Описвайки в своите „Записки по българските въстания“живота на подивелите покрай овцете в полетата на Добруджа, Провадия и Карнобат котленски овчари, Захари Стоянов отбелязва, че между любимите им книги първо място държали„Митарствата на блажена Теодора“, „Камък падна от небето“, „Ревизията на Св. Богородица в ада“ и „Чудесата на пресвета Богородица“.Последната, написана от котленеца Димчо Великов. Подобно книжно „богатство“ било разбираемо, защото повечето овчари не можели да четат и пишат. Затова благоговеели пред котленските първенци, станали хаджии след пътуването си до Светите земи.
Днес от небесата на България рядко падат камъни, но морето понякога ни ощастливява: я с някоя откъснала се от котвата украинска мина, я с някой дрон, към който е закрепена мина от минохвъргачка. И ако управляващите „евроатлантици“ не могат да обвинят директно Русия и дезинформацията на Путин, премълчават инцидентите с неканените взривоопасни гости. Или бързат да ги взривят, преди обществото да е разбрало на кого дължи тези „морски дарове“ и „приятелския огън“.
Един дрон, изхвърлен върху скалите край Тюленово причини толкова неудобства на (не)коалиционните партньори от „сглобката“, колкото и протестите на зърнопроизводителите и миньорите от Маришкия въглищен басейн. Преди да се опита да залъже „терористите“ от зърнения бизнес с обещания за лицензиране, ограничаване и засилен фитосанитарен контрол върху внасяните от Украйна селскостопански изделия, като слънчоглед, пшеница, царевица, рапица, пчелен мед, сухо мляко и други, кабинетът и по-специално министърът на отбраната Тодор Тагарев пробва да омаловажи случилото се край Тюленово. Дронът, санким, не бил акт на враждебност към нашата страна. А сапьорите, изпратени в светлата част на деня 14 часа след подадения сигнал за опасния предмет, действали според протокола. Само че видеокадри от обезвреждането показаха, че сапьорите пушат цигари и съблечени по потници, без никакво защитно облекло, пипат опасния предмет. Както каза Корнелия Нинова, „за да видят дали мърда“. Националната принадлежност на хвърчилото и неговия опасен товар остана „военна тайна“. Макар че, както каза Тошко Йорданов от ИТН: „Очевидно дронът е украински. Защото ако беше руски, Тагарев щеше да е на дрона, под дрона, до дрона и на снимки как целува дрона!“ Поведението на изпратените сапьори в Тюленово беше като на хора, получили заповед да прикрият всички улики, водещи към любимата на Тагарев Украйна. А пренебрегването на елементарните изисквания за лична безопасност показа колко „готова“ е армията да отбранява източната граница на НАТО. Иначе щеше ли Тагарев да обещава изграждането на военна база на НАТО край Ямбол и модернизация на Българската армия с ракети за брегова отбрана, бронетранспортьори „Страйкър“, изтребители F-16 и други добрини? Логиката не е силната страна на този министър, но не е и на кабинета като цяло.
Няма логика
премиерът Денков да нарече зърнопроизводителите „терористи“, да заяви, че не преговаря с терористи и след това да ги приема в МС. И то, след като преди това е прокарал в НС решение за вдигане на забраната на украинския зърнен внос. Какво спечели България от това, че се отдели от Полша, Румъния, Унгария и Словакия, които удължиха и дори разшириха тази забрана, напук на заплахите от ЕК? Нищо, освен това, че Киев няма да ни съди пред Световната търговска организация (СТО) за причинени загуби. Ако имаше Съд на честта, обаче, там отдавна да са ни осъдили. Междувременно, в скъпата на Тагарев и Денков Украйна за един ден уволниха всички заместник-министри на отбраната плюс държавния секретар. Между уволнените заместник-министри на отбраната е и Анна Малер, изгонена от МО защото излъгала, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са превзели Авдеевка. Въпреки това „евроатлантическите“ анализатори, политолози и медийни мисирки, замърсяват ежедневно пространството с измислици за поредното освободено от ВСУ „стратегическо“ село или градче. Или за поредния „впечатляващ“ украински удар с въздушни или морски дронове по обекти в Крим, Севастопол, Белгород, Донецк, Бахмут и дори Москва. А буксуващото украинско контранастъпление обясняват с осеяните с мини и „драконови зъби“ руски отбранителни позиции. И, разбира се, с умелата тактика, препоръчана на украинските военни от американските съветници. И разбира се, с неспазването на умелата тактика, препоръчана на украинските военни от американските съветници. След като Киев заплаши да съди Полша в Световната търговска организация (СТО) за претърпени от Украйна щети от полската забрана на вноса на украински селскостопански продукти, а в речта си пред ООН Зеленски обвини поляците в политическо театралничене със зърното, което подкопавало единството на ЕС, премиерът на Полша Матеуш Моравецки и президентът Анджей Дуда му отговориха подобаващо. Моравецки обяви, че Полша спира износа на оръжие за Украйна, понеже самата тя се въоръжава. И добави, че не може украинските олигарси да управляват пазара на зърно в Полша. А в речта си пред ООН Дуда сравни Украйна с удавник, който се хваща за всичко и заплашва да завлече на дъното своя спасител. На Киев бе припомнено и за милионите украински бежанци, подслонени в Полша. А така също и, че доставките на западно оръжие за Украйна минават през Полша, която на свой ред е подарила на Украйна съветски оръжия и боеприпаси за над 22 млн.долара.
Разгневени от наглостта на Зеленски, полски депутати отидоха в украинското посолство във Варшава, за да потърсят сметка за неблагодарността, а украинският посланик бе извикан в полското Министерство на външните работи, за да му бъде връчена протестна нота. Кога и у нас ще се родят такива политици?! Наглостта трябва да се наказва и се надяваме Зеленски да си получи заслуженото и заради критиките си към ООН, където държава като Русия, провеждаща масирани атаки, продължавала да бъде постоянен член. Зеленски очевидно е забравил, че самата Украйна е станала член на ООН заедно с Беларус по настояване на Сталин, загрижен от намеренията на Великобритания да си осигури числено предимство, предлагайки в ООН да влязат страните от Британската общност.
На фона на вилнеещата в Украйна и ЕС русофобия,
турският президент направи пред американския телевизионен канал PBS изявление, каквото у нас не може да се види и чуе. Отговаряйки в Ню Йорк на въпрос дали предпочита САЩ или Русия, Ердоган каза: „Вярвам на Русия толкова, колкото и на Запада. През последните 50 години чакаме пред вратите на ЕС. Дипломацията се състои от контакти с нациите в световен мащаб, основани на сценария „печели-печели“. Както имаме добри отношения със САЩ, така ще имаме добри отношения и с Русия. Нямам нито една причина да не й вярвам. Ще продължавам така“. („Миллиет“, 19.09.2023). Както казваше бившият командващ 3-та армия генерал Стефанов: „И от циганина ще се учиш, ако има на какво!“ Нашите политици обаче не се учат и от собствените си грешки, поради коeто ги повтарят, а последиците понасят управляваните от тях.
Що се отнася до квалификациите „терористи“, които Денков раздава щедро и безотговорно, те възмутиха дори съдружника му в престъплението Бойко Борисов. Той упрекна в неподготвеност както Денков, така и министрите му на земеделието и отбраната. Остава само да оттегли подкрепата на ГЕРБ за кабинета и тези политически аджамии да отидат на бунището на историята, като поредните несретници и майкопродавци. Кои са по-достойни за презрение? Тези, които хранят народа, или тези, които действат като агенти и министри на чужда държава, опитваща се да въвлече целия свят, включително и нас, в своя конфликт с Русия? Защо само България от цяла Източна Европа прави онова, което иска Зеленски? По-точно, прави го една предварително компрометирана „шайка“, за която по-обидно е да я нарекат коалиция. А пък тя е просто съдружие между фалшивата „промяна“ и „статуквото“, да не кажем „мафията“, както ПП-ДБ наричаха ГЕРБ, преди да се прегърнат с Бойко Борисов и да го „изперат“. От всичките им обещания, единствено чистката в администрацията и по-специално в МВР и службите, се реализира: с кръв и
„синхронизирано“ с Посолството.
А прословутата съдебна и конституционна реформа буди смях и презрение в истинските конституционалисти и юристи. Надежда всяка тука оставете! Ако зърнопроизводителите, които представляват интересите и на десетки хиляди дребни собственици на земи, отдали ги под аренда, са „терористи“, какво да кажем за ПП-ДБ, дошли на власт със също толкова основателни протести срещу модела Борисов през 2020-2021 г.? Забрави ли Денков, че беше служебен министър на образованието в правителство, назначено от президента Радев? После, когато „промяната“ се коалира с „мафията“, Денков се съгласи да бъде „ротационен премиер“. В аналогична ситуация Стефан Стамболов е казал на Васил Друмев, станал епископ Климент и министър-председател след детронирането на Батенберг: „Живей! Увенча си политическата кариера с още един венец!“. Разбира се, от един физико-химик, макар и академик, не може да се искат задълбочени исторически познания. Рано или късно неговата политическа авантюра ще приключи, но историята ще отбележи всичките му „заслуги“ и пируети в политическия слугинаж.
Историята не е неблагодарница, тя отбелязва заслугите на всеки. Но също така записва на своите страници и неблагодарността на хора, като Денков, Петков и Василев, които президентът направи известни като служебни министри, за да ухапят ръката му след това. „Кой щеше да знае за Хектор, ако Троя имаше по-щастлива съдба“, пита Публий Вергилий Марон в своята „Енеида“. Трябва ли и България да изчезне под тонове пръст, за да бъде запомнен кабинетът-гробокопач, наричан „сглобка“? Или трябва да дойде, ако това е възможно, още по- лош, за да започнем да съжаляваме за Денков-Габриел? Може пък наистина да сме ударили дъното и да сме започнали да се отърсваме от отровната си плесен.
Ха дано, ама надали. Злото няма дъно!
ДРОНОВЕТЕ ПАДАТ
