Нова Зора

Същото, каквото и в САЩ през 2020 г. То­гава белият полицай Дерек уби черноко­жия Джордж и движението „Блек лайвс метер“, организи­рано няколко години по-рано, заля с насилие страната. Бяха ограбвани магазини, бяха за­палвани коли и сгради, бяха унижавани бели американци - съобщенията за убийства на бели бяха отричани. В Щатите настъпи хаос, който с „победа­та“ на Байдън приключи като с магическа пръчка.

Моля Бог да ми прости, ако греша, но аз не повярвах в „убийството“ на чернокожия Джордж Флойд. И досега си ми­сля, че беше кьорфишек - как­то и изборната победа на „де­мократите“.

Същото в момента се случ­ва във Франция. Бял полицай е убил младия алжирец Нахел, начаса избухват „спонтанни“ бунтове, бушува насилие, па­лят се коли, магазини, адми­нистративни сгради - кмет­ства, пощи, белите французи - истинското, коренното насе­ление на Франция, правнуци­те на гордите гали - треперят и не смеят да излязат от домо­вете си. Разбира се, насилници­те, стига да пожелаят, ще ги сга­щят и там. Ако пожелаят, ще ги изколят. Ако пожелаят - и ще ги изнасилят, преди да им теглят ножа.

Ако пожелаят - или ако някой им нареди! Този, кой­то организира „спонтанните протести“. Този, който органи­зира хаоса. Този, който действа по една и съща схема, без грам въображение. Този, комуто не му пука, че идентичната схема го демаскира. Този, който в мо­мента е достатъчно силен и не се бои, че ще бъде разобличен. Този, който може по всяко вре­ме да запуши устата на разоб­личението.

Този, който от десетилетия пълни Европа с милиони миг­ранти и им дава повече права, отколкото на европейците.

Засега целта е коренното френско население да се дър­жи в шах. Да се всява паника сред него. И ми се струва, че Макрон не е чужд на органи­зацията на този хаос.

Скоро ще гледаме колени­чили французи да се извиня­ват на арабите и негрите, че ня­кога са ги колонизирали. А най- вече да си посипват главите с пепел, че са приели Африка да стъпи на френския бряг.

Някога я наричаха la douce France, le plus beau royaume au monde (най-хубавото крал­ство на света). Сега я нари­чат „Хексагонът“. Самите бели французи, потомците на Вер­сенжеторикс, Луи Свети, Жана д‘Арк, Анри дьо ла Ро­шжаклен. Тези, които вече се чувстват застрашен дивеч в собствената си страна. Емигран­ти, втора ръка население в ро­дината си. Ловният сезон за ця­лата бяла раса е в разгара си.

Казвам „французи“, но поло­вината от тези, които още носят френски имена - са метиси.

Говорят ли нещо символи­те на френската слава, които изброих по-горе - на беснее­щите черни тълпи? Историята на цивилизацията се изтрива пред очите ни.

През изминалата нощ бе­совете са извършили атентат срещу дома на кмет на париж­ко предградие. Ранено е семей­ството му. Рубикон е преминат. „Протестът“ се превръща в кървава вакханалия.

Но кажете ми - това е важно - ако, според френския закон, полицията има право да стре­ля по шофьор, неподчинил се на заповед да спре, тогава за какво е този „протест“? Смър­тта на младия алжирец в такъв случай е трагична последица от собственото му решение да игнорира закона. Последица от помпаното у араби и негри грамадно самочувствие, че черните пришълци стоят над европейските закони. Че тези закони важат само за белите - предвидените за изтребление жители на планетата.

Ако цел на „протеста“ е да се отнемат всички права на полицията, защо тогава съ­ществува тази полиция?

Не, „протестът“, прераст­ващ в дивашко завоевание, е част от тоталната война сре­щу бялата цивилизация. Сре­щу държавните институции. Срещу самото понятие „дър­жавност“.

Франция загива, българи! Но ние няма да се тюхкаме за нея. Имаме си по-важни дерто­ве. Французите, които познавам, не ми вдъхват ни най-малко състрадание. Оглупяла, оесна­фяла, изпедерастяла, опошле­на, лицемерна, импрегнирана с фалш нация. Птицеферма за скопени петли. Какво създа­де напоследък Франция в об­ластта на културата? Та нали продължава по навик да ни се представя за културното сърце на Европа? Каква велика творба сътвори това сърце? И защити ли великите достояния на мина­лото си?

Не, тя се примири с изга­рянето на „Парижката Света Богородица“ - своята емблема, своя културен паспорт. И под­ло се отказа да разследва това чудовищно посегателство. Сега осветява в цветовете на Ук­райна Айфеловата кула.

Всъщност френска на­ция отдавна няма. Гибелта на „най-цивилизованата европей­ска страна“ започна с „Велика­та френска революция“ и с фал­шивата демокрация, в чийто знаменосец се превърна тая страна. Демокрацията на бан­ките. Сега сме свидетели на последните гърчове на първа­та африканска колония на ев­ропейския континент.

Нека бъде така! Френски­ят дух се изчерпа и сега нежно подухва на арабите!

„Плачете за Париж, столи­цата на разврата...!

Плачете, филантропи!“

Смело, българи! Бог ни помага! Прави ни сви­детели на фаталните грешки на държави­те, които е решил да погуби и ни подсказва как да извлечем полза от тези грешки.

Забележете:

И Украйна, и (Северна) Ма­кедония, и Франция като не­връстни дечица се хванаха на ласкателствата, че стоят по- високо от останалите евро­пейски народи. Че са носите­ли на висша „култура“, а Русия, България и останалите европей­ски държави все още пребива­ват във варварството. Че в ге­ните им е заложено да бъдат регионални или световни во­дачи. Че тия гени са едва ли не свръхчовешки, божествено чисти, снежнобели, а руснаци и българи произлизат от тюр­ки, татари, монголи или няка­къв неопределен тюрлюгювеч от нисша ДНК.

Тия комично плоски и обид­ни със своята очевидна нена­учност внушения за превъз­ходство, ми напомнят ласкател­ствата на лисицата, отправени към гарвана от баснята на Жан дьо Лафонтен. Украйна, Маке­дония и Франция зинаха да за­пеят и лисугерът не само нала­па сиренцето им, но се готви да разкъса и самите тях. „Гот­ви се“? Украйна вече е сдъвка­на.

Речено е - когато Господ реши да вземе някому живота, първо му взема акъла.

И ако Украйна и Македо­ния (Северна) паднаха в мре­жите на ласкателя-хищник, тъй като са изкуствени „дър­жави“, чиято периферност съз­дава силни комплекси у насе­лението им, то французите изпуснаха сиренцето заради особеностите на френския на­ционален - петльов, шанти­клерски - характер - перчене, кокошинене, вирене на гре­бен. Самомнение, което отдав­на е лишено от покритие. А тоя, който непрекъснато куку­рига, рано го колят.

Мнозинството от францу­зите през 70-те и 80-те години, когато превземането на стра­ната им от колониални­те преселения от бивши­те им колонии, бе в пълен ход, наивно вярваха, че са способни да „окултурят“ имигрантските маси, да ги издигнат до себе си. И разбира се, да използват черния им труд за свое­то обогатяване - корист, която винаги се обръща срещу този, който залага на нея. Тогава се създаде и нелепата мода францу­зите да се женят за чер­ни, да отглеждат мулати - деца без чувство за на­ционална принадлеж­ност, примитивни „граж­дани на света“. Това тръг­на от екстравагантности­те на „звездите“, които крачеха по червените килими, повле­кли под мишка черни съпру­ги и метреси и се превърна в пандемия сред обикнове­ното гражданство. Мисля си, че такива междурасови връз­ки и родените от тях деца, са били стимулирани от държа­вата, която от началото на 19 в. вече не е френска, а... ро­тшилдовска. Но френската ин­телигенция преди половин век искрено се бе хванала на въди­цата на „мултикултурализма“, може би защото френските медии и образователната сис­тема отдавна бяха в ръцете на сектата, която днес открито се анонсира като глобалистка.

Безпроблемното и даже то­пло (в началото) приемане на мита за мултиетническото об­щество, за което впоследствие стана ясно, че никога не може да бъде „общество“, а е антиобще­ство, се корени и в колониално­то минало на Франция, когато сексуалната разкрепостеност на жените от някои колонии - без аналог в Европа от 19 в., ги прави спътници на водещи дейци на френското изкуство - и следователно налага фигу­рите им в културния живот на страната. Да вземем за пример Бодлер и цветнокожата Жана.

Изтъквам психологиче­ските основания на украи­нци, македонци и французи да се оплетат в примката на зложелателите си, представя­щи се за техни закрилници. Оставям настрана собствена­та разрушителна дейност на глобалистите, овладяването на правителствата, издигането на антинационални политически и олигархични „елити“ и про­чие. Тук говоря само за наро­дностните черти, позволили на идеолозите на глобалната секта да проникнат дълбоко в мирогледа на населението на тези „държави“ (които в случаите на Украйна и Македония са всъщност области, а не държави) и фатално да го изкри­вят. Сорос и световните банкстери са ненадми­нати психолози.

Фалшивите дитирам­би, отправяни от гло­балистите към техните жертви, предвидени за заколение, са съпроводе­ни от принизавяне и оч­ерняне на народите, от които те произлизат и/или с които граничат - в казу­сите с Украйна и Македо­ния, това са Русия и Бъл­гария, а в случая с Фран­ция - някои съседни на­ции - напр. германската. Така у „гарвана със сиренцето“ се фор­мира вид обществена психопа­тология, болестно изменение, мегаломания, всеобщо безу­мие, което пречи на реалното възприемане на произтичащите събития. Жертвите на манията за изключителност ослепяват и възприемат всяко действие на окупаторите и унищожите­лите си като благодеяние, на­сочено в тяхна полза.

Доколкото ние, българите, априори сме запратени в дру­гия лагер - на очерните и омас­карените „врагове“, шансът ни да се съхраним е висок. Нас може да ни сплоти омраза­та, презрението и подценява­нето, демонстрирано от стра­на на т.нар. „господари на све­та“. Въпреки изключителност­та на нашата древна култура или точно поради това, ние сме мачкани като „третостепенен народ“ от глобалистите. Върху нас те изливат цялата си злъч - включително чрез издига­нето на най-долни лумпени и престъпници за наши дър­жавни управници. И в това е огромната грешка на глобали­зма. Той сам издълба бездната между нас и себе си.

Ние имаме много слабости - но и една силна страна. Трез­ви сме. Преценяваме критич­но днешния свят на лъжата. Скепсисът, който понякога ни е пречел, днес е изцяло в наша полза. Никой не ни налива оп­иум в чашите, не ни замайва с наркотика на патологичното себенадценяване.

Ние сме българи - имаме действителна, а не измислена и изкуствено раздута истори­ческа тежест. Мозъкът ни не е промит.

Бог ни оказва великата ми­лост да ни направи свидетели на падението на три европей­ски държави.

Не за да злорадстваме, а за да извлечем поука от тяхната лудост. И да се съхраним!

Никакво доверие в емиса­рите на дълбокото царство! Пълен бойкот на техните слу­ги-еничари! Никакъв общест­вен договор с платените убий­ци на България! Никаква прошка за предателите !

„Спогодба не става между тях и нас“!