужний, ако това не е негов двойник, казва, че никой не може да го спре да убива врага на неговата територия, а нашите фенове на Украйна се сърдят на президента Радев, задето каза с други думи същото. А именно, че Украйна настоява да води войната до пълна победа. И Западът в лицето на САЩ, НАТО и ЕС подклажда тези безумия, без да бърза да приема Украйна с нейните руини в двата съюза. Т.е., ще воюва с Русия до последния украинец! А може и да формира нова „коалиция на желаещите“, в която да покани България, Румъния, Полша, Финландия и Балтийските републики. Тогава ще лъсне
фалшивият евроатлантизъм на нашите „зелени човечета“,
които до един ще се изпокрият от мобилизация.
Както се смалиха, когато излезе наяве списъкът на осъдените на смърт „врагове на Украйна“, съставен от базирания в САЩ украински сайт „Миротворец“. Оказа се, че в него са записани към 70 български политици, журналисти, историци и други, които не споделят опорките на Киев. Там са бившият президент Георги Първанов, настоящият заместник- председател на НС Кристиян Вигенин, историкът професор Андрей Пантев, евродепутатът Елена Йончева, журналистите Велиана Христова (член на УС на СБЖ), Диляна Гайтан
Ваня Добрева, Христо Георгиев, Румен Петков и Волен Сидеров, политическите наблюдатели Валентин Вацев и Иво Христов. Всички те могат да се ласкаят, че са в един и същи „черен списък“ с: бившия държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър, председателя на „Международна Амнистия“ Агнес Каламард и президента на Хърватска Зоран Миланович. Нескопосаното изявление на украинското посолство в София, че сайтът се занимавал с научно-изследователска дейност в съответствие с украинското законодателство и международното право, но нямал връзка с властите в Украйна, е низ от лъжи. Защото „Миротворец“ е учреден през 2014 г. по инициатива на тогавашния съветник на украинския вътрешен министър, по-късно заместник-министър на вътрешните работи на Украйна до 2021 г. Антон Герашченко. Сред лицата, отбелязани в списъка като „ликвидирани“ са украинският опозиционен журналист Олег Бузина, украинският опозиционен политик Олег Калашников. И някои руски граждани, като дъщерята на Александър Дугин, Дария Дугина и журналистът Владлен Татарски. Последните двама бяха взривени на територията на Руската Федерация. Многозначителен е фактът, че комисията по правата на човека към Върховната Рада но Украйна веднъж се е обявила за закриването на сайта и той е бил спрян, но после е възстановил работата си без да споменава за своето партньорство с украинската МВР и Службата за безопасност на Украйна (СБУ).
Трябва ли в списъка да бъдат включени министри от сегашното ни некоалиционно, но ротационно правителство, за да потърси Мария Габриел сметка от украинския посланик в София Олеся Илашчук? В противен случай ще излезе, че в замяна на своята военна помощ за Киев, получаваме същата „благодарност“, каквато дочакахме и от Северна Македония за онези „тенкове“, които Иван Костов подари на Скопие при кризата с албанците на Али Ахмети. Те бяха почти толкова на брой, колкото 100-те БТР, които кабинетът на Денков ще даде на Украйна, понеже били стари и ненужни. За щастие македонците нямаха АЕЦ, та да им подарим някой ядрен реактор. Но, докато в РСМ пребиват хората с българско самосъзнание, палят и забраняват българските културни клубове, украинските „миротворци“ направо ни осъждат на смърт за различно мислие и различно говорене. И въпреки това получават пълната политическа, военна и финансова подкрепа на САЩ и ЕС. Последният европейски подарък за Киев е решението за ежегодна финансова инжекция от 5 млрд.евро, плюс продължаването на свободния транзит и безмитния внос на украинско зърно през територията на „съседните“ на Украйна страни, като Румъния и България. Откога България стана съседка на Украйна? Що се отнася до САЩ, Жак Бо казва: „Лесно е да воюваш с кръвта на другите, до последния украинец. Западът не беше честен с Русия, не е честен и с Украйна!“ („Гласове“, 20.07.2023). Жак Бо е френски говорещ, но от типа на Де Гол, а не на Емануел Макрон - пуделът на Байдън.
100-годишният бивш държавен секретар на САЩ и бивш съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър, който неотдавна посети Китай и разговаря с китайския министър на отбраната, е казал нещо знаменателно след избирането на Ричард Никсън за президент през 1968 г.: „Да бъдеш враг на САЩ може да е опасно, но да им бъдеш приятел, е смъртоносно!“ Това припомня Наим Бабюроглу в турския всекидневник вестник „Йеничагъ“ (19.07.2023). Според него валидността на тази сентенция се потвърждава в Украйна. В същата Украйна, която управляващите в София поставят над всичко и над всички. И после се сърдят на президента, когато говори за безродници. Гузен негонен бяга!
