Илияна Велева: Г-н Ценов, няколко месеца вече проблемите на пенсионерите не слизат от сцената. Отначало предимно предаването на г-н Велизар Енчев по телевизия “7 дни”, но напоследък почти всички медии са съпричастни към темата. Чуват се най-различни мнения, идеи, конкретни предложения. И пак се натъкваме на “проблема на Оруел” - колкото повече информация, толкова по-неясно става... Наемате ли се да внесете яснота?
Иван Ценов: Нещата са банални. Наближават избори за евродепутати и туземната колониална администрация е тотално мобилизирана. Страхът от пълен провал, в смисъл на масово негласуване, налага промяна не само в правилата, но и в предизборната кампания.
И.В.: Виждате връзка с изборите? Но когато се говори за пенсиите, за избори не се споменава!
И.Ц.: Засега за избори се говори в друга тема - “уседналост”. Тоест, кой да има право да гласува. Но до изборите има още време. А в контекста на това, което казах, връзката между двете теми е пряка.
И.В.: Пряка?
И.Ц.: Е, добре. Ще поясня. Първо ще припомня някои неоспорими наблюдения. Преди избори политическите партии започват яростна “битка”. Смисълът на тази “битка” е да се демонстрира различие между политическите субекти (казвал съм го много пъти), за да се прикрие основната лъжа в политиката - пълната еквивалентност на представените в официалната власт партии от гледна точка на интересите на обществото като цяло. И когато “тайната на демокрацията” - еднакви по своята същност неща (партии, лица, програми, медийно поведение) се представят като различни, става все по-прозрачна, “ожесточеността” се усилва, отделяното време нараства, сцената се разширява. Откога не се бе появявал Иван Нейков, например? Да не говорим, че по друга тема се появи дори Янчо Таков.
И.В.: И защо се прави това?
И.Ц.: Създава се видимост за различие и оттам за “избор”. Подгряват се и “агитките”. Пък и може повече балами да се хванат на въдицата. Колкото повече балами, толкова “по-легитимна” е Официалната власт, толкова по-спокойна е Истинската власт.
И.В.: Нещо не се връзва. Твърдите, че целта е да се увеличи избирателната активност, но решението за “уседналост” на практика не намалява ли броя на гласувалите? Мисля, че има противоречие.
И.Ц.:“Хубав въпрос”, би казал някой политик. Аз обаче, поставяйки се на мястото на О’Брайън от “1984” бих продължил по модела: „ - Бавно възприемаш, Уинстън - каза меко О’Брайън. - Какво да правя? - изхлипа той. - Как да не вярвам на очите си? Две и две правят четири. - Понякога, Уинстън. А понякога правят пет. Понякога правят три. Понякога правят и три, и четири, и пет наведнъж. Трябва повече да се стараеш. Не е лесно да възвърнеш разсъдъка си...“
се състои в следното. “Математиците” - мислете си за Мишо Константинов например, имат задача да представят пред медиите увеличение на избирателната активност. Но те избягват да говорят за броя на гласувалите, а за процента на гласувалите от имащите право на глас. Сега става ли ясно?
И.В.: Досещам се...
И.Ц.: Сметките показват, че ако се промени законът - въвежда се правилото за “уседналост”, абсолютният брой на гласувалите ще се намали с около 50 хил., но процентът ще скочи, защото около 1 млн., нямам точни данни, пък и кой ли ти ги дава, ще бъдат извадени от списъка на имащите право на глас. На тази техника дори О’Брайън може да завиди.
И.В.: Значи връзката е в общата цел, отделната тема си остава подробност?
И.Ц.: Може и така да се каже. Но техниките са различни.
И.В.: Каква е например “техниката” по темата “уседналост”? Само в математиката ли?
И.Ц.: Има един общ елемент - приобщаване чрез противопоставяне. И забележете - това което на пръв поглед е странно и би трябвало да ни насочи към “математиката”, противопоставянето би трябвало да е по линията “уседнали - неуседнали”, а то тръгва по етническа линия “българи - турци”!
И.В.: А каква е техниката по темата за пенсиите, за пенсионерите?
И.Ц.: О, в тази тема се преплитат доста неща! Темата за пенсионерите е многопластова. Тук приобщаването чрез противопоставяне се търси по линията “млади - стари”. Появява се и политическа линия “Жан - Иван”. Става въпрос за това кой е по-виновен за бедственото положение на мнозинството пенсионери - СДС или БСП!...
И.В.: Да спрем тук! Изглежда несъмнено кой въведе “точковата система”, кой прие Кодекса за задължителното обществено осигуряване - КЗОО. Това бе работа на Иван Костов, на Иван Нейков, на СДС. Обаче от обратната страна се чува, че Кодексът е подготвен по времето на... Жан Виденов.
Иван Нейков, а и други участници в дебата, свързват тежкото положение на пенсионерите със срива на банковата система и хиперинфлацията от края на 1996 г. и началото на 1997 г. – т.е. прехвърлят вината на управлението на Жан Виденов. Има и открити обвинения срещу тези, които са наследили Костов в управлението, които не продължили реформата, а са я затлачили, и сега сме изправени пред необходимостта от крути мерки?
И.Ц.: Ами има и абсурдни предложения - възрастта за пенсиониране да стигне до 70 години и за мъжете, и за жените, пенсионерите да продават жилища и земя, за да си осигурят по-добри старини, да се въведе наказателна отговорност - дори затвор, за укриване на доходи, за осигуряване върху част от доходите. Както се казва, тюрлю-гювеч! Но нека караме поред.
Тезата на Нейков за пряка връзка между инфлацията и проблемите на пенсионерите е смешна. Читателите на “Нова Зора” са сред най-запознатите с причините и следствията от т. нар януарско въстание.
В публикациите ми от това време ясно заявих, че политическият маскарад от края на 1996 г. и началото на 1997 г. имаше за цел да прикрие поредния планиран срив на лева, за да бъдат напълно заличени влоговете на милиони дребни вложители и същевременно да бъдат опростени кредитите на тези, които по-късно бяха определени като “кредитни милионери”. Всъщност парите на милионите дребни вложители бяха раздадени на шайка доверени лица.
Така дребните вложители останаха без влоговае, а в замяна на това доверените лица останаха без задължения - станаха кредитни милионери!
Що се отнася до внушенията, че хиперинфлацията е изяла и някакъв “пенсионен фонд” това се прави с цел да се вмени вина на Жан Виденов, но това е поредната голяма лъжа и манипулация.
Основното предимство на пенсионната система, наследена от социализма, е, а по времето на Жан Виденов тя в основни линии е същата, че не се влияе пряко от инфлацията. Наследената от социализма система е “приходно-разходна” - едни (“младите”) работят, а други (“старите”) - получават пенсии. И в този смисъл “старите живеят на гърба на младите”. Но също толкова е вярно, че “младите са пораснали на гърба на старите”. Тази система най-ярко изразява солидарността в обществото.
Да не забравяме също, че днешните “стари” са били “млади”, а днешните “млади” ще станат “стари”. Дай, Боже, всекиму! Виждате колко е примитивна, но и нагла оста “стари - млади”.
Тук е мястото да кажа, че една от основните задачи на “промените”, наред с удара върху социалните условия, извоювани с близо 100-годишна битка между власт и общество, е и ударът срещу солидарността в обществото като цяло, по всички направления, но най-вече в социалната област. Разделяй и владей!
И.В.: Подхвърля се и теза та, че Кодексът е разработен по времето на Жан Виденов?
И.Ц.: Нормално. Нещата се подготвят от специалисти. Подготвят се старателно. В случая с Кодекса бяха извикани и „специалисти“ отвън. България бе използвана за пилотен проект в областта на пенсионното законодателство.
Не случайно и Иван Нейков се хвали на парламентарното заседание от 2 декември 1999 г., когато бе приет окончателно кодексът, че България е на едно от първите места в Европа в областта на “модерното пенсионно законодателство”.
Ето и част от стенограмата - финала на заседанието:
„Гласували 98 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 13.
Параграф 15, а с това и целият Кодекс за задължителното обществено осигуряване, е приет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Господин министър, имате думата.
Министър Иван Нейков: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дянкова, уважаеми народни представители - и тези, които в момента сте в залата, и онези, които в момента имате някъде другаде работа, уважаеми господин Николай Николов!
Днес вие завършихте нещо, което беше започнато преди 20 г. Няколко поколения хора, работещи в системата на социалното осигуряване, година след година, убеждаваха и политици, и общество, и сами себе си, че е дошло времето да се смени моделът.
Днес, според мен, е много важен ден не само за осигуряването в България. Важен ден е въобще за осигурителната система в Европа, защото се реформира една от най-старите осигурителни системи в Европа. България е в първите десет страни, които са създали цивилизована, модерна осигурителна система.
Аз съм убеден, че това, което беше резултат на общите ви усилия, отново е достойно за България - създадохте модерна, устойчива, обърната и към хората, които сега са пенсионери, и към хората, които ще станат пенсионери, система.
Искам да благодаря на членовете на Комисията по труда и социалната политика. Искам да ви кажа, че бяхте страхотни!
Благодаря ви и ви желая огромен успех! (Ръкопляскания.)
Председател Иван Куртев: Благодаря Ви, господин министър.“
И.В.: Да не би проектът да се внедрява и в Европа? Отвреме- навреме се чуват вопли на пенсионери и от Европата...
И.Ц.: Така е. Но така ще навлезем в една друга тема - конвергенцията на “двете системи”. И пак ще трябва на цитирам “Фермата на животните” на Оруел. Ще трябва да припомня речите на мистър Пилкингтън и на шопара Наполеон, ще трябва да припомня съдбата на коня Боксър, който така и не доживява до пенсия - паднал от изтощение на “работното си място”, Боксър е продаден от Наполеон на враговете - хората, за салам!...
И.В.: Пак нещо не се връзва. Почти всички бивши социални министри, както и много от т.нар. експерти по пенсионно осигуряване, изразяват категорично мнение, че пенсионната система е пред провал. А г-н Иван Нейков е сред най-крайните между тях. Всъщност той предлага рецептата за незабавно увеличаване на пенсионната възраст на 65 г. а в перспектива - до 70 г.!
И.Ц.: Нека да предоставим думата на Нейков - част от статията му във в. “Сега” от 12.02.2007 г.
Предоставям ви по-тлъст цитат, за да не бъда обвинен в “изваждане от контекста”, пък и да подкрепя и други теми от нашия разговор: “Хубавото време като че ли по странен начин помогна пенсионната реформа отново да застане в центъра на вниманието.
Тъжно е обаче, че до ден днешен, вече 8 г. от старта на реформата, няма сериозен анализ на нейния ход. Никой не иска да направи преценка на модела и на неговите параметри, които бяха приети през 1999 г., включително и от парламента, както и къде сме отишли днес спрямо тези параметри. Чисто експертните анализи показват, че има процес на много сериозна ерозия на пенсионния модел. Никой директно не иска да каже: “Да върнем стария модел”, просто защото той беше убийствен. Но много хора с дребни стъпчици всъщност постепенно подриват пенсионния модел и обезсмислят усилията на обществото, които то полага вече осма година в хода на тази реформа.
Какво успяхме да забравим за тези няколко години? Много успешно успяхме да забравим, че самата реформа се забави повече от 20 г.
Умишлено, съзнателно. Нежелаейки да се видят нещата такива, каквито са, много правителства от средата на 80-те години пренебрегваха сигналите на експертите. В резултат на това огромно забавяне бяхме изправени пред ситуацията да направим възможно най-радикалната и болезнена пенсионна реформа. Истината е, че без нея някъде около 2001-2002 г. пенсионният фонд щеше да банкрутира окончателно. Пред очите ми са разчетите, които показваха, че ако незабавно не пристъпим към промяната, ще започнем да плащаме пенсиите отначало на 2-3 месеца, след това 2-3 пъти в годината и следващата стъпка - да ги плащаме в натура.
Хиперинфлацията беше тежък воденичен камък върху пенсионната реформа. Днес много от протестиращите пенсионери заявяват: “Нейков ни ограби пенсиите, защото през 1995-1996 г. получавахме 250 лв., а сега взимаме 150 лв.”. Те забравят, искат да забравят или някой им внушава да забравят, че през 1996-1997 г. управлението на БСП и Жан Виденов доведе България до национална катастрофа. Няма друго определение на този катастрофален ураган, наречен хиперинфлация. Нейното влияние се усеща до ден-днешен. Това е причината сега независимо от стъпките за нарастване на доходите българите да не усещат промяна в стандарта.
Хиперинфлацията свали в мазето доходите на хората.”
Илиана Велева: Ако не ставаше въпрос “за геноцид с маска пенсионно осигуряване”, сравнението между “Нейков 1999” и “Нейков 2007” би било доста забавно. Вие вероятно пак ще се позовете на Оруел - перманентното пренаписване на миналото води до “края на Историята”. Нали така?
Иван Ценов: Радвам се, че почитателите на Оруел се множат! Но Нейков демонстрира много повече. Той показва, че заслужава мястото си в “партядрото” - владее почти до съвършенство основното оръжие на управляващите - двумисълта. Тоест, качеството да се придържаш към две противоположни твърдения в един и същи момент от времето. И забележете, хем да си убеден в това, което говориш, хем да знаеш, че не е така. “Никой не иска да направи преценка на модела ... Чисто експертните анализи показват, че има процес на много сериозна ерозия на пенсионния модел.“
Значи хем “никой не иска”, хем има някакви „експертни анализи“...
(следва)
