Нямам сили да пиша за българските гении. Срам ме е да тревожа духовете им, макар че, Бог ми е свидетел, аз не съм ги предала нито с действие, нито със слово. Но колко много изчадия с уж български имена днес ги поругават.
Вазов е снагата на България, костната система на Отечеството. Творчеството му е всестранно и във всички литературни жанрове е достигнал величествени върхове, които дават право на новоосвободената ни Родина да се съизмерва с най-високите културни завоевания на Европа. Откъдето и да тръгнем в България, както и да я обхождаме, неизменно стигаме до Вазов. Всички български пътища водят към него.
Вазов е Бащата на Нова България. Неслучайно го наричат „Патриархът“ - не само на българската литература, но и на българския възрожденски и следосвобожденски светоглед. Един Родоски колос, прекрачил в две столетия и в два свята.
Но как ли не кощунстваха червеите с неговите завети! Как ли не ги скверниха!
Той бе факел на националната идея. Те я поругаха.
Той ненавиждаше дивашкото петвековно турско робство. Те отрекоха, че изобщо е имало такова.
Той ни остави „Епопея на забравените“, в чийто център е одата „Кочо“. Те превърнаха костницата в Перущица в нужник на една сороска проститутка.
Той изпитваше свещена любов към Русия. Те се изхрачиха в лицето на нашата Освободителка.
Той възвеличи средновековното минало на България. Те заличиха паметта и историята ни.
Той клеймеше предателството на кирякстефчовците и престъпното богатство на чорбаджийордановците. Те издигнаха грабежа и предателството в култ.
Той възпяваше божествената българска природа. Те я превърнаха в пустош, покриха я със световния боклук.
Той е един от създателите на новобългарската реч - „ту арфа звънлива, ту меч, на майстор художник в ръцете“. Днес лумпени - политици и вестникари ни налагат един езиков фалшификат, сметище от чуждици, чийто речник се състои от сто думи - и междуметието „уау“! Дори „преведоха“ „Под игото“ на него.
Накрая и гробът му беше осквернен от едно чалгаджийско нищожество. А „прокуратурата“ цинично заяви, че „липсват данни за престъпление“ - сякаш светотатството не е най- страшното престъпление.
Нямам сили да изброявам. Не искам да съм хроникьор на безчестието.
Вазов беше син, баща, певец, стълб и гонг на една друга, небесна България. На България, пълна с „геройството и срама“ на една велика епоха.
Срамът не е най-лошото, което може да сполети един народ. Срамът е осъзнаване, присъда за извършеното зло. Разграничаване от злото.
В днешните времена срамът е заменен от безсрамие. Това е невъзвратимо падение. Безсрамието на антибългарите в Антибългария. Безсрамието на техните жертви, които се примиряват с безсрамието на палачите си и го смятат за героизъм.
Спи вечния си сън, Вазов - Прометей на българщината! Спи, сопотски, български, световен, античен Титане! Спи, Омир на нашия народ!
Пътеводна звезда българска в дни на национален подем! Съвест българска в дни на забрава на националния идеал! Опора българска в дни на национална катастрофа, униние и плач. „На всичките трептежи на Балкана история съм жива тук!“
Нека не те тревожи парадът на сганта! Нека не те будят изстъпленията на отрепките! Сам Господ ще те разбуди в една по- достойна бъдна България! Ще отвали грамадната скала над костите ти и ще ти повели отново да вземеш „лира и тръба“ в служба на Отечеството.
А междувременно дано, ние, българите, се домогнем поне до величието на „идиота“ Мунчо, инстинктивния борец срещу робията. Защото, уви, вече губя надежда, че слънца като Левски и Ботев, метеори като Бенковски, Кочо Честименски и Бойчо Огнянов (в съзнанието ни той не е литературен, а реален герой) могат отново да огреят нашата съсипана земя.
И все пак.
Все пак ги чакам.
