Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 24 (13 юни 2023) ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ

ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ

Е-поща Печат PDF

 

Животът през XXI век все по-убедително доказва теоретична­та максима, че фаши­змът е последното убежище на буржоазията и капитализма.

Дошло е времето, в което и буржоазията, и капитализмът да търсят вече последно убежище и спасение. Защото техният исто­рически край е настъпил и сега е време, в което ще трябва да се до­изживеят, преди да изчезнат. Но те не могат просто така да се оставят да приключи пътят им в исто­рията. Това означава гигантско пренареждане на държави, начин на производство, на търговия и преразпределение, на цялото све­товно устройство. Необходимо им е най-малкото да намерят ня­какво укритие или поне начин и механизъм, за да отклонят гор­чивата чаша, която им е поднесена, за да я пият и изпият до дъно.

Последната им надежда е във фашизма!

Не е случайно, че фашизмът се роди в края на Първата све­товна война. Той се прокламира като израз на недоволство и не­съгласие с резултатите от сключения от победителите мир и пре­начертаването на световната политическа карта. Фашизмът бе гласът на реваншизма и решителната воля на победените да се реабилитират и отново да заемат мястото, което смятат, че ис­торията им е отредила завинаги.

Но всъщност той бе остра и непримирима реакция на ради­калната трансформация на капитализма, в която той изгуби защитните си сили, усещането си за опасност и невъзможност­та да удържа недоволствата и надигащата се съпротива на бе­дните и онеправданите. Той не можеше да се откаже от тази тран­сформация, която вливаше в изпосталелия му организъм нови сили и умения.

трябваше да намери на­деждна замяна на овехтелите принципи, които го изведоха от Ренесанса и бяха оформе­ни словесно и прокламирани от буржоазните революции през XVIII век в Европа за сво­бода, равенство, солидарност и братство. В новото си състоя­ние капиталът не търпеше да го възпират подобни ограни­чения, понеже му пречеха да се развихря и триумфира по це­лия свят.

Новата формула бе намерена в идеологията и практиката на фашизма и националсоциали­зма. Те бяха идеология и прак­тика на победените от побе­дителите Италия и Германия, но очевидно щяха да обслуж­ват и самите победители, кои­то предстоеше да се сблъскват малко по-късно с новите реал­ности. Защото колкото и илю­зорни и негодни за приложения в буржоазния свят да са прин­ципите и лозунгите на буржо­азните революции, те бяха все пак някакъв мехлем, с който бедните и онеправданите на­мазваха физическите и поли­тическите си рани и се залъг­ваха, че един ден ще стане въз­можно те да бъдат приложени в устройството на света, което те щяха да установят.

Капиталът и буржоазията не можеха повече да си позволяват пролетариатът да се залъгва с принципи, които приемаше за истини. Защото те му дава­ха сили и се обръщаха срещу системата, която трудно удър­жаше целостта си. Още повече след като в Русия бе извърше­на социалистическа револю­ция.

За капитализма обаче бе още рано да се откаже от принципите, които му позво­лиха да събори аристокраци­ята и да триумфира в исто­рията. Затова трябваше да се убеди, че фашизмът именно е неговото убежище и в крайна сметка някакво спасение – или поне отлагане за достатъчно дъ­лъг срок на неговата смърт. За­това внимателно наблюдаваше какво става в Италия и Герма­ния, мълчаливо се съгласяваше с процесите там и подтикваше все повече и повече водачите на тези държави да ескалират своята агресивност и да про­верят силата на идеологията и политическата практика в стълкновение със СССР.

Едрият капитал охотно и щедро финансираше бъдещата война и световния триумф на фашизма и националсоциали­зма. За него бе очевидно и без­спорно, че войната против со­циализма и Съветския съюз е спасението му. Затова му бе не­обходима политическата под­крепа на буржоазните държа­ви. И тя щеше да бъде дадена, ако Хитлер не бе посегнал на един от най-важните прин­ципи на геополитиката: зони­те на влияние на великите сили. Хитлер искаше този принцип да бъде ревизиран в негова полза. Но беше все още недостатъч­но силен, за да извърши тази революционна по своята същ­ност ревизия, която щеше до отнеме почти цялата сила на За­пада и да извади света от него­вата примка.

Имаше и още нещо. Все още беше твърде рано т. нар. „буржоазна демокрация“ да бъде отречена и заменена с бур­жоазната диктатура, както пред­лагаха фашизмът и националсо­циализмът. Необходимо бе най- напред да се притъпят социал­нополитическите конфликти, като се обезсили пролетари­атът и се компрометира со­циализмът и комунизмът като идеология и социалнополити­ческа и икономическа прак­тика. Пролетариатът трябваше да бъде лишен от класовото си съзнание и да се превърне в по­корен роб на удоволствията и имагинерния успех, за да не се съпротивлява и да няма претен­ции за власт и справедливост.

Затова временно идеологи­ята на националсоциализма и фашизма бе заменена с нео­либерализма и с естетиката на постмодернизма.

Това бе сторено. Рухна со­циализмът, а СССР и светов­ната социалистическа система се разпаднаха. Формира се нов тип личност. Всичко бе извър­шено, както бе планирано.

И тук се случи нещо съвсем непредвидено: вместо да въз­дъхне облекчено и да прежи­вее истинска и не затихваща радост от случилото се, капи­тализмът изведнъж навлезе в невиждана преди икономи­ческа, социална и политиче­ска криза. Тази криза показа, че той е изпаднал в несъстоятел­ност и че краят му се приближа­ва. Поразяващата социализма и Съветския съюз ръка на неоли­берализма се стовари и върху капитализма и по същество го разруши.

Но и му отвори очите, за да му покаже къде е неговото по­следно убежище. И го поведе към него.

Всъщност, неолиберали­змът е вариации върху темите на фашизма, за да формулира фашистката идеология по мал­ко по-благ начин, да й придаде порядъчен вид, като гримира същността й със залъгалките за успех, забавления, лесни пари, златен милиард. И като уж изва­ди от смисъла му физическото насилие и терора. Но само „на уж“ и като не говори за тях като за необходимости в политиката и запазването на властта.

Неолиберализмът е духов­ният брат на фашизма и на­ционалсоциализма и също като него, но малко по-прикри­то и иносказателно лишава чо­века от способността да раз­мишлява и да се съпротивля­ва, да мисли за проблемите на обществото. Блокирани са умът и разумът, за да бъдат изцяло подчинени на масовата идеоло­гия и едничката истина. Каз­ват, че няма да те измъчват и на­силват, а всъщност те обезсил­ват и ти сам се оставяш в чуж­ди ръце, за да правят с тебе, каквото си поискат. Лишават те от род, народ, отечество. Убеждават те да се откажеш не само от своята духовна и съз­нателна същност, но и от фи­зиологичната ти природа. И представят това тихо и перфид­но насилие като свобода да раз­полагаш със собствения си жи­вот, защото всичко е позволе­но.

Една от най-важните харак­теристики на днешния фаши­зъм е поставянето под пълно подчинение на всички сред­ства за масова информация – при това при наличието на тек­стове от Конституцията и ре­дица закони, че в държавата е гарантирана свободата на ин­формацията и изказването на мнения. Контролът на властта се проявява под различни фор­ми – особено чрез филтрира­не на информацията, на чуж­дите информационни канали, смятани за враждебни, и толе­риране на тези, които разпрос­траняват удобни за властта съ­общения, коментари, инфор­мация. Рязко се засилва репре­сивната функция на държавата именно в тази сфера.

Тук трябва да се добави и устройството на системите на образованието, култура­та и здравеопазването, които трябва да дискредитират тра­диционните морални, нрав­ствени и естетически ценнос­ти и да оправдават насилие­то, аполитичността, цинизма, профанацията, личността, родолюбието и стремежа към равенство и справедливост, посредствеността и денацио­нализацията на държавата.

Властта се идеологизира и нейната идеология се изпълва с фашизъм и антикомунизъм.

Тя е убедена, че с тях ще ус­пее да овладее недоволствата и надигащата се (за сега хао­тична) съпротива срещу нея.

Фашизмът е още тотал­но овладяване на личния жи­вот на човека и внушаване на страх от насилие и наказание за каквато и да било форма на недоволство и съпротива.

Докато капитализмът под­държа в себе си илюзията, че защитен от близка смърт и разложение, фашизмът ще продължи да бъде по-малко активен и афиширан. Но усе­ти ли болезнено някаква опас­ност, веднага ще бъдат откаче­ни натегнатите му пружини, които сега го сдържат. Мо­щта му е достатъчно голяма, за да бъде постоянно укротя­вана. Нищо чудно в един нео­чакван момент да се отприщи и да овладее властта, за да за­почне сам да се разпорежда и налага своя ред и морал. Този момент е неизбежен, а е и ста­рателно подготвян. Все още се търси повод, за да се отпри­щи стихията.

Но повод лесно се намира. Особено когато застрашените не усещат и не осъзнават заплахата срещу себе си…