На 9 май се навършиха 78 години от края на Втората световна война в Европа и победата във Великата отечествена война на Русия и съветските народи над нацистка Германия. И въпреки, че много е писано и изговорено, има измерения, които правят все по- неизменен интереса към този световен катаклизъм, поуките от който би трябвало да държат паметта на човечеството винаги будна. Заради болезнените ориентири към днешния ден. И бъдещето на света.
Холокост е дума взета от гръцкия превод на Библията и означава жертвоприношение. Тази дума допълва сакралния смисъл на понятието хакатомба и по силата на неизброими факти и обстоятелства най-пълно изразява обобщеното разбиране за геноцид.
Не ми е известен етническият произход на сенатора от САЩ Линзи Греъм. Американец много отдавна не е народност, а професия. Може би за него това наистина да звучи гордо, но по нашите географски ширини да си човек, е все пак много по-важно. Думите тук все още имат значение! И дори хитлеристите са разбирали това и не са си позволявали да назовават открито своите чудовищни планове за изтребление на цели народи. Използвали са ефимизми, като например „окончателно решение на еврейския въпрос.“ Сложно и както се вижда, в значителна степен неясно. И макар, че с немска акуратност са осчетоводявали смъртта, не са си позволявали „възхитителната хуманност“ да обявяват ефективността на тогавашната германска марка в това отношение. Така че изрази като „Руснаците умират“ и „Никога не сме харчили парите си толкова добре“, показват не само непознаване на историята. Те са преди всичко израз на безпредела на една арогантност, която всекиминутно ражда отвращение от т.нар. атлантически и европейски ценности – все качество на политиката, за която би трябвало като истински американец, да държи сметка г-н Линдзи Греъм. Защото кому другиму хегемонът би възложил отговорността за величавия образ на Новия Рим? На местните пирании на русофобията? Отнюд! На тях им дай задачата да ръфат грантове. В това отношение те нямат наяждане. Но както се знае, нищо на този свят не остава без отговор. На думите на сенатор Греъм отговори почти през рамо, кратко и ясно, Мария Захариева, говорителят на Министерството на външните на Русия. Отговори, както се отговаря на човек, който дори не заслужава да бъде презиран.
Но по-пълно и по-аргументирано от нея това е направил неговият знаменит сънародник Теодор Драйзер. Големият писател и хуманист е поел наистина възхитителния риск да изобличи ефективността и скверната роля на американския долар в машинациите срещу Русия, при създаването на мощната германска машина на смъртта, в каквато бе превърнат Третият райх. Пак със същата цел – да умират руснаци!
Синеоките наследници на тевтонските рицари не смятаха славяните за хора. С това се обяснява почти тоталното изтребление на руснаците, попаднали във военен плен, както и необяснимата жестокост на немските „стопани“ на военната лагерна администрация: каторжен труд, глад и показна изобретателност в нечовешките издевателства! Като резултат е постигната невиждана ефективност на „човеколюбци“ като д-р Менгеле. Как да не се възхити от всичко това сенатор Греъм? Нима не са постижение умъртвените 3 милиона и 330 хиляди военопленици? Нима са много 7 милиона и 400 хиляди избито гражданско население и още 4 милиона и 100 хиляди към тях, умрели от невижданото „любвеобилие“ на синеоките рицари. „Уау“ – какъв добър пример за днешните бездарни укронаследници!
В началото на жестокия ХХ век големият руски поет Александър Блок написа „Русия, в кърви умита“. И в тези думи той успя да побере цялата вселена на незаспиващата фантомна болка във всяка руска душа.
Сенатор Линдзи Греъм бръкна безпардонно и грубо в тази светая светих на руския човек. Твърде богохулно, сенаторе! Вие сигурно знаете какво е изписано върху банкнотата от един долар, но изглежда не ви е ясен изписания благослов на челото на всеки руски войник: „Бог с нами!“
Неразумно, сенатор Греъм! Неразумно!
