Всякога, когато мисля за одарени и заслужили българи, в съзнанието ми се откроява образът на академик Ангел Балевски. И ми е трудно да намеря най-точните думи, за да споделя възхитата си от големия родолюбец, от прекрасния човек. Защото интелектуалната висота и нравствената чистота на забележителния учен, съчетани с ерудиция, достигаща енциклопедични измерения, го очертават като рядко срещаща се личност. Безспорно е: делото му не е мимолетно и идни поколения ще тачат името му.
Съвременните средства за информация позволяват лесно да се проследи почти едновековният жизнен път на видния българин. Роден е в будния балкански град Троян, има злочестата съдба на хиляди български деца, изгубили в пламъците на Първата световна война бащите си. Майката вдовица, въпреки оскъдицата, с двете си жилави ръце ще осигури на любознателното си момче достъп до знанието. Мизерните условия няма да попречат на будния младеж да завърши Немската политехника в Бърно, да специализира във Виена и с диплома на отличник да се влее в редицата на малцината български инженерни специалисти, ратуващи за технически прогрес на изостаналото ни, преживяло две национални катастрофи отечество.
Малката софийска фабрика за метали скоро става тясна за професионалните мащаби на специалиста европеец. Едва 35-годишен, Ангел Балевски е избран за професор в Софийската политехника. Основава и бързо развива Катедра по механична технология и фабрична организация. Нека си представим какво означава усилието да се подготвят инженери за фабрична организация след разрухата от втория световен пожар през отминалия век. Но младият специалист не спира дотук. Той основава катедра „Металознание и технология на металите“, която ръководи цели четири десетилетия. Предприемчивият му дух и европейското мислене са в основата на бързо развиващите се катедри „Технология на машиностроенето и металорежещите машини“, „Текстилна техника“, „Организация и икономика на машиностроителното производство“, „Автоматизация на дискретното производство“ и т.н.
Любимият професор на студентите пет години е заместник-ректор и 12 години ректор на добилия международна известност Висш технически институт – София, днешния най- престижен и голям Технически университет. Хиляди инженери и организатори на модерни, високотехнологични производства и дейности са признателни на своя преподавател и възпитател. Чувал съм учени, достигнали върхове в своята специалност, и висши ръководители в промишлеността и държавното управление да се обръщат към него с най-драгоценната дума – „Учителю!“ И ми е ставало мило, защото е прекрасно, че освен тъй често срещаната днес неблагодарност, има хора, които не забравят стореното за тях добро.
В летописа на жизнения път на Ангел Балевски е отбелязано, че през 1951 г. е избран за член- кореспондент, а през 1966 г. – за академик на Българската академия на науките. В продължение на две десетилетия (1968-1988) той оглавява тази най-голяма научна институция на България. През този период служебните ми ангажименти ми даваха възможност да добия непосредствена представа за организаторската му дарба. Той беше установил искрени отношения с колегите си, намираше верния подход към всекиго, независимо от личностните различия на хората от Академията и нейните институти и поделения. Участвал съм в не едно заседание на академичното ръководство, в сесии на Общото събрание на БАН. Всякога се впечатлявах от компетентното и ефективно ръководство на председателя на Академията, който умееше да създава добронамерена и конструктивна обстановка при обсъждането и на най-сложни теми и програми. Колегите му академици, член-кореспонденти, научни сътрудници го обичаха и уважаваха.
Авторитетът му сред учени, събеседници, дори и опоненти заслужено нарастваше. Не съм го виждал намусен, сърдит или груб. С лекота и свеж хумор обобщаваше и успокояваше горещи спорове. Правеше верни изводи и предложения за решения. Мисълта му течеше като свеж ручей, говореше ясно, кратко, красиво. Служеше си с примери и образи от античната, българската, руската, немската литература и изкуство. Спокойната творческа атмосфера, която цареше около него, допринасяше за ползотворно разгръщане на научния потенциал, за израстване на талантливи изследователи в многобройните научни институти. Мнозина сътвориха резултати, съизмерими с високи образци на науката. Няма съмнение, че годините, през които акад. Балевски ръководеше БАН, са най-плодотворните в нейното развитие. През това време Академията, висшите училища, ведомствените институти и развойните средища извоюваха висок международен престиж на българската научна мисъл и практика. В БАН се подготвяха проекти и разработки за напредъка на държавата.
Неведнъж учените предпазваха правителството от вредни за бъдещето решения. Знайно е например, че години наред Николае Чаушеску натискаше да се строи ВЕЦ на р. Дунав. Някои мои колеги угоднически възприеха идеята. Но под ръководството на Ангел Балевски учени от БАН доказаха, че това би било беда за крайдунавските селища, че хиляди хектара плодородна мизийска земя завинаги ще бъде изгубена или опустошена. Внесохме доклада в Политбюро на ЦК на БКП и фаталното намерение беше осуетено. Това е само едно от доказателствата за незаменимата роля на създадената преди близо век и половина Българска академия на науките.
Акад. Ангел Балевски беше високоорганизиран и отговорен ръководител. Той продължи научноизследователската си дейност и я увенча с новаторски резултати. Под умелото му ръководство Институтът по металознание стана известен и извън пределите на страната. Плод на дълбоко и оригинално научно познание и на огромно творческо усилие стана методът за обработка на металите с противоналягане, патентован като световно научно постижение под името „Метод на Балевски – Димов“. Много изобретения и патенти на сътрудници в института произтичат от този уникален метод и са осъществени под ръководството на акад. Балевски, наречен още приживе „баща на българското металознание“.
Принос в световната наука и технология, методът „Балевски – Димов“ успешно се прилагаше в десетки водещи в технологиите държави и беше реализиран в най-големи производствени мощности. За съжаление през последните години поради немара и късогледи действия на някои учреждения страната ни не използва огромните възможности и ползи от този забележителен научен и технологически подвиг. А и работата на Института по металолеене „Академик Ангел Балевски“ се препъва във финансови и организационни пречки, които управляващите създават в живота на БАН – най- влиятелната ни научна общност.
Научните и художествените ценности придобиват особено значение, когато предизвикват благоприятен отзвук и признание извън родните предели. Пример за това е творческото дело на акад. Балевски. Той се ползваше със заслужен международен авторитет. Чуждестранни научни академии и престижни университети го избираха за свой почетен член или доктор. Това бе висока оценка за ролята и мястото на българската наука. Под ръководството на своя уважаван председател БАН разви значими фундаментални изследвания и развойна дейност, в резултат на които страната ни зае предни позиции в електрониката, биотехнологиите, металокерамиката, космическото приборостроене, атомната енергетика, информационните технологии...
Големият учен Ангел Балевски беше и отговорен общественик и държавник. Две десетилетия той беше избиран за член на Държавния съвет на републиката, участва активно в ръководството на основните обществени организации, в законотворческата работа на няколко български парламента.
Заразителен беше неговият патриотичен жар. Той насърчи учените българисти и славяноведи, създаде условия да се издадат многотомната „История на България“ и десетки академични публикации с непреходна стойност. Организира важни международни научни форуми. Мъжествено и аргументирано заедно с видните ни историци отстояваше историческата истина за 13-вековния път на нашата държава, за световноисторическото значение на делото на светите братя Кирил и Методий и на българската писменост. Мотивирано отблъскваше всякакви посегателства върху изконните ценности на българската нация; противопоставяше се на опити на македонизма и неговите поддръжници да изопачават исторически факти. Разнопосочната народополезна дейност на акад. Ангел Балевски е още едно потвърждение на дълговечната истина: хуманистът е и добър гражданин на своята държава, верен следовник на предците, изковали нейната мощ и слава.
Съвременният прогрес ограничава възможностите на люде с многостранни интереси да се проявяват едновременно в науката и техниката, в производството и в изкуството. Някои смятат, че след Алберт Айнщайн и Антоан дьо Сент Екзюпери е много трудно да се появят енциклопедисти със световна значимост. Това може би е вярно. Ала има даровити личности, които, за чест на съвременниците си, проявяват качества на енциклопедичност. Такъв е акад. Ангел Балевски. Разбира се, това мое убеждение би било без значение, ако не съвпада с оценката на авторитетни личности. Интелектуалните, духовните, научните, общочовешките интереси на Ангел Балевски проникваха дълбоко в знанието по история, философия, социология, естествени и хуманитарни науки. Той говореше чист, звучен, богат книжовен български език. С това даваше урок, че да се ползват чужди езици е предимство, само ако е овладян до съвършенство свещеният език на майката, на великите ни предходници.
Ярък пример е неговият двутомник „Наука, човек, изкуство“. „Това са мисловни знаци по моя дълъг житейски път“ – каза той и написа: „На Жоро Йорданов – с обич и уважение…
Бачо Ангел
15.8.1985 г.“
Колчем стане дума за човешките качества на Ангел Балевски, всички, които са общували с него, могат да разкажат безброй любопитни факти, дори легенди. Наистина той беше невероятен събеседник, верен приятел, мъдър оптимист, сладкодумен разказвач на поучителни истории, езоповски словосъчетания, вицове, забавни анекдоти за човешки странности... Край него винаги се тълпяха хора, които го слушаха в захлас и дълго споделяха чутото от него, твърде често обогатено и развито. Изразът „както казва академик Балевски“ се чуваше толкова често, че започна да става нарицателен, а в някои случаи му носеше и неприятности.
Нима можем да отминем добродетелите на учения и гражданина Ангел Балевски. Той бе образец на почтеност, вярност, безкористие, солидарност, отзивчивост. Този доброжелателен човек не си измиваше ръцете, за да злепостави други, поемаше и чужди грехове, бранеше своите колеги от неоснователни укори и хули. Колко различен е той от днешни управници, заели случайно отговорни постове, за да ги ползват чрез нечисти деяния за лични облаги! Някои от тях са сложили на бюрата си светлия лик на Васил Левски. Клетници, забравили моралния вик на Апостола: „Който не е чист, убивам го!“.
Акад. Ангел Балевски може да бъде наричан следовник на възрожденци. Не съм чувал да проявява личен интерес, да е злопаметен, завистлив; да се възползва от високото си обществено положение. Ако беше сторил злочестина, тя отдавна би се разнесла от хулници, от предубедени лица. Защото, както пише Уилям Шекспир, „... и вдън земя да е зарито даже, злочестието пак ще се покаже...“. Правил добрини, а не злочестини, Ангел Балевски продължава да ни удивлява с нравствената си висота. Чужд на ласкателства пред силните на деня, той отстояваше убежденията и достойнството си. Спомням си как веднъж в присъствието на академиците Георги Джагаров и Пантелей Зарев каза в очите на всесилния Първи за един негов двуличен съветник: „Другарю Живков, той ходи с мръсни обувки по гърба ви...“. Тодор Живков се сепна, смути се, но не се обиди, защото знаеше, че Бачо Ангел говори само истината.
А се намериха люде, които вгорчиха последните години на тоя светъл човек. Разграничиха се от него, обсипаха го с клевети, отстраниха го от любимата му научна работа. Но и това им се стори недостатъчно. Още през 1990 г. недостойни хора, които доскоро раболепничеха пред учения и държавника, отказаха да внасят скромните вноски, за да се поддържа международният патент „Балевски – Димов“. „Наши и чужди гости“ се възползваха от тази безотговорност, докопаха се до патента и сега печелят от него стотици милиони долари. За страната ни остава утехата, че забележителното технологично откритие е сътворено в лоното на българската наука.
Ала акад. Балевски не склони глава, не се поддаде на потрес, остана си все същият стоик. Възприе обективните промени и допринесе за тях, но не се отрече от добрите дела, с които е съпричастен, не направи врази свои довчерашни другари. Заживя със скромна пенсия, с която се грижеше и за болната си съпруга, но отказа благодеяния от хора, които бързо забогатяха благодарение на негови научни усилия. Страдаше от старо заболяване и безсъние, но продължи да бъде все така обществено ангажиран. Вля се в полезни дела на БАН, на Техническия университет, на научно-техническите съюзи. Не се умори да милее за бъднините на отечеството. Пишеше искрени стихове и размисли, пълни с поуки от древни и нови времена.
Бяхме в дома на покойния ни приятел, класика на литературното творчество академик Емилиян Станев. В присъствието на вдовицата на писателя, учителката по литература Надя Станева, и на блестящия литератор академик Петър Динеков, Бачо Ангел извади една овехтяла тетрадка и започна да ни чете свои стихове, изписани с красив почерк. Петър Динеков ахна: „Ангеле, та това са много добри стихотворения! Защо си крил досега и от мен, че пишеш поезия? Това, което ни прочете, а и друго, написано напоследък от теб, трябва да се издаде“. С приятелска подкрепа бяха отпечатани книгите от Ангел Балевски „Тревоги“ (1995), „Настроения. Лирика. Сатира“ (1997) и др. От тях блика мъдрост, човеколюбие, патриотичен жар, красота... Но кой ли днес знае за тия и други книги на забележителния интелектуалец?
Жал ми е, че Бачо Ангел, с когото ме свързва десетилетно бистросърдечно приятелство, не е сред живите. Казват, че няма незаменими хора. Не вярвам! Поне аз рядко съм срещал, а до края на дните си по-рядко ще срещам личности с умствената възвишеност, душевната чистота и доброта, с всеотдайното родолюбие на академик Ангел Балевски.
2014 г.
