Приземяване, приземяване!“, препоръчваше на отговорните партийци покойният председател на Държавния съвет Тодор Живков. Него отдавна го няма, но едно събитие, разтърсило Русия и света на фона на войната в Украйна, доведе до същинско „Пригожиняване“. По-точно, до своеобразно психясване около метежа на Частната военна компания (ЧВК) „Вагнер“ и нейния собственик Евгений Пригожин.
Въпреки безславно приключилия на 200 км. от Москва „марш за справедливост“, западните и българските официални медии продължават да тиражират лъжи относно размера на бунта и неговите истински цели. В разговор с арабиста Владимир Чуков, водещата на предаване по Euronews Наделина Анева зададе въпроса, дали Пригожин е искал да свали Путин, за да демократизира Русия? Такава глупост не би хрумнала дори на водещата на предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви Цветанка Ризова. А що се отнася до управляващите елити на Запад, тях повече ги вълнуваше перспективата ядрените оръжия на РФ да преминат от ръцете на предвидимия Владимир Путин, под контрола на непредсказуемия Евгений Пригожин. Поради което и да са знаели за готвения метеж, и дори да са го насърчавали и подпомагали, не посмяха да си го признаят. Сега просто го представят като „доказателство за слабостта на режима на Путин“. Което няма да им попречи да представят и чистката на привърженици на „Вагнер“ в армията и политическия и бизнес елит на Русия, като потискане на „демократичната“ опозиция. А „демократичният“ бандеровски режим в Киев направо ще се разчекне между осъждането на руската агресия и несбъдналата се надежда ЧВК „Вагнер“ да стори това, което Зеленски желае, но няма сили да го направи: да свали Путин от власт с чужда помощ. Още малко и метежникът Пригожин щеше да се увенчае с ореола на „спасител на Украйна, Европа и света“ от руската заплаха. Както биха казали в Белия дом, „Пригожин е кучи син, но наш кучи син“. Само че той спря похода си към Москва и отиде да предава своя боен опит на Александър Лукашенко. После обяви, че разпуска „Вагнер“ от 1 юли. Една част от хората му ще се влеят в редовете на руската армия, други ще заминат за чужбина.
Тъй отминава световната слава!
В турския всекидневник вестник „Миллиет“ представиха „бунта“ на Пригожин под заглавия, като: „Готвачът обърна казана“ и „24 часова руска рулетка в Русия“. А председателят на Партията на националистическото действие (МНР) Девлет Бахчели заяви пред мавзолея на основателя й Алпарслан Тюркеш в „Бештепе“, Анкара, че Путин е спечелил играта на руска рулетка. И че светът се нуждае от мир и съживяване. Докато президентът Реджеп Тайип Ердоган бе един от първите, които позвъниха на Путин на 24 юни, за да му предложи посреднически услуги за разрешаване на кризата. Според сайта Pravda.Ru,(26.06.2023), другите трима, обадили се на Путин на тази дата са били президентите на Беларус, Казахстан и Узбекистан. И четиримата дължат на Путин оставането си на власт след организираните в страните им размирици, но президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев е проявил върховна неблагодарност, заявявайки, че метежът на Пригожин е вътрешен проблем на Русия.
Макар на интернет страницата на Кремъл да не е регистрирано такова, имало е и телефонно обаждане от премиера на Армения Никол Пашинян. Само че той просто събирал информация за обстановката, която после да предаде на САЩ. След всички тези малки и големи предателства на лидери, чиито страни дължат оцеляването си на Русия, авторът на коментара Вадим Горшенин заключава: „Струва ми се, че ако го нямаше „маршът за справедливост“ на ЧВК „Вагнер“, или „въоръженият метеж“, както го нарекоха в държавните СМИ, би трябвало да го измислят. И навярно следваше да го измислят отдавна. Понеже той показа не само всички основни вътрешно политически проблеми на днешна Русия, но и начините за тяхното преодоляване. Събитията от 24 юни показаха всички слаби места на руската вътрешно политическа сцена, както събитията от 19.08.1991 г. (пучът срещу Михаил Горбачов, б.а.) осветлиха цялото гнило чиновничество на съюзно равнище. И не само. Т.е., вчера се случи „19-ти август наопаки: - със запазването на страната (слава Богу!), но и с осъзнаването на това какви трудни решения в най-близко време ще му се наложи да взема на президента на страната“.
Друг коментар в същия сайт заключава: „Метежът показа кои са истинските съюзници на Русия зад граница. Турция се оказа по-лоялна от много партньори на РФ в Организацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ)”.
Учените глупаци
А в „братска“ България ротационното, некоалиционно, но експертно и национално отговорно правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, ръководено от академик Николай Денков и Мария Габриел, реши България да се включи в инициативата на ЕС „Мир в Украйна“ чрез доставянето на 1 милион снаряда за 1 милиард евро. Премиерът Денков отбеляза дори, че България е закъсняла да вземе част от европейските пари. И че „сантиментите спрямо източните ни съседи ни пречат“. И този човек беше министър на образованието! А неговият военен министър, проф. Тодор Тагарев, най-после призна открито, че е бил съветник към украинското министерство на отбраната. И то, без да получи една гривна възнаграждение. Ти да видиш! Неслучайно една поговорка гласи: „Учените глупаци са най-опасните глупаци“.
Нека отново да се върнем на случая „Вагнер“.
След като месеци наред обвиняваше военното ръководство на РФ в некадърност и подкупност, собственикът на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин „обърна казана“ и обяви, че тръгва към Москва в „Марш на справедливостта“. По време на „османското присъствие“ обръщането на казана в еничерската казарма, или полеви стан, означавало началото на бунт за сваляне на поредния падишах. Султанът или разрешавал кризата, увеличавайки заплатите на еничерите, или залавял и обезглавявал техните водачи. Реформаторът султан Селим Трети не направил нито едното от двете и платил с живота си. Обаче Махмуд Втори, който вече имал войска по европейски образец, през 1826 г. заповядал топовете да обстрелят еничерските казарми, избил метежниците и разтурил еничерския корпус.
Но „военните намеси в политиката“, както в Турция наричат военните преврати, продължават чак до 15 юли 2016 г. с неуспешния опит за сваляне на Реджеп Тайип Ердоган. Тогава Ердоган беше предупреден от Владимир Путин, докато САЩ, „съюзниците“ на Турция в НАТО, посредством Държавния департамент заявиха, че очакват да работят с новата власт. За разлика от много други политици, Ердоган не забрави кой му е помогнал в най-трудно за него време.
Последният успешен военен преврат в Турция бе извършен на 12 септември 1980 г. под ръководството на тогавашния началник на ГЩ армейски генерал Кенан Еврен. След преврата Еврен разтури старите политически партии, изпрати лидерите им на остров Имралъ, прокара нова Конституция и се „самоизбра“ за президент на Република Турция. „Каква чудна страна, Таранта Бабу”, възкликна един турски журналист. Тук превратаджиите, вместо да отидат в затвора, стават президенти!“ Еврен доживя до дълбока старост, без да влезе в затвора, където изпрати някои от старите политици.
Историята на Руската империя
също изобилства с опити за насилствена смяна на властта, но само два са завършили с успех: Февруарската революция от 1917 г. и Октомврийската в края на същата година. И двете са проведени, когато империята е ангажирана в Първата световна война. Войната е единственото, което ги свързва с метежа на Евгений Пригожин и неговия „Марш на справедливостта“. Само че конфликтът в Украйна все още не се нарича световна война, макар в него да са ангажирани почти всички държави от НАТО, а Русия се подкрепя от Китай, Северна Корея, Иран, ЮАР, ОАЕ, Сирия, Бразилия, Венецуела и Никарагуа. БРИКС, на която се падат 40% от световното население и икономика, определено симпатизира на Русия. Това неминуемо ще се отрази и на активността на ЧВК „Вагнер“ в Африка. Която впрочем е изградена по модела на американската частна военна компания „Блекуотър“. Независимо какво е спечелил от руските държавни поръчки, Пригожин следва „демократичния“ американски модел на частните армии.
Въпреки твърденията на западната пропаганда, че ЧВК „Вагнер“ е тръгнала за Москва с 25 000 бойци, разкривайки слабостта на режима в Кремъл, истината се оказа далеч по-скромна. „Армията“ на Пригожин в действителност е наброявала едва 5000 души и водачът й изобщо не е възнамерявал да превзема столицата и да завзема властта. Искал само да свали военното ръководство в лицето на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на ГЩ Валери Герасимов. Което не пречи на „Ню Йорк Таймс” да твърди, че „генерал Армагедон“, командващият на ВКС на Русия Сергей Суровикин, е знаел за метежа и ще бъде един от генералите, които Путин ще „прочисти“ след потушаването на бунта. Самият Пригожин отрича да е искал да взема властта в Кремъл, но какво да се прави, когато на Запад много искат да е обратното. Казаното от бившия ресторантьор, че причината за нахлуването на Русия в Украйна е алчността на военното ръководство, което е заблуждавало Путин, капят като мед в устата на евроатлантическите измамници, за да твърдят, че режимът в Киев води война за национално освобождение и демокрация. Зеленски добавя от своя страна, че Украйна защитава Европа и... целия демократичен свят, а руските лидери са бандити, които ги чака международен съд! Още малко и щеше да обяви Пригожин за национален герой на Украйна!
На тази фалшификация за ролята на Украйна пригласяха и продължават да пригласят нашите управляващи „евроатлантици“ и присъдружните им „независими“ медии. В техните студия шестват като „анализатори“, „военни експерти“, „политолози“ и прочее шарлатани провалени политици, като Росен Плевнелиев, Петър Стоянов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Милен Керемидчиев, Съби Събев, Румяна Коларова, Иво Инджев и други. Въпреки това, фалшиви радетели за свобода
на словото и медиите
се оплакват от руската дезинформация и хибридна война и настояват да се забранят изявите в медиите на хора, които не мислят като тях. После партия „Възраждане“ била неофашистка, призовавала към насилие и прокуратурата и МВР трябвало да се заемат с нея. Добре, но нейните лидери се отказаха доброволно от своя имунитет, а „храбрият“ Бойко Борисов се крие зад парламентарната комисия по имунитетите. Кирил Петков пък се отказа от имунитета си, но едва след като Иван Гешев беше свален от поста главен прокурор и скоростно заменен от Борислав Сарафов като и.д. главен прокурор и шеф на НСлС. За да прикрият апетита си да назначат свои „калинки“ в специалните служби, те обвиняват същите, че не са предсказали нахлуването на Русия в Украйна. Сякаш ЦРУ го предсказа с точност до часове, а Белият дом не гадаеше до последния момент кога това ще се случи! Не упрекна ли Байдън самия Зеленски, че е отричал опасността? Ерго, той трябва да бъде подведен под отговорност за немарливо изпълнение на президентските си задължения. Още повече, че украинският президент е и върховен главнокомандващ на ВСУ.
