Нова Зора

Критика на

съвременната

ирационална

цивилизация

Антология

Излезе от печат нова­та книга на проф. д-р Орлин Загоров „Чове­кът между разума и безумието“. Излезе във време, когато разрушителната инер­ция на дългото ни нерадостно настояще все по-настоятелно изпълва душите ни с мрачни видения. По покана на „Лудите, които ни управляват“, прис­тигна г-н президентът на Ук­райна Володимир Зеленски. Неговото посещение беше пред­ставено като „крупна победа“, като „велико достижение на на­ционалния интерес“. При мал­ко повече свобода на въображе­нието може би ще се намери и смелост да заключим, че безу­мието най-често представлява някакъв смъртоносен взрив в духовния свят било на чове­ка, било на цяла една нация и държава. Но тази тема е дълга и за нея френският писател Пас­кал дьо Сютер е написал цяла книга. Заглавието й цитирах по-горе като най-пълнокръвна илюстрация на неотменимия бунт на разума срещу безуми­ето, което ни заобикаля.

Всъщност проявлението на този бунт на човека като тво­рение и творец, се разкрива в творческия замисъл на проф. д-р Загоров. Срещу бездухов­ността и десапиенизацията, най-тежките поражения нане­сени на човека от ценностите, които днес му се налагат, авто­рът противопоставя изначал­ната сила на човешкия дух и непримиримостта му към фалшивите стойности на жи­вота, умението и стремежите му за нов синтез на знанията и по­знанията.

Търсейки диагнозата за по­хитената мъдрост на смисъла, проф. Загоров отбелязва: „Це­лите на човешкия живот са по­мръкнали. Човекът е престанал да се вълнува за какво живее и не се замисля дори върху предназ­начението на живота“... „Човек, който живее само за себе си, пре­връщайки целия свят в средство за постигане на собственото си удовлетворение, всъщност жи­вее срещу всички и за сметка на всичко останало.“

В главата „Антиномиите на духа“, подробно е изследвана анамнезията на бездуховност­та, или казано по друг начин – на болестите, на заболяването на духа. За най-опасните при­чини на диагнозата проф Заго­ров определя догматизма, ци­низма, синдрома на духовната недостатъчност, простащина­та, фанатизма, злобата, кул­тът към насилието, безумия хедонизъм и пр.

Обобщавайки търсения­та на мислители от Аристотел през Сократ, Демокрит, Арис­тит, Епикур, Лукреция Кар, Хоб, Лок, Сенсар, Уърд Бол до Дж.Ст. Нил и Д.Е. Мур, проф. Загоров изследва и основната идея на хедонизма като явление. Той посочва и „оръжията“, с кои­то бездуховността като особено проявление на хедонизма, не­престанно унищожава красо­тата и доброто, хармонията и благородството. Разрушител­ната стихия, пише той, визи­райки „оръжията“ на злобата, алчността, бруталността, как­то и безмерния хедонизъм, създават самочувствието на все­позволеност и през отношени­ята между хората се пренасят и като отношение на човека към природата.  „Да се обработи целият свят!“ – цитира той герой от раз­каз на Карел Чапек, който твър­ди убедено, че „Светът не е нищо друго, освен суровина. И тази су­ровина трябва да бъде превърна­та в „стокова продукция“!

Така през явления като алч­ност, егоизъм, бездуховност, жестокост, защото само те но­сят власт, богатство и общест­вено положение, проф. Заго­ров трасира съвкупността на онези качества и стремежи, които раждат явлението свръх­човек, като отрицание на човека въобще.

Книгата приключва с гла­ва, която е своеобразен прис­тан на люшкания от стихиите и сякаш обречен кораб на чо­вешката надежда. Главата носи обозначението „Бъдещето, кое­то желаем да завещаем на по­коленията“. Авторът вярва и убедително доказва, че е жива идеята за един нов хуманисти­чен свят, за нов световен ред, за справедливо общество. И че все повече хора вярват в необ­ходимостта от пробуждането на разума. Като забележителен елемент от това пробуждане, ав­торът определя хуманистична­та идея за цивилизация, оп­лодена от идеята за социална справедливост. И той доказва, че тази възможност е жива, за­щото търсенията на здравия чо­вешки разум непременно ще открият пътя и посоката към мечтания свят.

Проф. д-р Орлин Загоров е автор на значим и респек­тиращ брой книги и изслед­вания. Тяхното изреждане на страниците на „Нова Зора“ би било необходимо само в случай, че вестникът попадне в ръце­те на читател, който не е за­познат със забележителния ав­торски състав и присъствието на проф. Загоров на неговите страници през годините. И все пак си струва да бъдат помена­ти някои заглавия, които очер­тават широкия кръг на неговите изследователски търсения. Така например заглавия като „Еди­нение“, „Истината“, „Идеалът“, „Духът“, „Душата“, „Смисълът“, няма защо да бъдат разяснявани, те говорят сами за себе си.

В голяма степен това се от­нася и до изследвания като „Модерният национализъм“, „Българската национална идея“, „Философията като култура на духа“, „Цивилизационен избор“, „България в Европа на нациите“, „Евразия, поглед в бъдещето“.

Особено направление в творчеството на проф. Загоров са интересите му спрямо неза­обиколимия фактор в съдбата на балканските народи, какъв­то се явява устойчивата тен­денция на възраждане и въз­ход на идеологията на пан­тюркизма и исляма като рели­гиозен фактор. В този смисъл истинско богатство за национал­ната култура, са неговите книги „Алевизмът“ – изследвания в 4 тома, „Критика на пантюркиз­ма“ и „Конфликт и сигурност“ и др.

Една значителна част в не­говите научни интереси заемат изследванията му на славян­ската идея. По-важни трудове в тази област носят респекти­ращи заглавия като: „Европа и славянския свят“, издадена и в Русия, „Обединена Европа и сла­вянската духовност“, „Славян­ската духовност – културен код на националната идентич­ност“.

Новата книга на проф. Ор­лин Загоров „Човекът между разумът и безумието“, издание на фондация „Устойчиво раз­витие на България“, е нов, сво­еобразен връх на неговата творческа убеденост, че са без­плодни и обречени усилията на съвременната ирационал­на цивилизация, стремяща се да подчини човешкия разум и да обезсмисли неговата роля като единствена алтернатива на безумието.

Минчо Минчев