Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 24 (13 юни 2023) ИДЕАЛИ И ВРЕМЕНА

ИДЕАЛИ И ВРЕМЕНА

Е-поща Печат PDF

И поглеждайте към Млечния път!

Повече от месец тази тема ме вълнува, пре­дизвикана от дискусия на едно събрание. Въ­просът беше как младите хора да се превличат, за да станат членове на социалистическа­та партия. Един от участници­те направи предложение, че за това е необходимо партията да им осигурява работа, да имат възможности да се реализи­рат. Изказах се, че в това няма нищо лошо, но е необходимо те да имат и идеал, да са убе­дени в идеите на социализма, защото само намиране на ра­бота това е просто „купуване“. И когато им се предложат по- добри условия за реализация, с по-високо заплащане, те ще на­пуснат партията, за да отидат там, където условията са по-до­бри. Това е доказано от живота, от практиката, особено в днеш­ната действителност. Примери мога да посоча много. Тогава ми възразиха, че младите искат да си намерят работа сега и да се реализират веднага. Казаха, че времената сега са други.

Да, времената са други, но идеалите, ценностите, прин­ципите и моралът са вечни. А в днешните времена ценностна­та ни система е объркана, прин­ципите не се спазват и мора­лът е почти низвергната дума. Младите, и не само те, са далеч от ценности и идеали и много често политически неграмот­ни. А както е казал Брехт: „По­литическата неграмотност не чува, не говори, не участва в по­литическите събития.“ Осно­вателят на Българската социал­демократическа партия Дими­тър Благоев е разбирал чудес­но това и е казвал, че преди някой да бъде приет за член на партията трябва да бъде обучен, да бъде образован. Когато осъзнато приеме идеите на социализма - тогава може да бъде приет в редовете на пар­тията. И тогава при никакви съ­блазни няма да напусне нейни­те редове.

Всеки човек иска да се реа­лизира, но зависи на каква цена. Ако е с цената на неморална по­стъпка, на предателство, на из­мяна, нормална ли е такава реа­лизация? Нима Левски не е ис­кал да се реализира в живота? Имал е възможност да напра­ви това в църковната систе­ма, щял е да живее спокойно и мирно. Но е избрал друг път - пътя на борбата за национал­но освобождение. Път труден и опасен за живота. А хаджи Иванчо Пенчович в същите времена е избрал друг път да се реализира. Пътят на подчине­нието, на кариерата под сян­ката на султана. И в името на кариерата, на спокойния и бо­гат живот, подписва смъртната присъда на Левски. След Осво­бождението метаморфозата му е пълна. Става депутат в Учре­дителното събрание и дори ини­циатор за издигане на памет­ник на Апостола на свободата. Защо става така? Защото хаджи Иванчо Пенчович е човек без идеал, принципи и морал. Бил е купен преди Освобождение­то, купен е и след това. Защото

интересът ражда подлеци, а идеалът герои.

Примери много. Нима Ва­пцаров не е могъл да си наме­ри добра работа и да се реали­зира при близките контакти на баща му с царя? Могъл е разби­ра се, но е избрал пътя на бор­бата за социална справедли­вост, за един по-добър, светъл, слънчев и пролетен свят. Той непоколебимо е вярвал в този нов свят, за неговата вяра „бро­небойни патрони няма откри­ти“. Нима не са реализирани в живота, в изкуството, в жур­налистиката Гео Милев и Йо­сиф Хербст? Реализирани са и са ги очаквали още по-добри дни и години. Но за тях истина­та, свободата са били по-важни от кариерата и спокойствието. За тях морала и принципите са били по-високо дори от живота. А какво да кажем за 18-20 го­дишните ремсисти, които от­дават живота си за един по-до­бър и справедлив свят. Нима те не са имали мечти?

Има един многозначителен пример в историята, когато иде­алисти и борци за справедли­вост са се отказвали от луксо­зен и бляскав живот с приви­легии и благоденствие. Става въпрос за декабристите. Те са имали всичко, за което много хора са мечтали. Но са жертвали богатство, лукс, блестяща карие­ра в името на един по-справед­лив живот. Искали са по-демо­кратична и свободна държа­ва, а не самодържавие и безгра­нична власт на императора. Но не само това. Последвали са ги и техните жени. Напуснали са топлите и уютни салони с блестящ паркет, за да ги пос­ледват в дългите, мразовити, уморителни и гладни дни в сибирските полета. Защо? Как­во е движило декабристите? Кое им е давало сила да преодолеят тежките изпитания и дори да жертват живота си? Това е иде­ала, който са изповядвали и в който са вярвали. За да работи за една идея човек трябва да надвие собствените си жела­ния, амбиции, самолюбието си. Иначе би подчинил идеала на кариерата, на суетата си, на самолюбието и амбициите си.

Това са само една малка част от примерите на идеали­сти, които са искали да проме­нят света към по-добро. Свят, в който да цари свободата, справедливостта.

Защо е трудно да се постигне този по-добър свят?

Защото алчността, жажда­та за власт, за богатство често надделяват в обществото. Же­ланието да властваш се пре­връща в мания и не се спираш пред нищо, за да постигнеш це­лите си.

В наши дни ценностната система на обществото е обър­кана и морала, идеала и принци­пите не са на почит. За това се е работило системно, целенасо­чено, особено сред младежта. През 1945 г. Алън Дълес заявя­ва: “Главният залог ще бъде мла­дежта, ще започнем да я разла­гаме, развращаваме, да я лиша­ваме от чест. От младежта ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще заменим човешките ценнос­ти с фалшиви, в които да вяр­ват. Ето това ние ще извършим под девиза защита правата на човека и гражданските му сво­боди.“

В днешния свят виждаме осъществяването на тази без­човечна цел. Още по-детайли­зирана и всеобхватна. От нас искат да забравим род и Роди­на. Да бъдем без вяра, пол, се­мейство. И тогава, о, тогава ние ще бъдем безпомощна биома­са, която ще бъде управлявана спокойно. И дори искат населе­нието на Земята да бъде нама­лено чрез различни епидемии и болести.

Виждаме ли го това днес? Виждаме го ежедневно. Какво освен безнравственост, лип­са на морал, на идеали е осъ­ществяването на коалицията ГЕРБ/СДС с ПП- ДБ под маска­та на грижа за държавата. Как е възможно две години тези по­литически сили да бъдат непри­мирими врагове, ПП-ДБ да се правят, че се борят с модела на управление на ГЕРБ, за изкоре­няване на корупцията, за рефор­ми в името на гражданите, а сега да са заедно?! Кое е това, кое­то ги обединява освен маниа­калната жажда за власт? Това е цинизъм и върховна лъжа спря­мо избирателите. Защо се по­лучава така? Защо обществото не се бунтува? Защото е облада­но от фалшивите евроценности? Защото, както е казал Дълес, об­ществото ще бъде извратено под фалшивия девиз за защи­та правата на човека и граж­данските му свободи. Кой днес спазва правата на човека? Къде е реализацията на правото на качествени медицински гри­жи, на образование? Защо на­родът е беден? За каква свобо­да става въпрос, когато не мо­жеш да си платиш социални­те разходи? За каква свобода на словото може да се говори в страната ни, когато медиите ни облъчват с лъжи и фалшиви новини и има само една глед­на точка? Всяка различна ми­съл се заклеймява и обругава.

Как можем да се противо­поставим на това безвремие? Като престанем да вярваме на измислени богове, на фалши­ви, безнравствени и неморал­ни водачи. И да си спомним отново Вапцаров с вярата в човека, доброто и в идеала. За­щото без идеал няма бъдеще. И не трябва да се боим от онези, които убиват тялото. Те не могат да убият духа и вярата в идеала. Много хубаво го е казал без­смъртния кубинец Хосе Мар­ти, събрат на гениалния Хрис­то Ботев: „Бастионите на идеи­те са по-сигурни от каменните бастиони.“

Да, времената са различни, но идеалът, принципите и мо­ралът са вечни.