Нова Зора

Както се оказа, за последни­те сто и няколко години в хазна­та на Ротшилдови са влезли не само 48,6 тона руско злато, даде­но през 1913 г. от Николай II за създаването на Световен финан­сов център. Веднага след края на Втората световна война страни­те победителки са поделили по­между си заграбения в завла­дените страни златен запас на Япония, който се е съхранявал във Филипините.

– Там е имало около 65 хил. тона, които са били поделени на четири части. 17 хил. тона е трябвало да бъдат дадени на Съветския съюз като на стра­на, пострадала от военните действия на източния съюз­ник на Хитлер. Има докумен­ти за това злато, те са запазени в архивите. Големият въпрос е защо Сталин не е прехвър­лил тези кюлчета в СССР? Ве­роятно, в началото е имало чис­то технически проблеми, след това е започнала Студената война, а на 100 км от Мани­ла е възобновила работата си американската военномор­ска база Subic Bay. Принуди­телното извозване би могло да предизвика въоръжен сблъсък с американците. Пък и самото злато като метал не е предста­влявало голям интерес. Да бъде предложено на международ­ния пазар би означавало цена­та му да падне до минимум, като държавата спечели от това не­значителни парични средства. А за обезпечаването на рублата то просто не е било необходи­мо. По онова време емисията на съветската парична едини­ца се е определяла не от ФРС или от т.нар. резерви на злат­ната валута, както е сега, а от необходимостта за развиване на икономиката. Обемът на па­ричната маса е била определя­на от Министерския съвет спо­ред разчетите на Госплан (Дър­жавния планов комитет) – казва Сергей Желенков, който проуч­ва историята на руските златни запаси от царско време до ден днешен.

Следващите съветски ръко­водители, вкл. до Юрий Андро­пов, също не са се замисляли особено за „приватизирането“ на 17 хил. тона японско злато. Голямата политика е изкуство на възможните компромиси.

Маневрите като прикритие

Отделна тема е разгово­рът за железния чекист и поет Юрий Владимирович Андро­пов. Както твърди Желенков, Генералният секретар на ЦК на КПСС след продължител­ни преговори с американците, успява да получи достъп до японските златни резерви. Но не за държавния бюджет, а уж за нуждите на Руската право­славна църква.

„Решили да не пренасят кюл­четата от Филипините, но със съгласието на САЩ и съюзници­те му срещу това златно обез­печение на 12 януари 1983 годи­на били открити 468 сметки по целия свят. Колко процента лихва там вече се е натрупала – не се знае. Пазителят на тези средства е някой си Тянников, живеещ в Манила. Наричат го глава на международната фи­нансова група, която легализи­ра парите на диктатори и на различни престъпни групиров­ки. Освен това го наричат „чер­ния трейдър“ на ФРС. Разграб­ването на златния запас към края на съществуването на Съ­ветския съюз и в началото на нова „демократична“ Русия е отделна тема. В него са замесе­ни офицери от групата, нарече­на „Z“ и създадена от Андропов още по времето, когато той е бил председател на КГБ. Члено­вете на тази група са изнасяли от страната неописуемо коли­чество ценности, включително и милиарди долари в брой. Сега някои от оцелелите „зетовци“ ръководят непублични финан­сови тръстове в Европа, САЩ и страните от Югоизточна Азия. Други вече не са живи.

Заедно с царското и фили­пинското злато, а също и 5-те хил. тона от съветския златен запас, които били пренесени в САЩ през есента на 1983 година, в принадлежащите на Ротшил­дови банки се намират над 70 хил. тона наше злато. Това е само количеството, за което има документално потвържде­ние. Разбира се, можем да опи­таме да си го върнем. Но трябва да се създаде комисия с държав­ни пълномощия, която би могла да защити пазителите на доку­ментите“, – казва Желенков.

Както твърди историкът, половината от съветския зла­тен запас била натоварена на американски кораби по време на военно-морските маневри на съветския ВМФ „Океан-83“ (септември 1983 г.) в Индий­ския океан. В тях, което е ря­дък случай, взели участие око­ло 40 кораба на съветския тър­говски флот.

Интересното е, че ориги­налите на по-голяма част от международните договори, сключвани от Съветския съюз и неговите „вероятни проти­вници“, включително и доку­ментите за въпросната афера, са изчезнали от архива на ЦК веднага след августовските съ­бития от 1991 година. А някол­ко месеца по-късно в обедине­на Германия се появява много висок партиен „чин“ от Меж­дународния отдел на Централ­ния комитет. Казват, че лич­ното му напускане на страната и светкавичното пресичане на съветската граница в района на Брест без гранична и митниче­ска проверка на седемте „тира“ „Совтрансавто“, осигуряват едни и същи хора от създаде­ното вече Министерство на сигурността на РФ.

Между впрочем, останала­та половина от реалния зла­тен банков запас на СССР – малко повече от 5 хил. тона – са се опитвали да намерят хората на първия президент Борис Елцин, когато са откри­ли почти нула – само 240 тона – в златните сметки на руска­та Държавна банка. Привлекли дори детективската агенция Kroll, като й платили милиони долари под предтекст, че издир­ва „златото на партията“, но – уви…

Златната зависимост

През 1969 година, буквал­но година и половина след ан­тидоларовия демарш на де Гол (той поискал рязаната амери­канска хартия да бъде смене­на с конкретно френско злато), практически всички водещи световни държави се споразу­мели да фиксират обема на своя държавен банков златен запас („ЗЗ“). Съветският съюз заявил, че неговият „ЗЗ“ възлиза на мал­ко повече от 10 хил. тона. Моти­вацията за разкриване на злат­ния запас е била проста – тогава всички водещи световни валути все още са имали златно обезпе­чение, което опростявало меж­дународните плащания. А СССР търгувал не само с нефт, газ и други суровини, както е днес. И за него паритета на разплаща­нията била крайно важна.

Между другото, в онзи мо­мент ние бихме могли окон­чателно да провалим долара в качеството му на единстве­на международна валута, като започнем да продаваме своите стоки за т.нар. преводна руб­ла. За това е настоявал Алексей Косигин. Но Леонид Брежнев, вече набелязал „разведряване на международното напрежение“, отказал в присъщата му груба форма.

Но това била само първа­та крачка. На 15 август 1971 г. президентът на САЩ Никсън в словото си по националната телевизия обявил за времен­ната забрана за конвертира­не на долара в злато. Златното обезпечение на главната све­товна валута се сринало. Све­тът минал към епохата на пла­ващите валутни курсове.

Шест години по-късно – през 1977 г., седем високопос­тавени съветски партийни чиновници (двама от тях са живи досега и са в добро здра­ве) подписват с представите­ли на Международния валу­тен фонд и Световната бан­ка (разбирай – с Ротшилдови, които не крият, че стоят зад тези уж международни органи­зации) пакет затворени спора­зумения. Сред тях – и деклара­ция за постепенно отказване от икономически суверенитет чрез ограничаване емисия­та на националната валута – пълноправната съветска руб­ла. Оттук нататък Държавна­та банка на СССР ще печата не такова количество рубли, кол­кото са необходими за разви­ване на икономиката, а в на­мален вариант. Приближавай­ки се лека-полека към обема на вътрешната парична маса в съ­ответствие с обема на златни­те си валутни резерви. Имен­но тогава започва западането на съветската икономика. По същото време е задействан и механизмът за крах на Съвет­ския съюз. И макар споразуме­нията да са сключени за срок от 25 години, СССР се срива по-ра­но.

Докато САЩ никой не ги ограничава. Оттук – и аме­риканският скок в науката, в производството на стоки за масово потребление, в разви­тието на ВПК на САЩ и над­преварата във въоръжаване­то. Те са можели да си го позво­лят, ние – не, заради ограниче­ната емисия на рубли.

Адвокатът на „императрицата“

Първи такава възмож­ност озвучава бившият кмет на Санкт Петербург Анато­лий Собчак. Без да дочака края на всички съдебно-медицин­ски експертизи и решението на Държавната комисия за иден­тификацията и погребване­то останките на царското се­мейство, той връчва на Ма­рия Владимировна свидетел­ство за смъртта на Николай II. А след като изборите за кмет на града печели Владимир Яковлев, става техен личен адвокат. (На т.нар. „наследници“ на руския престол Мария Владимировна Романова и сина й. – Б.пр.). Зли­те езици твърдят, че дори дъ­щеря му Ксения била сгодена за сина на Мария Владимировна – Георгий. Но това е лъжа, разби­ра се.

„Свидетелствата за смърт са важни от гледна точка на закона за престолонаследяване­то – без тях разследването и реабилитацията на Николай II и царското семейство са били невъзможни. В началото на ок­томври 2008 г. президиумът на Върховния съд на Руската феде­рация най-накрая реабилити­ра разстреляните Николай II, жена му и децата му. Фактиче­ски узаконявайки по този начин претенциите на Романова за престола“ – напомня истори­кът Желенков.

Впрочем, единственият ви­сокопоставен руски чинов­ник, заверил с подписа си за­ключението на Държавната комисия за автентичността на останките на Николай Рома­нов, е бил убитият по-късно Борис Немцов. РПЦ и досега не е признала официално тяхната автентичност. Оттогава пълно­ценният Поместен Събор не се е събирал.

Докторите Менгеле от банката на Русия

Само някой ленив опозицио­нер днес не охулва политиката на Централната банка на Ру­сия, вдигнала основната лих­ва до 15% и обрекла страна­та на мизерстване. И, впрочем, напразно я хули. Г-жа Набиу­лина действа строго в рамки­те на закона за същата тази ЦБ. Който и да се озове на нейно място: Иванов, Петров или Си­доров, той ще е принуден да се държи по същия начин.

В началото на 90-те г. на ми­налия век, когато правителство­то гъмжеше от американски съ­ветници, те „помогнаха“ да се напише закона за ЦБ. В него е залегнала пълната незави­симост на Банката на Русия от всички разклонения на ру­ската власт. После тази точка бе подкрепена в още две глави на Конституцията. За да бъде на­пълно закована. Тайните спо­разумения от 1977 година ста­наха явни.

Частната фирмичка – банка­та на Русия, а по-точно – ФРС- овския й филиал, може моно­полистично да емитира рубли точно на сумата, която получи на сметката си от продажбата на чужда борса срещу чужди пари – долари, фунтове, евро, йени и т.н. – на природните си богатства. Нефт, газ, въгли­ща, метали и пр. И точно на та­кава сума ще пусне рубли. Пад­не ли печалбата от черно зла­то – пада и обемът на парична маса вътре в страната. Няма с какво да се изплащат пенсии, заплати, помощи за безрабо­тица. Няма с какво да се плаща на военните заводи, които про­извеждат оръжие. Няма с какво да се купуват лекарства, меди­цинско оборудване, хранител­ни продукти – здравейте, глад­ни 90 г.! Като са се вдигнали це­ните – е, хайде да отпуснем мал­ко на хората по бедност, че да не умрат от глад. В никакъв слу­чай да не се финансира ико­номиката, да се дават пари на правителството – законът не го позволява. И всички позова­вания на възможното покачване на инфлацията, сриването на рублата – не са нищо друго ос­вен залъгалка за доверчивия из­бирател. Това, разбира се, е мно­го груба схема, но тя дава въз­можност да се разбере в какъв капан, по-точно – в каква ко­лониална зависимост е влязла страната. В закона за ЦБ има още редица подобни нюанси. Включително – за пълната без­наказаност на деянията й.

Докато господарите на жи­вота – преди всичко САЩ и големите европейски страни – нямат такива проблеми. Те могат да печатат колкото си искат свои пари, без да се до­питват до световното мнение.

„Финансовата система на която и да е страна може да бъде сравнена с кръвообраще­нието в човешкия организъм. Ако има кръв – човекът е жив. Ако няма – той е умрял. Има­ше такъв престъпник – доктор Йозеф Менгеле. Сред провежда­ните от него опити върху за­творници от концлагерите е имало опити с минимално жиз­нено необходимо количество кръв за организма. Източват – после малко вливат. ЦБ на Ру­сия под диктовката на ФРС на САЩ повтаря същите опити, вече в мащабите на една огро­мна страна. Животът у нас трябва едва да мъждука“ – кон­статира Желенков.

Според събраните от него данни, „в самото начало на ХХ век Ротшилдови са запланува­ли да преместят операционни­те центрове на ФРС на САЩ в други страни“. „Главният цен­тър трябва да се премести в автономната област на Ки­тай Макао. Впрочем, действия­та по това се развиват с пълна сила. Държавите могат да водят търговски войни помежду си, а транснационалните финансо­ви корпорации стоят над тези дребни дрязги. Планира се в Русия да бъде създаден един от дублира­щите центрове. До тогавашния глава на Централната банка на Русия Сергей Игнатиев дори е из­пратено официално писмо от някой си „хранител от РФ в G-48“ с псевдоним Северино. В това писмо той предлага да се отбло­кират две парични (№4302011 и №009100050-5) и една метална сметка (№1109879), които ФРС е открила в Централната бан­ка на Русия. Общата сума на ак­тивите по тези сметки се оце­няват в същото това писмо на 2,219 трилиона долара. Разбло­кирането на сметките е било необходимо за създаване на дуб­лиращ център на ФРС. Но по ня­какви причини това не става. На пръв поглед – ето ги спаси­телните инвестиции във време­то на санкции. Вземай, влагай в развиване на промишлеността, в строителство, в технологии. Развивай страната, измъквай я от колониалната зависимост на „партньорите“. Обаче не може, ЦБ ще покаже среден пръст на всеки, включително и на държав­ните органи. И най-главното е, че всичко е според закона“ – каз­ва Желенков.

Както уточни за „АН“ събе­седник от апарата на Държавна­та Дума, работил там повече от 15 години, „законопроектите за национализация на ЦБ, опреде­лянето на валутния курс и обе­ма на емисиите на национална валута бяха внасяни от прави­телството на Русия на няколко пъти. Но те дори не стигаха до обсъждане на пленарните засе­дания, отхвърляха се още в на­чалото от профилните коми­тети. Главно с позоваването, че трябва да се променя Консти­туцията, а тя е свещена крава“.

Битката за души

Веднага след края на нового­дишната ваканция из кремъл­ските кабинети и кабинетите на Държавната дума започва да се разпространява някаква аналитична записка. Дават я за прочит при строги мерки сре­щу разписка: „запознат съм“. Данни за това кой я е подготвил не са посочени върху двете стра­ници на текста, но обикновено при запознаването с нея събесе­дниците сочат с пръст към не­бето. Това е равнозначно на из­раза от съветската епоха: „горе има мнение“. Читателите й раз­биращо кимат и слагат заврън­кулка на приложените страни­ци.

Показателно е, че с тази за­писка запознават не всички, а само най-влиятелните члено­ве на управляващата партия. Накратко същината й – да се подготви обединяваща всички руснаци церемониална фигура. Като такава е посочена вели­ката княгиня Мария Владими­ровна и нейния син Георгий. Първа стъпка трябва да стане подготвянето на обществено­то мнение за промяна на ру­ското законодателство за пре­минаване от президентска ре­публика към конституционна, по-точно – церемониална мо­нархия. Такъв един английски вариант: „кралицата царува, но не управлява“. Всички пълномо­щия по реалното управление на страната, според записката, се възлагат на министър-предсе­дателя. Процедурата по назна­чаването му и името на канди­дата не се уточняват.

Основният мотив на една толкова радикална стъпка се обяснява с това, че в случай на продължаване на политиката по омаломощаване на страна­та, масовите народни проте­сти ще са неизбежни: „ситу­ацията може да излезе от кон­трол“. Авторите на записката не изключват и провеждането на общоруски референдум, ес­тествено, организиран от Цен­тралната избирателна коми­сия. И оглушителното „да“, кое­то ще осигурят избирателите.

„Фактът по въвеждане на монархическа институция и на­следствено управление на стра­ната (царица Мария Владими­ровна и наследникът й Георгий) при реални лостове за управле­ние на подкрепяния от мнозин­ството жители на страната министър-председател, ще поз­воли по-безболезнено да се пре­одолеят върховите икономиче­ски натоварвания през близки­те десетилетия“ – гласи клю­човата фраза на записката.

Аргументът на историка Железнов

- Пиар-проектът „наследни­ците на Николай Романов Ма­рия Владимировна и великият княз Георгий“, както вече писаха „АН“, е сътворен и се финанси­ра от клана Ротшилдови само с една цел. След встъпването в правото за наследяване те тряб­ва да се откажат от всички претенции за царското злато, обезпечаващо доларовия мо­нопол на ФРС за световно фи­нансово господство.

Време е дълговете да се плащат – 2

В материала „Преди сто години с руски и китайски капи­тал е създаден ФРС на САЩ. Време е дълговете да се плащат“ от Александър Чуйков, който публикувахме в миналия брой, се разказва, че частната Федерална резервна служба на САЩ, коя­то принадлежи на клана Ротшилдови е била създадена с руско и китайско златно обезпечение. Тази публикация през 2015 годи­на буквално взривява властовите кръгове и започва голяма поли­тическа игра, в която „държавниците“ се опитват да създадат условията за връщането на парите, така необходими за разви­тието на страната във време на тотални санкции. В същото време лагерът на „ултралибералите-монетаристи“ рязко уско­рява развитието на сценария с условно име „На Русия й е необхо­дим нов цар“. Но да вървим поред.

*цитат от известната песен на Владимир Висоцки „Диалог пред телевизора“

спази видимостта за закон­ност на въпросните процеду­ри. Тогава, дори притежавайки всички необходими документи, ще е невъзможно да се обърне историята.

– Читателите имат много въпроси във връзка с обема на златото – 48,6 хил. тона. От­къде такива огромни цифри?

– Семейство Романови са били една от най-богатите царски фамилии в света. От Аляска и Руска Калифорния са били прехвърлени общо почти 26 хил. тона злато. В царската хазна се е съхраня­вало френско злато, получено като контрибуция след побе­дата над Наполеон. Към идея­та за създаване на руско-аме­рикански тръст са били при­влечени и най-едрите частни представители на златодоби­ва от империята.

– Ако Мария Владимиров­на бъде призната за наслед­ничка, тя ще получи всички документи за това злато…

– Това ще е катастрофа. Ма­кар че се извършват подобни действия. На 6 март 2013 годи­на в Успенския събор на Кре­мъл фактически се извърши коронацията на Мария Хохен­цолерн (с моминско име Рома­нова). Патриарх Кирил отслу­жи Божествена литургия в Патриаршеския Успенски съ­бор на Московския Кремъл в чест на 400-годишнината на Дома Романови според царския чин, публично я нарече „законна Руска Царица“, а баща й Влади­мир Кирилович и дядо й Ки­рил Владимирович – законни Царе и патриоти на Русия. На церемонията присъстваха цър­ковни йерарси и светски чинов­ници. Включително и ръководи­телят на ЦИК Владимир Чуров и депутатът от партията „Един­на Русия“ на Държавната дума Михаил Маркелов.

Думите на Светейшия Па­триарх не шокираха нико­го. Макар че дядото на Мария Владимировна е бил лишен от Николай от всички права вър­ху руския престол за това, че въпреки православните канони и законите на Руската империя, се е оженил за братовчедка си Виктория Мелита. Баща й пък е носел пагоните на обергру­пенфюрер от СС. Преди само­то начало на Втората светов­на война е поел командване­то на Корпуса на Император­ската армия и флот (КИАФ), възлизащ на 15 – 17 хил. щика. Също така в негово подчинение са били руско-френските добро­волци, воювали в дивизиите на СС „Валония“, „Шарлеман“ и в Датския корпус на СС.

Разбира се, синът, по-точ­но дъщерята, не носи отговор­ност за греховете на баща си. Но самата „царица“ е кавалер на Малтийския орден, чий­то глава назначава Римски­ят папа. Синът й Георгий също има звание от Малтийския ор­ден. А по устав православният човек просто не може да чле­нува в това католическо брат­ство. Клетвата за вярност към Русия те са положили на 9 ап­рил 1998 г. в Йерусалим пред Патриарх Диадор. Една годи­на по-рано в Ипатиевския ма­настир на г. Кострома, в който отначало е било планирано да се извърши това, тях просто не са ги пуснали православните енориаши, като са се хвана­ли за ръце и са им преградили пътя. Сега този подвиг трябва да бъде повторен.

Превод Надя Попова