Срещата на върха на НАТО в литовската столица Вилнюс се превърна в процес на преформатиране на дълго време държаните в хладилника отношения Турция-ЕС и Турция-САЩ. Ердоган постави една до друга и една върху друга теми, които не са пряко свързани помежду си. Макар и да не е ясно какъв смисъл са придобили тези неща, посредством неговите медии бе оповестено, че е постигнат голям успех.
Влизайки в изборите така, сякаш се опълчва на ЕС и САЩ, след изборите Ердоган се опитва да формира нова пътна карта, като им се подмазва.
Най-напред да подчертаем, че точно това е положението, каквото Западът иска. Защото с Ердоган Турция се превърна не в страна, с която се преговаря, а в страна с която се прави пазарлък.
Не всички теми за пазарлък са обявени на обществото. Споменава се за един специален протокол от 7 точки.
***
Два дни медиите на властта пишат, че всички искания на Турция са били изпълнени, в замяна на което Ердоган е казал „да“ на членството на Швеция в НАТО. Изпълнените искания в резюме са следните:
• Швеция няма да оказва подкрепа на терористични организации, ще даде рамо на борбата на Турция;
• В NATO ще се назначи координатор на борбата с терора;
• Ще се отвори пътят към пълноправното членство на Турция в ЕС.
Никое от тези неща не е конкретно, измеримо и проверимо. Било Швеция, било ЕС, и по-рано са изпращали послания за подкрепа във връзка с борбата с терора. А пълноправното членство в ЕС изглежда отново е слязло от полицата и заело мястото си на витрината. От 2002 г., чак до 2007 г. главната опорка на правителството на АКР (Партия на справедливостта и развитието, б.р.) беше пълноправното членство в ЕС. За да се задържи на власт и да покаже като законно всичко, което е направило, то използваше процеса на присъединяване към ЕС като ръкавица и стълба. По този начин ликвидира всички механизми за контрол в държавните учреждения. И когато спря да се нуждае от процеса на ЕС, за да стане господар на държавата, избута го с опакото на дланта си.
Разбира се това положение беше изгодно и за ЕС! ЕС иска една Турция, която няма да приеме в себе си, но която ще стои на една ръка разстояние.
Как след срещата на върха на NATO в ЕС ще се отвори нашият път? Така, както се е отварял до днес! От 2002 г. до 2007 г. по два пъти годишно влизахме в ЕС. Всяка фотография от срещите на върха през юни и декември, беше същевременно показател за влизането ни в ЕС. Щом влезеш във фотографията, влязъл си и в ЕС!
„Вледеняването“, започнало откакто пихме студена кола, заради изтребителите F-35, за които дадохме 1.5 млрд. долара, изглежда че е преминало в атмосфера на „споразумяване“ след телефонния разговор Ердоган-Байдън в неделя вечерта.
Направените до вчера изявления не даваха отговор на въпроса какви други пазарлъци са направени зад завесата. Предвиждаме, че работата се е заплела в тясната клисура на турската икономика.
***
Споменаването отново от Ердоган на процеса на ЕС, волею-неволею докарва на ум този въпрос:
Пътят, който изминахме за 20 години, стигна ли височината на ечемичен стрък?
Не... Точно обратното. Изминато беше голямо разстояние, но не напред, а назад! Преди 20 години имаше един Ердоган, на който се гледаше като на „реформатор“. Сега ЕС, САЩ и НАТО знаят, че имат срещу себе си една „особа“. Могат да решат всяко нещо, разговаряйки и пазарейки се с него.
Западните институции не ги интересува колко се е демократизирала Турция, а ги интересува в коя област и доколко ще могат да използват Турция.
АКР и Западът още веднъж се договориха срещу Турция!
12 юли 2023 г.
