Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДА ВЪРНЕМ БОТЙОВ…

Е-поща Печат PDF

Христо Ботйов Петков е личност от плане­тарна величина!

Той трябва да бъде мислен като величаво един­ство на перо и сабя, на та­лант и саможертва, на смърт и безсмъртие. Поет с гигант­ски талант – да беше фран­цузин, неговите стихове щяха да се изучават по це­лия свят, като тези на Юго. Революционер с дивен геро­изъм – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа. И патриот с чутовна убедител­ност – и звънките му стихо­ве, и гръмовната му публи­цистика, и революционният му размах са посветени на едно свято дело: свободна и горда българска държавност.

Защото Христо Ботйов, Васил Левский и всичките ни възрожденци и революционе­ри са изградени държавници – ратуват не само за свобода, а за просветеност, за истори­ческа памет, за достойнство и човешки правдини, за равен­ство и законност. И затова само месеци след Освобождението техните следовници създават една от най-демократичните в света конституции – Търнов­ската. В основата на този вели­чав акт на свободния български дух стои разбирането, че няма конституция без държава, няма държава без нация, няма нация без историческа памет.

За мен е несъмнено: и днес „най-голямата добродетел в света е любовта към Отечест­вото”! И ако през 1876-а година творчеството и саможертвата на Ботйов имаха грандиозния смисъл да направят освобож­дението неотложно, през вре­мето до днес те имат държаво­градивния смисъл да будят и пазят българския дух. Уникал­ното прозрение, че „тоз, който падне в бой за свобода – той не умира”, днес има смисъл имен­но в безсмъртието на нацио­налната памет.

Защото да помним величи­ето на Ботйов и другите ни славни герои е нужно не на тях, а на нас! Опазването на националната идентичност и историческата памет на българския народ е дължимо именно, за да има тяхната само­жертва устойчив смисъл извън тяхното време. Това е нашият „Радецки” днес!

И днес тихият бял Дунав се вълнува – и водите му бучат от гняв срещу обезродяване­то и заличаването на българ­ската памет. Защото българ­ското образование е пометено от башибозука на отродява­нето, подложено е – простете ми тази крайност… – на ново Баташко клане от глобализа­цията и криворазбраната то­лерантност. В учебниците, по които учат децата ни, Ботй­ов и България вече ги няма… Няма ги Бенковски и Хвърко­ватата чета, Захари Стоянов и неговите „Записки”, Кочо и Балканджи Йово. Няма го спо­менът за величавите ни герои, няма го смисълът на родолю­бието, няма го дългът пред Отечеството. Да ги върнем на мястото им – това са днешни­те Оборище и Околчица!

Затова подех начинанието „Да върнем България в българ­ското училище” и мечтая все­ки, който носи поне части­ца от Ботйов в душата си, да го подеме. И всякоя възраст, класа, пол, занятие да раз­вее байрака на опазването на българската национал­на памет. Беден народ, оста­не ли и без памет, е свършен народ.

Затова Паисий сложи началото на Възраждане­то и освобождението имен­но с опазването на паметта. Ако трябваше Райна княгиня днес пак да извезва байрак на бунта, би изписала със златни букви: „Да опазим българско­то, за да го има Отечеството”!

Защото днес отново се нуждаем от Освобождение – от оковите на забравата, на безродния глобализъм и са­моотричането от корените, от същността и смисъла ни.

И нека е ясно: демокрация­та и членството в ЕС и НАТО не само не налагат отказване от суверенитета и национал­ната идентичност, а ги гаран­тират!

Народ, който може да роди личност като Христо Ботйов, е велик народ! Величавият ни дълг днес е да опазим нацио­налната си памет. За да е има­ла смисъл саможертвата на ге­роите ни – и за да я има тяхна­та и нашата България!