Нова Зора

Историческото“, според ориентираните към „светла­та страна на историята“ тру­бадури на бившия украин­ския комик, днес президент на „Незалежная“, Володимир Зеленски, показа на света и на българите в частност цяло­то нравствено дъно, до което може да слезе управляващи­ят България божем „политиче­ски елит“. Премиерът Николай Денков слезе и под дъното, като одобри доставката на касетъч­ни заряди на Украйна, срещу което се обявиха дори британ­ците.

Правителството Денков- Габриел не просто покани Зе­ленски в София, а скри това от народа и от президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев. Нещо повече, ден преди да изпратят правителствения „Еърбъс“ да прибере украинския президент от летището в мол­довската столица Кишинев, премиерът академик Нико­лай Денков и неговият военен министър проф. Тодор Тага­рев уверяваха, че не знаят дали тази визита ще се осъществи. Както обикновено заверата „из­тече“ в медиите, които показа­ха дори предполагаемото трасе на полета от Кишинев до София. Едва тогава сламеният човек Денков благоволи да уведоми президента, който би трябва­ло да покани колегата си от Киев съгласно дипломатическия про­токол. Говори се, че Бойко Бо­рисов и Кирил Петков са били на борда на правителствения самолет, но е безспорно това, че на летище София Зеленски беше посрещнат от вицепре­миера и министър на външ­ните работи Мария Габри­ел. Завистници на „успехите“ на правителството я сравни­ха с мажоретка, но това е дру­га тема... Последва шествие на президентския кортеж по бу­левардите „Цариградско шосе“, „Руски“ и „Дондуков“, и накрая Зеленски се озова пред Минис­терския съвет, където го ча­каше с трепет акад. Николай Денков. След раздумка в МС, на която Зеленски връчи ултима­тивен списък с необходимите му въоръжения и боеприпа­си – от 152 мм гаубични сна­ряди и 120 мм боеприпаси за минохвъргачки, до танкове, артилерийски и ПВО системи, без самолети, каквито и без друго нямаме, „световният ли­дер“ се понесе към Президент­ството. Там се напъна да обясня­ва на военния летец Румен Ра­дев разликата между конфликт и война, както и каква заплаха представлява Русия за Европа и в частност за България. Дори описа сценарий, при който Пу­тин иска българската земя, а България не получава помощ с оръжие от никого. Нещо като Украйна днес, ако не й доставим своите „залежали“ снаряди, тан­кове, артилерийски и ПВО сис­теми. Журналистката Дениз Ки­лислиоглу описа във вестник „Миллиет“ (09.07.2023) тягост­ната атмосфера на срещата Зеленски-Радев като изтъкна, че след казаното от първия

в залата е подухнал леден вятър.

Българският президент припомни на нахалника, че е държавен глава на Бълга­рия и за него мирът и нена­месата на страната в украин­ския конфликт стоят по-ви­соко от фантазиите за побе­да на Украйна и възвръщане на анексираните от Русия те­ритории, включително Крим. По този повод си струва да ци­тирам и написаното от Любов Степушова в сайта Pravda.Ru. (07.07.2023): „България отказа на шантажиста Зеленски дос­тавки на оръжие. Володимир Зе­ленски предизвика ярост в Со­фия с искането за безусловна помощ с оръжие и с шантажа, че в противен случай Русия ще за­воюва България. Президентът Румен Радев даде да се разбере, че за него Украйна не стои на пър­во място“.

Ако българският президент не беше толкова дипломатичен, можеше да напомни на натрап­ника от Киев, че България през последните няколко столетия на два пъти е бивала „окупирана“ от Русия. Веднъж през 1877-1878 г., за да бъде освободена от „ос­манско присъствие“; втория път през септември 1944 г., за да бъде освободена от присъстви­ето на германските нацисти. И при двете „окупации“ има учас­тие на воини от днешните ук­раински земи, като формиро­ванието, „завоювало“ ни през 1944 г. се е наричало Трети Ук­раински фронт. Поставям ду­мата „окупация“ в кавички, по­неже тя се използва от съдруж­ниците на днес управляващите ни ПП-та, нарекли се Демокра­тична България (ДБ) и бивши­те агенти на ДС, представящи се за журналисти, като Иво Инджев. А и самият ротационен премиер акад. Денков смята, че сантиментите, т.е. признател­ността ни към нашите източ­ни съседи от Русия ни пречат. Пречат ни да бъдем най-бедна­та страна в ЕС ли? Или най-ко­румпираната и военно безза­щитна държава, чието светло бъдеще непрекъснато се от­лага, подобно на влизането й в Шенген и Еврозоната? „Европей­ци сме, но не дотам“, пише Але­ко далеч преди да ни „окупира“ Трети Украински фронт.

Според друг коментар, пуб­ликуван в сайта Pravda.Ru. на 8 юли, причината за „гастроли­те“ на Зеленски в европейски­те страни е страхът му да стои в Киев. „Зеленски разбра, че аме­риканците вече се умориха от украинската тема. Сега лиде­рът на „Незалежная“ е принуден „да стриже“ другите страни от НАТО“ - пише в коментара.

И наистина,

след визитата си в София,

Зеленски отлетя за Чехия и Словакия, където му обещаха няколко вертолета и подкре­па за членството на Украйна в НАТО. Междувременно в Чехия, която даде убежище на близо 350 000 украинци, от 1 юли влязоха нови правила, според които бе­жанците извън чувствителни­те групи, като децата под 18 г., възрастните над 65 г., гриже­щите се за деца под 6 г. и инвали­дите, ще заплащат след 150-тия ден от настаняването им в дър­жавни учреждения. Доскоро те живееха безгрижно и безплат­но, както сънародниците им по българското Черноморие. Една от целите на изненадващата ви­зита на Зеленски в Чехия бе да смекчи новите условия. Що се отнася до посещението му в Сло­вакия, там той трябваше да по­могне на управляващите за пре­одоляването на негативните обществени настроения към гастролиращите украински граждани. Според данни от по­следното проучване на общест­вените нагласи, цитирани от Де­низ Килислиоглу във вестник „Миллиет“ (09.07.2023), делът на словаците, желаещи Русия да спечели войната в Украй­на е над 50%, а този на хората, виждащи НАТО като причи­на за руското нахлуване е 45%. Словашкият президент Сузана Капутова обвинява за това ня­кои политици, а опозиционните партии отхвърлят твърденията й. Да напомня, че в началото на тази година Словакия даде на Украйна 13 броя изтребители МиГ-29 от съветско време. Раз­делението в обществото по тема­та Украйна е такова, че словаш­кият парламент дори прие спе­циален закон, за да възпрепят­ства проруските споделяния от акаунтите в социалните ме­дии на свързаните с държавата структури. Дано с тази публикация да не напомним на нашите евроат­лантици, че са изостанали.

След турнето си в Чехия и Словакия, Зеленски отлетя за Истанбул, за да се спазари с Ер­доган относно удължаването на зърнената сделка. Направи впечатление това, че за среща­та с турския президент Зеленски беше сменил тениската с къси ръкави, с фланела с дълги ръ­кави. Очевидно, за да не го сло­жи домакинът на диванчето, както направи с Урсула фон дер Лайен в присъствието на председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел, когото настани в кресло. Ердоган успокои гос­та, че „Украйна заслужава член­ство в НАТО“, но му намекна, че няма такъв, който да е загубил от един справедлив мир. Кол­кото до удължаването на „зър­нената сделка“, чийто срок из­тече на 18 юли, без съгласието на Русия това не може да ста­не, а Ердоган може да бъде само посредник. Още повече, че след един месец предстои визита на Владимир Путин в Турция. Ще не ще, Киев ще трябва да седне на масата на преговорите с Мос­ква. Турските медии отбелязват, че за разлика от преди, този път Зеленски използвал твърде умерен език към Русия, за да не подкопае евентуалните пре­говори и да постави домакините в трудно положение преди визи­тата на Путин. Накрая, въпреки възраженията на Кремъл, Ердо­ган реши да се отърве от опас­ния товар в лицето на повере­ните му за отговорно пазене до края на войната командири от неонацисткия (според Де­низ Килислиоглу, б.р.) батальон „Азов“: Сергей Волинский-Во­лина, Светослав Паламар-Ка­лина, Денис Прокопенко-Ре­дис, Олег Хоменко и Денис Шлега. Тези „герои“, изпълзели с вдигнати ръце от подземията на Азовстал в Мариупол, ка­цайки в Украйна обявиха, че се връщат на фронта. Което значи, че следващия път, кога­то вдигнат ръце да се предадат на руснаците, може да нямат късмета да почиват в Турция.

По-важното за нас е не какво ни донесе, а

какво ще вземе Зеленски от България?

Наистина ли правител­ството само ще освободи во­енните складове от муниции с изтичащ срок на годност, за да не плащаме за тяхното ути­лизиране? Или ще подари това, което е мобилизационно не­прикосновен запас (МНЗ), не­обходим при мобилизационно­то развръщане на Българската армия? Както и дали ще напра­вим дарение на Украйна, или ще дочакаме ЕС да ни плати. За­щото изразът военна помощ не предполага

продажба срещу заплащане

от когото и да било. В този смисъл и двата реактора от нереализирания проект АЕЦ „Белене”, може да отидат като дарение за украинската атом­на енергетика. Казват, че поне единият щял да бъде монтиран на Хмелницката АЕЦ. Тога­ва възниква резонният въпрос: защо дострояването на про­екта АЕЦ „Белене” ще напра­ви България енергийно за­висима от Русия, а Украйна, която е във война с нея, не се страхува от такава енергий­на зависимост? Сумата от 600 млн. евро, която обещава да ни платят от фонда на ЕС не се ли равнява на собствената ни го­дишна вноска към Брюксел? Т.е., не плащаме ли за пореден път „диш хаккъ“ за собствените си реактори? Вместо да се сра­муват, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се обвиняват взаимно в краж­ба на блестящата идея за този начин на окончателното за­криване на проекта за Втора Атомна. Благодарение на което България, без да е произвела и една бурмичка, стана крупен продавач на техника за АЕЦ. И всичко това на фона на украин­ските твърдения за подготвен терористичен акт на Запорож­ката АЕЦ, която руснаците все още контролират? Понеже те не допускали представители на МАЕ, значи са минирали покри­вите на реакторите и ще ги взри­вят при оттеглянето си, подобно на стената на язовира Новая Каховка. Досега обаче България е била „ядрено окупирана“ само веднъж: през април 1986 г. от радиоактивния облак, разне­съл се по света след аварията в украинската АЕЦ Чернобил. Украинска, а не съветска или руска. И това не трябваше да се спестява на Зеленски от страна на българския президент. Защо­то утре като нищо ще ни при­пише съучастие в евентуален инцидент в Хмелницката, или в Запорожката АЕЦ, ако не му дадем цялото поискано от него въоръжение. Руснаците нямат никакъв интерес от ядрена авария в Украйна, която ще за­рази и тяхната територия, как­то нямаха интерес от взриво­вете по газопроводите „Севе­рен поток“, Кримския мост и язовира Новая Каховка. Да не говорим за плаващите мини в Одеския залив, пуснати от Ук­райна и достигнали бреговете на Румъния, България и Тур­ция. А сега, въпреки протестите от съюзниците на САЩ в НАТО, Байдън подписа указ за пре­доставяне на Украйна на касе­тъчни боеприпаси. Срещу го­лото уверение на Киев, че няма да ги използва на руска тери­тория. Тези боеприпаси са заб­ранени за употреба в над 108 страни по света, но сред тях не са САЩ, Украйна и Русия. И как­то се взривяват летища, мосто­ве, складове с гориво и боепри­паси на руска територия, които саботажи уж са дело на руски диверсанти, противници на ре­жима в Москва, така и тези касе­тъчни бомби, снаряди или раке­ти, може да гърмят по цялата руска земя.

„Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола!“

- гласи една римска пого­ворка, която е валидна и за нашите ядрени реактори от проекта АЕЦ „Белене“, и за ка­сетъчните бомби, които САЩ ще подарят на Украйна.

Отделно внимание заслу­жава шоуто на Зеленски в На­ционалния исторически му­зей и Дом №2 в правителстве­ната резиденция „Бояна“. Не заради „лекцията“, която Зе­ленски изнесе на пресекулки, заради неизправния микро­фон, а заради персоните, кои­то се тълпяха да се снимат с него. От Бойко Борисов и Де­лян Пеевски, през Иван Кос­тов, Соломон Паси и Евгени Дайнов, до Елена Поптодоро­ва, Меглена Кунева, Николай Хаджигенов и Арман Баби­кян. Едно подобие на тях Во­лен Сидеров беше нарекъл „зас­таряващ дегенерат“. Но сел­фитата, които си направиха с Володимир Зеленски, Бойко Борисов и Делян Пеевски пла­чат за перото на Алеко. Защото и двамата са със свален иму­нитет: Борисов, заради размра­зеното от прокуратурата дело „Барселонагейт“, а Пеевски, за­щото е включен в санкционния списък „Магнитски“ на САЩ и в аналогичен такъв на Обеди­неното Кралство Великобрита­ния. Но тъй като България не е държава с върховенство на правото, и Борисов, и Пеев­ски не са се изправяли пред съда, за да получат наказа­ния за своите деяния. Със или без имунитет, те са недосега­еми! В предизборната ретори­ка на ПП-ДБ и двамата бяха обявявани за част от мафия­та, та сега под снимките им със Зеленски спокойно може да се постави текстът от една песен, която изпълняваше покойният Стефан Данаилов. А именно

„От българската мафия, привет!“.

Откакто ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС се обединиха некоали­ционно в евроатлантическо и конституционно мнозинство, думата мафия стана табу за техните депутати. Не и за из­бирателите им, разбира се, кои­то не могат да им простят тази наглост, представяна като за­гриженост за страната. За раз­дираната от скандали управля­ваща ОПГ, наречена от бившия главен прокурор Иван Гешев „политически боклук“, подкре­пата на Украйна и визитата на Зеленски в България е като цимента за всеки строеж. Тези ще вземат и ще подарят и по­следната риза на българина, само и само да ги забележат и похвалят във Вашингтон, Брюксел и Киев. И ще одобрят всяко антируско действие на режима в Киев, забравяйки, че и Украйна, и Полша исто­рически са били или врагове на Русия, или част от нея. До­като България не е била нико­га, ако и да се приписват таки­ва намерения на покойния То­дор Живков. Но, докато в София Зеленски не пожела да посети нито Патриаршията, нито ка­тедралния храм „Св. Алексан­дър Невски“, в Истанбул той се направи на православен, оти­вайки при своя „стар приятел“ Фенерския гръцка патриарх Вартоломей, представящ се за Вселенски патриарх. И как­то обобщи Гюлден Чоктан: „Ви­зитата в Патриаршията е ре­лигиозното измерение на вой­ната“. („Миллиет“, 10.07.2023). За разлика от евреина Володи­мир Зеленски, у нас евреин­ът Соломон Паси беше казал: „Майната му на православие­то!“. А след визитата на Зелен­ски, от екрана на БНТ го обя­ви за Махатма Ганди и укра­инският Васил Левски, който се борел за освобождението на своята страна. Да му припомня, че Ганди проповядваше мир­на съпротива, а Левски биде обесен от една власт, в чиято армия служеха като паши ев­реи, германци и поляци. Един от тях, съименник на Соломон Паси, бе Сюлейман паша, раз­орил Стара Загора, но прова­лил се при опита да премине Шипченския проход, за да се съедини с османските войски в Северна България. Тази пер­сона, която Вазов нарече „Сю­лейман Безумни“, след Руско- Турската Освободителна вой­на е осъден на заточение и ликвидиран. Докато нашият не мъдър Соломон шества из общественото пространство и ръси глупости. И за жалост, не е сам.

На Паси и подобните му кла­кьори на „световния лидер“ Зе­ленски и неговата „историче­ска“ визита, ще напомня напи­саното от Ботев в стихотворе­нието „В механата“: „Туй що глупци вий не знайте, позор ли е или слава?“

Фактът, че от всички стра­ни на Източна Европа Зелен­ски е избрал да посети само Полша и България не ни пре­връща в център на света, а само показва кои народи имат управници, каквито заслу­жават. Добре е все пак, че той се изплаши до смърт от по­срещането, което му готвеха от „Възраждане“ и БСП в 49-то НС, та не посмя да държи реч пред народните представите­ли. Оставяме на „журналисти­те“, като Сашо Диков и Люба Кулезич да се вайкат от про­пуснатата възможност за рек­ламиране на България като проевропейска държава, но не можем да ги утешим. „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“ - пише Ботев във фейлетона „Смешен плач“. На разбрания и толкова му стига. „На разбрания роб ста­ни, на неразбрания и господар не ставай!“, гласи една турска по­говорка. Не е нужно да ходим до Будапеща или Истанбул, за да разберем разликата между управляващите в трите стра­ни-членки на НАТО. У нас те са сякаш продукт на отрицателен подбор. А тяхната подкрепа за членството на Украйна в НАТО ги направи да изглеждат още по-жалки. На срещата на вър­ха във Вилнюс Зеленски не по­лучи желаната от него време­ва рамка за присъединяване, поради което изригна в Туитър срещу Алианса. Който няма на­мерение да воюва с Русия, до­като разполага с цяла Украйна като пушечно месо. Оръжия да, войници не!