* * *
Лешоядите идат. Връхлита ме страх
и с жест първ обитен сълзата си бърша.
Наоколо - мъст, омерзение, крах…
Лешоядите идат, подушили мърша.
Какво не у спяхме да по делим -
всеобщия срам, грехов ете на в ожда -
та злобата днес ка то призрачен мим
злорадо в душите ни се разхо жда.
И ето, след то лкова птичи ята,
след толкова смях, лешоядите ида т.
Луксозни ковчези на любовта
пълзят по асфалта с ръмжене и кикот.
Захвърлени бебета в кофи за смет
и писъци в по длеза - слизане в ада.
Среднощно завръщане ка то късмет
и сутрешни в естници като награда.
Стъписан, отчаян, обиден и ням,
народът отново очаква месия.
А ние отнов о без капчица срам
от очната ставка с наро да се крием.
В безплодни единства - един срещу друг
и в секи във себе си ка то в мида.
Лежа под чаршафа - в се още съм тук,
все още съм жив . Лешоядите ида т.
