Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 36 (2 октомври 2023) „ЕЙ, НАРОД ПОРОБЕН, ЩО СИ ТЪЙ ЗАСПАЛ!“

„ЕЙ, НАРОД ПОРОБЕН, ЩО СИ ТЪЙ ЗАСПАЛ!“

Е-поща Печат PDF

Цяла седмица миньори­те стачкуваха и както би казал един Вазов герой „Въздухът трепери!“ По телевизиите обаче мутрите, не­вменяеми, сюблимни и нагли не се умориха да демонстрират въ­трешна убедителност: от топло­централите, които щели да рабо­тят до 2038 г., през всичко, което се правело за доброто на работещите в комплекса „Марица Изток“, до най-матиращото изречение: „че те са заедно с тях, с миньорите“. Нищо че за по-сигурно се позициони­раха „отсам мантинелата“.

Да, те са дори отвъд мантинелата и отвъд здравия разум. И отвъд дори всяко пословично българско по своите измерения, търпение. Да си кажа направо, все се надявах да се случи чудо, да ни се размине горчивата чаша на тази последна, и може би най-бо­лезнена проява на разрухата. Защото от всичко, което имаше в она­зи България, която загубихме, ни остана, макар и окастрен, мо­гъщият ствол на българската енергетика, премислен в ясни и точни пропорции и изчислен да служи възможно най-дълго на народа ни. Но не би!

С нея се захванаха, започвайки разрухата на България, и както се вижда, с нея окончателно ще я довършат.

Спомнете си – докараха най-напред Жак-Ив Кусто! Той обле­тя с хеликоптер АЕЦ „Козлодуй“ и постанови да бъде затворена, за­щото не била надеждна. После императивно прекратиха живота на Първи и Втори реактор, и се огледаха за Трети и Четвърти.

На тях защитата им не била съвършенна. С проблема се за­еха кадрите от АЕЦ „Козлодуй“ и тя стана по последен писък на електрониката и автомати­ката, но както се оказа по-къс­но, и това не можа да ги спа­си. Междувременно – първо Луканов, а след него и сините талибани провалиха проекта Втора Атомна в Белене. Раз­продадоха оборудването и нали куче влачи и диря дори не ос­тана. Докараха и Рилския се­кач, който уж божем цар, за срам на монархическата тради­ция стана републикански ми­нистър-председател! Сред мно­гото зулуми които направи, в случая ще припомним само продажбата на електроразпре­делителните дружества на т.нар. „стратегически инвестито­ри“, защото държавата била лош стопанин, а той искал да я уп­равлява като фирма. Като ис­тински Кобург междувременно хвърли шепа пръст в очите на народа, че щял да строи АЕЦ Бе­лене-2. Изпрати обаче едно не­доразумение да води прегово­рите в Брюксел, за присъединя­ването ни към ЕС и тя, Меглена Кунева, с лекота сложи кръст първо на Трети и Четвърти ре­актор. Показателно за стила на тези преговори е, че главата за българската промишленост бе приключена не за 6 дни, а само за 6 часа! А българска­та земя, която се охраняваше от Конституцията, пак по съ­щото време стана достъпна за чужди домогвания.

Но нашите нови братя сън не ги хващаше, задето Бълга­рия продължаваше да оста­ва все още енергиен център на Балканите. В Тракийското поле работеше мощен енерги­ен комплекс с 4 ТЕЦ, абсолют­но независими от доставки на въглища и вода, и съоръже­ни с най-модерните филтри и системи срещу екологичното замърсяване на околната сре­да. Малцина знаят подробности

какво представлява „Марица Изток“

и поради това ще се позо­ва на разказа на инж. Румен Ненов, чийто смислен живот буквално е преминал в ком­плекса – 34 години, от които 27 в мините и 7 в АЕS като ръ­ководител на строителство­то, експлоатацията, ремон­та и поддръжката на тежкото минно и енергетично, меха­но- и електро оборудване. Ето неговият разказ: „Комплексът включва 3 рудника, в които се добиват 25-30 млн тона ниско­калорични (1600 ккал/кг) лиг­нитни въглища, като до тях се достига след изкопаването на слой (разкривка) с дебелина 100 м. Въглищните пластове са с мощност (дебелина около 25 м). Изкопаните въглища се транс­портират с влакови компози­ции и транспортни ленти до 4 електроцентрали, където се изгарят по уникална техноло­гия, която е единствена в света. И те произвеждат 45-50% от електроенергията на България, независимо от природните ус­ловия и външни фактори! Цен­тралите са строени така, че да издържат 7,5 по Рихтер, имат складове за 30-40 дни при макси­мален обем на работа, при вся­какви климатични условия.

Първата заблуда, която се тиражира, е че те могат да пре­минат на алтернативно гориво. Не могат! Без цялостна подмя­на на топлообменната система не могат да работят дори с по- калорични въглища. При строи­телството на нова топлоцент­рала, разходите за топлообмен­ната част (котлите, където се изгарят въглищата и се загрява до пара водата) представляват 65-70% от общите разходи, а те са между 3 и 5 млрд.лв. Ако това трябва да се направи за някоя от съществуващите центра­ли, първо трябва да се демонти­ра всичко старо. По-евтино би излязло да се построи нова цен­трала на ново място. Друг е въ­просът какво ще гори и откъде ще се доставя горивото.

Другата заблуда е, че енерги­ята, която произвеждат е скъ­па. Не! Скъпа я правят мили­оните, които сме задължени да плащаме като въглеродни еми­сии. Най-големите производи­тели на такива емисии са Ки­тай, САЩ, Индия, Русия и Тур­ция, но те не плащат нищо! Но дори и с тези разходи централи­те могат да са на печалба, ако държавата не се намесва. Как­то и американските са на пе­чалба. Ще си купуваме ток от борсата, това бе отговорът на самотитулувания глупак на въ­проса с какво ще заменим енер­гията на централите. Ще купу­ваш ток, когато е топло и чис­то, а когато сняг забръска?! И борсите вдигнат 5 пъти цена­та? Или след две години, кога­то стане ясна и другата далаве­ра, че АЕЦ Козлодуй не може да работи с американско гориво, а руско няма! Или ако, пази боже, изгори някоя охлаждаща помпа, същата като тия, дето ги хари­захме на Украйна, щото на нас не ни трябвали!...

Крайно време е на всички да стане ясно, че за тази продажна шайка, последната грижа е доб­руването на народа. Напротив! Упорито ни бутат към учас­тие във войната и най-вероят­но към гражданска война! И ко­гато си свършат „работата“, за която са инструктирани, ще си плюят на петите и ще харчат някъде по островите усвоените фондове, а ние каквото сме за­служили“.

Но нека да се върнем към това какво представляват т.нар. квоти на Европейския съюз за търговия на емисии от въглероден диоксид. Това е едно от най-скверните и нагли изобретения на новия коло­ниализъм, който се основава на фалшивата теза, че въгле­родният диоксид производен от въглеродно интензивните индустрии е причина за пер­фектната буря в климатични­те промени. И Европа е тази, която трябвало да възстанови баланса в природата. За САЩ, Китай, Русия, Индия, за цяла Африка и Латинска Америка, това не се отнася, но виж, за ЕС това вече е повече от задъл­жително. В това е и българска­та драма, в изпълнение на най- бездарните актьори, които Бъл­гария е имала в своята нелека история.

Въпросът е дълъг и сложен, но в опростен вид се свежда до ликвидиране на индустриал­ната мощ на стария конти­нент и до подготовката за въ­веждане на страшното и ста­ро като света оръжие – гладът. Оръжие, което ще бъде много по-ефективно от прилагания и досега геноцидно-изтреби­телен модел на стрес, социал­ни катаклизми, хаос, безпъти­ца, живот без морал, идеали и ценности.

Както се вижда нашият нов „горски“ съвсем не си поплюва. При него няма подборна сеч. Сечта е винаги до голо. Зато­ва не са необходими специал­ни изследвания, необходимо е само да се погледне какво се случи в България за 30 години. Почти 30% от населението ни буквално се е изпарило. Няма го! Статистиката мълчи оглу­шително по този въпрос, со­циологията е онемяла. Някои все още лековерно се заблуж­дават, че гастарбайтерите ни са в тези 30%. Не, не са! Техните имена съществуват в регистри­те на ЕСГРАОН, има ги дори в избирателните списъци, но е реч за други 2 370 000 бълга­ри, които вече ги няма на този свят. Това е резултатът от ста­ранието на цялата тази прес­тъпна шайка, която изпълнява пъклените сатанински плано­ве на своите господари. Затова предхождащият мор по пти­ци и дребен добитък послужи за унищожението на поминъ­ка в селото и града; за тази цел бяхме връхлетени от „афри­канските чуми“, „сини езици“ и „луди крави“.

В Нидерландия, например, до това лято са отглеждани 4 милиона говеда, 12 милиона свине и над 100 милиона пиле­та, което прави страната вто­ра след САЩ по обем на изне­сени храни.

В това отношение тя изпре­варва дори Франция. С дру­ги думи войната за контрол на храните е в пряка връзка с енергията като основен ком­понент в производството на стоки. Знае се, че позициите на планиращите човешкото бъде­ще в ДАВОС и т.нар. Комитет 300 са дълбоко ешалонирани. Доскоро ни занимаваха напри­мер с извозването на т.нар ук­раинско зърно, проблем, който обричал на глад едва ли не целия свят. Оказа се, че това зърно въ­обще не е украинско, както уви, вече не е украинска собственост и 1/3 от обработваемата земя на Украйна, преминала във вла­денията на фирми като „Мон­санто“ и „Дюпонт“.

Връщайки се към спомена­тата Нидерландия, която впро­чем по отношение на България в Шенген има ролята на Цербер вече години наред, ще кажа, че нейното глобалистично пра­вителство в лицето на Марк Рюте, напоследък заповяда до­битъкът в Нидерландия да бъде намален заради отделяния газ в изпражненията му със 70 и дори 90%. Това означава, че фермерс­твото в тази страна ще бъде почти занулено. Всичко това по странен начин кореспондира с обещаното „голямо зануляване“, планирано на форума в ДА­ВОС.

Обединих тези две теми просто, за да подчертая, че пред българската порта и пред българския двор отдав­на висят траурните крепове и дрипи на запустението. Ни­ската продължителност на жи­вота е в пряка връзка с цялата безперспективност на българ­ското бъдеще, в което млади­те поколения живеят без иде­али, в страни от традициите на националните ценности. Тази деградация не е случайна и тя напълно обезсърчава прогно­зите за оптимистичните теории на българския народ.

Трябва с горчивина да признаем, че у нас бе прове­ден и осъществен пълният модел за разгрома за една на­ционална държава. Вече дъл­ги години ключовите длъжнос­ти в България се утвърждават само от хегемона. За самостоя­телна външна политика въоб­ще не може да се мисли. На­месата във вътрешното пла­ниране на българския сто­пански и обществен живот е повече от видима. Проблемът с прилагането на т.нар План за за възстановяване и раз­витие, който на практика из­исква закриването на топло­централите в Маришкия ба­сейн е пряко доказателство за експанзията на чужди моде­ли и намерения, за безпамет­ство, национално безразли­чие и формено предателство към българското бъдеще.

От дълго време една горчи­вина дави душата ми. 34 годи­ни се опитвам да се боря с мияз­мите на тази духовна чума, коя­то сполетя народът ни. Но като гледам разделението днес, дори атомизирането на българското общество и фаталното неразби­ране и неоценяване на този съд­бовен момент в живота на наци­ята, все ми идва на ум горчиви­ят въпрос на Стефан Стамболов, изречен по времето преди да бъде един от Апостолите на сво­бодата:

„Ей, народ поробен,

що си тъй заспал?

Ил живот свободен

теб не ти е мил?