От известно време почти всички проблеми на България се обясняват с демографската катастрофа. Удобно! Но не е вярно! Защо? Защото демографската катастрофа е следствие от управлението на България поне от 1985 г. насам!
Защо пък от 1985 г.? Защото тогава генерален секретар на КПСС стана Михаил Сергеевич Горбачов, който на висок глас обяви:
1. Гласност!
2. Преустройство!
3. Повече социализъм!
И какво стана? КПСС се отказа от идеологията си и прегърна идеологията на своя „противник“! Това е! Това се случи! Всичко останало е следствие! Всичко останало са празни приказки!
Чували ли сте за Парадоксите на Зенон? Чували ли сте, че бързоногият Ахил не може да настигне бавната костенурка? Древните гърци са се упражнявали по формална логика и са се питали защо нещо толкова очевидно би могло да се отхвърли от „логиката“?
Днес нещата са прости. Става въпрос за грешен модел! Толкоз! Грешен модел!
Точно какъвто е и спорът на средновековните теолози по въпроса „Колко дявола могат да се поберат на върха на една игла?“.
Точно така в последните години някакви „учени“ спорят по въпросите на „прехода“, „глобалната политика“, „македонския въпрос“, „пандемията“, „локалните войни“, „тероризма“ и какво ли още не!
Спорят тези „учени“ и вършат едно и също нещо!
Чували ли сте английският идиом „How goes the enemy?”?
Знаете ли какво пита с този идиом един възрастен вече англичанин? „Колко е часът?“.
Защо? Защото врагът е времето! Времето което изтича безспирно и безвъзвратно!
учени“ ви отнемат от времето, което ви се полага на тази Земя! Това е! Друго няма!
Защо пиша това? Тези дни едни „учени“ отново обсъждаха проблемите на Пенсионната система в България. И спазиха общото правило! Проблемите на Пенсионната система са следствие от демографската картина, заявиха те. Няма хора! Няма хора за работа! Нещо повече, хората в работна възраст намаляват, а пенсионерите се увеличават! Какъв е изходът? Поредно вдигане на пенсионната възраст! Поне на 70 години!
Мислите че това е откритие?
О, не! Това е „обяснението“ на проблемите на Пенсионната система поне от декември 1999 г.! Защо точно от тогава ли? Тогава бе гласуван от парламента - парламент, доминиран от СДС, т.нар. Кодекс за Задължителното Пенсионно Осигуряване – КЗОО, който смени Закона за пенсиите - ЗП. КЗОО бе дело на Иван Костов, Иван Нейков, Йордан Христосков, а ЗП бе дело на Минчо Коларски, от кабинета на Жан Виденов. ЗП по същество бе леко променен вариант на ЗП от времето на Живков.
По-долу следва едно мое интервю от 2007 г., което се препубликува. То е нещо като обобщение на моята борба срещу КЗОО още от неговото влизане в действие от 2000 г. Както може да се предположи, нямам намерение да разказвам своите подвизи, това бе безуспешна борба! Борба, в която опитах почти всички „демократични“ форми, в това число се срещнах и с президента Петър Стоянов, и със шефа на НОИ Йордан Христосков.
Но с годините все мислех по въпроса „Защо ни се случва всичко това?“ Ще си позволя част от един стар виц: „Не стреляйте по пианиста! Той толкова си може!“
Пианистът? Ето главният въпрос - кой е пианистът? Homo Sapiens! Разумният човек!
Ние. Хората.
Преди една година преиздадох една малка, забравена книжка, публикувана за пръв път през 1924 г. в издателство „Ново училище“, София.
Книжката е по научна публикация на руския историк Михаил Ростовцев в списание „Руска мисъл“ от 1922 г., издавано от Пьотър Струве.
Заглавието на тази книжка е „Залезът на Античната цивилизация“. В предговора на новото издание си позволих да кажа, че днешните живи цивилизации, доминирани от Западноевропейската цивилизация, са навлезли дълбоко в периода на залез, че тяхната смърт е неизбежна, но тя ще бъде бавна и мъчителна; че днешните хора вероятно няма да станат свидетели на тази смърт, но могат да осмислят причините за нея. И как това ще стане.
И цитирах Арнолд Тойнби!
А сега ви предлагам да прочетете нещо от самия Тойнби!
Аз свърших.
В допълнение на всичко това ви предлагам същото, което публикувах още на 9 април 2015 г. в моя профил във Фейсбук.
АРНОЛД ТОЙНБИ - ПОДБРАНО – ЕПИЛОГ
В тези дни е естествено да се замислим за човека. Какво е мястото му във Вселената.
Избрах откъс от книгата АРНЪЛД ТОЙНБИ - ПОДБРАНО, съставена от Ерик Томлин по текстове на самия Тойнби.
Лично аз съм благодарен на българските издатели от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, София 1992.
Навярно и вие ще изпитате същото чувство. Трябва да не забравяме хората, които, по израза на дядо Славейков, са се опитвали с „клечки да ни отворят очите“.
И така
Арнълд Тойнби
Подбрано
Съставител Е. У. Ф. Томлин
Част четвърта: Религия и лични убеждения
Епилог
Тук Тойнби обобщава крайните си възгледи за природата на човека и за професията на историка.
„Човекът, освен че е психосоматичен организъм и част от материалната вселена, е и духовно създание. Но нелепо е да се смята, че човекът представлява висша форма на духовен живот – изобщо съществуващ или мислим. Той е толкова несъвършен и представлява такава трагична смесица от възвишеност и гадост, че е абсурдно да се мисли за него като за висшето същество на сътворението. Разбира се, това е израз на убежденията ми – не мога да го продемонстрирам. То е отрицателно заключение за това, което съдя за човешката природа...
Човешките създания се пробуждат за съзнателен живот, за да се окажат в хаос. Тогава те се опитват да наложат някакъв ред на този хаос, за да направят живота поносим. Теологията, номотетичната история (номотетичен – отнасящ се до общите или универсални закони. Тойнби използва тази дума за такова историческо съчинение, каквото е и неговото, което има за цел да проследи закономерностите и аналогиите в хода на събитията. Бел. от Ерик Томлин) и, преди всичко ритуалите на погребение и траур са множество опити за това.
Не можем да проверим дали системата, която правим на загадъчната вселена, отговаря на неуловимата действителност. Но за да живеем, ние трябва да направим тази схема, като съзнаваме, че това е акт на вярата, който представлява и акт на самосъхранение“.
От Toynbee on Toynbee (1974), c. 41, 54
Това е написал Арнолд Тойнби и си струва да се замислим. Може би е наистина добре, ако успеем да правим това по-често или поне навреме.
19 юни, 2023 г., София
