България днес е ухажвана от студенокръвните чуводища на глобализма по най-евтиния начин, и те дори навръх най-светлия български празник – 24 май, не се опитват да прикрият гаврата с нейната чест!
На този ден бе обявено, че след „Стрега“ (Вещица), най- видната соросоидна креатура у нас получава и наградата „Букър“. Какво можем да кажем по случая, за който хвалебствени хорали припява в захлас цялата управленска върхушка, ведно с безродните партийни котерии и снобския „културен“ елит?
Най-напред, че тия награди нямат никаква културна стойност. Единственото им достойнство е тяхната несъмнена манипулативност, защото завоевателят никога не би подкрепил и насърчил творец и произведение, което утвърждава духовната традиция, самочувствието, националната гордост и история на народа, които той нескрито презира и подменя.
И всичко това от десетилетия вече е „безпощадно ясно“, но нашата духовна, човешка и българска същност не престава да се удивлява.
Как е възможно?
Как е възможно да бъде честван като национален герой, да бъде възхваляван и възвеличаван като най-достойния българин, прославил България в цялата й 13-вековна история като същински пророк на словото един субект, който произвежда посредствени, безцветни и фалшификаторски съчинения?!
Един субект, който открито изразява първенюшкото си презрение към българския народ и не питае и капка обич към земята, в която се е родил!
Един субект за когото е ноторно известно, че се е продал на най-злия и коварен враг на България, а и на цялото човечество – Джордж Сорос!
Един субект, който подменя самия смисъл на мисията на писателя и строгата отговорност на словото!
Да, за Георги Господинов е реч.
За соросоидната литературна еднодневка, чийто тиражи на „Времеубежище“ или по-точно „Соросоубежище“ ще давят с похабените от него бели листа машините за претопяване на хартия. Нито един лихвар на доходите от родоотстъпничество, та бил той и със сръчно агентурно перо, не е успявал да излъже до днес народната свяст.
Стресни се, еничерско племе! Чуваш ли се кому пееш хвалебствени хорали пред светите образи на братята първоучители – Кирил и Методий, пред светлия лик на светите Седмочисленици – книжовници и пред борците за българска духовност и култура?!
Това не е отличие за Отечеството. Връчването на тази „литературна“ награда на автора, на един бездушен, нечетивен, скучен и мъртъв още в мига, в който се е родил връз белия лист литературен текст, е по рептилски безпардонно и арогантно. Този акт трябва да изиграе ролята на лицемерен балсам за смазаното българско честолюбие. Тази щедра реклама на поредния сороски боклук, опакован с панделките на фалшивата слава е един обидно евтин трик, който обаче прикрива страшната цена, която трябва да заплати България – въвличането на държавата ни в капана на войната срещу Русия.
Това е цената на удостоеното „Соросоубежище“ – един пореден сапунен мехур с астрономически раздути акции.
За такава слава и щедрост нито един слуга не би трябвало да може да откаже на господаря си.
Но България не е народ от идиоти! Такива, макар и временно, са само обитаващите върховете на държавното ни управление. Хилядолетният ни народ знае кое е хубаво и кое е грозно. Кое е достойно и кое е срамно. И никога не е завиждал на лаврите на посредствеността. И не се е подвеждал от празната слава и фалшивия блясък от елмазите в короната й. Защото народът на България помни и знае, че това са атрибутите на всеки шут!
Край! Точка! Поврага!
Анатема!
