Нова Зора

 

На другия ден, след като Русия започна спе­циалната военна операция (СВО) в Украй­на написах защо тя прави това. Че е при­нудена от НАТО, който се разшири до нейна­та граница и я заобиколи със свои военни бази. И още повече, че натовските страни извършиха преврата в Украйна през 2014 г., настроиха я антируски, тръгна­ха да я приемат в НАТО и да я подготвят във военно отношение с намерението да я ползват в плановете за подчиняване, а защо не и за разчленяване и унищо­жаване на Русия. И пред тази реална заплаха за свое­то съществуване, Русия бе принудена да предприе­ме операцията. Трагичният опит от предоверяването на Хитлер 1941 г. й костваше 26 милиона жертви. Русия имаше вече опита от измамата на западните страни, които уверяваха Горбачов, че няма да разширяват НАТО до нейните граници. Оказа се, че и с Мински­те споразумения от 2014 – 2015 г. западните страни също целяха измамата, защото под тяхното прикритие започнаха въоръжаването и подготвовката на арми­ята на Украйна за бъдещите им завоевателни плано­ве.

Специалната военна операция можеше и да не се състои, ако западните страни се бяха вслушали в пред­ложенията, по-скоро молбите на Русия, изразени чрез Путин – НАТО да се отдръпне до границите си от 1997 г., Украйна да запази неутралитет и да даде по- голяма автономия на Донецка и Луганска област. Те се отнесоха дори подигравателно към тези предло­жения и вместо това заговориха за приемането на Украйна в НАТО.

Специалната военна операция постигна своята първоначална цел. След една седмица Украйна бе го­това да сключи договор в Истанбул с Русия „за непре­къснат неутралитет и гаранции за сигурността на Украйна“. Руските войски се отдръпнаха от Киев.

И тогава се намесиха западните „приятели“ на Ук­райна, които я накараха да се откаже от преговори­те и да продължи конфликта с тяхната помощ. През октомври 2022 г. Зеленски каза, че Украйна ще воюва до „победен край“. Това бе началото на превръщането на СВО във война. Война между Русия и НАТО.

Пред Руската държава се оформиха две задачи.

Първата бе да осъществи целите на нейната спе­циална военна операция. Да не позволи да се осъ­ществят плановете на англосаксонския свят и Запа­да за нейното отслабване и унищожаване, воювай­ки „до последния украинец“. Терминът „унищожаване“ не е пропаганден. Унищожаването на Русия като им­перия е стара политика на англосаксонския свят. Да припомним плана на английския министър-председа­тел Палмерстон от 1856 г., след неуспешната за Русия Кримска война, съгласно който тя трябвало да бъде разчленена на няколко части и от нея да се откъснат огромни територии. Трябва ли да говорим за плано­вете на Хитлер да я превърне в своя губерния.

Твърди се, че Бил Клинтън на заседание на Обе­динения комитет на началник-щабовете от 25 сеп­тември 1995 г. казал:

Дали действително го е казал, не споря, но е факт, че САЩ водят такава политика. Спомняте ли си, че Соломон Паси размахваше една гео­графска карта, на която Русия бе разделена на девет отделни части?

А втората задача, която може би изкристализира в хода на СВО, след като НАТО се включи във войната, бе да сложи край на статуквото в света. Това обаче вече не е война. Това е револю­ция. Революция, защото Ру­сия иска да извърши коренен преврат (прелом, промяна) в живота на световната общ­ност, иска смяна на полити­ческия, икономическия и со­циалния ред в света, настъпил след края на Студената война. Това се превърна

в стратегическата цел на Русия.

Тази революция е третата в световната история.

Първата е Френската рево­люция от 1789 г. Нейната идея за националния суверенитет и съобразяване с волята на наро­дите се противопостави на те­зата за божествения произход на кралската власт и правото на монарха да решава сам въ­просите на мира, войната и съдбата на народите. Френс­ката революция слага началото на края на ерата на абсолюти­зма в Европа. Премахнати са отживелите феодални инсти­туции и привилегии, крепост­ничеството, средновековната инквизиця в Испания, гетата в Германия. В нейните закони бе заложен принципът на ра­венството пред закона, непри­косновеността на личността и частната собственост, пре­зумпцията за невиновност в съдебния процес и други.

Провъзгласяването на сво­бодата на словото и печата, на религиозната толерантност, идеята за национална иден­тичност се налагат постепен­но в страните на Европейския континент. Въпреки възстано­вяването на старото статукво на Европа с Виенския конгрес от 1815 г., въпреки триумфа на монархическите династии, Европа бе вече друга. Появя­ват се тенденциите за създава­не на нов международен ред, гарантиращ мира и стабилност­та. Нараства национализмът в Европа, който довежда до до­оформяне на нациите в нея, до обединяването на Италия (1870) и на Германия (1871), до националното освобождение на народите в Австрийската и Османската империя.Започва нова ера в обществения жи­вот на Европа.

Втората революция,

довела до коренни проме­ни в света, е Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Появи се Съветският съюз, първата социалистическа стра­на в света. Тя е резултат от ка­тастрофалната за Европа Първа световна война, но и на стре­межа на руския народ за из­граждане на по-справедли­во общество. Той предпочете социалистическата система и тръгна по нов политически, ико­номически и идеологически път на развитие, различен от този на капиталистическите страни. Опитите на западните държа­ви да подпомогнат чрез интер­венция белогвардейското дви­жение в Русия, за да смажат болшевишката власт, не успя­ха. Не успяха да направят това и тласкайки фашистка Герма­ния във войната със Съвет­ския съюз през 1941 г. Нещо повече, водени от своите инте­реси, те бяха принудени да се съюзят със Съветския съюз, за да неутрализират по-голя­мата заплаха в този момент за тях – хитлеризма. Нарастване­то на мощта на Съветския съюз и превръщането му във воде­ща световна сила, създаване­то на социалистическата систе­ма бе върхът на тази револю­ция. Последствията на Октом­врийската революция за света бяха:

Създаването на една по- справедлива система в света, в която бе провъзгласено и реално осъществено равенството на хо­рата, еднаквите права на поло­вете, осигурена работа, жилищ­на задоволеност, материално благополучие, безплатно здра­веопазване, безплатно образова­ние, право на почивка и отдих, на спортуване, реална защита на националната сигурност и обществения ред. Това бе една по-справедлива система, неза­висимо от нейните грешки, от ограничаване на права и сво­боди, от идеологизираната то­талитарна еднопартийна сис­тема, от култа към личност­та, от насилието и репресиите към инакомислещите.

Тя доведе до промени в ка­питалистическите страни, до олевяване на масите в тях, до за­силване на борбите им за по-го­ляма справедливост и в крайна сметка до принуждаване на по­литическите партии да обърнат по-голямо внимание на социал­ното направление в политика­та на своите държави.

Тя доведе до края и на ко­лониалната система, на екс­плоатацията на колониалните народи и до появата на десетки нови независими държави на световната сцена. Роди се т.нар. „Трети свят“.

Тя спаси Турция от унищо­жаване и разграбване от за­падните страни – победител­ки в Първата световна война.

Тя доведе до установява­не на военен паритет в све­та между двете системи, воде­ни от САЩ и Съветския съюз, който осигури близо 50-го­дишно съществуване на Евро­па без войни и сериозни воен­ни конфликти.

Тя доведе до оформянето на една нова нравствена система, чужда на евроантлантическа ценностна система.

В крайна сметка обаче, в резултат на вътрешните греш­ки и предателства в Съветския съюз и социалистическите страни и още повече в резул­тат на изключително мощна­та политическа, икономиче­ска и идеологическа (психо­логическа) подривна анти­социалистическа дейност на капиталистическите държави начело със САЩ, социалисти­ческата система рухна. В со­циалистическите страни бе рес­тавриран капитализмът.

Събитията от 1989-1991 г.

ознаменуваха краха на Ял­тенско-Потсдамската полити­ческа система. Промените, на­стъпили в Европа и в света до­ведоха до глобални политиче­ски и обществени промени, но това не бе революция, а кон­трареволюция. Светът се вър­на десетки години назад. Бе ус­тановен еднополюсен свят, в който Съединените американ­ски щати започнаха да дейст­ват на международната сце­на като глобална сила, твър­дейки, че неолибералната де­мокрация е „крайна точка в идеологическата еволюция на човечеството“, „окончателна форма на човешко управление“. Двадесет и първи век настъ­пи с убедеността на западни­те сили, че установената све­товна система е непоклатима. Нейният основен враг – Съ­ветският съюз, се разпадна на 15 нови държави. Русия, под ръководството на Елцин, тръгна по пътя на либералния капитализъм. Настъпи процес на разруха в нейния икономи­чески, обществено политически и културен живот. Елцин се мо­леше на Запада да го приемат в неговото лоно, в Европейска­та общност и в НАТО. Запад­ните специални и пропагандни служби, и особено тези на САЩ, бързаха да разрушат каквото може от Русия чрез своите слу­жители, които се превърнаха в съветници на руския поли­тически елит. Русия прие цен­ностите на либералния капита­лизъм, на сближаването със за­падния свят. Спомнете си онзи документален филм, в който Елцин се кълнеше пред жур­налистите във вечна дружба със САЩ под неистовия смях на Бил Клинтън. Премахната бе най-голямата пречка пред ан­глосаксонския свят да установи „новия световен ред“, съобра­зен единствено с неговите ин­тереси.

Войната в Персийския за­лив през 1991 г. стана символ на „новия международен ред“, уста­новяван от САЩ. Той бе демонс­триран още по-нагледно с бом­бардировките над Югославия през 1999 г., при която загиват към четири хиляди души. След катастрофалното терористично нападение над търговския цен­тър и Пентагона, извършено на 11 септември 2001 г., САЩ вече открито провеждат поли­тика на силата в „еднополюсния свят“. Те демонстрираха цялата си мощ в кратката война в Афга­нистан и показаха, че „тези, кои­то не са с нас, са против нас“. Още една демонстрация на сила бе втората война в Ирак през 2003 г., при която войските на САЩ, този път с подкрепата на техни съюзници, навлязоха в Ирак под лъжливия предлог, че той разполага с оръжия за масово унищожаване и Саддам Хюсеин трябва да бъде свален от власт. Жертвите на тази „специ­ална операция“ в Ирак са около 700 000 души, основно цивил­ни. Дойде ред на Либия, къ­дето бе убит лидера й Муамар Кадафи и страната бе хвърле­на в кървава гражданска вой­на. После започнаха опитите да бъде свален от власт прези­дентът на Сирия Башар Асед. През това време Западът, за да сдържа Русия, прие набързо в НАТО бившите европейски со­циалистически страни и разпо­ложи около границата й нови военни бази. Светът беше в краката на новите господари на света.

Но САЩ и неговите съюзни­ци не спряха. Те решиха да уда­рят Москва в сърцето й, орга­низирайки преврата в съсед­на Украйна през 2014 г., под­крепяйки профашистките сили в нея, надъхвайки тази страна антируски и дори с на­мерение да я включат в НАТО. Не се вслушаха в исканията на Русия да не я обграждат с бази и настройват антируски съсед­ните й държави. Което щеше да успокои Русия и да не прибягва към тези крайни действия. САЩ решиха, че сега е дошъл мо­ментът да поставят Русия на колене. Те и Западът разсъж­даваха по колониален тертип и ги ръководеше идеята, че Русия може да бъде единстве­но тяхна колония, която да ги снабдява със своите природни ресурси. И използваха Украй­на в тази си политика, спазвай­ки съветите на Збигнев Бжежин­ски: „Русия без Украйна не е вече империя“.

Но в Русия вече бе Путин на власт.

И бавно, бих казал дори ня­как незабележимо, но целена­сочено той спря разпада и раз­рухата в тази огромна страна, възстанови силата и мощта й, засили нейното влияние в све­та и я превърна отново в све­товен фактор. Още през 2007 г. на Мюнхенската конфе­ренция по сигурността обя­ви пред цял свят, че Русия не приема еднополюсния модел на света и ще се противопос­тавя на действията на САЩ и западните държави, които не са в неин интерес, и бих казал на света в неговото развитие. Това възраждане на Русия съ­буди отново страха на Запада от нея. Русофобията се върна в световната политика, нещо по­вече, придоби невиждани раз­мери. Свидетели сме на мощна­та антируска пропаганда, коя­то се провежда на държавно и неправителствено равнище от Запада срещу Русия и коя­то стигна до истерични висо­ти. Да припомняме ли глупави­те обвинения за намеса на Ру­сия в президентските избори на САЩ, довели Тръмп на власт, че се опитва да извърши воен­ни преврати в съседните Черна гора и Северна Македония, че е отровила Александър Лит­виненко през 2006 г., Сергей Скрипал през 2018 г. и Навал­ни през 2020 г. по лично раз­пореждане на Путин. По при­мера на Рейгън САЩ и негови­те западни съюзници се опит­ват да смажат икономиката на Русия чрез въвеждането на тежки икономически санк­ции. Или пък чрез въвличането й в нова надпревара във въоръ­жаването. Също чрез изгражда­нето и поддържането на опо­зиция вътре в нея. В бившите съветски републики започнаха да организират провеждането на „оранжеви революции“ с ан­тируска насоченост. Западът тласна Грузия във война през 2008 г., извърши преврата в Украйна през 2014 г., опита се и в Казахстан през 2021 г.

Русия на Путин отгово­ри така, както историята я е учила и както една империя действа. Поуките от войните с Наполеон и Хитлер я насочва­ха към единствения вариант – само мощна, силна, въоръ­жена Русия може да спре тази русофобска политика, целяща в крайна сметка да я унищо­жи като държава. Путин пред­прие стъпки, лишавайки Запада от възможността да доунищожи Русия.

Дали е казана, или не от император Александър III крилатата фраза „Русия има само двама съюзника – армията и флота си“, но тя се оказа вяр­на и за новото време, като към тези съюзници нова Русия до­бави и своите ядрени ракетни въоръжени сили, и най-нови­те хиперзвукови оръжия. Те именно поддържат съществува­щия сега стратегически баланс и възпират Запада от агресивните им антируски планове.

Специалната военна операция

На 24 февруари 2022 г. Ру­сия, изправена пред реалната заплаха за своята сигурност и съществуване постъпи така, както постъпва една велика държава, наречете я, ако ис­кате, империя. Не комунисти­ческа, а капиталистическа им­перия. Постъпи, както щяха да постъпят и САЩ при подобна ситуация. Руската мечка из­лезе от бърлогата, за да предо­тврати смъртоносната запла­ха, надвиснала над нея. Защо­то тя не поиска да допусне още веднъж своите грешки от исто­рията. А когато тя се надигне, става страшно...

Лично аз не одобрявам войната. Каквато и да е тя и по какъвто и повод да се води. В нея загиват невинни хора, ру­шат се икономики. За съжале­ние, светът, откакто съществу­ва, винаги е живял и разреша­вал проблемите си по този на­чин. Надявам се, че скоро тази военна операция в Украйна ще приключи. И естественият на­чин това да стане е САЩ и За­падът да приемат исканията на Русия и да оттеглят НАТО от нейните граници, Украйна да спре зараждащия се фаши­зъм в нея, да спре антируска­та си истерия и обяви неутра­литет. В противен случай не ми се иска да мисля какво ще стане. Дано разумът и на двете стра­ни да надделее. И дано амери­канският президент Джо Бай­дън постъпи така, както ру­ският ръководител Никита Хрушчов постъпи по време на Карибската криза през 1962 г., когато благоразумно изтегли съветските ракети от Куба, за да се избегне евентуална ядре­на война. А не Байдън да про­дължава да говори,че ше под­държа неолибералния свят, ог­лавяван от САЩ.

Срещу този „нов световен ред“,

срещу тези порядки на САЩ въстана Русия. Това е цивилизационна конфронта­ция между постмодерния ли­берално-глобалистки Запад и традиционното общество, представлявано от Русия, кое­то ни дава основание да гово­рим не за война, а за револю­ция, извършвана от нея. Тази революция преследва някол­ко цели:

Еднополюсната световна система да се превърне реално в многополюсна, като се сложи край на хегемонията на САЩ и на тяхната диктаторска агресив­на политика.

Да отхвърли неолибералната глобална система и засили ро­лята на националната държа­ва и суверенитета й.

Да отхвърли западния не­олиберален начин на живот (индивидуализма, джендър по­литиката, премахването на се­мейството и на самия пол, деху­манизация) и се върне към цен­ностите на християнската (пра­вославна) система.

Да се въведе нов междуна­роден ред, който да се ръково­ди не от „правилата“ на САЩ, а от интересите на национал­ните държави и техните на­роди, които искат да живеят в по-справедлив и благоденстващ свят.

Да се сложи край на гос­подството на долара в иконо­мическата световна система.

Да се прекрати господство­то на „дълбоката държава“, на световните олигарси в разреша­ването на световните, регионал­ните и националните проблеми.

Да се намали корупцион­ната практика в развитието на страните.

Да се въведат промени в световната икономическа сис­тема, която да засили социално­то направление в развитието на света, на регионите на отделни­те страни.

Да се прекрати растящото икономическо неравенство в света, при което един процент от населението владее по-голя­мата част от неговото богатство.

Да се спре възраждането на фашизма в Европа и в све­та.

В тази революция Русия не е сама. Тя е подкрепена от Ки­тай, от Иран и Индия, от ис­лямски и африкански страни, от латиноамерикански и дру­ги страни, които желаят да се сложи край на този „еднополю­сен либерален свят“ и да се ус­танови друг – многополюсен и съобразен с националните интереси на отделните държа­ви световен ред. Израз на тази подкрепа е политиката на страните в рамките на БРИКС, започналият процес на дедо­ларизация на икономиката в света. Не аз, а известният аме­рикански професор Джефри Сакс казва, че 80 процента от населението на земята не под­крепя позициите на САЩ в Украйна. Така че Русия сега воюва не само за себе си, но и за легитимността на други ци­вилизации, на други културни идентичности и традиционни ценности.

Тази революция няма да приключи бързо,

ще продължи може би с го­дини. Независимо дали Путин или някой друг стои начело на Русия. Тя ще има не само военен, но и икономически, и идеологически, и нравствен характер. Надявам се моето по­коление да види резултатите от нея. Но в едно съм убеден – тя слага и ще сложи край на хеге­монията на англосаксонския свят с неговите претенции за политическо и икономическо господство и извратени мо­рални позиции. Тя ще дове­де до рязка промяна в хода на световната история. Да си при­помним, че и Френската рево­люция от 1789 г. бе потушена след няколко десетилетия, но светът вече бе приел нейните идеи. И стана друг.

И Руската октомврийска революция от 1917 г. бе поту­шена след 70 години, но ней­ните идеи промениха света. Така че независимо как ще за­върши тази революция, то тя вече променя пред очите ни све­та. И както Френската, както Руската, така и Втората руска революция тласка човечество­то към по-голяма справедли­вост, към по-прогресивно раз­витие.

В този двубой между Русия и САЩ, между двете най-мощ­ни страни в света, между две­те цивилизации най-правил­ната позиция на България е да запази неутралитет и да не се ангажира във войната. Така че да внимаваме с призивите за ев­ропейски поход срещу Русия. С тенденцията да оказваме воен­на помощ на Украйна. С твър­денията, че най-после България е заела правилната позиция, заставайки на страната на бъде­щите победители.

Да не забравяме, че това е Русия, това е империя, силна, въоръжена, която действа по имперски. И защитава своя­та православно-славянска ци­вилизация, своята ценност­на система, своята територия, своите граждани, своите инте­реси от всякакви опити да бъ­дат накърнени и унищожени.

На българските полити­ци, на българските „експерти“, журналисти и войнолюбци, които искат да пращат военни самолети и оръжия на Украй­на, да разполагат ракети на те­риторията на страната и фак­тически България да се вклю­чи във войната, ще им при­помня историята от войните на Европа с Русия.

В похода на Наполеон към Москва участват общо 600 000 души. Половината от тях не са французи, а граждани на други западни държави. Почти никой от тях не се завръща в родина­та си.

В гражданската война в Ру­сия от 1918-1920 г. се включват 14 държави начело с Англия и САЩ. Техните войски са разгро­мени и най-позорно се оттеглят.

В хитлеристката армия, нахлула на 22 юни 1941 г. в Съветския съюз, участват 159 германски дивизии с 3,3 мили­она войници и 42 съюзни ди­визии с 600 000 души италиан­ци, финландци, румънци, ун­гарци, испанци и какви ли не европейски доброволци. Съд­бата им я знаем – почти никой не се връща обратно.

Вече два пъти участвахме на страната на „предизвестени­те победители“. Резултатът от първия е Ньойският договор и последвалата национална ка­тастрофа. Тогава българомра­зецът Чърчил казва, че народ, който е вдигнал оръжия сре­щу своите освободители, за­служава такава съдба.

Следващият път е по време на Втората световна война. Добре беше, че цар Борис III, ве­рният съюзник на Хитлер, не изпрати нито един български войник на Източния фронт. С кръвта на 30 000 убити войници в Отечествената война България се спаси от нова национална ка­тастрофа. Но това се случи бла­годарение и на Русия, която не допусна това. Трето участие в поход срещу Русия може да е фатално за страната ни. Тряб­ва ли да припомняме завета на цар Борис III: „Винаги с Европа, никога против Русия“.

25 юни 2023 г.