Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 27 (4 юли 2023) ПРИГОЖИНЯ(С)ВАНЕ!!

ПРИГОЖИНЯ(С)ВАНЕ!!

Е-поща Печат PDF

Приземяване, при­земяване!“, препо­ръчваше на отго­ворните партий­ци покойният председател на Държавния съвет Тодор Живков. Него отдавна го няма, но едно събитие, раз­търсило Русия и света на фона на войната в Украйна, доведе до същинско „Пригожиняване“. По-точно, до своеобразно пси­хясване около метежа на Част­ната военна компания (ЧВК) „Вагнер“ и нейния собственик Евгений Пригожин.

Въпреки безславно приклю­чилия на 200 км. от Москва „марш за справедливост“, запад­ните и българските официални медии продължават да тира­жират лъжи относно разме­ра на бунта и неговите истин­ски цели. В разговор с араби­ста Владимир Чуков, водещата на предаване по Euronews На­делина Анева зададе въпроса, дали Пригожин е искал да сва­ли Путин, за да демократизи­ра Русия? Такава глупост не би хрумнала дори на водещата на предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви Цветанка Ризова. А що се отнася до управляващи­те елити на Запад, тях повече ги вълнуваше перспектива­та ядрените оръжия на РФ да преминат от ръцете на пред­видимия Владимир Путин, под контрола на непредска­зуемия Евгений Пригожин. Поради което и да са знаели за готвения метеж, и дори да са го насърчавали и подпомагали, не посмяха да си го признаят. Сега просто го представят като „доказателство за слабостта на режима на Путин“. Което няма да им попречи да предста­вят и чистката на привърже­ници на „Вагнер“ в армията и политическия и бизнес елит на Русия, като потискане на „демократичната“ опозиция. А „демократичният“ бандеров­ски режим в Киев направо ще се разчекне между осъждането на руската агресия и несбъднала­та се надежда ЧВК „Вагнер“ да стори това, което Зеленски же­лае, но няма сили да го напра­ви: да свали Путин от власт с чужда помощ. Още малко и ме­тежникът Пригожин щеше да се увенчае с ореола на „спасител на Украйна, Европа и света“ от руската заплаха. Както биха ка­зали в Белия дом, „Пригожин е кучи син, но наш кучи син“. Само че той спря похода си към Мос­ква и отиде да предава своя боен опит на Александър Лукашенко. После обяви, че разпуска „Ваг­нер“ от 1 юли. Една част от хо­рата му ще се влеят в редовете на руската армия, други ще за­минат за чужбина.

Тъй отминава световната слава!

В турския всекидневник вестник „Миллиет“ предста­виха „бунта“ на Пригожин под заглавия, като: „Готвачът обърна казана“ и „24 часова ру­ска рулетка в Русия“. А пред­седателят на Партията на на­ционалистическото действие (МНР) Девлет Бахчели заяви пред мавзолея на основателя й Алпарслан Тюркеш в „Беште­пе“, Анкара, че Путин е спече­лил играта на руска рулетка. И че светът се нуждае от мир и съживяване. Докато президен­тът Реджеп Тайип Ердоган бе един от първите, които поз­въниха на Путин на 24 юни, за да му предложи посредни­чески услуги за разрешава­не на кризата. Според сайта Pravda.Ru,(26.06.2023), другите трима, обадили се на Путин на тази дата са били президенти­те на Беларус, Казахстан и Уз­бекистан. И четиримата дъл­жат на Путин оставането си на власт след организираните в страните им размирици, но президентът на Казахстан Ка­сим-Жомарт Токаев е проявил върховна неблагодарност, за­явявайки, че метежът на При­гожин е вътрешен проблем на Русия.

Макар на интернет страни­цата на Кремъл да не е реги­стрирано такова, имало е и телефонно обаждане от пре­миера на Армения Никол Па­шинян. Само че той просто съ­бирал информация за обста­новката, която после да преда­де на САЩ. След всички тези малки и големи предателства на лидери, чиито страни дъл­жат оцеляването си на Русия, авторът на коментара Вадим Горшенин заключава: „Стру­ва ми се, че ако го нямаше „мар­шът за справедливост“ на ЧВК „Вагнер“, или „въоръженият ме­теж“, както го нарекоха в дър­жавните СМИ, би трябвало да го измислят. И навярно следва­ше да го измислят отдавна. По­неже той показа не само всич­ки основни вътрешно полити­чески проблеми на днешна Ру­сия, но и начините за тяхното преодоляване. Събитията от 24 юни показаха всички слаби мес­та на руската вътрешно поли­тическа сцена, както събития­та от 19.08.1991 г. (пучът срещу Михаил Горбачов, б.а.) осветли­ха цялото гнило чиновничество на съюзно равнище. И не само. Т.е., вчера се случи „19-ти ав­густ наопаки: - със запазването на страната (слава Богу!), но и с осъзнаването на това какви трудни решения в най-близко време ще му се наложи да взема на президента на страната“.

Друг коментар в същия сайт заключава: „Метежът показа кои са истинските съю­зници на Русия зад граница. Тур­ция се оказа по-лоялна от мно­го партньори на РФ в Организа­цията на Договора за колектив­на безопасност (ОДКБ)”.

Учените глупаци

А в „братска“ България ро­тационното, некоалицион­но, но експертно и национал­но отговорно правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, ръко­водено от академик Нико­лай Денков и Мария Габриел, реши България да се включи в инициативата на ЕС „Мир в Украйна“ чрез доставянето на 1 милион снаряда за 1 мили­ард евро. Премиерът Денков отбеляза дори, че България е закъсняла да вземе част от ев­ропейските пари. И че „санти­ментите спрямо източните ни съседи ни пречат“. И този човек беше министър на образова­нието! А неговият военен ми­нистър, проф. Тодор Тагарев, най-после призна открито, че е бил съветник към украин­ското министерство на отбра­ната. И то, без да получи една гривна възнаграждение. Ти да видиш! Неслучайно една пого­ворка гласи: „Учените глупаци са най-опасните глупаци“.

Нека отново да се върнем на случая „Вагнер“.

След като месеци наред об­виняваше военното ръковод­ство на РФ в некадърност и подкупност, собственикът на ЧВК „Вагнер“ Евгений Приго­жин „обърна казана“ и обяви, че тръгва към Москва в „Марш на справедливостта“. По вре­ме на „османското присъствие“ обръщането на казана в ени­черската казарма, или полеви стан, означавало началото на бунт за сваляне на поредния падишах. Султанът или разре­шавал кризата, увеличавайки заплатите на еничерите, или за­лавял и обезглавявал техните водачи. Реформаторът султан Селим Трети не направил нито едното от двете и платил с жи­вота си. Обаче Махмуд Втори, който вече имал войска по ев­ропейски образец, през 1826 г. заповядал топовете да обстре­лят еничерските казарми, из­бил метежниците и разтурил еничерския корпус.

Но „военните намеси в по­литиката“, както в Турция на­ричат военните преврати, про­дължават чак до 15 юли 2016 г. с неуспешния опит за сваля­не на Реджеп Тайип Ердоган. Тогава Ердоган беше предупре­ден от Владимир Путин, дока­то САЩ, „съюзниците“ на Тур­ция в НАТО, посредством Дър­жавния департамент заявиха, че очакват да работят с нова­та власт. За разлика от много други политици, Ердоган не забрави кой му е помогнал в най-трудно за него време.

Последният успешен военен преврат в Турция бе извършен на 12 септември 1980 г. под ръ­ководството на тогавашния на­чалник на ГЩ армейски гене­рал Кенан Еврен. След преврата Еврен разтури старите поли­тически партии, изпрати ли­дерите им на остров Имралъ, прокара нова Конституция и се „самоизбра“ за президент на Република Турция. „Каква чуд­на страна, Таранта Бабу”, въз­кликна един турски журналист. Тук превратаджиите, вместо да отидат в затвора, стават президенти!“ Еврен доживя до дълбока старост, без да влезе в затвора, където изпрати ня­кои от старите политици.

Историята на Руската империя

също изобилства с опити за насилствена смяна на властта, но само два са завършили с ус­пех: Февруарската революция от 1917 г. и Октомврийската в края на същата година. И две­те са проведени, когато импе­рията е ангажирана в Първа­та световна война. Войната е единственото, което ги свързва с метежа на Евгений Пригожин и неговия „Марш на справед­ливостта“. Само че конфлик­тът в Украйна все още не се на­рича световна война, макар в него да са ангажирани почти всички държави от НАТО, а Русия се подкрепя от Китай, Се­верна Корея, Иран, ЮАР, ОАЕ, Сирия, Бразилия, Венецуела и Никарагуа. БРИКС, на коя­то се падат 40% от световното население и икономика, опре­делено симпатизира на Русия. Това неминуемо ще се отрази и на активността на ЧВК „Вагнер“ в Африка. Която впрочем е из­градена по модела на амери­канската частна военна ком­пания „Блекуотър“. Независимо какво е спечелил от руските дър­жавни поръчки, Пригожин след­ва „демократичния“ американ­ски модел на частните армии.

Въпреки твърденията на за­падната пропаганда, че ЧВК „Вагнер“ е тръгнала за Москва с 25 000 бойци, разкривайки сла­бостта на режима в Кремъл, ис­тината се оказа далеч по-скром­на. „Армията“ на Пригожин в действителност е наброява­ла едва 5000 души и водачът й изобщо не е възнамерявал да превзема столицата и да зав­зема властта. Искал само да свали военното ръководство в лицето на министъра на от­браната Сергей Шойгу и на­чалника на ГЩ Валери Гера­симов. Което не пречи на „Ню Йорк Таймс” да твърди, че „гене­рал Армагедон“, командващият на ВКС на Русия Сергей Суро­викин, е знаел за метежа и ще бъде един от генералите, кои­то Путин ще „прочисти“ след потушаването на бунта. Сами­ят Пригожин отрича да е искал да взема властта в Кремъл, но какво да се прави, когато на Запад много искат да е обра­тното. Казаното от бившия рес­торантьор, че причината за на­хлуването на Русия в Украйна е алчността на военното ръко­водство, което е заблуждавало Путин, капят като мед в уста­та на евроатлантическите из­мамници, за да твърдят, че ре­жимът в Киев води война за национално освобождение и демокрация. Зеленски добавя от своя страна, че Украйна за­щитава Европа и... целия де­мократичен свят, а руските ли­дери са бандити, които ги чака международен съд! Още малко и щеше да обяви Пригожин за национален герой на Украйна!

На тази фалшификация за ролята на Украйна пригласяха и продължават да пригласят нашите управляващи „евро­атлантици“ и присъдружните им „независими“ медии. В тех­ните студия шестват като „ана­лизатори“, „военни експерти“, „политолози“ и прочее шарла­тани провалени политици, като Росен Плевнелиев, Петър Сто­янов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Милен Керемид­чиев, Съби Събев, Румяна Ко­ларова, Иво Инджев и други. Въпреки това, фалшиви раде­тели за свобода

на словото и медиите

се оплакват от руската де­зинформация и хибридна война и настояват да се заб­ранят изявите в медиите на хора, които не мислят като тях. После партия „Възражда­не“ била неофашистка, призо­вавала към насилие и проку­ратурата и МВР трябвало да се заемат с нея. Добре, но нейните лидери се отказаха добровол­но от своя имунитет, а „храб­рият“ Бойко Борисов се крие зад парламентарната комисия по имунитетите. Кирил Пе­тков пък се отказа от имуни­тета си, но едва след като Иван Гешев беше свален от поста главен прокурор и скорост­но заменен от Борислав Сара­фов като и.д. главен прокурор и шеф на НСлС. За да прикрият апетита си да назначат свои „ка­линки“ в специалните служби, те обвиняват същите, че не са предсказали нахлуването на Русия в Украйна. Сякаш ЦРУ го предсказа с точност до часове, а Белият дом не гадаеше до по­следния момент кога това ще се случи! Не упрекна ли Байдън самия Зеленски, че е отричал опасността? Ерго, той трябва да бъде подведен под отговор­ност за немарливо изпълнение на президентските си задъл­жения. Още повече, че украин­ският президент е и върховен главнокомандващ на ВСУ.