Нова Зора

брой 10 - 13 март 2007 г.в разговор с Илияна ВЕЛЕВА,Иван ЦЕНОВ пред “Нова Зора”

И.В.: Преди да Ви попитам какво може да се направи за ряз­кото подобрение на положение­то на пенсионерите, бихте ли коментирали направените в по­следно време предложения. Мо­жете ли да кажете добра дума за някои от тях?

И.Ц.: Не бих се присъединил към никое от предложенията.

Проблемът е комплексен и такъв трябва да бъде и подходът за решаването му. И най-вече да се уточним какво се преследва, каква е целта.

Третиране на пенсионери­те като някакъв баласт, или приобщаването им като до­стойни участници на пазара на стоки и услуги.

Вече съм писал на страници­те на “Нова Зора”, че изхвърля­нето на половината от бълга­рите, които получават доходи, е удар и срещу България.

И.В.: Тези дни по една те­левизия се чу точно това. Едно към едно! Понякога имам чув­ството, че още не е засъхнало мастилото на страниците на “Нова Зора”, и вече се позовават на него. Макар и неявно.

И.Ц.: И чух, и видях. Беше в предаването на Енчев по телеви­зия “7 дни”. Велизар Енчев има­ше уговорка с човек от Русе, кой­то трябваше да коментира, така се разбра от самия водещ, защо в Русе няма да има митинг на пенсионерите. Всъщност Вие ми давате възможност да коменти­рам още веднъж ролята на ме­диите, и най-вече ролята на тези медии, които са си харесали ро­лята на “критици”.

И.В.: Г-н Ценов, пак ли ще се бием срещу всички?

И.Ц.: Записвайте, пък ако го включите още по-добре. Първо да Ви допълня. Зрителят от Русе имплицитно цитира още нещо. Току-що припомних този въ­прос, но добре би било читате­лите да осъзнаят, че за разли­ка от хора като Нейков има и друг вид хора - те не променят написаното според конюнкту­рата.

Позволете да припомня на читателите част от мое интервю (в. “Нова Зора”, бр. 3 от 30. 01. 2007 г.)

И.В.: Как трябва да изглеж­да национално-отговорна пен­сионна политика.

И.Ц.: Първо ще кажа нещо, което съм споделял само в те­левизионни предавания. През мандата на НДСВ направих се­риозен опит да получа ресурс за изготвяне на алтернативно пен­сионно законодателство. Зако­нодателство основано на дру­га философия.

Този опит бе провален.

И.В.: От кого?

И.Ц.: От “обратната” стра­на, разбира се. Накратко ще из­ложа един от аспектите на фило­софията, която аз бих заложил в пенсионното законодателство. Това е философия, обърната към добруването на нацията.

„Как се отнасят повече­то, както управляващи, така и опозиционери-критици към проблемите на пенсионерите? Как ли не, но забравят или не разбират един много важен ас­пект. Пенсионерите са около 2.5 млн. и са около 50% от хората, които получават доходи. Какво става, когато на пенсионерите се дават средства, които за ня­кои от тях дори не гарантират биологическото оцеляване? Из­хвърлят ги от вътрешния па­зар - стоки и услуги. Какви са по­следствията от това за българ­ската икономика?

Отговорът е ясен - драстич­но се орязват възможностите за икономически растеж. Да, точно този растеж, за който се приказва години наред като за панацея.“ (край на цитата)

И.В.: Какво каза зрителят?

И.Ц.: По смисъл, същото. С малко по-различни думи. Но по-важното е друго. Енчев изоб­що не реагира. Нещо подобно се случи и в предаването на Кори­таров по “Нова телевизия”. Гос­ти бяха двама миньори. По едно време стана въпрос за пенсиите, за пенсионната система. И тога­ва от устата на единия миньор прозвуча нещо, което много от­давна съм казал, многократно съм повтарял и съм го опреде­лил като едно от най-големите престъпления на “революцията отгоре”. И пак най-важното е друго. Много години са минали, откакто формулирах това пре­стъпление. Но не съм чул да се подкрепи, или поне да се ко­ментира, от някоя медия, ня­кой политик, някой анализа­тор, някой журналист. Чух го от един обикновен човек.

И.В.: А какво каза миньо­рът?

И.Ц.: Каза, че не може да се пенсионира, поради промяна­та на закононите. Каза, че като млад е избрал професията ми­ньор. Приел е условията на дър­жавата, пресметнал е плюсовете и минусите. Слязъл под земята, работил двайсетина години и, когато е трябвало да ползва, тук той неточно се изрази, при­вилегиите, т.е. плюсовете, зако­нът бил променен.

И.В.: Какво е неточно, г-н Ценов?

И.Ц.: Не е правилно да се говори за привилегии! На тази тема много се спекулира! Има професии, които са рискови. Но все някой трябва да работи и там. Тогава държавата, и това е в сила за всяка правова държава, а не само за “социалистическата” (както често се допълва внуше­нието за “привилегиите”), пред­лага специфични условия на тру­довия договор. Този договор се сключва доброволно и не може да бъде едностранно наруша­ван без съответни, предвиде­ни по закон, санкции. В този смисъл за “привилегии” изобщо не може да се говори! Би могло - и то с известни уговорки, - да се говори за “компенсации”. Но пак искам да се върна към главното. И пак ще се обърна към минало­то. Към неподправеното мина­ло. Добре, че живеем във века на компютрите.

И.В.: Пак ли ще се позовете на своя статия?

И.Ц.: Да, ето я. Писана е през 1995 г. По-точно, завършил съм я на 15 април 1995 г. Публикувах я във в. “Поглед” (няколко месе­ца преди да го закрият). После я публикува и “Нова Зора”. Г-н Минчев я беше прочел и едва не ми се разсърди: “Иване, ти си автор на “Зора”, а не си ми дал тази статия!”

И.В.: Да не става въпрос за “Престъпността в България - дедуктивен подход”?

И.Ц.: Точно така. Ето този текст. Мисля, че е достатъчен, но ако редакцията прецени че след почти 12 години ще е актуално да бъде публикувана цялата ста­тия, за мен ще е и удоволствие, и признание.

“Мисля, че вече сме готови да кажем най-важното.

Изкуственият фалит на България бе предизвикан не от икономически колапс, а от жаж­дата да бъде разпределено меж­ду, образно казано, шепа хора, натрупаното с труда на някол­ко поколения българи национал­но богатство. За да стане това, бе имитирана революция отдо­лу. Тези, които “свалиха” кому­нистите от власт, обявиха фа­лита на България и разтрогна­ха договора на държавата с ми­лиони хора - селяни, работници, инженери, учители, лекари, ми­лиони хора от няколко поколе­ния, които в унисон със стре­мителното развитие на света в последните петдесет годи­ни, поемайки цялата тежест, не само поради относително ниския жизнен стандарт, но и поради уродливата идеологи­ческа доктрина на управлява­щите, създадоха една напълно нова България, която можеше да тръгне по пътя на икономи­ческия просперитет, съгласно световните стандарти и да по­лучи истинска политическа сво­бода.

Хората, които замислиха и изпълниха това знаят добре, че няма по-мощно средство за на­саждане на национален нихили­зъм у един народ от опита да му се внуши, че неговият труд, че неговият живот е минал на­празно, че този народ не е оста­вил нищо добро след себе си. Това е основно средство да се държи един народ в подчинение.”(край на цитата)

И.В.: Един страничен въ­прос. С днешна дата, бихте ли променили нещо в този текст?

И.Ц.: Мисля че не. Този текст е в контекста на цялата статия. Но и сам за себе си е непроти­воречив. Все пак, предлагам да я публикувате отново.

И.В.: Да се върнем към ми­ньорите. Как реагира Корита­ров?

И.Ц.: Уставно. Като Енчев. Все едно не бе чул.

Сега ще изложа основна­та мисъл по тези случаи - русе­нецът и миньорите. Сред мне­нията на обикновените хора могат да се срещнат много ка­чествени неща. (Сега си спом­ням за още един гост на Енчев - д-р Константин Анастасов, но за него друг път).

Но да чуеш нещо стойностно от “постоянното присъствие” - сред него и “зрители”, е съби­тие с почти нулева вероятност. Или ако някой от тях каже нещо стойностно и вярно, почти вед­нага го похлупват. (Нямаме чер­вена точка, май.)

И.В.: Сега да поговорим за бъ­дещето. Как оценявате предло­жението за увеличаване на въз­растта за пенсиониране?

И.Ц.: Първо ще задам въ­прос. А какво ще става с тези, които са без работа? И сега има такъв проблем, а като се вдигне пенсионната възраст, това ще го реши ли? Естествено, че пробле­мът ще се задълбочи.

Освен това има различни професии. Вероятно всеки ар­тист мечтае да умре на сцена­та, но ако един шофьор на рейс умре зад волана? Отговарям - така проблемът няма да се реши. Всъщност и аз започнах да пра­вя грешки. Няма да се реши за мнозинството от пенсионери­те, за “обикновените” пенсионе­ри. Казвам “обикновените”, ето сега ще дам урок по етика - ще цитирам господина от Русе (!), защото има виждане, че е отгле­дана някакъв вид “пенсионерска аристокрация”.

И.В.: Намеквате, че ще се реши някакъв друг въпрос?

И.Ц.: Точно така! Ще се реши въпросът за “стабилност­та на пенсионната система”. “Малко пенсионери - стабилна пенсионна система”! Еврика!

И знаете ли как се правят сметките! Става въпрос за не­бивал цинизъм! “Експертите” имат пълна и точна информа­ция за броя на пенсионерите по възрастови групи. Имат инфор­мация и за броя на умиращи­те. Също по възрастови групи. Обикновено тези данни се пуб­ликуват за групи от 10 години или най-много за групи от 5 го­дини. Например групите “пенси­онери”, “починали” - съотвено за жени и мъже поотделно, за въз­раст от 65 г. до 70 г. И тогава ще стане ясно защо Нейков толко­ва много се надява, че увелича­ването на пенсионната възраст и за мъже, и за жени на 70 г. ще “реши проблема”.

И.В.: Как изглеждат тези данни?

И.Ц.: Графиките, както би се изразил един “истински екс­перт”, имат максимум.

И.В.: Не само цинично, но и зловещо! Говори се за някакъв “сребърен фонд”?

И.Ц.: Да, говори се! И нищо не се прави. Създаването му се свързва с приватизацията, а май не остана нищо за прива­тизиране. Май ще трябва да се национализира. Тук нещата са пределно ясни. На фона на до­сегашната приватизация, дори и така да наречем полукрими­налното трансформиране на на­ционалния капитал в лично бо­гатсво, и то с огромни загуби, приказките за някакъв “сребъ­рен фонд” са поредният откро­вен цинизъм.

Тук е мястото да припом­ня, че създаването на “втори стълб”, т.е. отделянето на част от средствата за пенсиите по първия стълб, още повече утежни положението на пен­сионерите, а проблемът ще се задълбочава все повече.

Как се компенсира откъсва­нето на средства? От бюджета! Т.е. от данъците. А прословути­ят ДДС смуче от всички крайни потребители! Включително и от пенсионерите.

И.В.: По този повод се гово­ри за “национализация” на пен­сионния фонд...

И.Ц.: Това също е част от де­зинформацията. Трябва да е ясно, че целта на пенсионната реформа, наред с орязването на пенсиите, пак ще повторя, е да се нанесе удар срещу соли­дарността в обществото!

Пълзящата подмяна на първия стълб с втория стълб ще доведе до “естествено ре­шение” - закриване на първия стълб.

Пенсионерите по първия стълб ще минат изцяло към бюджета, сиреч първият стълб ще бъде “национализиран”, а за останалите ще се прилага само схемата на втория стълб. Винаги може да се измисли нещо, пък и дотогава остават 15-20 години.

И.В.: Имам още въпроси, но да ги оставим за следващия брой. Така ще бъдем още по-ак­туални. Мисля, че започвам да долавям прогнозата Ви за все по-откровената връзка между “темите в обществото” и на­ближаващите избори за евроде­путати...

(следва)