Насред неспиращите престрелки между съдружниците в управлението и опозицията на тема предателство към избирателите и цялата нация, вниманието ми привлече едно любопитно заглавие в турския всекидневник вестник „Миллиет“. Коментарът на Йозай Шендир засяга основната опозиционна партия - създадената от Ататюрк Народно Републиканска партия (СНР). Под председателството на Кемал Кълъчдароглу тя загуби парламентарните избори на 14 май и президентските избори на 28 май, но осигури 39 депутатски места в 600-членния Меджлис на няколко малки десни партии, участвали в изборите с нейните листи. Било заради изборната загуба, било заради подаръка, направен на въпросните партийки, в СНР се разгоряха дискусии за промяна, разбирана най-вече като смяна на лидера. Предстои конгрес, на който ще се избере нов председател или ще бъде преизбран Кълъчдароглу, но Йозай Шендир пише „На СНР й трябват Брутовци”. Той цитира драмата на Уйлям Шекспир „Юлий Цезар“, в която съучастникът в убийството на Гай Юлий Цезар, Брут оправдава своето престъпление с думите: „Направих го, не защото по-малко обичам Цезар, а защото повече обичам Рим!“. В момент, когато Юлий Цезар, все повече поробващ римляните, възнамерявал да разтури Сената, група заговорници, между които и Брут решили да го спрат. В известен смисъл, според някои тълкуватели на Шекспировата драма, Брут се явява трагична фигура. Защото бил принуден да избира между диктатурата на „приятеля“ Цезар, и свободата на римските граждани. Това е философският поглед към събитията. А както казваше моят взводен командир: „Всяко идиотско деяние има философско оправдание!“. А шефът на „Връзки с обществеността“ („Public Affairs“) на Южното командване на НАТО в Неапол морски капитан Мичъл ми сподели през 90-те години на 20-ти век, че и преценката за тероризма зависи от гледната точка. От гледна точка на Британската империя, първият президент на САЩ Джордж Вашингтон бил терорист. Или, както казваше полицаят Велински от филма „На всеки километър“: „От гледна точка на микробите, вие, лекарите, сте опасни вредители!“.
Сравнявайки предизборните декларации на днешните съдружници в некоалиционното, ротационно и национално правителство на Денков-Габриел със следизборното им съортачване, макар и изпъстрено със скандали, непосветеният в дебрите на политическия компромис човек би казал, че те са предали своите избиратели. Те обаче се кълнат, че са се сдружили в името на България и добруването на нейния народ! Щото без тях страната щяла да продължи да се управлява от служебни правителства, назначавани от президента Радев! А пък той проявявал колебания относно най- правата евроатлантическа вяра, призовавайки България да не се намесва в конфликта в Украйна! Нещо повече, служебното правителство на Гълъб Донев било отказало предложените му от САЩ 200 млн. долара за модерни ПВО системи, ако България даде своите съветски образци на Украйна. Имало е защо Радев да се опасява от такава оферта, след като предплатените американски изтребители F-16 Block 70 още са на чертожната маса. А пък новият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев, който е готов да даде на Киев всичко, което поиска, включително да наруши Конвенцията от Монтрьо за режима на преминаване през Проливите, призна публично, че в продължение на шест години е съветвал украинското военно министерство. Каза, че го бил правил без да получи и една гривна. А дали е отказвал заплащане в долари, или в евро? В четвъртък миналата седмица у нас трябваше потайно да пристигне украинският президент Зеленски. И то, в разрез с държавния протокол, поканата за това посещение му беше отправена от правителството, а не от президента Румен Радев. „Тайната“, подобно на други безумия на управляващите, изтече в медиите и постави правителството в небрано лозе. Сега ли е времето за слагачества, като поканата към Зеленски и декларацията на НС, призоваваща за приемане на Украйна в НАТО? Гърмят складове с боеприпаси на Емилиян Гебрев, които се обясняват с руски диверсии, а нашите викат президента на Украйна, за да му предложат оръжейна помощ и да получат неговите благодарности! Струва ли си заради едната похвала от Киев, НАТО или ЕК България да се разоръжава, когато на 300 км. от нея се води война? До кога ще чакаме обезоръжени да ни бъдат доставени американските самолети, кораби, артилерия, танкове и бронетранспортьори? Самолетите ги предплатихме, но докато пристигнат в България, нас може и да ни няма на този свят? Тогава и другите оръжия ще са абсолютно излишни. След като се „освободихме“ от съветска и руска „зависимост“, трябва ли непременно да се поставим в тотална военна, икономическа и политическа зависимост от друг „голям брат“? Който в спора ни с българомразците край Вардара взема страната на Северна Македония! Сякаш Скопие ще одобрява София за преговори и членство в ЕС, а не е обратното. От ИТН, „Възраждане“ и БСП наричат това отстъпление национално предателство, но никой не пречи на последователите на Брут у нас да се оправдават със съюзническите и хуманитарни ангажименти, ценности и т.н. Украйна над всичко! България, топейки се като снежна пряспа, благодарение и на поредица „успешни“ управления, и без това е напът да си отиде от историята. Според цитираните от Дениз Берктай данни на Върховния Комисариат за бежанците към ООН, Украйна също се топи. От началото на войната тя е била напусната от 18 милиона украински граждани, от които в последствие са се завърнали 10 милиона. Обаче 8 милиона още си стоят в чужбина, а те са 1/5 от населението на Украйна. Някои от мигриралите в чужбина украинки възнамерявали след войната да вземат там и мъжете си, а други направо са се развели със съпрузите си, останали в Украйна заради забраната на властите мъжете от 18 до 60 години да я напускат, докато там се води война. Въпреки това населението на страната е намаляло от 55 милиона души по времето на Съветския съюз, на 40 милиона днес. („Джумхуриет“/04.07.2023). Т.е., проблемът на Украйна не е толкова недостигът на модерни оръжия, колкото недостигът на хора, подготвени да ги използват. И докато все повече украинци се питат дали насилственото задържане в пределите на Украйна на заселените с руснаци Запорожка, Донецка, Луганска области и Крим си е заслужавало човешките жертви и материалните разрушения, у нас евроатлантиците се чудят как да се наредят до предполагаемите победители. Нищо че този хазарт сме го играли и преди, завършвайки все с национални катастрофи и загуби на територии и население. Оставаше сега да предложат гражданство и убежище на Пригожин и неговата ЧВК „Вагнер“. Само че в последното си изявление от Беларус, бившият „готвач“ уверява, че тепърва ще има военни успехи на фронта в Украйна. Така че нашите „партии на войната“ трябва добре да премислят преди да ни ангажират в един конфликт, който обещава да продължи десетки години, ако на Зеленски не му дръпнат юздите от Вашингтон. В ЕС очевидно няма кой да го направи, ако не броим Орбан и Унгария.
Но като стана реч за предателствата,
в които се обвиняват взаимно и некоалиционните партньори в управлението и опозиционните им партии и коментатори, сещам се за писмото на Левски до Ловешкия революционен комитет, в което Апостола пише на изпадналите в паника комитетски дейци: „Съзирам предателство истинно и предателство без да ще, от страх“. Кои от днешните предателства на политическия елит се вършат „истинно“ и кои са несъзнателни или от страх? Следизборното коалиране между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС не е непремислен акт, а е наложено очевидно от Посолството. Докато предателството на ГЕРБ спрямо бившия главен прокурор Гешев е колкото от страх, че може да размрази компроматите срещу Борисов, които е „вдигнал на трупчета“, толкова и от желанието да се угоди на включения в списъка „Магнитски“ Делян Пеевски. Понеже той пък ще трябва за цирка, наречен „конституционна реформа“. Тази „реформа“ е всъщност доказателството за най-голямата измяна на управляващия „политически елит“, или „политически боклук“, както го нарече Гешев, след като му поискаха оставката. Спомняте ли си какви критики се посипаха срещу президента Радев затова, че не изчакал в НС правителството на Денков-Габриел да положи клетва? И в какво се заклеха депутатите и министрите? „Заклевам се да спазвам Конституцията и законите на Република България и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“ - това издекламираха „народните избраници“. Заклеха се, санким да спазват действащата Конституция. Но не минаха и три дни от полагането на тази клетва и от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС заговориха за конституционно мнозинства и изменение на същия Основен закон. Ако и когато променят Конституцията, отново ли ще се кълнат? В 550-членния турски Меджлис депутатите се заклеват персонално, а не групово, като трябва да произнесат клетвата на турски език. Тази церемония им отне около 10 часа след последните избори на 14 май. У нас заклеването е групово, а това е начин за замазване на личната отговорност на депутата или съответно на министъра. Затова и на Конституцията се гледа като на нещо временно, овехтяло и спъващо България по пътя й към Европа. Конституцията на САЩ е написана във Филаделфия през 1787 г. и включва като приложение Декларацията за независимостта от 1776 г., прокламираща правото на народа да смени или свали всяко правителство, което е деструктивно за неотменимите права и цели на гражданите. От тогава Конституцията на САЩ е претърпяла 27 поправки, като 27-та е ратифицирана на 7 май 1992 г. с вота на Мичиган. А нашата е приета през 1991 г. от Великото Народно събрание, което бе несравнимо по-представително от което и да било обикновено НС след това. И претърпя няколко изменения, оправдавани с членството ни в НАТО и ЕС. Предстои поредната заигравка с Основния закон от страна на 49-то НС, „избрано“ само от 40% от имащите право на глас. В момента, благодарение на скандалите в заседателната зала и извън сградата с девиза „Съединението прави силата“, парламентът е с най-ниско обществено одобрение от всички институции на държавната власт, съперничейки си само с ВСС и Прокуратурата. Да оставиш на такъв непредставителен орган да променя Конституцията е все едно на пироман да връчиш запалка и туба с бензин!
Добре е все пак, че вероятността „съдружниците в престъплението“ да се споразумеят по конституционната и съдебната реформа е нищожна. Просто, защото няма да им остане време от кавги по други въпроси, като кадруването и „усвояването“ на народните и европейските пари. Ако Господ е българин, тези шарлатани и национални предатели няма да стигнат до ротация на премиерите. Поради това предлагат Народното събрание да не се разпуска и да се закрие институтът на служебните правителства. С други думи, дори изгоненото с камъни парламентарно правителство, да може да продължи да действа. И да организира и проведе „честни и прозрачни“ избори за своето преизбиране! Няма що, много демократични и съвсем евроатлантически и цивилизационни шменти-капели! Също като закъснялата храброст на лидера на ГЕРБ Борисов и съпредседателя на ПП Петков, които се отказаха от имунитета си едва след свалянето на Гешев. Предатели истинни и предатели от страх!
