Нова Зора

Тя, която носи

в себе си поезията

На 27 юни 2023 г., в къ­ща-музей „Димитър Благоев-Дядото“ на ул. „Лайош Кошут“ 34, се състоя премиера на но­вата стихосбирка на Виолета Станиславова „Души, самот­ни скитници в безкрая“. Съби­тието бе организирано от На­ционалния литературен са­лон „Старинният файтон“. Слово за поетичното твор­чество на авторката произ­несе д-р Елена Алекова. Във въведението си тя сподели: „Не е далеч времето, откогато с Виолета Станиславова се по­знаваме, макар че много години са минали оттогава. Не е да­леч, защото колкото и години да минават, има едни мигове или... състояния, които за ду­шата остават вечни и време­то не отминава. В средата на 80-те!... Кабинета на младите писатели-студенти „Димчо Дебелянов“!... Сякаш беше вче­ра!... (...)

През тези години обаче Ви­олета Станиславова разви в своята поезия един от най- древните мотиви, може би и най-древния сред древните, стар навярно колкото живота и основополагащ митологиите и легендите на човечеството – мотивът за метаморфозите, за превръщането на нещо в дру­го нещо... Само че при нея това е преображение, когато „нещо­то“ преминава не в друга фор­ма, а в друго състояние или... измерение на себе си. Затова именно тук го назовава „проти­

чността на авторката, за дълго­годишното им приятелство, за постиженията й в областта на поезията, прозата, драматурги­ята, публицистиката. С топли думи я приветстваха поетеса­та Надежда Захариева и дет­ската писателка и поетеса Ане­лия Янковска-Сенгалевич. Тя, като приемник на председа­телството на журналистиче­ско дружество „Писател” към СБЖ, говори за усилията, които в продължение на седем години Станиславова е полагала като председател на журналисти­ческото дружество; за нейни­те организационни качества; за всеотдайността й, с която две години, сама е издавала електронен журналистически вестник – безкористно, в име­то на идеята.

Вечерта премина в сърдеч­на и топла атмосфера, в споме­ни за различни срещи с писа­тели, с разговори за поезията, за философията, за смисъла на човешкия живот, за красота­та на българския език, за име­на на литературни класици от близкото ни минало.

Накрая Станиславова благо­дари на всички присъстващи и добави: „Откакто работя във в. „Нова Зора”, прописах и соци­ални стихотворения” и проче­те най-новото си любимо стихо­творение „Краят на света”.

На чаша вино, в топла­та лятна привечер, гостите не бързаха да си тръгнат, унесени в сърдечни откровения, кои­то продължиха и в прекрасна­та прохладна градина в двора на къщата-музей.