Нова Зора

- Г-н Дечев, да ви поздравя първо за куража и да ви попи­там като дългогодишен граж­дански активист, председател на “Народно социално дви­жение” и на Клуб “1-ви но­ември”, какво бихте казали за споменатите две организации и свързаните с тях инициати­ви?

- Благодаря за поздравление­то. Още повече че вън от случая продължавам да мисля, че личностите са изключително важен фактор на обществе­ната сцена. В миналото това в значителна сте­пен се дължеше на смаз­ващото влияние на две­те големи партии – БСП и СДС. Медиите ланси­раха главно партийно ангажирани интелекту­алци и рядко поглеж­даха към стойностните. С някои от тях - проф. Николай Василев, доц. Асен Давидов, Мето­ди Недялков, Димитър Баталов, Юлий Стоянов и др. създадохме Клуб “1-ви ноември”. За съжале­ние те вече не са между живите. Но идеята за клуба остана, вклю­чиха се нови хора като писателя Владимир Зарев, проф. Нако Стефанов, д-р Мангъров и др. Срещите ни имат характер на дискусии, но сме изразявали и публични становища. Поис­кахме разваляне на концесии­те, обявявали сме се срещу ко­рупцията при ГЕРБ, а с проф. Н. Василев подкрепяхме Си­рия в борбата й срещу ислям­ския тероризъм, защитихме д-р Мангъров в правото му да има независимо становище по т.нар. ковид-пандемия.

“Народно социално движе­ние” пък се роди от социалните протести през зимата на 2013 г. Това са група непримирими граждански активисти, с кои­то постоянно сме на улицата. Десетки протести сме органи­зирали, участвали сме в стоти­ци - срещу ГМО, срещу шисто­вия газ, срещу продажбата на земя на чужденци, в подкре­па на Сирия, срещу концеси­ите, срещу правителството на Борисов, на Кирил Петков… Съпротивляваме се колкото мо­жем, но е трудно. Сега в събота (30 септември - бел. ред) ще ис­каме оставката на Николай Ден­ков.

- ОИК ви регистрира като кандидат за общински съвет­ник за гр. София и като канди­дат за кмет на р-н “Младост” от листата на ПП “Общество за нова България”. Кое ви на­кара да предприемете тази стъпка?

- Логично е един граждански активист да потърси реализа­ция в политиката на целите, които е отстоявал с митинги и протести. Според мен това е единственият истински път – от гражданската политическа ак­тивност. Обратното не е нормал­но. Какво бихме казали за поли­тик, който не е отстоявал каузи в гражданското движение? Не е отишъл и на един протест, а “влиза в политиката”? Какво би търсил той в нея? Ясно какво... Показателна в това отношение е позицията, която заеха общин­ските съветници от различ­ни политически сили – ГЕРБ, БСП, ДБ, ВМРО – в Столична община по отношение конце­сията за водата, която изте­че миналата година. Вместо да бъде преустановена, концесия­та беше подновена за максима­лен срок. Съответно Фандъко­ва им благодари. Когато видиш подобно нагло незачитане на народния интерес, непремен­но ти се иска да направиш нещо.

- А защо се насочих към р-н “Младост”?

- Познавам добре района, живял съм там 15 години, в бл. 202. Не на последно място “Мла­дост” е един бунтуващ се ра­йон, където опитът за ново развитие беше пресечен с арестуването на кмета Десис­лава Иванчева и заместнич­ката й Биляна Петрова. Ние, гражданските активисти има­ме изграден манталитет - къде­то има борба срещу системата, подкрепяме я. А като полито­лог си давам сметка, че глобали­змът вече е предприел реша­ващо настъпление срещу чо­вечеството. Ако не се проти­вопоставим и политически, той ще ни унищожи. В буквал­ния смисъл - физически. От т.н. “ковид-пандемия” насам това е ясно на все повече хора.

Иначе, избрах да вляза в лис­тите на ПП “Общество за нова България”, защото от години познавам лидера й г-н Мар­гарит Мицев, почтен и висо­ко ерудиран човек, с когото въ­преки различията по определе­ни въпроси ме свързва чувството на патрио­тизъм, разбирането, че България стои над всичко. Смятам, че от­давна е време за съби­ране. Хората, за които България е над всич­ко, трябва да се сдру­жат. Надявам се, че се­гашната ми кандидату­ра ще направи стъпка в тази насока. Това е идея, която вие в “Нова Зора” първи прогласихте и години вече отстоява­те. Нека извървим този път. Това бе друг, съв­сем немаловажен аргумент да издигна кандидатурата си.

- Споменахте Десислава Иванчева. Как оценявате слу­чая с нея?

- Случаят с Десислава Иван­чева и Биляна Петрова е пока­зателен как действат българ­ските олигарси. Те са готови да унищожат всеки, който им се противопостави. Доколкото знам, в затвора те са поставени в изключително тежки условия. Срещу тях се прилага целенасо­чен тормоз посредством други затворнички, възпрепятства се достъпът им до медицинска по­мощ. Солидарен съм с тях сре­щу наказателната репресия, на която са подложени. Убедих се сам в нейната несправедли­вост, присъствайки на делото на втора инстанция. Под пред­текст ковид-мерките журнали­стите бяха изведени в отделна зала, но връзката по скайпа бе толкова лоша, че не позволя­ваше да се разбере нищо. Бях може би единственият журна­лист, който успя да влезе в зала­та на процеса и чух това, което целяха да прикрият, че обви­нението се основава на запис от СРС, който е абсолютно не­разбираем, а там където някоя дума се чуваше, в протокола беше представяна невярно и в обвинителен смисъл. Имен­но това съдебният състав се опитваше да прикрие. Налице бе пълна фалшификация от страна на разследващите ор­гани и при толкова абсурдно скалъпен процес срещу двете жени бяха произнесени при­съди на три инстанции! За ка­пак и президентът, въпреки изпратените до него две под­писки за амнистия, които аз също съм подписал, не реаги­ра! Но такава е политическата сцена в България. Затова трябва да я променим.

Що се отнася до работата на Иванчева и Петрова в общи­ната тя се основаваше на плат­форма за съхраняване на зе­лените площи от разраства­щото се строителство. Това доведе до ограничаване на ам­биции за строителство, засегна­ти бяха интереси за стотици ми­лиони, дори милиарди левове и се случи, което се случи. Импе­рията отвърна на удара.

Звучи обрадеждаващо: квартал “Младост” се бунтува! Въпреки че дава жертви. Ще продължите ли тази борба?

Напълно! И в опазване на зе­лените площи, и в борбата сре­щу презастрояването! В моята платформа това е едно от ос­новните положения. Но смя­там да продължа и по-нататък. Десислава и Биляна, и част от хората около тях, принадлежа­ха към либералното направле­ние, към Партията на зелени­те и Демократична България (двете партии сега са в коали­ционен съюз). На тях им бяха чужди социалните мерки, те никога не поставиха въпроса за разваляне на концесиите, не се обявиха срещу джендер идеологията и гей-парадите. Те бяха така да се каже “проза­падни”. В това отношение ние сме по-скоро политически про­тивници. В моята платфор­ма искането за разваляне на бандитските концесии за во­дата, тока, минералните води и в самото управление на об­щинските дела е най-основно­то. Точно чрез спестените сред­ства от тях, аз разчитам да се увеличат общинските бюджети.

Да вземем например кон­цесията за водата. Тя е дадена срещу задължението да се мо­дернизира водопреносната мрежа, което всички сме убеде­ни, че не се прави. Само от вре­ме на време нещо се закърпва там, където стане авария. Сви­детели сме на експлоатация и амортизация на стратеги­чески жизненоважен ресурс, който принадлежи на всички ни, но който при непрекъснато увеличаване на цената, е оста­вен без никакви подобрения. Това е положението в София и в цялата страна по този въпрос. Ще настоявам за разваляне на концесията, поради неизпълне­ни задължения на фирма “Вео­лиа”. Глобализмът трябва да бъде изхвърлен, да се отне­ме възможността да парази­тира върху нашите стратеги­чески ресурси. Подчертавам глобализмът. Когато се дава­ше първата концесия за вода­та, неимоверен натиск оказа ангийският министър-пред­седател Тони Блеър. Давате ли си сметка какви сили са ни оп­лели в пипалата си, за какъв Октопод става дума?! Ами ми­нералните води? Да се даде на някоя мутра да точи вода от минералните извори на Бан­кя или Горна Баня, да я нали­ва в бутилки и я продава! Съот­ветно десетки милиони лева да отиват не за нуждите на граж­даните, а за яхти, къщи в Бар­селона и кюлчета злато в чуж­ди банки. Това повече не може да се търпи! Не съм аз, който ще го търпи!

- Имате ли поглед и идеи за управлението на общинските дела?

- Да, аз имам такива идеи. За извозването на боклука напри­мер, Софийска община отпус­ка над 200 млн. лева годишно. Поне половината от тази сума е свръхпечалба, която се прис­воява незаконно. Трябва да се организира общинска фирма, която да извършва дейността, а със спестените пари да се под­помага благоустройството. Съ­щото е и в случая с държавни­те поръчки на строителни фир­ми. Там в пъти се завишават це­ните! Арх. Димитров, известен граждански активист, на вре­мето ми бе казал, че кръсто­вището при Телевизионната кула има проектна стойност 26-27 млн. лева. “Аз съм архи­тект от 40 години – подчерта той – не виждам тук разходи за повече от 4 млн. лева”! Вижда­те за какво прахосничество, за какъв грабеж става дума. Ако вземем “Младост” това е един голям български град, а няма свой културен център, няма кино, театър, има само една църква, което е недостатъч­но. Бул. „Александър Малинов” се нуждае от спешна рекон­струкция и разширение, за да няма задръстване в натоваре­ните часове на деня. От благоу­стройство се нуждаят паркове и градинки, трябва да се напра­ви спортен център за млади­те с басейн и всичко необходи­мо. Всичко това изисква много средства. Няма откъде да ги на­мерим, ако не спрем „кранче­то“ за нашите мутри и за чуж­дите “инвеститори”.

- Давате ли си сметка, че с такава програма ще засегне­те още по-големи интереси от тези, които засегнаха Иван­чева и Петрова? И че може да ви направят предложение, на което не можете да откажете?

- Напълно си давам сметка. Има и приятели, които ме пре­дупреждават “да не се забърк­вам в тази каша”. Но който се бои от вълци да не ходи в го­рата!