В момента, в който пиша тези редове – 25 юни, той може да е все още отворен – т.е. войната да не е започнала, или може вече да се е затворил, т.е. войната да е започнала. Такива са реалностите.
Следя темата за „войната и мира“ от над 50 години, и може да се каже, че вече съм сред нейни доайени в света. Или един от доайените.
И може да ми повярвате, че по-опасни 2 седмици за целия свят не е имало след Втората световна война.
И така, какво се случи през периода 4-24 юни 2023 г.!
…На 4 юни започна най-голямата военна битка на европейска земя след Втората световна война.
Започна с началото на т.нар. „контраофанзива“ на украинската армия срещу Донбас.
На 6 юни украинците взривиха шлюзовете на Каховското водохранилище, с което предизвикаха екологична катастрофа с дълготрайни последици.
На 12 юни над Европа започнаха най-големите в историята на НАТО ВВС- учения Air Defender 2023, които трябваше да завършат на 23 юни.
На 14 юни Владимир Путин направи може би най- важното си TV-изявление след началото на Специалната военна операция на 24 февруари 2023 г.
Това изявление заслужава особено внимание и ще влезе в историята.
Какво каза Путин?
Накратко, Путин каза, че „вече няма да има „Украйна“ – пряката намеса на НАТО няма да промени резултата“. Обяснявайки защо Русия влезе в Украйна, той заяви: „Бяхме принудени да се опитаме да сложим край на войната, която Западът започна през 2014 г., със силата на оръжието“. „И Русия ще сложи край на тази война със силата на оръжието, освобождавайки цялата територия на бивша Украйна от САЩ и украинските нацисти. Други варианти няма. Украинската армия на САЩ и НАТО ще бъде победена, каквито и нови видове оръжия да получи от Запада… Колкото повече оръжия има, толкова по-малко украинци от това, което беше Украйна, ще останат. Директната намеса на европейските армии на НАТО няма да промени резултата. Но в този случай огънят на войната ще обхване цяла Европа. Изглежда, че САЩ също са готови за това.“
Когато Путин каза, че „Русия ще сложи край на тази война със силата на оръжието … освобождавайки цялата територия на бивша Украйна”… и че „няма други възможности”, това ясно показва, че няма да има никакви преговори. Този конфликт ще приключи с пълното военно поражение на Украйна.
Путин също спомена „освобождаване на цялата територия на бивша Украйна…“ „Бивша Украйна“. Такива думи могат да означават само едно – повече няма да има „бивша Украйна“.
Какво друго значение могат да означават думите за „бивша Украйна“? Няма повече Украйна. Вече няма да съществува.
Тогава Путин се насочи директно към САЩ и НАТО, като каза, че „украинската армия на САЩ и НАТО ще бъде победена, независимо какви нови видове оръжия получи от Запада”.
Обърнете внимание на формулировката „украинска армия на САЩ и НАТО“. И тази армия ще бъде победена. Точка.
С какви оръжия? С всички, които са необходими, т.е. и с ядрено.
Следващите думи на Путин бяха още по-важни. Той каза: „Пряката намеса на европейските армии на НАТО няма да промени резултата“. Това означаваше, че Русия вече знае, че НАТО ще се намеси пряко в Украйна, и че Русия вече е подготвена за такъв случай.
А това означава, че навлизаме в истинска Трета световна война. Ядрена!
Путин изясни това, когато добави „Но в този случай, огънят на войната ще погълне цяла Европа“. Ясно е като бял ден. „Огънят на войната ще погълне цяла Европа“. Световна война. Ядрена.
На 16 юни Путин продължи с важните изказвания, този път пред Международния икономически форум в Петербург.
Какво каза Путин в Петербург?
1. Русия устоя на икономическия удар на Запада и има солидна икономическа основа за по-нататъшно развитие. САЩ не успяха да смажат руската икономика и няма да успеят.
2. Русия няма да се затвори в автархия. Ударението ще бъде поставено върху развитието на отношенията (от всякакъв тип) със страните от Азия, Африка и Латинска Америка. Европа отива на заден план в дългосрочното планиране.
3. Русия залага на очевидното сириизиране на конфликта. Както в Сирия, Русия и Иран победиха САЩ и Запада на маратонско разстояние, така също очакват да спечелят в Украйна като част от дългосрочен конфликт. Подразбира се, че през следващите години територията на Украйна ще бъде изправена пред разрушения, сравними със Сирия, където 75% от инфраструктурата е унищожена, както и по-нататъшно намаляване на населението, живеещо на територията на бивша Украйна. Отговорността за това е на САЩ и нацисткия режим в Киев, които убиват Украйна срещу Русия.
4. Руската федерация ще използва ядрено оръжие само в краен случай. Сега се залага на дългосрочна конвенционална война. Повече от другите (освен самата Украйна) от това ще пострада Европа, която вече е в рецесия и ще стане още по-зависима от САЩ.
5. Като цяло Русия напълно осъзнава необходимостта от водене на Студена война 2.0 за дълго време и многогодишна война в Украйна в стил „Сирия на максимални обороти“. От целите на специалната операция няма да се отказват. Напротив, последната година от войната ясно показа, че без постигане на денацификация на Украйна другите цели не могат да се считат за постигнати.
САЩ разбират това, така че по-нататъшната ескалация на войната в Украйна от тяхна страна е неизбежна. Затова украинското пушечно месо се хвърля в настъпление. Необходими са „решителни резултати“, за да се преобърне дългосрочната военна стратегия на Русия.
Накратко от изявленията на
заседанието на Съвета за сигурност на Русия,
посветено от операцията в Украйна, от 21 юни:
Путин:
1. Знаем, че врагът ще достави допълнително чужда техника на Украйна.
2. Може да се доставя техника, но мобилизационният резерв на Украйна не е неограничен.
3. Резервите на въоръжените сили на Украйна все още не са изчерпани.
Патрушев:
1. От 4 юни до 21 юни въоръжените сили на Русия са унищожили 246 украински танка, включително 13 западни, 595 бойни бронирани машини, 279 артилерийски оръдия и минохвъргачки, 10 изтребителя и 264 бойни дронове.
2. Руските въоръжени сили унищожиха повече от 13 000 украински войници, участващи в контранастъплението на въоръжените сили на Украйна.
Шойгу:
1. Средно 1336 души постъпват по договор на ден в Русия, т.е. всеки ден „получаваме полк“.
2. Средно на ден руските войски получават по 112 единици различна техника.
3. 18 от 109 американски бойни машини на пехотата Bradley, доставени в Украйна, са унищожени.
4. Не виждаме нужда от нови доброволци за операцията.
5. Формирането на резервна армия на Руската федерация и на новия армейски корпус ще приключи до юни. Те ще бъдат въоръжени с 3700 единици различна техника.
6. Общият брой на новите военнослужещи на договор ще е 114 000 души.
7. В ход е подготовка за отговор на по-нататъшни опити на Въоръжените сили на Украйна да провеждат настъпателни операции.
8. През 2023 г. Западът ще достави на Украйна 250 танка, включително 120 Leopard и 31 Abrams.
Едновременно Путин даде да се разбере, че знае, че Западът планира да достави бойни самолети на Украйна и че САЩ настояват те да имат ядрени възможности. Тези самолети, особено американските F-16, изискват много голяма и сложна поддръжка, която не може да бъде извършена в Украйна. Ще бъде необходимо самолетите да използват безопасни бази, т.е. извън Украйна. Следователно, ако тези изтребители излетят от бази на НАТО извън Украйна и влязат в Украйна за битка, Русия няма да може да разбере дали тези самолети са въоръжени с тактически ядрени бомби и ще трябва да приеме, че са въоръжени.
При тези обстоятелства Русия няма да има друг избор, освен да удари тези бази на НАТО и може да се наложи да го направи с тактически ядрени оръжия.
Преди да продължа,
ще добавя една подробност.
На 14 юни украинският законодателен орган одобри детски лагери за военно обучение. Сред инструкторите има вече опитни 16-годишни младежи, „които ще обучават 12-годишни новобранци“. Внимание! Украйна набира и обучава 12-годишни момчета да се бият за нацисткия и ционистки режим.
Що за чудовища са те?! Това и Хитлер не е правил. Може би наистина е по-добре Украйна вече да я няма.
Изявленията на Путин бяха на 14 и 16 юни.
Два дни по-рано,
на 12 юни, започна най- опасният етап за цялото човечество след Втората световна война.
Целият инструментариум на Запада и НАТО срещу Русия е използван през този период по всички направления, и че т.нар. „контраофанзива“ на Киев срещу Донбас е само част от голямата картина.
Маневрите в Европа са най-големите от създаването на НАТО през 1949 г. след поражението на нацистка Германия.
Такива са и военните учения на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион. Те потвърждават, че и Китай е на прицела на НАТО заедно с Русия.
Бойните учения Defender 2023 на НАТО в Европа започнаха и постепенно преминават в други широкомащабни маневри на пакта. Операциите на НАТО се простират от Исландия в Северно море, до Германия и Балтийско море, и до Румъния и Черно море. Мобилизацията включва всички членки на 31-членния блок, плюс страните-партньори.
Целта е „симулация на офанзива“ и формиране на „съюз за водене на война“.
Членовете на НАТО са обединени под военното командване на САЩ с цели за „оперативна съвместимост“ и „бързо разгръщане“.
В периода 8-18 май в Румъния се проведоха международните учения на специалните сили Junction Strike 2023 (JUST 23). В ученията участваха военнослужещи от България, Испания, Полша, Португалия и САЩ. Като наблюдатели присъстваха военни от Грузия, Йордания и Молдова.
Преди това, на 22 април 2023 г. Европейското командване на САЩ започна многонационалното военно учение Defender-23. Ученията имаха за цел да демонстрират способността на въоръжените сили на САЩ бързо да разполагат боеспособни войски и оборудване, за да ангажират съюзници и да възпират онези, които застрашават мира в Европа и да защитят континента от агресия. Учението също демонстрира ангажимента на европейските страни да увеличат мащаба, способностите и оперативната съвместимост на своите въоръжени сили. В учението участваха 9000 американски военнослужещи и около 17 000 военнослужещи от 26 съюзнически и партньорски страни, части от учението се проведоха в 10 различни европейски страни. Около 7000 единици техника бяха доставени на европейския театър на военните действия от САЩ.
Обобщено: в учението участваха войски от САШ, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Косово, Молдова, Черна гора, Холандия, Северна Македония, в тези учения ще участват Полша, Румъния, Словения, Испания, Швеция и Великобритания.
На 21 април 2023 г., в навечерието на началото на Defender-23, се проведе 11-то заседание на Контактната група по отбраната на Украйна с участието на представители на 50 държави в авиобаза Рамщайн, Германия. На срещата присъстваха – началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк А. Мили и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, които изразиха увереност, че „Украйна ще бъде в състояние да си върне територията в резултат на ново настъпление“.
Преди това, на 20 април 2023 г., Столтенберг направи необявено посещение в Киев, където обсъди със Зеленски конкретни въпроси, свързани с офанзивата.
Air Defender-23 започна след Defender-23
и е най-голямото учение за разгръщане на военновъздушни сили от основаването на НАТО.
Около 100 самолета на Националната гвардия на САЩ и от 35 различни държави участваха в Air Defender-23 във въздушните пространства на Германия, както и над Източна Европа. Сред тях са Eurofighter, F18, F16, A10, Gripen. Тези учения се проведоха от 12 до 23 юни 2023 г., като разгръщането във въздуха започна една седмица преди това.
Кои държави участваха – Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Япония, Латвия, Литва, Люксембург, Норвегия, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Турция, Великобритания, САЩ. В публикуваните документи за тези учения изрично се посочва, че те са насочени срещу Русия – военният конфликт в Украйна определя тяхното планиране. НАТО участва със собствени средства в Air Defender-23. Бе отбелязано, че въздушните системи за ранно предупреждение и контрол на НАТО – AWACS ще летят всеки ден.
А Центърът за тактическо въздушно командване и контрол на НАТО, т.нар. DARS, ще бъде разположен в Германия.
Свързани с това учение са и две други учения на НАТО – RAMSTEIN DUST за разгърнато въздушно командване и контрол на НАТО и DARS; RAMSTEIN GUARD – за електронна война.
В ученията участваха общо 24 страни. Силите бяха разположени в цяла Германия, с фокус и основни контингенти във въздушните бази на Луфтвафе Шлезвиг и Хон на север, Вонсдорф в центъра и Лехфелд на юг.
Почти всички въздушни бази на Луфтвафе приемаха участници в ученията или използваха свои собствени съоръжения. Щабът на въздушните операции в kalkar/udem пое централната роля на Център за контрол на въздушното движение за всички учения.
Полша и Чехия предложиха своите военни полигони за т.нар. непрекъснато обучение, което означава провеждане на малки учения за противовъздушна отбрана извън големите вълни. Всеки ден имаше поне три големи комбинирани въздушни операции – с участието на около 40-80 самолета всяка. Общо това са около 250 полета на ден.
Преди началото на ученията Air Defender 2023, успяхме да се доберем до някои от неговите
основни закрити документи.
Те определяха следният приблизителен сценарий:
„Въздушното пространство над Източна Европа е оспорено. Член 5 от Договора на НАТО е активиран. В рамките на часове стотици изтребители от САЩ/НАТО се прехвърлят в Германия, за да летят срещу Русия. Стелт самолетите F-35 с ядрени възможности са подготвени за разполагане – изгряха първите часове на голяма война”.
Тази идея беше в основата на Air Defender 23. Въздушната война беше симулирана срещу въображаем враг, който самият разполага с мощни въздушни сили. Истинската цел на това упражнение беше ясна – Русия.
Ученията се извършиха на принципа „Тренирай, докато воюваш“. Тактика, логистика – всичко трябваше да е максимално реалистично. Затова не е случайно, че Германия стана център на тези учения. При извънредна ситуация безброй самолети на НАТО ще излетят от германските летища. Маршрутите на полетите, които изтребителите тестват, са също реалистични. Те водят към източните граници на зоната на НАТО – към руската и украинската граница.
Инцидент с руски военен самолет, грешна навигация или пилотска грешка можеха да са достатъчни, за да изглежда тренировъчният полет като нападение. Ставаше особено заплашително, ако Украйна използва ученията на НАТО, за да извършва атаки, докато руското въздушно наблюдение е принудено да проследява дейностите на НАТО. най-голямото ВВС-учение на НАТО, покриващо истинска атака. Преведено това означава че,
ученията на НАТО, могат да прикриват истинската атака.
В този смисъл ще припомня, че друго учение на НАТО – BaltOps-2022 беше използвано като прикритие за поставянето на експлозиви по газопроводите Nord Stream 2. Три месеца след учението BaltOps-22 самолет на норвежките военновъздушни сили е бил изпратен да хвърли от въздуха специалния сигнален сонарен буй, който е детонирал подводните експлозиви, унищожавайки голяма част от тръбопровода Nord Stream 2.
Така че НАТО използва учения за прикриване на действителна военна операция, не е нищо ново.
Air Defender 2023, най-голямото въздушно ударно учение в историята на НАТО беше точно в зоната на украинско-руския конфликт. И какво съвпадение наистина! То се провеждаше в момент, когато страните от НАТО вече са дали почти всичко, което могат да дадат на Украйна! Въпреки това обаче Украйна продължава да губи.
Така че НАТО стигна до преломната точка, когато или трябва да признаят, че не могат да помогнат на Украйна да победи Русия, или че влизат във войната на страната на Украйна. Това бе единствената възможност за НАТО „да спаси лицето си“. След като цялата му помощ за Украйна се оказа неадекватна, остава НАТО директно да влезе в конфликта.
Но има проблем: Русия не е нападнала НАТО. Освен това Украйна не е член на НАТО.
Така че, за да влезе НАТО в конфликта, трябва да има някакво събитие, което да „оправдае“ влизането на НАТО в битката.
По-просто казано – има нужда от създаване на инцидент, който да оправдае влизането на НАТО директно във войната.
Сценарии и подсценарии
Материалът, до който стигнахме, показва плановете на НАТО да създаде такъв инцидент, в който те могат да оправдаят влизането си във войната и да използват т.нар. „украинска контраофанзива“ като средство да направят това.
Документите показваха, че се планират следните варианти:
Сценарий „А“
1) Украйна дава разрешение на НАТО да навлезе в нейното въздушно пространство, за да установи общонационална зона, забранена за полети. НАТО се съгласява и влиза.
2) Русия вече предупреди, че ще ангажира и унищожи такива чужди самолети. След това Русия прави това, което казва, че ще направи, НАТО крещи, че е „нападнат от Русия“ и се започва.
Документите включват и
Сценарий „Б“
А) Украинските F-16 влизат в битката и атакуват същинска Русия. Белгород е вероятната зона за атака. Но, тъй като няма квалифицирани украински пилоти, самолетите ще се управляват от британски и американски пилоти.
Б) Русия сваля самолетите или над Украйна, или над Русия.
В) Когато пилотите бъдат заловени живи или убити в битката, телата им ще докажат, че са били британци и американци.
Г) Русия заявява, че е била нападната от САЩ и НАТО и обявява война. И се започва.
Сценарий „В“
Включва в комбинация сценарий „А“ и сценарий „Б“:
1) НАТО получава разрешение да навлезе в украинското въздушно пространство, за да установи забранена за полети зона. И НАТО влиза.
2) Украински F-16 влизат в Русия и атакуват.
3) Самолети на НАТО предупреждават пристигащите руски защитници, че не могат да атакуват украинските самолети или ще бъдат ударени от около 200 самолета на НАТО.
4) Русия казва и на Украйна и на НАТО каквото има да казва и започва да удря всички тях.
В подкрепа на тази информация най-големият американски самолетоносач USS Gerald R. Ford доплава до Осло, Норвегия.
USS Gerald Ford е най-големият военен кораб в света и носи над 90 самолета за битка. Има дори малки танкери за зареждане с гориво по време на полет. Неговите ескадрили бойни самолети могат да излитат, да се презареждат с гориво по време на полет, да влизат над северозападна Русия, за да предприемат атаки и да се връщат на самолетоносача.
Така че Русия ще бъде изправена пред интензивни въздушни битки в Украйна, интензивни въздушни удари срещу Белгород и други въздушни удари в северозападна Русия от изтребители на USS Gerald Ford, докато американските самолетоносачи в Тихия океан от Япония може да започват допълнителни атаки срещу Русия в Далечния Изток.
Разбира се, такава мащабна атака би принудила Русия да използва ядрени оръжия, защото оцеляването на страната ще е заложено на карта.
Пиша този анализ, във времевият прозорец от 12 до 24 юни, когато избухването на Третата световна война изглежда почти неизбежно.
Ако това се случи, на Запад могат да бъдат ударени с ядрени оръжия много по- рано в конфликта.
Така стигам до
другата неизвестна,
а именно – дали Русия е в състояние да осуети потенциалната контраофанзива в Украйна?!
Ако Русия успее да унищожи голяма част от малкото оръжия, останали на Украйна, тогава предприемането на горните сценарии би било напълно безсмислено за НАТО, освен ако целият украински конфликт, така или иначе, не е бил създаден, за да проправи пътя за война срещу Русия и каквото и да се случи във и с Украйна, никога не е имало значение.
За съжаление е именно така. Това е истината.
Що се отнася до украинското контранастъпление с използване на стратегическите резерви, то започна на 4 юни. На нито един участък украинците не постигнаха успех.
Структурата на загубите на украинците се приближава до катастрофически измерения. Съотношението на загубите Украйна – Русия е 10:1.
Към 20 юни украинците започнаха прегрупиране и въвеждане на нови стратегически резерви, обричайки и тях на месомелачка.
Целта вероятно е Запорожието и ЗАЕЦ, и прекъсването на връзката с Крим.
Украйна хвърли две от своите най-добре обучени, най-добре оборудвани механизирани бригади в настъпателни операции срещу окопаните руски защитници в Запорожкия сектор на фронтовите линии.
Тези две бригади бяха подбрани изрично за тази задача, като бяха оборудвани с модерни западни танкове и бойни превозни средства на пехотата, подкрепени от доставена от Запада артилерия и използваха специфични за НАТО тактики, оформени от предоставеното от НАТО разузнаване и оперативно планиране на НАТО. Накратко, тези две бригади представляваха способности от най-високо ниво на НАТО, олицетворение на връзката между Украйна и Колективния Запад в тяхната война срещу Русия.
Това, разбира се, не би трябвало да изненада никого, тъй като човекът, който командва руските сили в района на Запорожие, е
генерал-полковник Александър Романчук,
който е отговорен за създаването на съвременната руска отбранителна доктрина. През април 2023 г. Романчук, който по това време беше ректор на Академията за комбинирани оръжия на въоръжените сили на Руската федерация беше съавтор на статия, озаглавена „Перспективи за подобряване на ефективността на отбранителните операции на армията“.
Това представлява повторение на доктрината от съветската епоха. Наистина, Романчук се основава на поражението на германските настъпателни операции в близост до езерото Балатон през март 1945 г., като идеално изпълнение на тази доктрина, подчертавайки „смела маневра на резервите, особено артилерията, умелото използване на противотанкови резерви, бдителни отряди на препятствия и организиране на огневи засади“ от руските сили при поражението на германската атака.
Романчук обаче не просто повторя старата доктрина. Вместо това той набляга на концепцията за „разпръснати сили“ при изграждането на отбранителна схема, способна да надделее на съвременното бойно поле. „Разпръснатата отбранителна операция трябва да се превърне в логичен отговор на превъзхождащия противник“, пише Романчук.
Такава операция „се основава на задържането на важни райони, обекти и транспортни възли в отделни най-важни направления“ и се „характеризира с равномерно разпределение на силите и средствата по райони и децентрализирано използване на съединенията и военните части от въоръжените сили и специалните сили“.
Романчук описва идеалната схема за разполагане на тези „разпръснати сили“ – тази, която се фокусира върху три отделни „зони на отбранителна отговорност“, разделени на разстояния между 8 и 12 километра. Тези пропуски са прикрити от руската артилерия. Първата „зона“ е зоната „прикритие“, чиято задача е да определи основните направления на настъпление на противника. Следващата „зона“ е „главната отбранителна линия“, която е предназначена да спира вражески атаки с помощта на преградни пояси и огнева мощ (артилерийски и въздушни удари). Последната „зона“ е „резервата“, която отговаря за организирането на контраатаки, предназначени да изтласкат атакуващите сили обратно към първоначалните им позиции.
Доктрината на Романчук беше планът за руската отбранителна схема, използвана в Запорожието.
Важното е, че в нито един случай дори първата линия на руската отбрана не е пробита, и че на фронтовете в Запорожие и Югозападен Донецк има 5 линии на руската отбрана. Ако вземем предвид някои съобщения, украинските въоръжени сили все още имат 4-6 бригади в резерв за настъпателни операции. Това представлява най-малко 32 000 военнослужещи и най-малко 837 танка, които могат да бъдат разположени на всеки фронт. По-рано беше съобщено, че общо Украйна планираше да използва войски до 400 000 души в контранастъплението.
Но от други източници и изчисления става ясно, че към края на юли Киев вече няма да има никакви резерви в жива сила.
Контранастъплението навлиза в поредна седмица и някои основни изводи могат да бъдат направени, въпреки че боевете продължават и ще продължат още известно време.
Първо и най-важно,
генерал-полковник Александър Романчук, контраатаката се провали.
Въпреки че все още има значителна бойна сила в украинската армия, включително повече от 75% от обучената и оборудвана от НАТО 60 000 бойна кохорта, събрана от Украйна през последните осем месеца, фундаментално погрешни предположения за качеството на силите, на които Украйна и нейните съюзници в НАТО възлагаха надежди за победа над Русия, бяха разбити. Накратко, Украйна няма военен капацитет да преодолее руската защита.
Най-елитните щурмови бригади на Украйна, оборудвани с най-новата западна военна техника, не успяха да преминат през онова, което руската отбранителна доктрина нарича линия на отбрана „прикритие“, т.е. буферът, който е предназначен да канализира и разстрои атакуваща сила, преди да достигне „главната“ отбранителна линия. Украинските загуби бяха изключително тежки.
Причините за украинския провал са фундаментални.
А това означава, че те не могат да бъдат преодолени при сегашното състояние на нещата и че украинската армия има нулев шанс за успех, без значение колко силни са следващите атаки.
На първо място е качеството на руската отбрана, особено по отношение на бариерната мрежа (минни полета, препятствия и окопи), което се комбинира с преобладаващото превъзходство на Русия по отношение на огневата поддръжка.
Освен лошата тактика и недостатъците в оборудването (танковете Leopard и бойните превозни средства Bradley не бяха чудодейните оръжия, за които Украйна и нейните западни поддръжници ги рекламираха), украинците плащат цената, че атакуващите украински сухопътни сили са изложени на цялата тежест на руската въздушна мощ. Смята се, че между 25-30% от жертвите на Украйна са от тези удари. Руските хеликоптери могат да използват своите противотанкови управляеми ракети (ПТРК) със смъртоносен ефект върху украинските сили, действащи в зоната на съприкосновение, а руските безпилотни летателни апарати камикадзе също нанесоха тежки жертви на украинските сили.
Въпреки това, от украинската армия се иска да извърши нещо, което се равнява на самоубийствена атака срещу добре подготвената руска отбрана при условия, които могат да доведат само до решително украинско поражение.
Реалността е, че когато НАТО се събере отново във Вилнюс на 11 юли, руснаците ще бъдат в процеса на унищожаване на „третата“ украинска армия, изградена от НАТО.
Първата беше сглобена по време на „буфера“, осигурен от дипломатическата мимикрия на Минските споразумения от 2015-2022 г. Тя беше около 260 000 души и беше в голяма степен унищожена до юни 2022 г.
Втората армия, състояща се от около 80 000 новообучени и оборудвани украински войници, подкрепени от хиляди чуждестранни наемници и десетки милиарди долари военна помощ, предоставена от НАТО, успя да започне успешната украинска контраатака през есента на 2022 г., преди да бъде унищожен в последвалата позиционна война (включително клането в Бахмут).
Сегашната, „трета“ армия, т.е. украинските сили за контраатака от 60 000 души от 12 бригади, които в момента действат срещу руснаците, които отново са резултат от десетки милиарди долари във военно оборудване (включително модерни западни танкове, артилерия и бойни машини на пехотата, най-вероятно ще бъдат унищожени или изправени пред неизбежно унищожение, до срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11 юли.
Основният въпрос, пред който е изправен НАТО, е дали има политически, икономически и военен капацитет да събере четвърта украинска армия, а след разпадането й – пета, шеста и т.н.?
Пълна липса за осъзнаване на реалността
НАТО е ангажиран да води прокси конфликт с Русия „до последния украинец“. Тази трагична реалност означава, че независимо от реалността на бойното поле в Украйна, НАТО ще продължи да тласка Украйна да жертва своята жива сила в безплодна борба срещу Русия.
Във Вилнюс НАТО ще се сблъска с безсилието си като военен съюз, когато става въпрос за противодействие на Русия в Украйна. Всеки военен анализатор знае, че при сегашното състояние на нещата Украйна просто не може да надделее над Русия. Илюзиите на НАТО за „замразен конфликт“, които изглежда задвижват тяхното безумно желание да въоръжават Украйна до безкрайност, са водени от фундаментално погрешни оценки по отношение на руския икономически и военен капацитет, и волята на руския народ да поддържат този конфликт.
Ето я основната причина за стратегическия провал на НАТО в Украйна – пълната липса на разбиране за реалността.
Тази недалновидна позиция ще доведе до неизбежен военен колапс на Украйна, вероятно някъде между края на лятото или ранната есен на тази година.
Особено внимание представлява
Херсонското направление,
където на 6 юли украинците взривиха стената на Каховското водохранилище и започна екологична катастрофа. Шлюзовете бяха взривени с британски ракети Storm Shadow. Изпуснатите по течението на Днепър води предизвикаха колосални щети, чиито размери са трудни за оценка. Това беше мащабен терористичен акт, планиран от Киевския режим.
Киев се нуждаеше от огромна вълна от Каховската водноелектрическа централа към Черно море, която да бъде възможно най-разрушителна. По пътя си тя буквално разруши не само гражданската инфраструктура, но и мощните отбранителни структури, които руските войски в Херсонското направление изграждаха с възможно най-високи темпове от края на миналата година. А самите руски части бяха принудени да се отдалечават по-далеч от брега.
Резултатът от този процес беше обобщен от Американския институт за изучаване на войната (ISW): „Наводнението всъщност отнесе руската линия от укрепления на левия бряг на Днепър. А разрушаването на язовир Каховка значително промени географията и ландшафта на този участък от фронтовата линия.”
Особено пострадаха руските минни полета, които буквално осейваха брега, започвайки от самия край на водата.
Освен това, според американски експерти, руснаците определено не са успели да изтеглят значителна част от тежката си военна техника, вкопана в земята, от линията на съприкосновение на левия бряг, който в този случай може да се счита за изгубен.
Според тях потокът вода, чието ниво на места достига височината на едноетажна къща, е разрушил силно руските полеви укрепления край град Голая Пристан и край Олешки. А самите войски, заемащи позиции на около 5 километра от Днепър, бяха принудени да се оттеглят до около 15 километра назад.
Така голяма територия, макар и формално контролирана от Русия, вече се е превърнала в „сива зона“, която днес няма кой да защитава.
И още нещо: наводнението, което създаде толкова много проблеми след една седмица просто спря. Огромната маса вода от резервоара, чиято площ доскоро беше 2155 квадратни километра, стигна до Черно море. А изхвърлянето на нови маси от горното течение на реката, умишлено не беше допуснато от Киев. Така постигна своето: превърна голяма част от руския ляв бряг на Днепър в „сива зона“.
От 13 юни беше спряно изпускането на вода от язовира на Днепро ГЕС. Но Днепър вече е много плитък надолу по течението като на места дори заплашва да се превърне в поток. Ако това се случи възможностите да се започне десантна операция в Херсонска област от въоръжените сили на Украйна, може да се окаже неустоимо, защото най-краткият път до Крим минава през местните степи.
До какво ниво ще спадне водата в Днепър е ключовият въпрос за онези, които в Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна в момента разработват варианти за десантна операция. Експертите смятат, че в близко бъдеще Днепър ще се върне в канала, който е съществувал тук преди 1952 г., т.е. преди началото на строителството на Каховската водноелектрическа централа.
Ако е така, дълбочината на места ще намалее до три метра, които не са проблем за високопроходимата съвременна военна техника, въпреки че преди бедствието средната дълбочина тук беше малко над осем метра, а максималната – до 24 метра.
Що се отнася до ширината на канала, той ще изглежда като „тесен поток“. Това драстично намалява значението на водната преграда за отбраната на Русия по левия бряг на Каховския язовир. В бъдеще въоръжените сили на Украйна могат да атакуват Енергодар, за да достигнат до тила на руската групировка в Запорожие.
Според нас обаче взривяването на Каховската водноелектрическа централа не беше направено, за да се постигне военно предимство. Язовирът беше разрушен по политически причини. Това беше акт на екологичен тероризъм, който да предизвика прилив на ентусиазъм в западните страни, за да намразят Русия още по-силно. Но степента на омразата и въодушевлението са функция главно от контранастъплението. А то се провали. Някои битки тепърва ще се водят, но за всички е ясно, че НАТО няма шанс.
Във Вилнюс, на срещата на върха на НАТО, ако Украйна не намери начин да съживи подкрепата на Запада, всичко е свършено. Защото НАТО вече няма какво да даде. Така че взривяването на Каховка беше акт на екотероризъм, извършен от украинците. По този начин те всъщност унищожиха Херсон, защото разбират, че са загубили всички тези земи. Но се опитват да накарат Русия да плати най-високата цена. Защото Путин обяви за основна задача възраждането, икономическото възстановяване на тези територии. И украинците, и американците успяха да вдигнат цената за това с много милиарди. Това си е чист тероризъм след провала на контранастъплението.
Какви са възможностите на НАТО?
Те нямат никакви опции. Нивото, обхватът и интензивността на конфликта в Украйна са невъобразими за този пакт. Войските на НАТО не са готови за това, не са обучени и не са оборудвани. НАТО не разполага с необходимата система за снабдяване за това, особено по отношение на мощта на артилерийския огън. НАТО няма армия за реално противодействие. Всички сили на НАТО са разпръснати из Европа и, за да ги съберат ще трябва да изтеглят войските от казармите, а за 80% от войските на НАТО това е невъзможно. Те не могат да излязат от казармата, защото нямат оборудване, нямат верига за доставки, нищо. И тогава те трябва да бъдат преместени от цяла Европа до събирателния пункт, а пътищата, мостовете, тунелите не са подходящи за това.
Европа няма опции. Ето защо срещата във Вилнюс е от изключително значение. И защо украинците взривиха язовирната стена? Защото НАТО ще се изправи пред факта, че вече нямат нищо освен гръмки изявления. И ще започнат да осъзнават, че най-лошите им кошмари се сбъдват. Русия ще спечели този военен конфликт до края на лятото или до началото на есента - имат време за това,
какво ще направи НАТО тогава?
Политически НАТО трябва да намери изход от този конфликт. Но Москва вече каза: никакви преговори без изпълнение на началните условия. Така че НАТО няма друг избор освен да търси изход от военната катастрофа, която съюзът причини, ведно с екологичната катастрофа. Дали ще прибегне до ядрено оръжие в Украйна или до взривяване на Запорожската АЕЦ, като тази катастрофа ще е колкото няколко Чернобила. Или ще възприеме за изход доставката на снаряди с обеднен уран за войските на Киев? Москва обаче предупреди, че ще счита това за мръсна ядрена бомба.
Дмитрий Медведев дори допълни, че ако на Украйна дадат (в една или друга форма) ядрено оръжие, Русия ще трябва да нанесе превантивен, т.е. изпреварващ удар.
На Запад, въпреки пропагандната шумотевица, никой не се вълнува от съдбата на Украйна. Тя трябва да се превърне в диво поле (може и ядрено).
Нещата отидоха твърде далече и никакво връщане назад не е възможно.
Нека си припомним думите на Путин, които цитирах в началото: „Русия ще сложи край на тази война със силата на оръжието, освобождавайки цялата територия на „бивша Украйна“.
А Медведв уточни, че зоната на стратегическата дълбочина ще стигне отвъд Лвов, т.е. западната граница на бившия СССР.
Ще видим…
07.2023
