Рашко СТОЙКОВ
Първите редове на това стихотворение всъщност са монолог на Хр. Ботев. Монолог, който поетът никога не е произнасял. Когато се раждаше стихотворението обаче, имах чувството, че чувам Ботевия глас. Имах чувството, че вековната трагична наша българска орис се опитва да ни говори с Ботеви думи. Че това са думите, които Войводата би искал да ни каже днес.
Простете дързостта ми да бъда протоколчик на тези думи. Аз само ги записах така, както кънтяха в ушите ми с тласъците на българската ни кръв.
1.
Кажи ми, кажи, бедний наро де,
чий плач съня ми до кост пробо де,
че пак се бу дя, че пак се мятам
без гроб в Балкана, без мир в душа та!
Чий плач е този? На сиро маси?
На продал брата, убил баща си?
Още вълкът ли стадото в оди?
Момци ли нямаш, или в ойводи?
Да си събера ли гнилите кости,
за да ти кажа, че жив съм още?!
Пък тогаз нека да си остана
без мир в душа та, без гроб в Балкана!
2.
Христо ле, Христо… Адаш на Христос!
Тоз, който падне ли?… Т оз!
Тоз вагабонтин, дето е писал
за чорбаджиите в лошия смисъл?
В Правдата кръстен, на страдущи бра т,
с гладните гладен, с разпна ти разпнат!
Дори да възкръснеш, не чакай Р одината
да те признае за „Мъж на г одината”.
От нови юнаци не ще се вредиш!
Но ти си в ойвода, ще им простиш.
Само не казвай, че още си хъш!
Псета и вълци ще викна т: „Дръж!”
Вихри ще г онят тръни в по лето.
И тебе с тръните - към небитието!
И някой Свирчо мног отиражен
великодушно за теб ще каже,
че подвигът ти е бил из лишен.
Ще ти покаже и как се пише!
Туй вече няма да издържиш!
Както псувните
срещу комунарите на Париж,
както ръждата, разяждаща кости,
както нашите и чужди г ости…
И ще чу ят тогаз „патриотите”
всичко, що мислиш за идиотите!
3.
Тоз, който падне в бой за св обода…
Не за св обода днес пада наро да!
Пада за къшей, пада от бо лест,
пада от стиснала сърцето му г орест.
Пада не за майка Р одина,
а от жал за деца та си по чужбина!
Пада, замаян от то лкоз дърдорене.
Пада под толкоз кумири съборени.
Пада и чака с овча та вяра
да му по жали кожата звяра!
Жалят ни, жалят - зв яр и приро да!
И само оня брада т войвода
с мълнии цепи над нас небосв ода -
бесен от туй, че гине наро да
не за св обода, ах, не за св обода!
4.
Може това да са хъшов ски мисли -
всички ви искам св етли и чисти!
От всяка корист, подлост, лъжа
кръвта се ядно в жили вълнува.
Нямаме право да жив еем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако целуваш земя и жена,
с огнени у стни целувай!
Нямаме право да любим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Ако враждуваш, не е дребна вражда,
ако заплюваш, с кръвта си заплювай!
Нямаме право да мразим така,
сякаш Ботев не е съществувал!
Още са нужни мъ жки сърца.
Още България за правда жадува.
Нямаме право да у мрем така,
сякаш Ботев не е съществувал!
