Нова Зора

Повече от сто години Русия води необяве­на война. Война сре­щу световните фи­нансови кланове. За пълна и окончателна победа над нас се използват всички възможни методи: подкуп, шантаж, убий­ства. Малцина знаят, че Феде­ралната резервна система на САЩ всъщност е продукт на небезизвестния клан Ротшил­дови. И както се оказва, тя е съградена с руско злато.

„АН“ се срещнаха със Сер­гей Желенков, историк на цар­ското семейство, който вече над четвърт век проучва за­творени и отворени архиви, рови се в тях, среща се с по­томци на онези хора, които в края на ХIX – началото на ХХ век са се озовали в най-бурния кипеж на събитията.

Врагове не на живот, а на смърт.

Велика е била 1862-ата го­дина от Рождество Христово. Руската империя е започнала да се изправя от колене след пора­жението си в Кримската вой­на. В Новгород тържествено е от­празнувано Хилядолетието от основаването на Рус. Само пре­ди една година е отменено кре­постното право. Започнали са революционни военни рефор­ми. Александър II се сдобива със световна слава. Наричат го и оттук нататък винаги ще го на­ричат цар-Освободител.

В същото време, в дълбо­ка тайна, от всички краища на великата и обширна империя, със специален Указ на импе­ратора, към Крим и по-точ­но към Севастопол, се точат странни военни обози.

Обикновено това са една или две покрити коли, придружа­вани от петдесетина казаци- левенти. „В името на Царя“ – провикват се те, докато сменят конете в крайпътните страно­приемници. „Нима пак почва война?“ – кръстят се селяни­те. Всичко е далеч по-просто, в Крим пренасят златото на империята.

Чака го дълъг път – към планините на Испания.

В същото време, на дру­гия край на земята, в Аме­рика, бушува Гражданската война между Севера и Юга. Президентът-идеалист Ей­брахам Линкълн воюва там не само с робовладелците, но и с европейско-англий­ския банков клан Ротшил­дови, активно помагащи на Юга по указание на светов­ната интригантка кралица Виктория. В Лондон не оби­чат да си спомнят за това, но както се казва, Господ заба­вя, но не забравя!

„Александър и Линкълн ги сближава общата непри­язън към Ротшилдови, чи­ито пакостливи ръчички са се вкопчили не само в европейската, британска­та и американската иконо­мика, но и в международ­ната политика. Те вредят както на Вашингтон, така и на Петербург, изкупувай­ки на кило политици и са­новници от двете страни. Но държавите не са в състоя­ние поотделно да се противо­поставят финансово на един от най-едрите банкови кла­нове. Тогава двамата управни­ци решават да създадат съвмес­тен руско-американски тръст, благодарение на който да се подтикне динамичното ико­номическо развитие на двете страни. При това, както Алек­сандър, така и Линкълн, таят лични обиди към Ротшилдо­ви. И обратното – тези финан­систи са обявили американския президент за свой враг номер едно, заради отказа му да се съз­даде частна Централна банка на Америка и да се въведе зла­тен еквивалент на долара, при положение, че по-голяма част от световното злато вече е прите­жание на Ротшилдови, – про­дължава повествованието си историкът на царското семей­ство Сергей Желенков. Пока­зателно е, че Ротшилдови фи­нансират не само Юга през па­рижката си банка, но и Севера – през лондонската. Между­временно този клан се опитва да създаде и в Русия контролира­на от него Централна банка. Александър II проваля плано­вете им.

Руският монарх обаче не се ограничава само със съчувст­вие към презокеанския си брат по нещастие. По негово Висо­чайше разпореждане на аме­рикански бряг, а по-точно – в Сан Франциско, на 7 ноември 1863 г. пристига ескадрата на Руския атлантически импера­торски флот под командване­то на контраадмирал Степан Лесовски. След нея акостира и Тихоокеанската ескадра на ад­мирал Андрей Попов. С всичка сила по света отеква страхови­тото изръмжаване на руския император: „В случай че Ан­глия и Франция окажат военна или каквато и да е друга помощ на Юга, Русия ще смята това за обявяване на война.“ Лондон и Париж се кротват.

Докато текат тези между­народни игри, в Крим са стру­пани почти 50 хил. тона злат­ни кюлчета, предназначени за създаването на руско-аме­риканския тръст. С кораби на Руското дружество за пара­ходство и търговия (РОПиТ) златото, съпровождано от специална воинска команда, наброяваща 19 души, подбра­ни лично от Самодържеца на цяла Русия, е пренесено в спе­циално хранилище в плани­ните на Испания. Операция­та се ръководи от чиновника за специални поръчения, генера­ла от Министерството на въ­трешните работи и действите­лен статски съветник, Платон Кусков.

Но проектът за създаване на тръст се проваля. По вре­ме на театрално представление е убит Ейбрахам Линкълн. А няколко години по-късно, след поредното покушение заги­ва и Александър II. Злато­то остава в Испания. Слу­чайност ли е, че и двама­та врагове на Ротшилдови са били убити, откривайки пред клана път към светов­но финансово господство?

Николай II – баща- основател на ООН

За какви съвместни про­екти е ставало дума – вече не се знае. През годините ар­хивите са били изрядно „по­чистени“. Макар историци­те да твърдят, че някои ори­гинали от договорите меж­ду Русия и Америка до днес се съхраняват в личните архиви на някои от руски­те потомци на участниците в онези събития. В царски­те архиви те, разбира се, са се пазели. Но да не избързваме напред.

Във вторник, на 14 май (по стар стил) 1896 г. в Ус­пенския събор на Москов­ския Кремъл се извършва свещената коронация на руския престол на Николай II Александрович и импе­ратрица Александра Фьо­доровна. На трона се възкач­ва един получил прекрасно образование, честолюбив в добрия смисъл на думата, император. И макар до начало­то на Първата световна война да остават още цели 18 дълги години, Николай е разбирал, че е необходимо да бъде създа­дена наддържавна структура, която би помагала за изглаж­дането не само на политиче­ските, но и на икономически­те противоречия между дър­жавите. Само след три години – учете се, съвременни чиновни­ци! – по инициатива на Николай II в неутралната Хага се провеж­да Първата мирна конферен­ция. Освен въпросите за огра­ничаване на въоръженията на нея е утвърдено и решението за създаване на Хагския арбитра­жен съд. Принципите, залегна­ли в работата му преди повече от 100 години, се смятат и до днес за непоклатими. Втората конференция е свикана през 1907 г., също по инициатива на император Николай II.

„През 1904 г. група предста­вители на 48 държави (по ана­логия със съвременността би­хме могли да я наречем „G-48“) на тайно заседание в Париж се утвърждава процедурата по създаване на Международ­на финансова система (МФС) и Световен източник на па­ричната маса. Също така, след съгласуване с ръководители­те на другите държави-участ­нички в Хагската конферен­ция, по предложение на Нико­лай II, е решено да се създаде Лига на Нациите (днес тя се на­рича ООН). За осигуряване на търговски отношения между страните е взето решение на базата на Лигата на Нациите да бъде създаден единен Све­товен финансов център със собствена валута.

За създаване на „златния пул“ на Лигата на Нациите Ру­сия, чрез банкера на Дома, Ро­тшилд внася като „уставен ка­питал“ в МФС 48,6 хил. тона злато от съхраняваното в Ис­пания. Половината от него е из­пратена в хранилището Форт Нокс на територията на САЩ. А другата половина остава в подземните хранилища на ос­тров Майорка, който досега влиза в испанското автоном­но съдружие Балеарски остро­ви. Според документите обаче, подписани от страните, цялото злато би трябвало да се съхра­нява в Ню Йорк. Благодарение на тази доставка, руско злато в САЩ, през 1904 – 1912 г. Ру­сия получава правото на акти­ви в „златния пул“ на стойност 52 милиарда долара в злато“ – продължава увлекателния си разказ Желенков.

Но ротшилдовите финан­систи надиграват (или по-ско­ро – изиграват) на „златно­то поле“ и Николай, и други­те участници в конференция­та „G-48“. След като финансират избирателната кампания на американския президент Уд­роу Уилсън, те два дена пре­ди Коледа 1913 г., буквално го принуждават да им предос­тави като частна собственост Федералния резерв, създаден вместо Световната финансова система и изграден върху зла­тото на „пула“. Така, дялът от 88,8% на Федералния резерв до днес принадлежи на Русия, а останалите 11,2% - главно на китайски бенефицианти, ку­рирани от внука на последния китайски император от динас­тията Цин – Ли Джон.

Под защитата на Св. Серафим

„Сега от трите руски екзем­пляра на споразумението за зла­тото, вложено във ФРС (Феде­ралния резерв), на територия­та на страната ни се намират два. Единият – в тайник в Ни­жегородска област. Вторият – у високопоставен деец от съ­ветската епоха. Предполага се, че третият е в някоя от швей­царските банки, – смята Желен­ков. – В същото тайно скрива­лище край Нижний Новгород се съхраняват документи от цар­ския архив, сред които има и 12 „златни“, а по-точно, предвид тяхната история – „кървави“ сертификата. Ако те бъдат об­народвани, световната хегемо­ния на САЩ и Ротшилдови прос­то ще се срине, а нашата стра­на ще получи огромни парични средства и всички възможности за развитие, тъй като ще прес­танат да я държат за гърлото иззад океана“ – уверен е истори­кът.

Документите – в студиото

„Между Америка и Русия са били подписани споразуме­ния за предоставяне на наше­то злато не в качеството му на подарък, а – да го кажем така – под аренда. За срок от 100 години, които изтекоха през 2013-а. При това в споразуме­нията изрично е отбелязана точката, че годишният лихвен процент за използването на 48,6 хил. тона от златния за­пас съставлява 4%. Т.е., 4% го­дишно ФРС е била задължена да изплаща на Русия и Китай. Но истината е, че тези процен­ти не са били изплатени нито веднъж. Споразуменията са били изготвени в шест екзем­пляра, три от които са се съх­ранявали в Америка и три са били дадени на Русия.

Също така са били издадени 12 „златни“ сертификата (48,6 хил.тона) на предявител. Сер­тификатите са дадени на руския император. Той, от своя страна, ги предава на Григорий Распу­тин. „Причините за това не са ми известни, но Николай е почи­тал йеромонах Григорий като човек, равнодушен към мир­ските блага. Малко преди ри­туалното му убийство, Распу­тин като че ли предчувствайки смъртта си, ги връща на царя. А той, според една от версиите, ги разпределя на най-сигурните членове от семейството си, спо­ред друга – ги поверява за съхра­нение на кръщелника си Пьотр Николаевич Долгоруки“ – смята г-н Желенков.

Междувременно се разви­хря истински лов за тези сер­тификати. И как иначе – по принцип, който и да е от прите­жателите им би могъл да разру­ши финансовата империя на Ротшилдови. Между впрочем, в същото време докато в дома на князете Юсупови убива­ли Распутин, на ул. „Горохова“, където той е живеел, бил извър­шен най-щателен обиск. „Били изтърбушени дори тапицери­ите на столовете и креслата, разпорени възглавниците, раз­бити шкафовете“ – съобща­ват вестниците от онова вре­ме. Но естествено не намерили нищо – сертификатите отново били минали в ръцете на цар­ското семейство.

„Съдено ми е скоро да умра в ужасни мъки, но това ще е за спасението на скъпите ми цар и царица и за святата Рус.“ – пророкувал малко преди убийството си Распутин. Про­рочеството му се сбъднало.

Революцията като средство

Карл Маркс пише в своя „Капитал“: „Осигурете на ка­питала 10% печалба и той ще се съгласи да бъде употребяван всякак; при 20% той става ожи­вен; при 50% със сигурност е го­тов да си строши главата; при 100% прекрачва всички човешки закони; при 300% няма престъп­ление, което да не е готов да из­върши дори да го заплашва беси­ло.“ Пък тук, на масата, е сло­жена не някаква си печалба, а световното господство!

„След несполуката с Распу­тин става ясно, че ако не бъдат отстранени Николай и всич­ките му приближени, заплаха­та за ФРС и Ротшилдови ще си остане завинаги. През банко­вите къщи на братя Рябушин­ски, Полякови, Рафаловичи и Животовски (чичовци на Лев Троцки) е финансирана отна­чало Февруарската, а след това и Октомврийската револю­ция. Дясна ръка на Ротшил­дови в Русия е зам.-председа­телят на Държавната Дума, масонът и кадет Николай Не­красов. Той практически дири­жира всички банкови къщи, като им осигурява достъп до за­падни кредити благодарение на своите връзки. По-късно, през 1939 г., е арестуван. На раз­питите разказва всичко за фи­нансирането на Февруарска­та и Октомврийската револю­ции” (протоколите от тези раз­пити са засекретени и до днес).

„След първата революция семейството на император Николай II е заточено в То­болск. След втората – в Ека­теринбург. От Тоболск част от царските архиви, сред които са и трите екземпляра на ру­ско-американските спогодби, както и 12-те „златни“ серти­фиката, успява да изнесе и да скрие началникът на царската охрана Евгений Кобилински“ – продължава Желенков.

В хаоса на Гражданската война и последвалата я борба за власт сред съветската върхушка, на никой не му е до руското зла­то, скътано в американските хранилища. А и къде са доку­ментите за него никой не е бил наясно. Но към края на 30-те години на миналия век тема­та отново изплува на повърх­ността. Сталин прекрасно е разбирал, че страната е пред прага на нова голяма война. А всяка война означава финанси, финанси и пак финанси. Впро­чем според някои сведения, официално непотвърдени (ар­хивите практически са напъл­но унищожени по времето на Хрушчов), някъде около 1936- 1937 г. съветският представи­тел Вячеслав Молотов възна­мерявал да произнесе реч на заседание на Лигата на Наци­ите. И да огласи пред целия свят задълженията на САЩ към Съветската република. Това би предизвикало грандио­зен международен скандал. Но много „навреме“ – през 1939 г., СССР е изключен от тази меж­дународна организация уж, заради войната с Финландия. После се разразява Великата Отечествена. През 1953 г. уми­ра Сталин. И по темата за връ­щането на дълга отново настъп­ва мълчание.

Кови мангизите, докато са горещи

В следвоенния период и до разпадането на Съветския съюз, а също и в наше време, финансовата империя на Ро­тшилдови (и принадлежащият на клана им ФРС на САЩ) ум­ножава своето световно гос­подство. На практика всички световни банки, както създаде­ните с държавно участие, така и частните, влизат в система­та „либор“. Т.е. отчисляват на неизвестни им сметки 4% от годишната си печалба. Всич­ки тези средства, възлизащи на трилиони, отиват в сметките на клана Ротшилдови. Впро­чем, лихвеният процент „либор“ действа и в Централната бан­ка на Русия. Това не се крие особено, но и не се акцентира на него. Статутът на ЦБ на Русия фактически е неясен и толко­ва объркан, че мнозина неза­висими икономисти го нари­чат руския филиал на ФРС.

В света съществуват само няколко държави, чиито цен­трални банки са реално дър­жавни, а не са „частни ротшил­довски лавки“. Това са Сирия, Ве­нецуела, Куба, Иран и Виетнам. Преди няколко години Унгария само плахо спомена за нацио­нализация на своята Централ­на банка и веднага я плеснаха през ръцете със забележител­ната формулировка: „за нару­шаване на демокрацията“.

Понякога висшият менидж­мънт на една или друга голяма банка, непосветен в интригите на „мадридския двор“, се опъл­чва и престава да превежда пари неизвестно на кого. То­гава ръководството на тази не­послушна банка се озовава на трудовата борса с вълчи пас­порт. Или „случайно умира от естествена смърт“. Само през последните няколко години над 60 едри западни банкери, по една или друга причина, се запътиха към по-добрия от световете.

„През 2006 г. върху маса­та на висшето ръководство на страната ни легна официален документ от ФРС, че от 1913 до 2006 г. по лихвения процент „ли­бор“ от световната икономи­ка е „изпомпана“ сума с 50 нули. Според мен, в съвременната ма­тематика дори няма термин за такива суми.

За по-добър контрол на своите пари „някои сили“ ус­пяха да прокарат в Конгре­са и Сената на САЩ решение за създаването на суверен­на международна организа­ция – Департамент на между­народния и финансов контрол. (OITC). Щабквартирата му се намира в Тайланд, а филиали­те – по целия свят. За реализи­рането на какъвто и да било ин­фраструктурен проект, който включва прехвърляне на валута през граница, се изисква разре­шение от OITC. Освен това има BISbank в Базел. През нея ми­нават всички големи между­народни плащания. Например, дори Украйна когато плаща на Русия за газта, извършва пла­щането през тази банка. По­знайте – кой я контролира?“ – риторично пита историкът на царското семейство.

„Наследниците“ с брошката

Получил отпор при много­кратните си опити за грабеж, кланът Ротшилдови решава да тръгне по друг път. Взето е решение да се набележат на­следници за активите на ФРС, които след встъпване в правата си веднага ще се откажат от тях в полза на благодетелите. За тази роля са избрани „велика­та княгиня“ Мария Владими­ровна и нейното отроче Геор­гий.

„Със съдействието на Бо­рис Немцов и Павел Бородин Мария и синът й са предста­вени в двора на Борис Елцин. Пиарът, осигурен с пари от За­пада е грандиозен. И дори след като „семейството“ н апуска Кремъл, Мария Владимиров­на продължава да държи ръ­ката си върху пулса на руската политика. Тя обикаля страна­та, при това с личния самолет на Дм. Медведев от авиоотря­да „Русия“. На дружеска нога се среща с губернатори, с дипло­мати, с „високи чинове“ от РПЦ, Думата и други държавни уч­реждения. Интересното е, че не е забелязано „наследничката“ н а православния монарх да носи на шията си кръст, затова пък практически винаги е с брошка като Мадлийн Олбрайт, – отбе­лязва докато показва снимки, Желенков. – Всъщност, защо да не носиш брошка като глав­ния апологет на антируската политика? Та нали бащата на Мария Владимировна – вели­кият княз Владимир Кирило­вич Романов, е носел звание­то обергрупенфюрер от СС. И до края се е намирал в бункера на Хитлер, ръководел е подчи­нените му войски КИАФ (Кор­пус на императорската армия и флот). Буквално няколко дни преди Победата успява да из­бяга в Лихтенщайн. А двете й лели (сестрите на Владимир) са били омъжени за високо­поставени нацистки офицери – летец и моряк“.

Историкът също така твър­ди, че през 2013 г. на остров Малта на Мария Владимиров­на като „законна наследница и правоприемница“ на Николай II е трябвало да бъде предаде­но правото върху тези активи, като й се връчат трите „аме­рикански“ екземпляра на спо­разуменията. С тази цел на ос­трова са свикани представители на водещи страни в света, кои­то в началото на миналия век са подписвали документите за реформирането на Световна­та финансова система. Но ру­ските спецслужби успяват да провалят това мероприятие, правейки достояние на при­състващите информацията за нацисткото минало на бащата на „наследничката“.

Ще има още много подоб­ни опити. Целта оправдава средствата.

Бележка на редакцията. Къде изчезна „филипинско­то“ злато, което след победата във Втората световна война трябваше да бъде присъдено на Русия? Колко руски акти­ви общо отлежават в запад­ни банки и кой ги контроли­ра? Какво тайно споразумение подписва през 1990 г. в Париж президентът на СССР М. Гор­бачов? Кой ограбваше държа­вата през 80-90 г. на миналия век? Отговорите на тези и дру­ги въпроси четете в продъл­жението на разследването.

Източник: Аргументы Недели

Превод: Надя Попова