Нова Зора

Преди малко повече от 30 години приклю­чи Студената война, с което светът влезе в нов еднополюсен етап от раз­витието си. България на прак­тика беше на страната на за­губилите войната, след която започна новият колониален режим. Режим, който ни беше представен за ново време на де­мокрация и свобода, но реално представлява колониален ста­тут от модерен вид. Режим, който е прикрит зад непрес­танни манипулации на обще­ството чрез установен ред на политически и медиен олиго­пол. Режим, който създава и употребява година след година чужди агенти за влияние и кон­трол в българската политика. Корупцията, лъжата и лицеме­рието бяха превърнати в норма на българския колониален по­литически елит. Утайката на об­ществото беше инсталирана на върха на държавата, а всеки из­носил се политически проект, по­литически образ, беше грижли­во заменян с нов такъв. И така вече 34 години. Една добре сма­зана система, която ни заблужда­ваше, че проблемът е в нас, до­като унищожаваше държавата системно и методично. Система, която смаза държавата ни, из­гони децата ни, уби родители­те ни, почти унищожи народа ни, докато лицемерно ни убежда­ваше, че това е най-доброто, на което България е способна.

Днес, от позицията на вре­мето, е елементарно за всеки нормален човек да осъзнае, че България беше подложена на геноцид и унищожение от страна на Съединените Аме­рикански Щати, които загра­биха една победена територия след края на войната. Устано­виха пълен контрол върху по­литиката на страната, превзе­ха медийната среда, създадоха неправителствения сектор, уп­равляват образователната сис­тема и покровителстват оли­гархията. При всеки опит за на­дигане на глава от народа ни, се заменят американските аг­енти в политиката, което пе­чели нови няколко нови години спокойствие за колониалния ре­жим. При всяко разочарование за обществото ни се увелича­ват апатията и безверието, кое­то направи осъзнаването на си­туацията почти невъзможно за нормалния човек.

Похватите на колониалния американски режим не се сме­няха през годините, вероятно защото работеха добре, поне до днес. България беше оставе­на на престъпните групировки през 90-те години, докато ЦРУ установяваше контрол и раз­даваше позиции на предатели­те от Държавна сигурност. Пре­датели и мутри, някои от които все още са тук, с нас, и днес, в тази зала.

В края на миналия век беше създадена и мрежата на Сорос и неговата фондация „Отво­рено общество“, която започна да създава лабораторните ус­ловия за отглеждането на об­ществен, социален и полити­чески елит, който да поеме до­унищожаването на българската държава на по-късен етап. По- късен етап, в който се намираме днес и лабораторни политици, които също са тук, с нас, в тази зала, в този час. Някои от тях са малко по-стари, други - съвсем пресни, но всички си приличат по едно – модерни еничари, кълнящи се във вярност на ев­роатлантическите ценности, забравили род и родина, праз­ни и плоски души, живеещи в страх, че някой ден някой ще натисне “Enter” и за тях. Гото­ви да закусват ежедневно в аме­риканското посолство за някоя година отсрочка на позорния им край. Мечтаещи да се прип­лъзнат като посланици в някое българско посолство зад гра­ница, за да избегнат куршум от системата. Системата, която ги създава, контролира, употре­бява и захвърля, когато са вече непотребни.

Звучи ли ви познато, господа, лидери на партии?!

За да не бъдем голословни е редно да дадем и някои от ярки­те примери, които са тук, днес, с нас, и олицетворяват образа на типичния американски агент в българската политика. Хора, отгледани в обществените ла­боратории на фондации като „Отворено общество“, „Америка за България“, „Ханс Зайдел“ или „Конрад Аденауер“.

Хора като Христо Иванов, чийто професионален път пре­минава през директор в една не­правителствена организация наречена „Институт за прав­ни инициативи“, която получа­ва над 3 млн. лв. от фондация „Америка за България“, а същи­ят напуска, за да бъде инстали­ран в правителство на Бойко Борисов! В последствие удобно е изкаран в опозиция, създавай­ки нов политически проект по­знат с името „Доносническа Бъл­гария“ по познатия американ­ски модел, с идеята да се бори с корупцията на ГЕРБ, която бит­ка не е нищо повече от борба за влияние между Прокопиев и Пеевски. Двама инсталирани местни, тъмни, балкански су­бекти, отново покровителствани от американското посолство. Иво Прокопиев, също щедро фи­нансиран от „Америка за Бълга­рия“ с над 8 милиона лева гран­тове, предоставени на неговата „Икономедия“. Една битка, която в последния месец се превърна в любов, а днес ще приключи и със сватба и „горчиво“ за полити­ческите младоженци.

Или хора като Бойко Бори­сов, по чудо оцелял в мутренски­те години в края на миналия век и добре преориентирал се към политиката. Човек, прегазвал и превземал всеки и всичко в продължение на повече от де­сетилетие. Човек, който и тук, днес, се налага да бъде пазен от НСО, защото има дебела папка със заплахи за живота му. Чо­век, който през 2010 г. публично беше наречен, цитирам: „Наши­ят човек на Балканите“ от тога­вашния шев на ЦРУ Леон Пане­та и не крие, че политическия му проект беше създаден с па­рите на фондациите „Ханс Зай­дел“ и „Конрад Аденауер“.

Младоженците в днешния театър не са много по-различ­ни.

Мария Габриел, която позна­ваме от изтеклото съдържание на дневника на Джордж Сорос в “DCleaks”, с контролираните де­путати от Европейския парла­мент. В този дневник е записано: „Мария Габриел е истински про­гресивна по убеждение и може да бъде убедена да върви срещу лини­ята на своята група, особено по социалните въпроси и по въпро­сите за джендър равенството“ – край на цитата. Идеален кан­дидат за премиер за предсто­ящото насилствено налагане на „Истанбулската конвенция“, след като Европейската коми­сия реши, че тяхното мнение е по-важно от законодателство­то и конституциите на държа­вите-членки на Европейския съюз.

От другата страна пък е Ни­колай Денков, който заедно с Кирил Петков създадоха НПО- то „Център за приложни изслед­вания и иновации“ и получиха 300 000 лв. от фондация „Аме­рика за България“!

Кирил Петков, един от учре­дителите на „Доносническа Бъл­гария“, но загубил местната бит­ка в партията, беше възкресен като младата надежда на аме­риканския колониален режим в последните 2 години. Образ, разчитащ, че нелепата усмив­ка ще компенсира разваления български език и лъжите. Об­раз, показващ безсилието на сис­темата да произведе нова качест­вена политическа маска доста­тъчно бързо. Образ, който с не­лепото си поведение показа на стотици хиляди българи това, което беше крито от тях в про­дължение на 30 години – фа­садна демокрация и марионе­тен колониален режим.

Това са само няколко при­мера, които показват как ра­боти колониалния режим и как създава чужди агенти. Но в българската политика е пълно с много повече предатели. Пре­датели, които трябва да бъдат изправени пред справедлив съд и осъдени за национално предателство и държавна из­мяна на Родината.

Българският народ има нужда от вяра, а тя може да бъде възстановена, само кога­то видим еничарите да поне­сат отговорност.

Това е истината и ще си поз­воля тук да цитирам Имануел Кант, който казва: „Ако истина­та ще ги убие, оставете ги да ум­рат.“

Драги сънародници,

обръщам се към вас, защо­то бяхте излъгани за пореден път по същия познат модел. Днес, повече от всякога, прози­ра задкулисният колониален режим, а самите американски агенти са пред очите ни. Не е нужно повече да търпим лъжа­та, лицемерието и предател­ството. Днес, наблюдаваме раз­пада на колониалната амери­канска система в България, но днес имаме и възможността да изберем свободата. Днес, ние, от „Възраждане“, сме тук, за да осветим американските агенти в България.

Тук сме, за да унищожим и сложим край на колониалния американски режим.

Тук сме, за да защитим и възродим България.

Тук сме, за да запазим мира в България.

Тук сме, за да превърнем България в силна, независима, обединена и благоденстваща държава.

Време е да върнем вярата на целия български народ!

Време ни е за Възраждане!

Да живее България!