И поглеждайте към Млечния път!
Повече от месец тази тема ме вълнува, предизвикана от дискусия на едно събрание. Въпросът беше как младите хора да се превличат, за да станат членове на социалистическата партия. Един от участниците направи предложение, че за това е необходимо партията да им осигурява работа, да имат възможности да се реализират. Изказах се, че в това няма нищо лошо, но е необходимо те да имат и идеал, да са убедени в идеите на социализма, защото само намиране на работа това е просто „купуване“. И когато им се предложат по- добри условия за реализация, с по-високо заплащане, те ще напуснат партията, за да отидат там, където условията са по-добри. Това е доказано от живота, от практиката, особено в днешната действителност. Примери мога да посоча много. Тогава ми възразиха, че младите искат да си намерят работа сега и да се реализират веднага. Казаха, че времената сега са други.
Да, времената са други, но идеалите, ценностите, принципите и моралът са вечни. А в днешните времена ценностната ни система е объркана, принципите не се спазват и моралът е почти низвергната дума. Младите, и не само те, са далеч от ценности и идеали и много често политически неграмотни. А както е казал Брехт: „Политическата неграмотност не чува, не говори, не участва в политическите събития.“ Основателят на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев е разбирал чудесно това и е казвал, че преди някой да бъде приет за член на партията трябва да бъде обучен, да бъде образован. Когато осъзнато приеме идеите на социализма - тогава може да бъде приет в редовете на партията. И тогава при никакви съблазни няма да напусне нейните редове.
Всеки човек иска да се реализира, но зависи на каква цена. Ако е с цената на неморална постъпка, на предателство, на измяна, нормална ли е такава реализация? Нима Левски не е искал да се реализира в живота? Имал е възможност да направи това в църковната система, щял е да живее спокойно и мирно. Но е избрал друг път - пътя на борбата за национално освобождение. Път труден и опасен за живота. А хаджи Иванчо Пенчович в същите времена е избрал друг път да се реализира. Пътят на подчинението, на кариерата под сянката на султана. И в името на кариерата, на спокойния и богат живот, подписва смъртната присъда на Левски. След Освобождението метаморфозата му е пълна. Става депутат в Учредителното събрание и дори инициатор за издигане на паметник на Апостола на свободата. Защо става така? Защото хаджи Иванчо Пенчович е човек без идеал, принципи и морал. Бил е купен преди Освобождението, купен е и след това. Защото
интересът ражда подлеци, а идеалът герои.
Примери много. Нима Вапцаров не е могъл да си намери добра работа и да се реализира при близките контакти на баща му с царя? Могъл е разбира се, но е избрал пътя на борбата за социална справедливост, за един по-добър, светъл, слънчев и пролетен свят. Той непоколебимо е вярвал в този нов свят, за неговата вяра „бронебойни патрони няма открити“. Нима не са реализирани в живота, в изкуството, в журналистиката Гео Милев и Йосиф Хербст? Реализирани са и са ги очаквали още по-добри дни и години. Но за тях истината, свободата са били по-важни от кариерата и спокойствието. За тях морала и принципите са били по-високо дори от живота. А какво да кажем за 18-20 годишните ремсисти, които отдават живота си за един по-добър и справедлив свят. Нима те не са имали мечти?
Има един многозначителен пример в историята, когато идеалисти и борци за справедливост са се отказвали от луксозен и бляскав живот с привилегии и благоденствие. Става въпрос за декабристите. Те са имали всичко, за което много хора са мечтали. Но са жертвали богатство, лукс, блестяща кариера в името на един по-справедлив живот. Искали са по-демократична и свободна държава, а не самодържавие и безгранична власт на императора. Но не само това. Последвали са ги и техните жени. Напуснали са топлите и уютни салони с блестящ паркет, за да ги последват в дългите, мразовити, уморителни и гладни дни в сибирските полета. Защо? Какво е движило декабристите? Кое им е давало сила да преодолеят тежките изпитания и дори да жертват живота си? Това е идеала, който са изповядвали и в който са вярвали. За да работи за една идея човек трябва да надвие собствените си желания, амбиции, самолюбието си. Иначе би подчинил идеала на кариерата, на суетата си, на самолюбието и амбициите си.
Това са само една малка част от примерите на идеалисти, които са искали да променят света към по-добро. Свят, в който да цари свободата, справедливостта.
Защо е трудно да се постигне този по-добър свят?
Защото алчността, жаждата за власт, за богатство често надделяват в обществото. Желанието да властваш се превръща в мания и не се спираш пред нищо, за да постигнеш целите си.
В наши дни ценностната система на обществото е объркана и морала, идеала и принципите не са на почит. За това се е работило системно, целенасочено, особено сред младежта. През 1945 г. Алън Дълес заявява: “Главният залог ще бъде младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежта ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Ето това ние ще извършим под девиза защита правата на човека и гражданските му свободи.“
В днешния свят виждаме осъществяването на тази безчовечна цел. Още по-детайлизирана и всеобхватна. От нас искат да забравим род и Родина. Да бъдем без вяра, пол, семейство. И тогава, о, тогава ние ще бъдем безпомощна биомаса, която ще бъде управлявана спокойно. И дори искат населението на Земята да бъде намалено чрез различни епидемии и болести.
Виждаме ли го това днес? Виждаме го ежедневно. Какво освен безнравственост, липса на морал, на идеали е осъществяването на коалицията ГЕРБ/СДС с ПП- ДБ под маската на грижа за държавата. Как е възможно две години тези политически сили да бъдат непримирими врагове, ПП-ДБ да се правят, че се борят с модела на управление на ГЕРБ, за изкореняване на корупцията, за реформи в името на гражданите, а сега да са заедно?! Кое е това, което ги обединява освен маниакалната жажда за власт? Това е цинизъм и върховна лъжа спрямо избирателите. Защо се получава така? Защо обществото не се бунтува? Защото е обладано от фалшивите евроценности? Защото, както е казал Дълес, обществото ще бъде извратено под фалшивия девиз за защита правата на човека и гражданските му свободи. Кой днес спазва правата на човека? Къде е реализацията на правото на качествени медицински грижи, на образование? Защо народът е беден? За каква свобода става въпрос, когато не можеш да си платиш социалните разходи? За каква свобода на словото може да се говори в страната ни, когато медиите ни облъчват с лъжи и фалшиви новини и има само една гледна точка? Всяка различна мисъл се заклеймява и обругава.
Как можем да се противопоставим на това безвремие? Като престанем да вярваме на измислени богове, на фалшиви, безнравствени и неморални водачи. И да си спомним отново Вапцаров – с вярата в човека, доброто и в идеала. Защото без идеал няма бъдеще. И не трябва да се боим от онези, които убиват тялото. Те не могат да убият духа и вярата в идеала. Много хубаво го е казал безсмъртния кубинец Хосе Марти, събрат на гениалния Христо Ботев: „Бастионите на идеите са по-сигурни от каменните бастиони.“
Да, времената са различни, но идеалът, принципите и моралът са вечни.