Някои експерти и медии нарекоха посещението на президента на Украйна Володимир Зеленски в България на 6 юни „историческо“. И какво му е историческото? Че Зеленски минава през няколко страни и пътьом през България за по един ден да моли, не, да иска да му се окаже военна и всякаква друга логистична помощ в конфликта (специалната военна операция, войната) с Русия. Че ние подкрепихме неговото искане за влизане на Украйна в НАТО и склонихме да продължим да й оказваме военна помощ. И че предложихме двата си реактора от Белене на Украйна и с това сложихме началото на края на българската енергетика. Дали няма да се срамуваме след години от това раболепничаво поведение на българските власти, съобразявайки се не толкова с изнудването на Зеленски, колкото с политическия натиск на САЩ, на НАТО и Европейския съюз? И вкарвайки ни в още по-голям разрив със страната, извоювала нашата независимост.
Но не за това пиша тези редове. В центъра на медийния интерес в България и в чужбина се превърна срещата на президента на България Румен Радев със Зеленски. Че Зеленски бил го „сразил“ и „опустошил“ с аргументите си. Че бил „стрелял и с двете си цеви“ по повод нежеланието на Радев да окаже военна помощ на Украйна. Че Радев бил смутен, объркан и дори изгонил журналистите.
Дали е така?
Всеки вижда това, което му се иска. Ето го и моят прочит на тази среща. При това два пъти прегледах записа от срещата.
Радев може би действително е бил смутен от поведението на Зеленски. От неговата арогантност, агресивност и наглост. От неговите лъжи и дезинформации. Зеленски се държеше не като президент, като дипломат, а като артист, който е на сцената и се опиянява от възможността да каже каквото си пожелае. Защото знаеше, че зад него е Америка. И какво искаме, Радев да му отговори в неговия стил? Да влезе в неговия въображаем свят, да се принизи до неговото ниво?! Той запази езика на дипломацията, обяснявайки кротко на Зеленски защо е против даването на оръжие на Украйна, което ще доведе до рисково за националната ни сигурност разоръжаване на страната ни.
Защото Радев можеше да му отговори открито и направо, без да жали неговото его.
Как можеше да стане това:
Зеленски му каза: „Не можете да подкрепяте Русия и да поддържате балансираща позиция, защото Русия иска да унищожи НАТО, иска да унищожи Европа и Европейския съюз. Това са техните цели. Разбирате ли ме?“. Радев можеше да му каже, че не Русия, а САЩ, НАТО и Европейския съюз искат да унищожат Русия, която обградиха с военни бази. Заради което извършиха преврата в Украйна през 2014 г., насъскаха с антируски чувства населението й и създадоха мощна армия, чрез която да постигнат своята цел. И за да не бъде голословен, можеше да му цитира редица американски и западноевропейски политици, които открито говорят за унищожението на Русия и раздробяването й на отделни държавици. Да споменем все пак Робърт Кенеди-младши, който е кандидат за президент, който заяви: „Ние обградихме Русия отвсякъде с ракети. Ние, САЩ, извършихме преврата в Украйна през 2014 г.“ А пък американският проф. Джефри Сакс го допълва, признавайки: „Ние започнахме войната срещу Русия, извършвайки преврата през 2014 г.“
Зеленски каза: „Имаме повече от 100 националности в Украйна, държавата ни е такава... Всички тези хора са равноправни в Украйна. Всички са граждани на Украйна с голямо уважение към техния етнос и култура.“ Трябваше ли Радев да му напомня за политиката на потискане, преследване, цензуриране, лишаване от права и свободи, на избиване на рускоезичното население в страната, което доведе и до неговата съпротива, и отделяне в рамките на Донецката и Луганската република и в крайна сметка - до намесата на Русия, която прие желанието им да живеят в своята истинска Родина?
Зеленски каза: „През 2014 – 2015 г. имаше няколко документи, които Германия и Франция подписаха и сключиха с Русия и Украйна. Те (руснаците – б.а.) ги подписаха, но целта им беше да увеличат мощността си, за да могат да ни унищожат. Разбирате ли? Той иска да ни унищожи“. Радев можеше да му напомни признанията на френския президент Макрон и на германския канцлер Меркел, че с Минските споразумения от 2014 – 2015 г. те са измамили Русия, за да въоръжат и подготвят армията на Украйна и я използват като пушечно месо в антируските им планове. Което става в момента.
Зеленски каза: „Путин води война срещу нас. Той не просто води война, той няма да се успокои, докато не ни избие. Вие не можете да се договорите с него.“ Бавният ход на Специалната военна операция, която продължава повече от година, се дължи и на стремежа на руската армия да има колкото се може по-малко жертви и от нейна страна, и от страна на Украйна и украинския народ, който Русия смята за братски народ. А как да свърши войната, щом Зеленски (и стоящите зад него сили) не иска да се договарят с Путин, нещо което той заявява няколко пъти?
Зеленски каза: „…Вашата армия, всичко, което имате, ще бъде недостатъчно, за да воювате с Руската федерация, ако дойде тя тук …какво ще правите тогава? Ще кажете: „Путин, взимай български територии.“ Че такава мисъл – да воюваме с Русия, не е дошла на ум не само на Радев, но и на всеки българин (с изключение на група русофоби-войнолюбци) е ясно. А и Русия няма за какво да идва в България, нашите територии не са й потрябвали. Нито пък сме им дали повод за това. Не сме избили към 15 000 руснаци в Донецк и Луганск. Не сме обстрелвали непрекъснато населените им места. Не сме ги лишили от нормален начин на живот.
Зеленски каза: „Представете си, че сте на мое място“, за да му влезе в положението. Е, предполагам, че Радев не иска да бъде на негово място. И да носи отговорност за погромите срещу руското население в Украйна. Да носи отговорност за стотиците хиляди убити и ранени украински войници, хвърлени от Зеленски във войната, вместо още в началото да сключи мир с Русия (какъвто договор беше почти готов при преговорите в Истанбул). Да носи отговорност за милионите имигранти, скитащи се из Европа. Да носи отговорност за възраждащия се нацизъм в Украйна, за възкръсналите бандеровци. Да носи отговорност за икономическата разруха на Украйна.
Зеленски твърди, че Украйна защитава евроантлантическите ценности и воюва, за да предпази другите европейски страни, включително и България, от подобна война. Радев спокойно можеше да му каже, че той воюва и ще воюва до последния украинец, за да осъществява антируските цели на САЩ и техните съюзници.
Така и завърши 19-минутната открита за медиите среща. Всеки със своята позиция. Що се касае до ехидното твърдение, че сконфузеният Радев изгонил журналистите, за да не слушат какво говори Зеленски, то е известно, че по протокол, след първоначалното им допускане на срещата те я напускат, за да продължат разговорите на „четири очи“.
Така че никакво историческо събитие не бе посещението на Зеленски в България. Зеленски дойде и си изпя своята песен: „Дайте ни оръжие, за да има мир, за да ви защитим и вас.“ И за съжаление правителството, очевидно посъветвано от „Големия брат“ обеща, че ще направи това. А на Румен Радев му прави чест заеманата позиция, която единствено защитава националните интереси.
