Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 24 (13 юни 2023) България – тази нова “Сицилиева долина”

България – тази нова “Сицилиева долина”

Е-поща Печат PDF

Сигурно се питате как ще спят довечера де­путатите, които избра­ха правителството? Няма ли да ги гризе съвестта? Категорично ви казвам: „ще спят сладко и спокойно като бе­бета!“ Като пеленачета, кои­то нямат никакви грижи, ос­вен дали са гладни или им се пишка. Може през последните дни да са имали някакви смуще­ния в съня, защото никога не се знае, знае ли се. Току-виж морето не се закваси и нещо с кворума се обърка, а после да им дърпат ушите. Но точно днес тези проблеми отпадна­ха. И не бива да се разчита на съвестта. Тя има действие вър­ху човека само до определен мо­мент. После деградацията я пре­връща в нещо като чистачката в парламента. Нито знаеш име­то й, нито те интересува. Не я уважаваш, нито я презираш. Просто не я забелязваш. Свик­нал си да живееш в нравствена свинщина и дори никой да не чисти, пак ти е уютно и спокой­но.

Помните ли протестите пре­ди 10 години срещу КОЙ? Има­ше нещо уникално в тях. Поне на мен така ми се струваше, до­като шест месеца обикалях площадите. Защото основно­то искане тогава беше не прос­то за оставка на правителството на Орешарски, не просто срещу мафията, а за морал. Тогава на улицата с нас бяха и децата ни. Търкаляха се по булевардите и изписваха с телата си думата мо­рал. Настоявахме за разговор за доброто и злото. Една част от хората, с които бяхме дълги ве­чери рамо до рамо, днес отгово­риха на тоя въпрос, като се пре­гърнаха с тези, срещу които се бореха тогава…

Днес не беше избрано просто правителство. Беше изявена ясна житейска по­зиция какво е съвременното разбиране за морал. Не ви ха­ресва? Ваша си работа!

И този “морал” взе да ражда “чудеса”…

После пак имаше протести срещу правителството на Бо­рисов, но вече негативни. Раз­карваха се ковчези из площади­те. Правеха се мними опела на живи хора и вуду магии. Оказа се, че всичко това е кошмар с неочакван край. И холивудски сценарист не може да измисли такава фабула – днес “живи­ят мъртвец” изскача от ковче­га, разсипва приготвеното за 40 варено житце и се впива в страстна целувка с погребва­щия го. И кой мислите им све­ти? Познахте! Именно КОЙ! А пиратите, които щурмуваха пристанища с надуваеми лод­ки, сключиха взаимноизгод­ни договори със своите довче­рашни врагове. Днес това е га­ранция за стабилност. Защото моралът е нов!

“Новият морал” ни разказ­ва, че прелюбодейството не е грях. Нито физическото, нито духовното, нито политическо­то. Никое видео не може да по­каже така ясно как плъзваш ръка по забранения полити­чески задник и на двамата ви става хубаво. И след това обяс­нявате на своите, че това е пара­пет. Парапет, по който се из­качвате нагоре, а доверили­те ви се, се пързалят надолу с бясна скорост. Не вярвайте на очите си, всичко е за добро…

Политическата изневяра е също толкова гнусна, колкото и тази в брака. Макар че, поня­кога те са свързани. Политиче­ският прелюбодеец е готов на всичко, само и само да не загу­би оргазмите, които преживява в интимните си връзки с власт­та. Днес са едни, а утре други. Политическият промискуитет се е превърнал в норма. Парти­ите се сменят като метреси, вли­зайки в крайно необичайни и извратени връзки. А след като тези връзки се разпаднат, ходят да свидетелстват едни против други. И още: чалгата и хип-хо­път направиха дует, а месеци по-късно положението стана “назад, назад, моме Калино, не­дей да одиш подир мене”. Да не давам други примери – разпли­тали ли сте някога кадаиф…

Впрочем, като стана дума за прелюбодейство и за деца­та ни, гответе ги за шествия, за паради и седемцветни веселби. Това е новото еничарство. Но не се бойте, нали знаете, че на­времето еничарството е било хубаво нещо (според съвремен­ните интерпретации на истори­ята и турското робство). И сега ще е хубаво, само човек тряб­ва да свикне. И ние ще свик­нем. Нали? Европейска перс­пектива е това. За нея човек трябва да даде и най-милото…

“Новият морал” ни казва, че не съществува лъжа и ис­тина. Думите нямат значение. Вчера може да си се клел в едно, днес обаче е друго. Критерият за правда е само един – иму­нитетът! Дори и най-богатите фармацевтични компании не могат да измислят такава вак­сина, каквато може да постиг­не лъжата. По време на грипна­та епидемия ни задължаваха да стоим далеч един от друг. Сега е различно – безпринципната и компромисна прегръдка за­пазва имунитета.

И сякаш, че всичко това е малко, та гротеската трябваше да стане пълна чрез една кар­тинка, на която малцина обър­наха внимание. Мастит парти­ен лидер влезе в парламентар­ната зала и се насочи право към оставено на една маса Еванге­лие (вероятно заради клетвата на министрите). И сложи ръка върху него. Ръка, на която не пропуска да връзва червен ко­нец против уроки. Точно как­то правят бабите в църквата – залепват длан върху лице­то на Спасителя и зареждайки се” изричат молитви. Каква ли безгласна молитва е чул Гос­под в този момент? Дали е въз­можно човек да проси от Бога да не му се разпадне полити­ческата уйдурма? Или пък за всеки случай да поиска и бус­терна доза имунитет от Начал­ника? Каква горчилка…

“Новият морал” ни казва, че безотговорността също не е грях. Ако нещо ти се разми­не, значи то не е било лошо. Пирамидата на властта се кре­пи на атмосферата на безна­казаност, в която живеем. На липсата на елементарна спра­ведливост. Бог високо, а ца­рят вече е възрастен и е извън сметките. Той взе своето в на­тура.

“Новият морал” ни казва, че и кражбата не е грях. Раз­бира се, не всяка кражба. Ако од­рипан ром ти вземе портфейла, за да иде на Слънчака, може и да си изпати. Но ако някой ти каже, че смята да си оправи сметките и да акостира на ос­тров в Тихия океан, това вече не е нищо.

И не на последно място, “но­вият морал” има нужда от ом­раза. Омразата срещу “правил­ните хора” е нейното абсолют­но добро. И в това не е пожа­лен дори самият “създател” на днешната политическа про­мяна. “Синовете” се обърнаха срещу “баща” си, вдигнаха юм­рук срещу този, който ги уче­ше как юмрук се вдига. Вече не съгласуват с него делата и назначенията си, а с чужди посолства. И това днес не е на­ционално предателство. Роди­ната сега няма значение. Светът е отечество. Свърши се с това да почиташ майка си и баща си… Има и други родители – роди­тел 1, родител 2… И те не жи­веят в България. Чуждите вече са свои, а своите са чужди.

Това стана по простата при­чина, че едни хора вярват, че са повече от другите. Издигнали са вавилонски кули от гордост, крепости от равнодушие, ста­ено презрение, самохаресване и посредствена мисловна дей­ност. Гордостта ги кара да гле­дат винаги само към себе си и да не виждат лицата на хора­та, които са им се доверили. За горделивия те са просто гласо­подаватели, зрители, слушате­ли, читатели, бюлетини, всичко друго, но не и народ. Не и хора, а безлико множество. Днес ся­каш ни беше казано в очите: “Не ме интересува какво ми­слиш за мен. Аз се харесвам и се намирам за достоен. Имам цяла армия наемници и глашатаи, които да съкрушат твоите ар­гументи. Срещу всеки възмутен ще изправя десет контра възму­тени. Срещу твоя укор имам до­носници, клеветници и всякакви други готови на всичко прислуж­ници. Скоро и съдебна власт ще си имам. Точно както преди. И тя ще може да ви набие, ако й наредя.”

Това, за което говоря, го съз­дадохме ние, а не те. Ние не сме невинни в тази история. Всич­ко започва от малките еже­дневни компромиси, които не позволиха на собствените ни съвести да изкрещят, че не е проведен най-важният разго­вор за доброто и за злото, за отговорността и за наглостта, за гордостта и за смирението, за целомъдрието и за развра­та, за любовта и за омразата, за своя и за чуждия, за това какво е да пролееш кръвта си за ближните и какво е да на­караш ближните да проливат кръвта си заради тебе. И поне­же никой не поиска дори да ми­сли за това, започнаха да се раж­дат едни след други легиони от морални ГМО-та. Персонал­ната вина винаги се дави в ко­лективната индиферентност. Едно след друго правителства, празни приказки, празни на­дежди. Един след друг живо­ти, по които те се разхожда­ха, обещавайки да ги вдигнат от калта. Основната тема ви­наги е била пари, икономиче­ски шашми, сложни термини (корелация, алангро, литмус), зад които се крие нещо съвсем просто – човекът, който е от­стъпил на злото, е част от него. И гази всички около себе си. Или ги насъсква един срещу друг. Някой би казал, че пра­ви това от омраза към всич­ко нормално. Но всъщност е по-лошо. Не мрази. Просто не му пука. Не му пука до кръв. Опасявам се, че ако потрябва, дори до смърт. Нашата смърт. Не неговата.

И така ще продължава дори и след нас. Докато не се появи някой, достатъчно авто­ритетен, който да повдигне въ­проса за доброто и злото. Не да се покорява на световните сти­хии, не да повтаря като папагал опорните му точки, та да го на­граждават за гениалност, а на­истина да заговори за добро и зло. Така, както пише в Еванге­лието, пред което днес се закле правителството. Нашата беда е, че ние не можем да излъчим нито един такъв човек. Един, бе, един! А може би Бог не поз­волява да се появи такъв чо­век, за да не го убием? А може би има много такива хора, но те са задушавани още в заро­диш? Още когато са стажан­ти във фирмата, администра­цията, партията, медията… А може би именно ние сме ги из­преварили чрез някое “допусти­мо малко зло”, което сме извър­шили, за да подредим живо­та си като “нормалните” хора, пробутвайки любовници, съ­селяни, шуренайки и обикно­вени натегачи на “подходящи” за тях постове?

Има и друг вариант. Може би аз греша, а всичко, кое­то ни се случва, е добро. Едни “морални” хора са се събрали с други “морални” хора в името на България. Тогава не остава нищо, освен да приложим още веднъж това “добро” на практи­ка – сред близките си и да ча­каме резултати – България да се превърне в богата “Сицили­ева долина”…

Източник: „Аутсайдери“