Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 24 (13 юни 2023) Главнокомандващият на въстаническите сили

Главнокомандващият на въстаническите сили

Е-поща Печат PDF

 

 

Цоно Матов е без­спорно меж­ду първите цен­трални фигури в Юнското антифашистко въстание около Плевен в дните от 9 до 12 юни. Но съвременната ни исто­риография, поне досега, е все още в дълг към не­говото дело. Нужно е за­дълбочено проучване на политическата биография на Цоно Матов, на дейността му като коопера­тивен деятел, като народен представи­тел в четири народни събрания пе­тото Велико през 1911 г., 16-то, 18-то и 19-то Обикновено народно събрание, като функционер на Бъл­гарския земеделски на­роден съюз, публицист и ревностен пионер за единодействие между БЗНС и БКП. Участието на Цоно Матов в Юнското анти­фашистко въстание не е случайност, а един на­пълно закономерен факт — резултат от целия не­гов живот до 9 юни.

Сега накратко ще споменем, че Цоно Матов е роден в село Крушо­вица, Плевенски окръг, на 16 август 1879 г. в бедно и многолюдно семей­ство.

Бил е изключително будно и ученолюбиво дете, но е завършил само четвърто отделение. На 16-годишна възраст го изпращат в Плевен да учи занаят. В града Цоно овладява не само изкуството да шие гайтанени потури, антерии и модерни дрехи, но открива и друг свят — светът на книгите, който изкупува всички мъки и нес­годи в живота на бедното чи­раче. Любознателното селянче намира бързо пътя към вечер­ните курсове и кръжоци, уреж­дани от социалистите.

Вестниците и художестве­ната литература са другата голяма слабост на Цоно. Романи­те и повестите на Зола, Балзак, Достоевски, Гогол, Дюма, Юго, Стендал и Горки осмислят но­щите и насищат въображение­то му с многоликите и сложни съдби на своите герои.

Казармата в Лом е другото голямо училище, където Цоно Матов продължава самообра­зованието си. Уволнява се през 1902 г. с подофицерски чин. Две последователни срещи с Ди­митър Драгиев и Александър Стамболийски определят сми­съла на неговия бъдещ живот. Двамата откриват необикно­вената му будност, качества­та му на организатор и масо­вик и насърчават първите му стъпки на земеделски и коопе­ративен деятел.

През 1907 г. Цоно Матов вече е председател на околий­ската земеделска дружба в Плевен.

На Десетия конгрес на БЗНС в София през 1908 г. Цоно Матов вече е популярен деятел в земеделските среди и е избран единодушно в Упра­вителния съвет на Съюза. От 1907 г. до 1919 г. той неизмен­но е преизбиран за председа­тел на околийското ръковод­ство на БЗНС в Плевен.

През 1911 г. Цоно Матов е избран за народен представител в Петото велико народно събра­ние от Втора плевенска сел­ска колегия. Участва в Балкан­ската и Междусъюзническата война като подофицер в със­тава на 9 артилерийски полк — Севлиево.

Цоно Матов е един от ярки­те противници на опитите на Радославовото правителство да въвлече България в започналата през 1914 г. нова война, която прераства в световна. Огромна е неговата дейност против войната.

Но България все пак е въвле­чена в нея на страната на Герма­ния. На фронта, заедно с кому­нистите, Цоно Матов започва усилена политическа агита­ция за сключване на мир и из­лизане на България от война­та. За това свое поведение той е арестуван и съден от военен съд. Спасяват го само бързо раз­вилите се събития през септем­ври 1918 г., пробивът при До­бро поле и обявяването на Ра­домирската република.

След войната Цоно Матов проявява активна обществе­на дейност. Като председател на околийското и окръжното ръководство на БЗНС той извърш­ва огромна работа за спасяване на населението в Плевен от глад през есента на 1918 г. и пролетта на 1919 г. Това му до­нася голяма известност сред на­селението и уважение дори от страна на политическите му противници.

Активното участие на Цоно Матов в законодателната дей­ност в качеството му на наро­ден представител започва още с първите заседания на 18-то Народно събрание (1919-1920) и продължава до закриване­то (разтурването) на 19-то ОНС (12.III.1923 г.). Той взема учас­тие в изработването на редица важни законопроекти и про­изнася в Народното събрание десетки речи, които го опреде­лят като ерудирана личност, с верен политически усет, ви­сока принципност, честност и широка обща култура. С из­казванията и репликите си той е поставял в безизходно положе­ние наведнъж такива обиграни политици като Александър Ма­линов, Теодор Теодоров, Ата­нас Буров, Кръстю Пастухов, проф. Георги Т. Данаилов.

Много от речите на Цоно Матов в Народното събрание са срещали одобрението и подкре­пата на депутатите от групата на тесните социалисти, между кои­то са били: Георги Димитров, Васил Коларов, Борис Хаджи­сотиров, Тодор Луканов. Осо­бено радушен прием е наме­рила силната и аргументирана реч на Цоно Матов по законо­проекта за съдене на винов­ниците-министри за нацио­налните катастрофи от 1913 и 1918 г. Един от вносителите на този законопроект е и Цоно Матов. Като член и председа­тел на политико-дипломатиче­ската секция при избраната от Народното събрание Парламен­тарна комисия за анкетиране дейността на министерските ка­бинети, възглавявани от Иван Е. Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов — Сто­ян Костурков, Цоно Матов из­вършва огромна дейност.

Враг на всякакви задку­лисни действия, интриги и компромиси във вреда на съ­юзни и държавни въпроси, Цоно Матов е принуден чес­то да влиза в остри конфли­кти с ръководни дейци на БЗНС. Неговата нетърпимост срещу корупцията и кариери­зма, проявявани от високо­поставени личности в Съюза и в държавното управление го превръщат в личност опас­на и нежелана. Цоно Матов е изключен от БЗНС през март 1923 г. почти по същото време когато Райко Даскалов е сва­лен от поста министър на въ­трешните работи и е изпратен на дипломатическа работа в Прага. Подведен от своето ново обкръжение — личности жад­ни за слава, постове и материал­ни облаги — Александър Стам­болийски отстранява заедно с десните елементи на БЗНС — Турлашев, Томов и Манолов и стари, и честни земеделци, сред които е и Цоно Матов.

Още рано сутринта на 9 юни, чрез началника на пощата Пе­тър Станчев, Цоно Матов нау­чава новината за извършения преврат. Тя скоро се потвърж­дава и от пратеника на Окръж­ния комитет на Партията в Плевен Симеон Панчев. Цоно Матов нарежда да се бие камба­ната и да се събере населението на селския площад в с. Крушо­вица. В речта си пред селяните той произнася знаменателните думи: „Братя, комунистите в Плавен ни предлагат помощта си. Дойде най-после време да се борим за пълното народовлас­тие.“.

По нареждане на Цоно Ма­тов към околните села тръгват конници с известието за пре­врата и със заповед до ръководствата на дружбите да се въоръжат и да тръгнат веднага към Плевен. Придружен от няколко конници, между които са Кръстю Танов и Иван Станков, негови лични свръз­ки по време на събитията, Цоно Матов заминава за селата Гор­ни и Долни Дъбник. При мест­ността „Дъбнишка бара“ става срещата им с Александър Об­бов, който е тръгнал за Крушо­вица. Години наред двамата са в обтегнати отношения и Оббов е един от виновниците за из­ключването на Цоно Матов от Съюза, но голямата опасност ги кара да си подадат ръце. Оббов иска да замине веднага с файтон при Александър Стам­болийски, който бил в родното си село Славовица.

Цоно Матов разубежда­ва Оббов в намерението му да тръгне за Славовица и му предлага да вдигнат селяни­те от околията и с оръжие да превземат Плевен. Казва му и за готовността на комунистите да им окажат пълна подкрепа. Александър Оббов възприема тази идея и от името на пра­вителството назначава Цоно Матов за главнокомандуващ Оранжевата гвардия.

Главната квартира е уста­новена в държавния чифлик „Клементина“ (по-късно ДЗС „Георги Димитров“), поради стратегическото му положе­ние, наличността на телефон­на централа, пишеща машина и транспортни средства. Бла­годарение на организаторски­те качества на Цоно Матов още до вечерта на 10 юни чифли­кът се превръща в истински щаб за ръководство на воен­ните действия срещу Плевен. Пристъпва се не само към обща мобилизация чрез разпраща­не на куриери - с велосипеди и коне, до всички села в околи­ята, но се определят и позици­ите на оранжевогвардейски­те роти, които се насочват към Плевен. За командири на роти­те се назначават сдружени зе­меделци — запасни фелдфе­бели и подофицери. Главноко­мандуващият обикаля очерта­ния фронт, запознава се лично с обстановката, дава първите на­реждания. От сведенията, с кои­то разполагаме е видно, че мо­билизацията се е извършвала доста резултатно. В подчине­ние на командването при Глав­ната квартира се поставят около 5000-6000 души. Привечер, на 10 юни 1923 г., става известно, че Плевен е обкръжен и от се­вероизточната посока, където при село Гривица, под коман­дата на запасния майор Геор­ги Кочев, са съсредоточени повече от 7000 оранжевогвар­дейци.

Главната квартира издава от името на правителството след­ния:

„МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАР­СКИЯ НАРОД“

„Известно Ви е, че на 9 юни сутринта шепа запасни и действащи офицери си позво­лиха по незаконен начин да сва­лят правителството и да взе­мат някои от главните градове в България и най-главните пун­ктове от телеграфните, теле­фонните и железопътните съ­общения.

Понеже с тая акция оте­чеството се хвърля в една опасност, ако успеят да вземат властта гореспоменатите офицери, заедно със своите гене­рали — първият ден след тех­ния успех ще обявят обща мо­билизация, чрез която да заздра­вят и възстановят старата тирания в България и отменят всички земеделски, либерални и народополезни закони. Независимо от горното тяхната външна политика ще наложи на българския народ едно пряко подчинение към заинтересованите чужди сили, който народ, под заповедта на същите сили, ще бъде пратен да води война и сваля опасния за горните сили руски болшевизъм.

Смятаме за необходимо да Ви уведомим, че пуснатия слух — какво всички министри били арестувани, не е вярно. Истината е, че по-голямата част от министрите са в провинцията между възмутения на­род, който верен на себе си и отечеството, в най-скоро време ще постави нарушителите на реда и законите на отговорни­те места.

Законното правителство в България в Плевенски окръг, в лицето на министъра на земе­делието г-н Оббов, действа от Министерския съвет — обявя­ва обща мобилизация.

Да живее България!

С нас е Бог!

За министър-председате­ля Ал. Стамболийски (подпи­сал) министър на земеделието: А. Оббов

Главнокомандуващ Оранже­вата гвардия (п) Ц. Матов“.

Почти едновременно с Ма­нифеста е написана от Главнокомандващия и специална за­повед, която е разпратена до всички кметове в селата на ок­ръга. Тя заслужава да бъде ци­тирана без съкращение, пора­ди обстоятелството, че ни поз­волява да добием още по-точна представа за притежаваните от Цоно Матов качества на добър военен организатор:

„До

КМЕТОВЕТЕ НА ВСИЧКИ ОБЩИНИ

В ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪГ

„ГЛАВНОКОМАНДУВАЩ ОРАНЖЕВАТА ГВАРДИЯ №2

10 ЮЛИИ 1923 г.

ЗАПОВЕД

Заповядвам Ви, господин кмете, веднага след получаване на настоящата ми заповед, да известите на населението, че днес, 10 юни 1923 г. от законно­то правителство на България се обявява обща мобилизация, която веднага, чрез камбана или барабан, съобщете.

Мобилизацията се отнася до всички лица от мъжки пол на възраст от 20 до 50 години. Оне­зи от мобилизираните, които познавате като отявлени бло­кари, задръжте на особени мес­та и охранявайте със стража, а останалите изпратете на най- близкия фронт, открил се край Плевен.

Всичкото оръжие, намиращо се у частни лица и общината, съберете и въоръжете мобили­зираните, а онези, които нямат такова, ще получат в частта, където ще бъдат зачислени.

Колкото коне се намират в поверената Ви община, образу­вайте кавалерийски отряди за свръзка с Главното командва­не при чифлика „Клементина“. Председателят на дружбата, или ако той отсъства, един от членовете на дружбоното на­стоятелство, по Ваша заповед, срещу подпис, ще назначите за комендант на поверената Ви община, който с въоръжена ко­манда ще прилага в изпълнение нашите и Вашите заповеди.

За неизпълнение на горното, отговаряте с главата си!

Главнокомандващ Оранже­вата гвардия: (п) Ц. Матов

Министър: (п) Ал. Оббов.“

Внимание заслужа­ват също и другите писме­ни документи: заповеди, бю­летини и паметни бележки, разпространявани от име­то на Главната квартира при чифлика „Клементина“. Тези документи са играли изклю­чително мобилизираща роля в съдбоносните юнски дни.

съмнение са писани от Цоно Ма­тов, което се потвърждава не само от характерния негов стил, но и от свидетелите и обвиня­емите в организираните от превратаджиите процеси след разгрома на въстанието. По сведения на очевидци Ал. Об­бов бил добавил към Манифеста само финала: „С нас е Бог!“

Като главнокомандващ Цоно Матов има без съмне­ние голяма заслуга за органи­зирането и успеха на въста­ническите сили. Известно е, че още в първите часове на 9-ти юни комендантът на Плевен подполковник Стайчев, кой­то всъщност извършва и уза­конява преврата, и явилите се в негова помощ запасни офице­ри и водачи на блоковите пар­тии, предприемат всички въз­можни мерки за отбраната на града. Набират се доброволци, иска се настоятелно помощ от София. Чрез официалните до­кументи — нареждания и за­поведи на подполковник Стай­чев — става ясно, че командва­нето на Оранжевата гвардия е проявявало още на 10-ти юни „голяма активност и явен стремеж към маневриране“ и, че настъплението е било пов­семестно. От 9 до 12 юни Цоно Матов е обикалял няколко пъти с кон целия фронт. При известието, че оранжевогвардей­ците на Георги Кочев са спрели напредването си почти в района на окръжната болни­ца, без за това да е издадена заповед от Главната квартира, той заминава веднага да проучи и отстрани появилите се причи­ни. Когато се връща в чифлика му предават писмо от Ал. Об­бов, който е заминал в посока към Сомовит. Пристигналата артилерия по жп линия откъм София започва да обстрелва въстаниците още след обед на 11 юни и продължава до къс­но през нощта. Това убива и последните надежди на селските отряди за успех и те отстъпват.

Рано сутринта на 12-ти юни, когато живият обръч около Плевен вече не същест­вува и новите властници за­почват своя кървав пир, Цоно Матов преминава в нелегал­ност. Слага се началото на една тежка и изпълнена с несигур­ност за живота му година на дълбока нелегалност. Но това в същото време е и периода на пълна и категорична пре­оценка на целия му живот, преоткриване на истински­те приятели и врагове. Пре­дизвикват размисъл и оценки­те, които получава Цоно Матов, заради участието си в Юнското антифашистко въстание.

Има сведения, че когато Александър Стамболийски научил за въстанието в Плевен и че начело е Цоно Матов, той много се зарадвал.

Димитър Драгиев чрез своя вестник „Земеделска правда“ пише, че заедно с Оббов е „из­бягал и неговият главнокомандуващ Цоно Матов, който се бе уж обявил против правителството на Стамболийски, а на 9 юни взел оръжие да го за­щищава“.

В интервю пред в. „Утро“ би­вшите министри Марко Тур­лаков, Константин Томов и Христо Манолов заявяват:

„Някои ни обвиняват, за­гдето в нашата група беше попаднал Цоно Матов, който ве­дно с Оббов се опита след 9 юни да устройва бунтове и два­мата дори се обявиха главнокомандващи.

Това те са сторили на своя глава, от екзалтация: никой от нас нито ги е натоварвал това да вършат, нито се е солидари­зирал с тях. Матов биде приет в групата ни само, загдето бе отчаян противник на Стамбо­лийски. Какво е имало пък меж­ду него и Оббов не мога да знам.“

Никак не пестят жлъчност­та си към Цоно Матов и хората около „Зора“, „Дневник“, „Пря­порец“, „Епоха“, „Независимост“, „Камбана“. Органът на нацио­нал-либералната партия „Не­зависимост“ пита: „Где е Цоно Матов?“ и го нарича преда­тел. „Пряпорец“ в три бележки: „Един от изключените“; „За на­следството на Стамболийски“ и „От един дол“ обвинява Цоно Матов в това, че уж бил изключен от Стамболийски из редо­вете на БЗНС, а го защищавал с оръжие на 9-ти юни. Те не знаеха как да си обяснят такава необикновена постъпка и как да я тълкуват. Затова пък я изтъл­куваха и оцениха безпогрешно единнофронтовците-земедел­ци Димитър Грънчаров, Петко Д. Петков и Николай Петрини във в. „Народна защита“.

„Цоно Матов е жив! Друга­рят Цоно Матов, който в един решителен момент се яви на страната на народа и с това доказа, че е идеален и велик бо­рец на Земеделския народен съюз, е жив и се намира в Швей­цария. Пожелаваме му здраве и по-скорошно виждане!“37

Горните оценки не се нужда­ят от коментари. Нужно е да се добави само следното: след не­предвидена случайност Цоно Матов е разкрит от полици­ята и на 24 юни е откаран от родното му село в Плевенския окръжен затвор, тъй като от процесите той има Две присъ­ди — 15 години и доживотен строг тъмничен затвор.

Освободен от затвора срещу парична гаранция и декларация, че се отказва от политиче­ска дейност, Цоно Матов още в началото на месец март замина­ва за София. Включва се активно в борбата за обединяването и укрепването на БЗНС. Застава определено на страната на един­нофронтовското крило, въз­главявано от Димитър Грънча­ров и Николай Петрини. Като редактор на в. „Земеделско зна­ме“ (на мястото на отказалия се да изпълнява тази длъжност К. Томов) Цоно Матов пише ре­дица програмни статии: „Днеш­ното Постоянно присъствие“, „Към устава“, „За съюзното единство“ и други. Особено ин­тересна е статията „За съюзното единство“, от която е запазен в чернова един от оригиналните варианти. Насочена е определе­но срещу задграничното земе­делско правителство и групата на Коста Томов. Представлява интересен документ за докрай запазената принципност, сме­лост и честност на Цоно Матов към съюзните и държавните ин­тереси. Че той е бил между най- изявените единнофронтовци няма съмнение. То бе доказано най-вече с убийството му.

Съобщенията в „Утро“ и ос­таналите вестници, са съвсем ла­конични.

„На 1 юни 1925 г., по пътя между Плевен и Ловеч, при опит за бягство бе убит бившият зе­меделски народен представител Цоно Матов.“

Останалият текст е избелен от цензурата. Повече не е било и необходимо. Хората от народа разбираха, че към редиците на безсмъртните е прибавено още едно име.