След близо двумесечно ходене по мъките, политическата планина у нас се напъна и роди правителство, каквото и най- големите ни врагове не биха ни пожелали. „Никога няма да се коалираме с ГЕРБ!“. „Никога няма да подкрепим правителство с мандата на ГЕРБ и с министри от ГЕРБ!“ „Никога не съм управлявал с ДПС и БСП!“. Това слушаха избирателите на ГЕРБ-СДС и ПП- ДБ през цялата предизборна кампания и през последвалия я политически алъш-вериш, до постигането на „историческия“ компромис с ротацията на председателите на НС и на правната парламентарна комисия. И за капак - на кандидатите за бъдещи министър- председатели и вицепремиери н а „националното“ и „експертно“ правителство. Което, разбира се, не е коалиционно, понеже между двете коалиции нямало коалиционно споразумение, а само програма за управление. Никой още не е виждал тази програма, но ако някой се съмнява в съществуването й, той е путинист, сиреч противник на това България да има редовно правителство.
Нищо ново под слънцето. Написаното от Стефан Цвайг се отнася за времето, когато братът на екзекутирания от якобинците френски крал Луи ХVI, приема да назначи за свой министър човек като Фуше, гласувал в Конвента за въпросното обезглавяване. Срещу което Фуше трябвало да му отвори вратите на Париж. Така че „историческият“ компромис на нашите евроатлантици просто повтаря нещо, което вече се е случвало в историята. Сигурно е, че такова морално падение ще има тежки последици за България, но то е в съответствие с „евроатлантическите ценности“, на Бойко Борисов, Асен Василев, Кирил Петков, Христо Иванов и Ататас Атанасов, които са готови и на всякакви жертви щом ще ги плаща народът. С изключение на една: да се лишат от депутатския си имунитет. Под предлога, че за конституционна промяна и реформа на правосъдието е нужна и подкрепата на ДПС, непримиримите доскоро „борци срещу модела Борисов” и корупционното статукво, символизирано от него и Делян Пеевски, ПП-ДБ, приеха в съответната парламентарна комисия по Конституцията да влязат лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и „юристът“ Делян Пеевски. В замяна, двамата видни депесари единствени от ПГ на ДПС подкрепиха кабинета „Денков“ при гласуването му на 06.06.2023. После заобясняваха, че са гласували не за кабинета, а за конституционната реформа.
Делян Добрев от ГЕРБ и независимият Радостин Василев гласуваха против това порочно кръвосмешение, а Карадайъ, който два дни по-рано уверяваше, че партията му няма да подкрепи тази „сватба“, гласува „за“ кабинета на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. И това беше в разрез с направената преди това декларация, че ДПС няма да пречи на кабинета „Денков“. Истинска шизофрения! След цялата тази „морална ротация“, логично изниква въпросът какво ще получи ДПС в замяна на тази наглост?
И дали от Посолството не са дали да се разбере, че ще забравят за присъствието на Пеевски в санкционния списък „Магнитски“, ако ДПС подкрепи „синхронизирания“ с тях кабинет „Денков“. Защото, след като по думите на Асен Василев от „изтеклия“ запис, шефовете на служби са „синхронизирани“ с Посолството, логично е същото да се отнася и за министрите и заместник-министрите в новото правителство. Впрочем, ако вярваме на дърдоркото Кирил Петков, че голяма част от тях са стажували в Сицилиевата, а не в Силициевата или Силиконовата долина, „синхронизирането“ им може да е било направено много по-рано. И както отбеляза с ирония конституционалистът професор Пламен Киров, може би Кирил Петков не е прочел грешно написаното му от други слово. А според мен, възможно е да си е мислил направо за Сицилианската мафия. Понеже липсващото у нас правосъдие срещу престъпниците започна да се налага с куршуми или природни закони. Пример за първото е разстрелът в ЮАР на Красимир Каменов-Къро, а пример за второто е мистериозната смърт на един от братята Галеви, Ангел Христов Христов, за който не се знае кога и как е прекосил държавната граница, за да почине в имението си в с. Ресилово, Дупнишко. При това му е издаден смъртен акт, без да бъдат уведомени властите. Пък и кого да уведомят близките му, когато в прокуратурата текат Пунически войни между главния прокурор и неговия заместник, а пък главният прокурор Иван Гешев се е сетил със години закъснение да иска имунитетите на Борисов и Петков. Размразени са и досиетата „Барселона гейт“, и „Чекмедже гейт“, към които Гешев не проявяваше интерес, докато от ГЕРБ не решиха да го сторят курбан, за да се съешат с ПП-ДБ.
„Тъй отминава световната слава“, гласи една римска поговорка. Ще падне Гешев, но тогава вниманието на публиката ще се съсредоточи върху стореното или нестореното от редовното правителство. И разбирайки на какъв трън е седнал, премиерът Денков може да си хвърли оставката, ако му го позволят кукловодите Петков и Василев, на които пък им дърпат конците от Посолството. Не руското, а американското, разбира се.
Не са малко анализаторите, които предвиждат, че този кабинет, заченат в лъжа и грях, няма да доживее докрай на първите си 9 месеца. Той ще е натрупал срещу себе си толкова народен гняв, че няма да има смисъл Мария Габриел да се трампи с академик Денков на премиерския стол. Но със сигурност финансово икономическото положение на страната няма да е по- различно от сегашното. Което ще означава края на експеримента ПП след първите парламентарни избори, а може би и края на ГЕРБ.
Започнало с лъжа, тяхното аморално коалиране ще завърши с позор и заличаване от аналите на политическата история на България. Бог забавя, но не забравя. Народът също. Никой не може да го лъже непрекъснато и да очаква от него благодарност и аплодисменти. Нека фалшивите евроатлантици да не се прехласват по украинския Майдан, защото, ние, българите, си имаме свои традиции при смяната на една некадърна, продажна, грабителска, слугинска и престъпна власт.
