Бойчо Дамянов: В редица публикации и документи, в т.ч. и на Световната банка, се говори за неблагоприятни тенденции в икономиките на Западните страни, някои определят това развитие като „стагфлация“?
Роберт Щерер: Големият проблем днес е това, което споменахте, „стагфлацията“ в Европа, която се проявява и в други райони на света. Този израз означава комбинация, от една страна, на висока инфлация, а от друга страна, на стагнация в икономиката.
Опасенията са, че по всяка вероятност инфлацията няма така скоро да се понижи, както отначало се предполагаше. А като се вземат предвид глобалните тенденции и заплахи, се очертава и по-нататъшно задържане на икономическия растеж в повечето райони на света.
Този процес ще се прояви в Европа през следващите години особено силно, тъй като Германия от шест месеца е в рецесия, вече две поредни тримесечия нейното икономическо развитие е отрицателно.
В САЩ нещата не са много по-добре. Китай напоследък също все повече губи ролята си на икономически „локомотив“, темповете на растеж започнаха да спадат. Вярно, те са все още значително по-високи от тези в останалите райони на света, но не са ония 10- 12%, които бяха по-рано и не са в състояние да дръпнат нагоре световната икономика.
Поради тези причини считам, че в дългосрочна перспектива се очертава фаза на крайно нисък, а възможно и отрицателен растеж в повечето райони на света, по-нисък и от периода на пандемията, дори и от времето преди голямата финансова криза през 2008 г.
Б.Д.: По-ниският китайски растеж вероятно е последица и от това, че неговите стоки не могат да бъдат реализирани така успешно на стагниращите Западни пазари?
Р.Щ.: Това е наистина голям проблем за Китай. Слабото търсене на европейския и на американския пазар води до намаляване на китайското производство и съответно до понижаване на икономическия растеж. Напоследък Пекин се опитва да стимулира вътрешното потребление, но никак не е лесно да се преструктурира китайското производство така, че да съответства на вътрешното търсене. Освен всичко друго, Китай губи по този начин и ролята си на „световна фабрика“. Също и във финансовия сектор трябва да решава някои сериозни банкови проблеми, за да избегне повишаване на инфлацията.
Б.Д.: Как ще се отрази на икономическото развитие на останалите европейски страни стагнацията в Германия?
Р.Щ.: Със сигурност - много отрицателно. Но голямото предизвикателство е не само високото равнище на инфлацията, а най-вече нейното различно равнище в отделните страни на ЕС - от 20% в Естония, през 8,8% в Австрия до 5,4% в Испания. В България по официални данни е 10,3%. Това затруднява Европейската централна банка (ЕЦБ) да провежда единна политика по отношение на основния лихвен процент.
Позволете ми да добавя и още нещо - Федералния резерв на САЩ продължава да повишава основния лихвен процент и той е вече 5,25%. Ако ЕЦБ не продължи да го вдига, в момента е 3,75%, това ще оскъпи вноса и съответно ще ускори инфлацията в Европа. Едно доста деликатно положение, което изисква разработване и прилагането на много претеглена и предпазлива лихвена политика в ЕС с малки стъпки и ако може без особено високи скокове на лихвата.
Б.Д.: Високата лихва оскъпява кредитите и задържа икономическия растеж?
Р.Щ.: Безспорно, но още по- сериозната заплаха е, че скъпите кредити задържат така очакваните дълбоки структурни изменения в европейската икономика в посока към зелените енергии и технологии, които трябваше да станат новия ускорител за бъдещия растеж не само в ЕС, но и в световното стопанство. Лошото е, че не се знае колко дълго ще продължи тази негативна фаза и за кога ще се отложат спешно необходимите структурни промени.
Б.Д.: В САЩ от високите лихви пострадаха и доста търговски банки. От там ли се прехвърлиха нещата в Европа или процесите се развиват успоредно?
Р.Щ.: Не мисля, че инфлацията ни бе донесена от САЩ. В Европа от доста време се дискутираше необходимостта от вдигане на лихвата. Американците бяха просто по-бързи от нас. Европа винаги ги е догонвала.
Това, което в момента е по- различно в САЩ са по-големите рискове и опасности за банковия сектор. В Европа за сега пострада единствено Credit Suiss, която бе поета от UBS и нещата бяха бързо потушени. Но там имаше нерешени проблеми от много по-рано, които не бяха предизвикани само от инфлацията и високата лихва.
Б.Д.: Какво е положението в другите големи европейски банки?
Р.Щ.: Засега са стабилни. След приемането на Базел-3 през 2010 европейските банки бяха задължени да имат по-високо покритие на рисковете като увеличат обема на основния си капитал. Днес дори сме много по-добре от периода преди 2008 г. Да, безспорно високите лихви са за тях предизвикателство, но все още без поражения.
Б.Д.: Високите лихви вероятно ще подействат като спирачка и върху преките чуждестранни инвестиции в по-слабо развитите страни като България?
Р.Щ.: Неминуемо, но има и още един фактор, относителната разлика в лихвения процент, която може да е в полза или в ущърб за инвеститора. При всички случаи рисковете на инвестициите в по-малко развитите страни нарастват.
Б.Д.: Какво е положението на американския долар като международно платежно средство и като световна резервна валута?
Р.Щ.: Наблюдаваме процес на постепенно спадане на функцията му като международно платежно средство. Динамиката на този процес ще зависи от това доколко стабилен ще се окаже през следващите години китайският ренминби (юан) във валутните разплащания и накъде ще се развие като цяло системата за международни разчети. Това ще определи по-нататъшната съдба на долара като резервна валута в света.
Б.Д.: А еврото?
Р.Щ.: То не може да бъде конкурент нито на долара, нито на юана.
Възможно е светът да се раздели на два големи геополитически блока - китайски, заедно със страните от югоизточна Азия, и Западен, в който водещ ще си остане американският долар. Неясен остава въпросът как ще се осъществява обмена между тези два блока.
Б.Д.: Да се върнем към днешния ден, как и кога ще може световното стопанство да преодолее сегашното състояние на „стагфлация“? Има ли Запада стратегия или ще продължаваме да слушаме от най-високо общи приказки и уклончиви прогнози?
Р.Щ.: Във фазата на „стагфлация“ всички правителства търсят някаква средна линия, която нито да засилва прекалено инфлацията, нито да потиска прекалено инвестиционния процес и кредитирането. В резултат имаме избора между две злини, при това еднакво опасни - по-висока инфлация с едва забележим икономически растеж или обуздаване на инфлацията, но убиване на икономическия растеж. Трети път в днешната икономическа система няма.
Б.Д.: Тогава на какво да се надяваме?
Р.Щ.: Надеждата и необходимостта е да бъдат осъществени структурни реформи в икономиката, но никой не знае откъде ще дойдат инвестициите, които ще изтеглят световното стопанство от днешната безизходица.
Б.Д.: Имаше очакване, че срещата на Г-7 в Хирошима ще предложи нови идеи, ще очертае нови тенденции?
Р.Щ.: За съжаление такива перспективи не бяха начертани, не можеше и да се очаква при толкова разнородни интереси на страни, които еднакво силно са засегнати от бушуващите днес негативни процеси. Няма я общата, обединяваща идея, за която всички дружно да се хванат и да изтеглят колата.
Б.Д.: В такива ситуации много често военните разходи са използвани за мултипликатор на икономическия растеж. Може би военните помощи за Украйна да изиграят такава роля?
Р.Щ.: При всички случаи, ще имат някакъв ефект в стимулиране на потреблението, но доста отложен във времето, още повече, че не са разпределени равномерно между Западните страни - повечето произвеждат и доставят снаряди и боеприпаси. Ако изключим САЩ, малко са тези, които произвеждат танкове, бронетранспортьори и артилерия. Доставената досега скъпа техника е от наличните запаси. Кога ще бъдат направени новите поръчки за попълването им и кога ще започне новото производство не е ясно? Всичко това отнема години и едва в дългосрочна перспектива може да се очаква някакъв положителен стопански ефект.
Разбира се, зависи колко време още ще продължат военните действия и доколко САЩ и европейските страни ще са склонни да поддържат Киев.
Б.Д.: Оръжейните помощи за Киев вероятно се заплащат с бюджетни средства на съответните страни, които в резултат на негативното икономическо развитие намаляват?
Р.Щ.: Да, днес приходите в бюджета значително намаляват, което води до съкращаване на разходната част, в т.ч. и на военни разходи и помощи.
От друга страна, при висока инфлация става по-лесно връщането на по-рано взети заеми и покриването на бюджетни дефицити от предишни години.
Б.Д.: В САЩ той е особено висок?
Р.Щ.: Важи за всички правителства, в особена степен за САЩ.
Б.Д.: Как се развиват нещата в Русия? Какво е нейното стопанско и финансово положение? Как й се отразяват наложените от Запада икономически и финансови санкции?
Р.Щ.: Стопанството на Русия се оказа по-стабилно, отколкото предполагахме. Има известен бюджетен дефицит в резултат на спадналия износ на енергоносители и общо на износа заради санкциите. Но за разлика от Запада в Русия има видим икономически растеж, възможно отчасти и в резултат на увеличение на производството във военната сфера.
Б.Д.: На самите европейски страни санкциите също се отразиха неблагоприятно?
Р.Щ.: Известно отрицателно въздействие е налице, но големите европейски страни са по- слабо засегнати, тъй като относителния дял на техния износ в Русия е неголям, 2-3%.
Най-големите щети за Европа от санкциите дойдоха от силното поскъпване на енергоносителите в резултат на рязкото намаляване на доставките на тръбопроводен газ и нефт от Русия. Това вдигна себестойността на произвежданите в Европа стоки и ускори допълнително инфлацията.
В съвкупност с различните други фактори инфлацията още дълго време ще остане висока.
по-неприятен паралел между горния цитат и един друг цитат:
“Те (правителството на България, бел.пр.) са ограничени от манталитета на българския народ, комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас, в Германия.
Отраснал с арменци, гърци и цигани, българинът не вижда недостатъци при евреите, които да оправдаят особен мерки срещу тях. (…) Ако упражним по-силен директен натиск ще се нагърбим с отговорността и при българския манталитет ще постигнем обратното на желания ефект”.
Това е информация до немското правителство от 7 юни 1943 г. на Адолф-Хайнц Бекерле, посланик на фюрера Адолф Хитлер в София, относно съпротивата в България в защита на българските евреи.
В рамките на този поучителен и доста стряскащ паралел вече разбирате защо огромното мнозинство български граждани се радва и гордее, че 75 години по-късно на българския народ продължава да му липсва идеологическото просвещение.
Та като ни плашат как днес се излагаме с категоричното си нежелание да приемем поредната „прогресивна“ идея, ние на свой ред се осмеляваме да попитаме:
• Германия, която днес ни поучава, със своето идеологическо просвещение и прогресивно виждане, какво точно направи с евреите през 1943- 45 г.?
• Европейските държави, които днес ни поучават, през същия този период помагаха ли активно за изпълнението на този зловещ план?
Тежки въпроси, нали? Трудно може „да се поприкрие“ човек.
Днес ние се гордеем, че сме спасили българските евреи. Единствени в Европа! Единствени в целия свят! Така че дори и само заради това – имайте малко уважение, драги. Имайте почит, имайте разбиране. Така както ние имаме разбиране към вас колко ви е тежък споменът за тези събития, така вие имайте разбиране защо ние нямаме желание да се подчиняваме на поредната налудничава теория, творение на „идеологическо просвещение и прогресивно виждане“.
Защото същите приказки от времето на надменния нацизъм ги слушаме днес, във времето на надменния джендъризъм. И двете идват от един и същи дух, и двете са рожба на едно и също мислене, и двете са агресивно нетърпими към всяко критично мнение и към критичното мислене изобщо. Човек започва да си мисли, че джендъризмът е всъщност проява на съвременен нормативен нацизъм. Не за друго, а защото има едни западноевропейски елити, които каквото и да подхванат, накрая до нацизъм го докарват.
Изпробвайте го „джендъризма“ този път първо върху вас, става ли така?
Понеже върху нашия многострадален национален гръб са изпробвани доста теории и доста практики. Повечето бяха лоша идея.
Преживели сме много социални експерименти на наш гръб и – апропо – странно как, но идеолозите на тези антихуманни доктрини все са родени и творили в Западна Европа, но потърпевшите сме винаги ние, родените и живеещи в Източна Европа. За справка: вие например сте пропуснали московския комунизъм, та сигурно затова сега се стремите да си наваксате с неговия брат – брюкселския либерал-екстремизъм.
Ние, българите и източноевропейците като цяло, сме виждали много съвети и много съюзи, много преди да се създаде Съвета на Европа и Европейския съюз.
Виждали сме и Съюза на Съветите, или Съветския съюз. И то сме го виждали отвътре. За разлика от вас, западноевропейците, които сте го виждали само отвън, но странно защо си мислите, че знаете повече от нас.
Защо така си мислите, че знаете повече от нас за неща, които ние сме живели, а вие сте ги гледали само на филми по телевизията, и то твърде отдалечени от реалността филми?
Вие нямате исторически опит с половинвековен червен тоталитаризъм – заради това не разбирате нито Източна Германия, нито Източна Европа.
Вие нямате исторически опит с вековно ислямско потисничество – затова не разбирате какво точно си причинявате с безконтролната миграция. Нищо, този опит очевидно ви предстои.
Като цяло, приличате на дете, което се е качило на мощна кола и само заради това си мисли, че вече разбира живота повече от стария си смотан чичо – не успял материално, но много видял и много препатил през дългия си и продължаващ път под това небе.
Нямаме против да се забавлявате, ако това не се очертава да бъде за наша сметка. А ние не искаме да плащаме сметка за нещо, което изобщо не ни харесва, защото ясно виждаме неща, които вие – странно защо – отказвате да видите.
Либерал-екстремистки документи като Истанбулската конвенция не ни харесват и не ги искаме. Натискът, с който се опитвате да ни наложите тези либерал-екстремистки доктрини също не ни харесва и също не го искаме. Не искаме с бой да ни принуждавате да приемем конвенция против боя. Задръжте си я при вас. Изпробвайте я първо върху себе си и се обадете като мине едно поколение. Нека видим резултата и пак ще си говорим. Както ви казахме, ние си стоим тук от 1300 години и отгоре. Смятаме да продължим да сме тук.
И продължаваме да харесваме Европа. Нищо че откакто ние, българите, сме влезли в Европейския съюз не сте спрели да ни побийвате, та даже не се и поприкривате – като се почне от мониторингови доклади и Шенген и се свърши (засега) с Истанбулската конвенция.
Покрай нея вече атмосферата в нашата обща къща съвсем заприлича на домашно насилие под надслов „Бий ме, Европо, обичам те!“
Но все пак – не е ли вече време да поспрете с глупостите си?
„Не мога, господин премиер, имам две внучки!“
Едва ли ще спрат, разбира се, просто трябва да бъдат спрени, а това може да стане единствено с обединените усилия на нормалните хора в цяла Европа.
Нормалните хора, които в сърцата си усещат, че джендър-идеологията е морално и нормативно безумие и затова избират да се противопоставят. Така, както на 3 януари 2018 г. направиха осем министри от правителството на Република България, гласували „против“ Истанбулската конвенция да бъде одобрена и изпратена на Народното събрание за ратификация. Един от тях – финансовият министър Кирил Ананиев – дава знаменателен отговор на изненадания въпрос от страна на министър-председателя Борисов „ти пък защо?!“.
- Не мога, господин премиер, имам две внучки! – това отговаря г-н Ананиев.
Какво ще кажете за този отговор? Как ви се струва тази толкова човешка реакция: „Не мога, господин премиер, имам две внучки!“
Нормалността не приема налудни мантри, обичта към децата не приема идеологически ултиматуми и извратени глупотевини, неуспешно опитващи се да заемат мястото на напълно отсъстващите логични аргументи.
Вярвам, че именно нормалността и гласът на сърцето бяха мотивацията и на другите министри, които след Красимир Каракачанов застанаха срещу конвенцията и гласуваха „против“ на заседанието на Министерски съвет на 3 януари 2018 г. – Нено Димов, Красимир Вълчев, Ивайло Московски, Кирил Ананиев, Валери Симеонов, Владислав Горанов, Емил Караниколов.
Сърцето ясно говори тогава, когато срещне заплаха за най- скъпото, което човек има под това небе – децата.
Обичта към децата не приема и откровените лъжи на високопоставени политици, нямащи дори и капка съчувствие към на-малките и най-беззащитните членове на обществото. Какво бихте казали например за тези думи на Екатерина Захариева, министър на външните работи, която заявява, че в Истанбулската конвенция „няма никакъв текст нито за признаване и задължения на държавите, които ще я ратифицират да признаят еднополови бракове, нито текстове, които противоречат на нашата Конституция“ (Бележка: Тези думи на г-жа Захариева са отразени в стенограмата от заседанието на Министерски съвет на 3.01.2018). Кои са тези „велики“ специалисти във Външно министерство, което са подвели своя министър, ако той самият в нейно лице съзнателно не е избрал лекотата на лъжливата пропаганда?
Защото – както стана ясно от решението на Конституционния съд по този въпрос – там със сигурност има „текстове, които противоречат на нашата Конституция“.
И не само това – Истанбулската конвенция беше спусъкът, който трябваше да задейства други текстове в други документи, позоваващи се именно на тази конвенция, за да оправдаят своето съществуване в правния мир.
Точно такива текстове бяха внесени за гласуване на същото това заседание на Министерски съвет – напълно незабележими и сякаш между другото нанесени – в един друг, вече подзаконов нормативен документ. Той регулярно се изготвя от Министерството на вътрешните работи на всеки две години, нарича се Програма за борба с домашното насилие и, както се вижда от името му – съдържа конкретни мерки на МВР за борба с този вид престъпления. Защото домашното насилие е реален проблем и срещу него трябва да има реални мерки, а не джендър-имитации и не използването му като параван за прикрити соросоидни политики и законно източване на държавата към ЛГБТ-неправителствени организации.
А точно такива прикрити соросоидни политики бяха заложени в този проект на програма на МВР! Бях изумен да ги прочета и да осъзная подлата ловкост, с която тези отровни текстове бяха – сякаш между другото – вплетени в този ведомствен документ за изпълнение от вътрешното министерство.
След неговото приемане – каквато е била тяхната цел – този план за борба с домашното насилие, подготвян и в предишни години и по правило приеман от Министерски съвет вече става задължителен за изпълнение от вътрешното министерство.
Всичко това е прекрасно – кой нормален човек би бил против приемането и ефективното прилагане на такава Програма за борба с домашното насилие?!
Никой, разбира се.
Ако не бяха неомарксистките мантри и заклинания, съдържащи редица ключови думи и изрази, които вече бях срещал по страниците на джендърската конвенция.
Следва
